В статията на Сега накрая се казва: Част от близките на загиналите постоянно оспорват версията на разследващите и твърдят, че те са убити.
Част.
Част.
- Публикувана: 3 фев. 2026, 00:22 ч.
- Последно мнение: 4 септ. 2026, 11:03 ч.
Шокиращо масово самоубийство или убийство в Петрохан - какво знаем и какво липсва
Скрит текст:
Има един важен нюанс, в който ми се струва, че донякъде се разминаваме. Не оспорвам, че в това, което Калушев е изучавал и практикувал, има реални елементи от тибетския будизъм и че е познавал Нингма и Дзогчен.
Но на няколко места от това, че има аналог в традицията, заключваш че това, което е правил Калушев, може да се впише в традицията.
Това, че Нингма е децентрализирана, не означава, че всяко отделяне от утвърдените линии автоматично е легитимно. Фактът, че Риме допуска изучаване на различни традиции, също не означава, че всяко съчетаване на будизъм, шаманство, хипноза и окултни практики може да бъде определено като подход, сходен с Риме. И наличието на детско монашество в тибетския будизъм далеч не оправдава специфичния начин, по който Калушев е "замонашвал" деца. Обсъждали сме го много пъти. Едно е дете да бъде в официално признат, утвърдeн, тибенски традиционен манастир с много други деца. Друго е да е изолирано в гората с чичко самозванко.
Автентичността на част от отделните учения, които Калушев интегрира в боламача си, изобщо не решава въпроса за сектантския характер на тази общност. Една група може да използва напълно автентични религиозни текстове и практики и въпреки това да изгради култ към лидера, абсолютен авторитет, изолация от външни авторитети и специфична вътрешна динамика на подчинение. Сектантският елемент не се определя само от това дали лидерът е измислил собствена религия. А в случая аз бих спорила, че е.
По-важният въпрос не е дали можем да намерим будистки произход на всяка отделна практика на Калушев, а как той самият е интерпретирал тези учения и как са функционирали те в неговата общност.
За случая Петрохан е важно не само какво казва традицията, а какво значение е придобила тази идея в конкретната група и как е била преподавана и прилагана от конкретния човек.
Той неслучайно си е избрал да следва най-езотеричния и спекулативен бранш на будизма. С него най-лесно можа да се легитимира чрез самата традиция. Понеже ужким в Нигма няма сгрого определени рамки, той го извърта, че няма нищо нередно в това да дава ДМТ на учениците си за да си говорят с извънземни.Калушев може и да е имал реална връзка с Шечен и Нингма и да е бил начело на български център, свързан с Шечен. Но няма данни да е получил официално признание като лама или самостоятелен носител на Нингма линия. Както виждаме в dharma wheel форума, в сметовната будистка общност се разчу за това масово самоубийство. Но до ден днешен никой автентичен Лама не е излезнал да се застъпи за Калушев :"Познавам го. Мой ученик/духовен саратник е. Автентичен е." Напротив. В книгата на един от кумирите на Калушев, ламата го определя като шарлатанин.
Калушев е подготвен и е познавал автентични будистки учения,но едновременно с това около него е съществувала сектантска групова динамика.
Това е релевантното за експертизата.
Сектантска групова динамика има, но нейната база е започнала от внасянето на "чужда" за нашата страна идеология. Става дума за тибетски религиозен модел пренесен в България без реален институционален контрол нито от самата будистка система, нито от местните институции - проблем, характерен и за Западния будизъм като цяло. Не личи да е направен сериозен опит този модел да бъде адаптиран към българската действителност и закони. Напротив, изглежда целта е била манастирският и монашеският живот да бъдат възпроизведени възможно най-близо до тибетския образец, включително по отношение на йерархията, духовния авторитет и мястото на децата в общността. Скрит текст: Действително нивото на радикализация на групата може да изиграло немалка роля в развитието на събитията. Само че радикализацията като такава не е непременно религиозен термин - съществува политическа радикализация (ултра-десни, антифа, и т.н.), а даже и спортна като футболните ултраси и всякакви други форми на фанатизъм и екстремизъм.
Когато става дума за религиозни вярвания и общности, могат да се използват и понятия като ортодоксалност - не в смисъла на православното християнство, а като стриктно придържане към установеното учение - също и фундаментализъм, интегризъм, ригоризъм, а в определени случаи дори и обскурантизъм и враждебно отношение към държавата и нейните институции като сигурност, образование, здравеопазване.
Нерядко се случва умерените последователи на дадена религиозна общност да критикуват други в прекален догматизъм, докато догматиците смятат умерените за "слабо"- вярващи. А пък тези които напускат общността, заради несъгласие, създават клонове, които дори не претендират да са част от нея, а нещо ново и различно. Също така, границите не са еднозначни - една секта може да има сравнително умерени практики, докато напълно традиционно движение може да развие затворена или опасна вътрешна динамика.
В случая със Sky Dharma сякаш не става дума за нов вид учение или свободна интерпретация на будизма, а напротив - група която следва принципи и учения извиращи от основните и праволинейни тибетски будистки традиции. В самия будизъм има три основни разклонения, като в тибетския будизъм от клона Ваджраяна те са 4 - като Нингма е била основната школа на групата, а учението Дзогчен и е била основната им практика. Последователите на Нингма са някъде под 1% от всички практикуващи будисти, а тези практикуващи Дзогчен са под 0,1%, което наистина е много малка "религиозна ниша".
Самият Дзогчен е езотерично учение където има посвещения, тайни инструкции, терма (скрити духовни съкровища), тертони (откриватели), защитници, ритуали, мандали, визуализации, работа със светлина и визионерски практики като Семде, Лонгде, Меннгагде, Трекчо и Тогал. Последната практика, Тогал, е може би най-мистичната, защото включва специфична работа със зрителното възприятие, светлината и пространството, при която според традицията могат да възникват светлинни точки, сфери, мрежи и сложни визионерски образи на мандали и божества.
Показателно е, че Калушев не изглежда да се е стремял да създаде нова религиозна идеология, смес от традиции или собствена версия на будизма. Той е превеждал и интерпретирал будистки текстове, а не е написал своя "тантрическа библия" за последователите си. По-скоро е изграждал авторитет като изключително напреднал практикуващ на най-езотеричните направления в тибетския будизъм. Така не е трябвало да налага новоизмислена доктрина, а да се легитимира чрез претенцията, че владее на необичайно високо ниво древна и призната духовна традиция. Дори и бележките които е писал, в които се смята че напреднали учители получават видения и послания, които после предават на учениците си, са могли да бъдат част от традицията на Дзогчен. Замонашването на деца също се счита за общоприета практика в редица будистки общности.
Първоначално Калушев търси легитимност от утвърдени представители на Нингма, но по-късно действа все по-самостоятелно. Парадоксално, дори това отделяне може да се впише в самата традиция: Нингма е децентрализирана и исторически допуска множество независими линии, терма-цикли и учители без единен централен контрол, което е различно от централизираната школа Гелуг на Далай Лама.
Друг известен подход в тибетския будизъм е Риме ("несектантски") - той се изучава в манаситра Шечен - един от основните шест манастира на Дзогчен, с който е бил свързан Калушев. Това не е отделна школа, а подход който не цели да смеси различните школи в една обща система. Напротив - приема, че Нингма, Кагю, Сакя и Гелуг имат собствена вътрешна логика, терминология и методи, които трябва да бъдат съхранявани и изучавани в тяхната цялост. Практикуващият може да има една основна линия, но да изучава и получава предавания от други, без да ги обявява за погрешни и без да ги смесва и разбърква произволно.
Изглежда Калушев е използвал подход сходен на тибетския Риме в практикуването и изучаването на учения извън будизма, като ги прилага, но без да ги смесва. Като например латиноамериканското шаманство, обучението на Долорес Кенън в хипноза, окултната ботаника на Арин-Мърфи Хискок от книгата "The Green Witch" намерена в библиотеката на хижа Петрохан. Дори да е имало привидна смесица, не личи да има някакъв сглобен наратив от всичко това. По-скоро целта на общността е да бъде максимално напреднала във всяка една от тези вече съществуващи области и практики, като ги изучат детайлно и ги прилагат възможно най-достоверно.
Именно тук обаче може да се появи друг риск. Не самото съчетаване на различни традиции, а крайното задълбочаване в практики, които поставят под въпрос обичайните представи за аз, реалност, страх, смърт и морални граници, може постепенно да промени отношението към опасността и самосъхранението. Когато към това се добави и убеждението, че групата следва по-дълбоко или "по-автентично" разбиране от общоприетото, обичайните общочовешки задръжки могат да започнат да изглеждат като признак на неразбиране или духовна незрялост.
Например на сайта на Sky Dharma Калушев казва следното :
Тази висока толерантност към риск личи особено ясно в Мексико, където групата се гмурка ежедневно в труднодостъпни пещерни системи. Самият Калушев по-късно признава, че работата в екстремни условия е повишила прага му на поносимост към риск и дискомфорт дотам, че предупредителни симптоми могат да бъдат пренебрегнати. През 2015 г. той за малко не намира смъртта си след отравяне с въглероден оксид по време на гмуркане, но оцелява и по-късно описва инцидента в блога си:
А самото случило се и причините довели до него и до днес остават в мъгла - между основната версия за самоубийства и убийства, които обаче карат хората да вярват в убийства приличащи на самоубийства, и обратната хипотеза: убийства, маскирани така, че да изглеждат като нескопосано прикрити самоубийства.
Но нито една версия не обяснява случая докрай - сякаш, умишлено или по стечение на обстоятелствата, всичко се е подредило така, че истината никога да не стане напълно ясна, а краят на групата да остане завинаги обвит в мистерия.
Уилоу, страхотен текст, както винаги. Но ми се струва, че отново частично заради дипломатичния си тон омекотаваш вината на Калушев. Скрит текст: Наблюдавам едно доста фундаментално неразбиране какво представлява теологията и какво всъщност се изисква от такъв експерт.
Теологията не е специалност, която изучава само християнството и нищо друго. В богословското образование се изучават религиозни учения, история на религиите, религиозни движения и различни форми на религиозност. А при конкретен казус експертът не е викан да пише дисертация върху будизма, а да даде професионална оценка на религиозните характеристики и механизми, които са релевантни към случая.
Освен това нека първо уточним нещо много важно: това, което Калушев и останалите са практикували, не е никакъв будизъм. те са използвали будистка терминология и са се самоопределяли по такъв начин. Но смесването на будистки, езотерични, окултни и други вярвания в една собствена система не е автентичен будистки клон. Точно обратното, това е тежка девиация, която един религиовед или богослов би трябвало да може да разпознае и анализира.
По вашата логика, прокуратурата трябва да търси отделно експерт по извънземни конспирации и специалист по Кастанеда и всички други калушевски приумици. Това очевидно не е смисълът на експертизата.
В биографията, която цитирате, удобно е пропусната именно тази част, която е пряко релевантна към случая. Върбаков има магистратура по национална сигурност със специализация в противодействие на религиозния тероризъм. При случай, при който се разследва смърт на няколко души в контекст на религиозно/езотерично движение и се обсъжда версия за т.нар. разширено самоубийство, това никак не е несвързана квалификация.
А масовото самоубийство или убийството, извършено под въздействието на религиозна или псевдорелигиозна идеология, съвсем не е някаква екзотична материя, нямаща нищо общо с религиозния тероризъм. Напротив, радикализацията, религиозно мотивираното насилие и механизмите, чрез които една затворена общност може да доведе хората до крайно самоунищожително поведение, са именно материя, която може да бъде релевантна към подобна експертиза.
Скрит текст: Относно Върбаков, не зная с какво може да бъде полезен, неговата професионална работа и знания нямат нищо общо с такава материя като будизма и неговите разновидности и течения.
Нищо в биографията му не ме убеждава в това.
"Благовест Върбаков е български богослов и политически PR и анализатор. Съосновател на гражданското сдружение „Движение „Българска демокрация“ (2021 г.). Има бакалавърска степен (2007 г.) и магистърска степен (2008 г.) по религия и теология от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ където през 2012 г. защитава докторска дисертация по теология (научна специалност "Християнско изкуство") на тема: "Църквата "Успение Богородично" при Рилския метох "Пчелина"
. През 2010 г. специализира в Богословския факултет на йезуитския орден "Игнасио Лайола" към Търнавския университет в Братислава (Словакия) Има магистърска степен по национална сигурност от Академията на МВР (България), специализирана в противодействие на религиозния тероризъм.Преподавател е в Академията на МВР.
А и той вече се е изказал по въпроса - пасивна деструкция от източен тип...какво и да значи.
https://www.focus-news.net/novini/Bylgaria/D-r-Vurbakov-za-Petro … obshtnost-2974795
Ако действително Благовест Върбаков е експерт по казуса Петрохан - Околчица в религиозната му част, то ще си свърши работата. Умее да вижда нюансите.
А знаем ли имената на експертите? Кой е психолога?
А знаем ли имената на експертите? Кой е психолога?
Нищо в биографията му не ме убеждава в това.
"Благовест Върбаков е български богослов и политически PR и анализатор. Съосновател на гражданското сдружение „Движение „Българска демокрация“ (2021 г.). Има бакалавърска степен (2007 г.) и магистърска степен (2008 г.) по религия и теология от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ където през 2012 г. защитава докторска дисертация по теология (научна специалност "Християнско изкуство") на тема: "Църквата "Успение Богородично" при Рилския метох "Пчелина"
. През 2010 г. специализира в Богословския факултет на йезуитския орден "Игнасио Лайола" към Търнавския университет в Братислава (Словакия) Има магистърска степен по национална сигурност от Академията на МВР (България), специализирана в противодействие на религиозния тероризъм.Преподавател е в Академията на МВР.
А и той вече се е изказал по въпроса - пасивна деструкция от източен тип...какво и да значи.
https://www.focus-news.net/novini/Bylgaria/D-r-Vurbakov-za-Petro … obshtnost-2974795
Теологията не е специалност, която изучава само християнството и нищо друго. В богословското образование се изучават религиозни учения, история на религиите, религиозни движения и различни форми на религиозност. А при конкретен казус експертът не е викан да пише дисертация върху будизма, а да даде професионална оценка на религиозните характеристики и механизми, които са релевантни към случая.
Освен това нека първо уточним нещо много важно: това, което Калушев и останалите са практикували, не е никакъв будизъм. те са използвали будистка терминология и са се самоопределяли по такъв начин. Но смесването на будистки, езотерични, окултни и други вярвания в една собствена система не е автентичен будистки клон. Точно обратното, това е тежка девиация, която един религиовед или богослов би трябвало да може да разпознае и анализира.
По вашата логика, прокуратурата трябва да търси отделно експерт по извънземни конспирации и специалист по Кастанеда и всички други калушевски приумици. Това очевидно не е смисълът на експертизата.
В биографията, която цитирате, удобно е пропусната именно тази част, която е пряко релевантна към случая. Върбаков има магистратура по национална сигурност със специализация в противодействие на религиозния тероризъм. При случай, при който се разследва смърт на няколко души в контекст на религиозно/езотерично движение и се обсъжда версия за т.нар. разширено самоубийство, това никак не е несвързана квалификация.
А масовото самоубийство или убийството, извършено под въздействието на религиозна или псевдорелигиозна идеология, съвсем не е някаква екзотична материя, нямаща нищо общо с религиозния тероризъм. Напротив, радикализацията, религиозно мотивираното насилие и механизмите, чрез които една затворена общност може да доведе хората до крайно самоунищожително поведение, са именно материя, която може да бъде релевантна към подобна експертиза.
Когато става дума за религиозни вярвания и общности, могат да се използват и понятия като ортодоксалност - не в смисъла на православното християнство, а като стриктно придържане към установеното учение - също и фундаментализъм, интегризъм, ригоризъм, а в определени случаи дори и обскурантизъм и враждебно отношение към държавата и нейните институции като сигурност, образование, здравеопазване.
Нерядко се случва умерените последователи на дадена религиозна общност да критикуват други в прекален догматизъм, докато догматиците смятат умерените за "слабо"- вярващи. А пък тези които напускат общността, заради несъгласие, създават клонове, които дори не претендират да са част от нея, а нещо ново и различно. Също така, границите не са еднозначни - една секта може да има сравнително умерени практики, докато напълно традиционно движение може да развие затворена или опасна вътрешна динамика.
В случая със Sky Dharma сякаш не става дума за нов вид учение или свободна интерпретация на будизма, а напротив - група която следва принципи и учения извиращи от основните и праволинейни тибетски будистки традиции. В самия будизъм има три основни разклонения, като в тибетския будизъм от клона Ваджраяна те са 4 - като Нингма е била основната школа на групата, а учението Дзогчен и е била основната им практика. Последователите на Нингма са някъде под 1% от всички практикуващи будисти, а тези практикуващи Дзогчен са под 0,1%, което наистина е много малка "религиозна ниша".
Скрит текст: 
Уникалността на Нингма е, че в най-мистичните си учения поставя акцент върху директното разпознаване на изначално просветлената природа на ума - нещо, което не се придобива чрез усилие и практика, а вече е присъщо на всеки човек като буда-природа и трябва единствено да бъде разпознато.Самият Дзогчен е езотерично учение където има посвещения, тайни инструкции, терма (скрити духовни съкровища), тертони (откриватели), защитници, ритуали, мандали, визуализации, работа със светлина и визионерски практики като Семде, Лонгде, Меннгагде, Трекчо и Тогал. Последната практика, Тогал, е може би най-мистичната, защото включва специфична работа със зрителното възприятие, светлината и пространството, при която според традицията могат да възникват светлинни точки, сфери, мрежи и сложни визионерски образи на мандали и божества.
Показателно е, че Калушев не изглежда да се е стремял да създаде нова религиозна идеология, смес от традиции или собствена версия на будизма. Той е превеждал и интерпретирал будистки текстове, а не е написал своя "тантрическа библия" за последователите си. По-скоро е изграждал авторитет като изключително напреднал практикуващ на най-езотеричните направления в тибетския будизъм. Така не е трябвало да налага новоизмислена доктрина, а да се легитимира чрез претенцията, че владее на необичайно високо ниво древна и призната духовна традиция. Дори и бележките които е писал, в които се смята че напреднали учители получават видения и послания, които после предават на учениците си, са могли да бъдат част от традицията на Дзогчен. Замонашването на деца също се счита за общоприета практика в редица будистки общности.
Първоначално Калушев търси легитимност от утвърдени представители на Нингма, но по-късно действа все по-самостоятелно. Парадоксално, дори това отделяне може да се впише в самата традиция: Нингма е децентрализирана и исторически допуска множество независими линии, терма-цикли и учители без единен централен контрол, което е различно от централизираната школа Гелуг на Далай Лама.
Друг известен подход в тибетския будизъм е Риме ("несектантски") - той се изучава в манаситра Шечен - един от основните шест манастира на Дзогчен, с който е бил свързан Калушев. Това не е отделна школа, а подход който не цели да смеси различните школи в една обща система. Напротив - приема, че Нингма, Кагю, Сакя и Гелуг имат собствена вътрешна логика, терминология и методи, които трябва да бъдат съхранявани и изучавани в тяхната цялост. Практикуващият може да има една основна линия, но да изучава и получава предавания от други, без да ги обявява за погрешни и без да ги смесва и разбърква произволно.
Изглежда Калушев е използвал подход сходен на тибетския Риме в практикуването и изучаването на учения извън будизма, като ги прилага, но без да ги смесва. Като например латиноамериканското шаманство, обучението на Долорес Кенън в хипноза, окултната ботаника на Арин-Мърфи Хискок от книгата "The Green Witch" намерена в библиотеката на хижа Петрохан. Дори да е имало привидна смесица, не личи да има някакъв сглобен наратив от всичко това. По-скоро целта на общността е да бъде максимално напреднала във всяка една от тези вече съществуващи области и практики, като ги изучат детайлно и ги прилагат възможно най-достоверно.
Именно тук обаче може да се появи друг риск. Не самото съчетаване на различни традиции, а крайното задълбочаване в практики, които поставят под въпрос обичайните представи за аз, реалност, страх, смърт и морални граници, може постепенно да промени отношението към опасността и самосъхранението. Когато към това се добави и убеждението, че групата следва по-дълбоко или "по-автентично" разбиране от общоприетото, обичайните общочовешки задръжки могат да започнат да изглеждат като признак на неразбиране или духовна незрялост.
Например на сайта на Sky Dharma Калушев казва следното :
Скрит текст:
Подобна логика не означава автоматично пренебрежение към живота или морала, но в радикализирана среда може да отслаби значението на обичайните човешки ограничени, особено когато духовната практика се съчетава и с реално рисково поведение. При такава групова култура духовното преодоляване на страха и практическото преодоляване на физически ограничения могат постепенно да започнат да се подсилват взаимно."Въпросът за отсъствието на морална присъда и за отсъствието на добро и зло е много важен — трябва да го разберете. В будизма няма такива понятия, поне не на нивото на намерението на учението Буда. В текстовата традиция такива понятия съществуват, но те са по-късни добавки. От гледна точка на абсолютното ниво на ученията Дзогчен е без значение дали човек е Хитлер, или не. Това е нещо, което никой лама не би се осмелил да каже, но именно това е и причината толкова рядко да чуваме автентичната Дхарма да бъде преподавана."
Тази висока толерантност към риск личи особено ясно в Мексико, където групата се гмурка ежедневно в труднодостъпни пещерни системи. Самият Калушев по-късно признава, че работата в екстремни условия е повишила прага му на поносимост към риск и дискомфорт дотам, че предупредителни симптоми могат да бъдат пренебрегнати. През 2015 г. той за малко не намира смъртта си след отравяне с въглероден оксид по време на гмуркане, но оцелява и по-късно описва инцидента в блога си:
Скрит текст:
Случаят Петрохан има много дуги измерения отвъд будизма и сектите, но все пак съдържа и този компонент, без който може би не може да бъде разбран в пълнота.Инцидент със замърсен дихателен газ при пещерно гмуркане, 14 май 2015 г., Мексико
Иво, ATI Cave Exploration Team, собственик на водолазното училище DivingMexico
Вчера, 14 май 2015 г., имахме сериозен инцидент със замърсен дихателен газ — не с курсист, а с мен самия — от който могат да се извлекат няколко много важни поуки. Настоятелно препоръчвам на всички колеги пещерни водолази да прочетат това.
Преди да се сдобием със собствена станция за пълнене, пълнехме бутилките си във водолазния център Zero Gravity, който има безупречна репутация — и до днес — по отношение на чистотата на дихателния газ. Един ден през март обаче техният компресор имаше проблем и всички бутилки бяха изпратени за пълнене в друга станция, много популярна сред пещерните водолази и също с много добра репутация.
Сред тях имаше и няколко наши бутилки, които бяха напълнени с Nitrox 32. На следващия ден ги взехме и използвахме част от тях по време на пълен курс по пещерно гмуркане, който провеждахме тогава.
В сеноте Cristalino един от курсистите ни се оплака от неприятен вкус на газа и отказа да диша от една от бутилките. Повикаха ме от вкъщи, за да донеса резервна бутилка. Няколко бутилки бяха разменени и настана доста суматоха.
Същата вечер отидохме в Zero Gravity, където видяхме две спарки, върнати със същото оплакване. След това отидохме и във въпросната станция за пълнене, където имаше още няколко върнати бутилки по същата причина.
Човек от станцията призна, че филтрите е трябвало да бъдат сменени, но това не е било направено.
Бяхме ядосани, но тъй като не се беше случило нищо сериозно и всичко се беше ограничило до известна суматоха, а и се оказа, че са засегнати само няколко бутилки, случката скоро беше забравена и много малко хора научиха за нея.
Собствениците на станцията взеха проби за анализ, но след това никой не чу нищо повече по въпроса.
Някои от бутилките бяха изпразнени и напълнени отново, но една остана забравена вкъщи — все още пълна. Имаме доста бутилки и някои от тях се използват рядко. Тази беше една от тях.
И така стигаме до вчера, 14 май.
Отиваме за сериозно експлорационно гмуркане в нашата пещера — системата Ixtlan. Сенотето е наша собственост и ние контролираме достъпа до него. Аз трябваше да направя топографско заснемане на голям участък — нещо, което отлагах от известно време.
Взех въпросната бутилка като стейдж, без изобщо да се замисля, защото предполагах, че е била напълнена при нас.
С Деян отидохме до пещерата и започнахме гмуркането.
Обърнете внимание на последователността на събитията, защото тя е много показателна.
По време на проверката преди гмуркането, вече във водата, забелязах, че стейджът ми е на по-малко от 220 bar. Това ме изненада, защото при експлорационни гмуркания винаги пълня до 235 bar, а нямаме бутилки, които изпускат.
Споменах го на Деян. И двамата се зачудихме защо е така, но после го отхвърлихме като нещо незначително и продължихме.
И двамата пропуснахме първия признак, че нещо не е наред — макар че вероятно почти всеки би постъпил по същия начин.
След това започнах да дишам от стейджа и веднага усетих странен вкус в устата.
Мина ми през ума, че газът може да е замърсен, но като се замислих, реших, че това реално не е възможно. Тъй като втората степен на регулатора, от която дишах, не беше използвана от известно време, предположих, че вкусът е от плесен или някаква друга застояла миризма.
След това продължихме с подводните скутери на максимална скорост, защото знаехме точно къде отиваме и искахме да пестим газ.
Около 20 минути след началото на гмуркането започна да ме боли глава.
Отново ми мина мисълта, че може да има проблем с газа, но виждах, че Деян е напълно добре. Освен това продължавах да съм убеден, че бутилката е била напълнена при нас, така че подобен проблем не би трябвало да е възможен.
Трети, вече много сериозен пропуснат признак.
Когато достигнахме целта си, дадох скутера си на Деян и започнах топографското заснемане, плувайки без скутер.
Участъкът е много дълъг, с повече от 50 измервателни станции, и е сравнително дълбок.
Заснемането ми отне около 45 минути, през които главоболието ми постепенно се усилваше. През цялото време продължавах да дишам от стейдж бутилката.
В един момент забелязах, че дишането ми не е нормално.
Спрях и си помислих:
„Защо дишам толкова учестено и дълбоко? Това е много странно.“
Въпреки това отново го пренебрегнах. Реших, че е от физическото натоварване, защото напоследък толкова съм свикнал да се придвижвам със скутер, че такова продължително плуване вече беше необичайно за мен.
Четвърти пропуснат признак!
Завърших заснемането. Стейджът вече беше изразходван приблизително наполовина и налягането беше малко под 100 bar. Газовият ни план позволяваше тази конкретна стейдж бутилка да бъде използвана до 50 bar.
Преминах на основните си бутилки с нитрокс, които по някаква случайност предния ден бях напълнил с доста по-богата смес от тази, която обикновено използвам (!).
В този момент главоболието вече беше силно, но богатият нитрокс при тази дълбочина очевидно потисна това, което се случваше с мен, и се почувствах достатъчно добре, за да продължа по плана и да прокарам нова ходова линия в перспективен проход.
Продължихме и всичко изглеждаше нормално.
В един момент проходът стана много труден, видимостта падна до абсолютна нула и тъй като главоболието ми не се подобряваше, най-накрая реших да прекратя експлорацията и да тръгнем обратно.
В този момент все още бяхме на по-голяма дълбочина и нитроксът очевидно държеше състоянието ми под контрол.
Започнах да осъзнавам, че все пак трябва да има някакъв проблем с газа, но още не можех да направя връзката.
Виждах, че Деян е добре, а аз все още бях убеден, че нашите бутилки би трябвало да са били напълнени като част от една и съща партида.
Започнахме излизането.
Когато стигнахме до по-плитките части на пещерата, на около 5 метра дълбочина, и парциалното налягане на кислорода — ppO₂ — спадна, започнах да се чувствам много странно и вече бях сигурен, че се случва нещо извън нормалното.
На връщане преминах на друга линия, без да осъзная какво правя, и се наложи да спра и да се върна малко назад, само за да се уверя къде точно се намирам.
А това беше в част от пещерата, която познавам наизуст и в която мога да се ориентирам дори без линия.
В този момент вече преминавах от състояние на концентрация към моменти на пълна дезориентация.
Но благодарение на богатия ми опит с необичайни състояния на съзнанието, придобит чрез медитация, знаех, че въпреки всичко мога да продължа да действам последователно и адекватно.
Знаех, че все още съм функционален и че няма нужда да подавам сигнал за проблем.
Концентрирах се, увеличих скоростта на скутера до максималната, която можех да понеса, и излязох без допълнителни инциденти.
Когато излязох от водата и започнах да дишам нормален атмосферен въздух вместо нитрокс под повишено налягане, започнах да се чувствам много, много зле.
Главоболието беше силно и единственото, което можех да направя, беше да легна и да се опитам да поспя на слънце.
Спах на пресекулки около час, като постепенно започнах да се съвземам, след което се прибрахме.
Вкъщи дишах известно време 100% кислород. Главоболието все още беше силно и започнахме да се опитваме да разберем какво точно се е случило.
Нашите бутилки са номерирани и водим прецизен дневник за всяко пълнене — коя бутилка кога е напълнена и с какъв газ.
Извадихме дневника и осъзнахме, че току-що съм дишал от единствената бутилка, която не е била пълнена при нас — същата бутилка, която през март беше напълнена във въпросната станция, а след това беше останала пълна и забравена!
Разбираемо е, че бяхме изключително ядосани.
Докато пиша това, са минали 20 часа, откакто съм излязъл от водата.
Главоболието ми все още е силно, но изглежда, че все пак може и да оцелея.
Определено се разминах на косъм и е ясно, че имам всички симптоми на отравяне с въглероден оксид — CO.
Ако не бях направил по-богата нитрокс смес и ако не я бях дишал на дълбочина в продължение на около час и половина след преминаването от стейджа към основните бутилки, можеше да загубя съзнание и вероятно да умра там.
Пропуснах множество повтарящи се признаци, че нещо не е наред.
Няколко пъти отхвърлих мисълта за замърсен дихателен газ, защото имах доверие в собствените си пълнения — и именно това, по ирония на съдбата, може би ми спаси живота.
Имах всички основания да предполагам това, което предполагах, и всъщност не мога напълно да обвинявам нито себе си, нито някой друг.
Ситуацията беше много сложна.
Изводи
НИКОГА, АМА НИКОГА не пренебрегвайте очевидните признаци на отравяне от замърсен дихателен газ, независимо колко нелогично ви изглежда това. Прекратете гмуркането, излезте и анализирайте ситуацията на сухо.
НИКОГА не се доверявайте на станция за пълнене, която не е напълно открита относно процедурите си за смяна на филтрите и поддръжката на компресора.
Настоявайте да знаете кога са били сменени филтрите.
Знайте какви точно филтърни материали се използват.
Настоявайте във филтърната система да се използва Hopcalite — катализатор, който подпомага преобразуването на въглеродния оксид.
Въпросната станция за пълнене НЕ използва Hopcalite поради съображения за цена.
Фактът, че в продължение на много години не е имало проблем, не означава нищо.
Достатъчно е само веднъж да се пропусне навременната смяна на филтрите, за да загине човек.
Ако бяхме на 30 метра дълбочина с този газ, това щеше да е краят.
Когато пълните бутилки в търговски станции, винаги анализирайте дихателния газ за наличие на въглероден оксид.
Или инвестирайте в CO анализатор, или настоявайте станцията за пълнене да ви предостави такъв.
Ако откажат — намерете друга станция.
Не забравяйте, че една станция за пълнене е търговско предприятие. Целта ѝ е да намалява разходите и да увеличава печалбата.
Ако собствениците не притежават изключително висока професионална етика, това може да стане за сметка на клиента — по много различни начини.
Ако управлявате водолазен център, инвестирайте в собствен компресор, за да имате пълен контрол върху качеството на дихателния си газ.
Образовайте се относно причините и симптомите на отравяне от замърсен дихателен газ, но не разчитайте прекалено много на собствените си предположения. Действайте консервативно.
Въпреки че познавам темата отлично, преподавам я на курсисти от 20 години и дори вече съм преживявал случай на газово отравяне — макар и несвързан с гмуркане — и въпреки че веднага разпознах симптомите, аз допуснах погрешното предположение, че в конкретния случай това просто не може да се случва.
Вижте отново първата точка.
По ирония на съдбата, ако инцидентът със замърсения газ през онзи ден през март не беше предизвикал толкова суматоха и хаос, тази бутилка нямаше да бъде забравена вкъщи, а щеше да бъде изпразнена като всички останали.
Сега знаем точно какво се е случило.
Ситуацията обаче беше много необичайна за нас и за възникването ѝ допринесоха множество фактори — както често се случва при подобни инциденти.
Има и още нещо, за което мислех днес.
Вероятно то е от значение за малкото активно работещи експлоратори на подводни пещери, а може би и за някои технически водолази.
Осъзнах, че вследствие на ежедневните експлорационни гмуркания в доста екстремни условия толерантността ми към трудни ситуации под вода е станала много висока.
Вчера се гмурках със силен физически дискомфорт в много трудна sidemount пещера, изследвах нов участък при абсолютна нулева видимост и със сложен газов план, и въпреки това знаех, че все още се намирам в рамките на настоящите си възможности и нивото си на умения.
В нито един момент от гмуркането не изложих на риск собствената си безопасност или тази на партньора си.
Психологически все още функционирах в рамките на настоящите си граници. Можех да понеса и повече.
Сега осъзнавам, че макар това да звучи като нещо положително, в действителност високият толеранс към дискомфорт и трудни ситуации може да прикрие симптомите на проблем със замърсен дихателен газ, който впоследствие да доведе до пълна загуба на контрол върху ситуацията.
Всички трябва да сме наясно с това и да го обмислим много внимателно.
Понякога решението дали да прекратиш гмуркането наистина може да бъде трудно.
Особено когато работим в екип по сложни експлорационни проекти с трудно и детайлно планиране, вероятно не трябва от параноя да прекратяваме всяко гмуркане само защото ни сърби носът.
Но трябва непрекъснато да следим какво се случва, да разпознаваме признаците и да сме информирани.
Анализът на инцидентите е наш приятел.
Казват, че мъдрият човек се учи от грешките на другите, а глупакът — от собствените си.
В този конкретен случай глупакът бях аз.
Но вие по-добре бъдете от мъдрите.
Пожелавам на всички безопасни гмуркания!
Иво, ATI Cave Exploration Team, собственик на водолазното училище DivingMexico
Вчера, 14 май 2015 г., имахме сериозен инцидент със замърсен дихателен газ — не с курсист, а с мен самия — от който могат да се извлекат няколко много важни поуки. Настоятелно препоръчвам на всички колеги пещерни водолази да прочетат това.
Преди да се сдобием със собствена станция за пълнене, пълнехме бутилките си във водолазния център Zero Gravity, който има безупречна репутация — и до днес — по отношение на чистотата на дихателния газ. Един ден през март обаче техният компресор имаше проблем и всички бутилки бяха изпратени за пълнене в друга станция, много популярна сред пещерните водолази и също с много добра репутация.
Сред тях имаше и няколко наши бутилки, които бяха напълнени с Nitrox 32. На следващия ден ги взехме и използвахме част от тях по време на пълен курс по пещерно гмуркане, който провеждахме тогава.
В сеноте Cristalino един от курсистите ни се оплака от неприятен вкус на газа и отказа да диша от една от бутилките. Повикаха ме от вкъщи, за да донеса резервна бутилка. Няколко бутилки бяха разменени и настана доста суматоха.
Същата вечер отидохме в Zero Gravity, където видяхме две спарки, върнати със същото оплакване. След това отидохме и във въпросната станция за пълнене, където имаше още няколко върнати бутилки по същата причина.
Човек от станцията призна, че филтрите е трябвало да бъдат сменени, но това не е било направено.
Бяхме ядосани, но тъй като не се беше случило нищо сериозно и всичко се беше ограничило до известна суматоха, а и се оказа, че са засегнати само няколко бутилки, случката скоро беше забравена и много малко хора научиха за нея.
Собствениците на станцията взеха проби за анализ, но след това никой не чу нищо повече по въпроса.
Някои от бутилките бяха изпразнени и напълнени отново, но една остана забравена вкъщи — все още пълна. Имаме доста бутилки и някои от тях се използват рядко. Тази беше една от тях.
И така стигаме до вчера, 14 май.
Отиваме за сериозно експлорационно гмуркане в нашата пещера — системата Ixtlan. Сенотето е наша собственост и ние контролираме достъпа до него. Аз трябваше да направя топографско заснемане на голям участък — нещо, което отлагах от известно време.
Взех въпросната бутилка като стейдж, без изобщо да се замисля, защото предполагах, че е била напълнена при нас.
С Деян отидохме до пещерата и започнахме гмуркането.
Обърнете внимание на последователността на събитията, защото тя е много показателна.
По време на проверката преди гмуркането, вече във водата, забелязах, че стейджът ми е на по-малко от 220 bar. Това ме изненада, защото при експлорационни гмуркания винаги пълня до 235 bar, а нямаме бутилки, които изпускат.
Споменах го на Деян. И двамата се зачудихме защо е така, но после го отхвърлихме като нещо незначително и продължихме.
И двамата пропуснахме първия признак, че нещо не е наред — макар че вероятно почти всеки би постъпил по същия начин.
След това започнах да дишам от стейджа и веднага усетих странен вкус в устата.
Мина ми през ума, че газът може да е замърсен, но като се замислих, реших, че това реално не е възможно. Тъй като втората степен на регулатора, от която дишах, не беше използвана от известно време, предположих, че вкусът е от плесен или някаква друга застояла миризма.
След това продължихме с подводните скутери на максимална скорост, защото знаехме точно къде отиваме и искахме да пестим газ.
Около 20 минути след началото на гмуркането започна да ме боли глава.
Отново ми мина мисълта, че може да има проблем с газа, но виждах, че Деян е напълно добре. Освен това продължавах да съм убеден, че бутилката е била напълнена при нас, така че подобен проблем не би трябвало да е възможен.
Трети, вече много сериозен пропуснат признак.
Когато достигнахме целта си, дадох скутера си на Деян и започнах топографското заснемане, плувайки без скутер.
Участъкът е много дълъг, с повече от 50 измервателни станции, и е сравнително дълбок.
Заснемането ми отне около 45 минути, през които главоболието ми постепенно се усилваше. През цялото време продължавах да дишам от стейдж бутилката.
В един момент забелязах, че дишането ми не е нормално.
Спрях и си помислих:
„Защо дишам толкова учестено и дълбоко? Това е много странно.“
Въпреки това отново го пренебрегнах. Реших, че е от физическото натоварване, защото напоследък толкова съм свикнал да се придвижвам със скутер, че такова продължително плуване вече беше необичайно за мен.
Четвърти пропуснат признак!
Завърших заснемането. Стейджът вече беше изразходван приблизително наполовина и налягането беше малко под 100 bar. Газовият ни план позволяваше тази конкретна стейдж бутилка да бъде използвана до 50 bar.
Преминах на основните си бутилки с нитрокс, които по някаква случайност предния ден бях напълнил с доста по-богата смес от тази, която обикновено използвам (!).
В този момент главоболието вече беше силно, но богатият нитрокс при тази дълбочина очевидно потисна това, което се случваше с мен, и се почувствах достатъчно добре, за да продължа по плана и да прокарам нова ходова линия в перспективен проход.
Продължихме и всичко изглеждаше нормално.
В един момент проходът стана много труден, видимостта падна до абсолютна нула и тъй като главоболието ми не се подобряваше, най-накрая реших да прекратя експлорацията и да тръгнем обратно.
В този момент все още бяхме на по-голяма дълбочина и нитроксът очевидно държеше състоянието ми под контрол.
Започнах да осъзнавам, че все пак трябва да има някакъв проблем с газа, но още не можех да направя връзката.
Виждах, че Деян е добре, а аз все още бях убеден, че нашите бутилки би трябвало да са били напълнени като част от една и съща партида.
Започнахме излизането.
Когато стигнахме до по-плитките части на пещерата, на около 5 метра дълбочина, и парциалното налягане на кислорода — ppO₂ — спадна, започнах да се чувствам много странно и вече бях сигурен, че се случва нещо извън нормалното.
На връщане преминах на друга линия, без да осъзная какво правя, и се наложи да спра и да се върна малко назад, само за да се уверя къде точно се намирам.
А това беше в част от пещерата, която познавам наизуст и в която мога да се ориентирам дори без линия.
В този момент вече преминавах от състояние на концентрация към моменти на пълна дезориентация.
Но благодарение на богатия ми опит с необичайни състояния на съзнанието, придобит чрез медитация, знаех, че въпреки всичко мога да продължа да действам последователно и адекватно.
Знаех, че все още съм функционален и че няма нужда да подавам сигнал за проблем.
Концентрирах се, увеличих скоростта на скутера до максималната, която можех да понеса, и излязох без допълнителни инциденти.
Когато излязох от водата и започнах да дишам нормален атмосферен въздух вместо нитрокс под повишено налягане, започнах да се чувствам много, много зле.
Главоболието беше силно и единственото, което можех да направя, беше да легна и да се опитам да поспя на слънце.
Спах на пресекулки около час, като постепенно започнах да се съвземам, след което се прибрахме.
Вкъщи дишах известно време 100% кислород. Главоболието все още беше силно и започнахме да се опитваме да разберем какво точно се е случило.
Нашите бутилки са номерирани и водим прецизен дневник за всяко пълнене — коя бутилка кога е напълнена и с какъв газ.
Извадихме дневника и осъзнахме, че току-що съм дишал от единствената бутилка, която не е била пълнена при нас — същата бутилка, която през март беше напълнена във въпросната станция, а след това беше останала пълна и забравена!
Разбираемо е, че бяхме изключително ядосани.
Докато пиша това, са минали 20 часа, откакто съм излязъл от водата.
Главоболието ми все още е силно, но изглежда, че все пак може и да оцелея.
Определено се разминах на косъм и е ясно, че имам всички симптоми на отравяне с въглероден оксид — CO.
Ако не бях направил по-богата нитрокс смес и ако не я бях дишал на дълбочина в продължение на около час и половина след преминаването от стейджа към основните бутилки, можеше да загубя съзнание и вероятно да умра там.
Пропуснах множество повтарящи се признаци, че нещо не е наред.
Няколко пъти отхвърлих мисълта за замърсен дихателен газ, защото имах доверие в собствените си пълнения — и именно това, по ирония на съдбата, може би ми спаси живота.
Имах всички основания да предполагам това, което предполагах, и всъщност не мога напълно да обвинявам нито себе си, нито някой друг.
Ситуацията беше много сложна.
Изводи
НИКОГА, АМА НИКОГА не пренебрегвайте очевидните признаци на отравяне от замърсен дихателен газ, независимо колко нелогично ви изглежда това. Прекратете гмуркането, излезте и анализирайте ситуацията на сухо.
НИКОГА не се доверявайте на станция за пълнене, която не е напълно открита относно процедурите си за смяна на филтрите и поддръжката на компресора.
Настоявайте да знаете кога са били сменени филтрите.
Знайте какви точно филтърни материали се използват.
Настоявайте във филтърната система да се използва Hopcalite — катализатор, който подпомага преобразуването на въглеродния оксид.
Въпросната станция за пълнене НЕ използва Hopcalite поради съображения за цена.
Фактът, че в продължение на много години не е имало проблем, не означава нищо.
Достатъчно е само веднъж да се пропусне навременната смяна на филтрите, за да загине човек.
Ако бяхме на 30 метра дълбочина с този газ, това щеше да е краят.
Когато пълните бутилки в търговски станции, винаги анализирайте дихателния газ за наличие на въглероден оксид.
Или инвестирайте в CO анализатор, или настоявайте станцията за пълнене да ви предостави такъв.
Ако откажат — намерете друга станция.
Не забравяйте, че една станция за пълнене е търговско предприятие. Целта ѝ е да намалява разходите и да увеличава печалбата.
Ако собствениците не притежават изключително висока професионална етика, това може да стане за сметка на клиента — по много различни начини.
Ако управлявате водолазен център, инвестирайте в собствен компресор, за да имате пълен контрол върху качеството на дихателния си газ.
Образовайте се относно причините и симптомите на отравяне от замърсен дихателен газ, но не разчитайте прекалено много на собствените си предположения. Действайте консервативно.
Въпреки че познавам темата отлично, преподавам я на курсисти от 20 години и дори вече съм преживявал случай на газово отравяне — макар и несвързан с гмуркане — и въпреки че веднага разпознах симптомите, аз допуснах погрешното предположение, че в конкретния случай това просто не може да се случва.
Вижте отново първата точка.
По ирония на съдбата, ако инцидентът със замърсения газ през онзи ден през март не беше предизвикал толкова суматоха и хаос, тази бутилка нямаше да бъде забравена вкъщи, а щеше да бъде изпразнена като всички останали.
Сега знаем точно какво се е случило.
Ситуацията обаче беше много необичайна за нас и за възникването ѝ допринесоха множество фактори — както често се случва при подобни инциденти.
Има и още нещо, за което мислех днес.
Вероятно то е от значение за малкото активно работещи експлоратори на подводни пещери, а може би и за някои технически водолази.
Осъзнах, че вследствие на ежедневните експлорационни гмуркания в доста екстремни условия толерантността ми към трудни ситуации под вода е станала много висока.
Вчера се гмурках със силен физически дискомфорт в много трудна sidemount пещера, изследвах нов участък при абсолютна нулева видимост и със сложен газов план, и въпреки това знаех, че все още се намирам в рамките на настоящите си възможности и нивото си на умения.
В нито един момент от гмуркането не изложих на риск собствената си безопасност или тази на партньора си.
Психологически все още функционирах в рамките на настоящите си граници. Можех да понеса и повече.
Сега осъзнавам, че макар това да звучи като нещо положително, в действителност високият толеранс към дискомфорт и трудни ситуации може да прикрие симптомите на проблем със замърсен дихателен газ, който впоследствие да доведе до пълна загуба на контрол върху ситуацията.
Всички трябва да сме наясно с това и да го обмислим много внимателно.
Понякога решението дали да прекратиш гмуркането наистина може да бъде трудно.
Особено когато работим в екип по сложни експлорационни проекти с трудно и детайлно планиране, вероятно не трябва от параноя да прекратяваме всяко гмуркане само защото ни сърби носът.
Но трябва непрекъснато да следим какво се случва, да разпознаваме признаците и да сме информирани.
Анализът на инцидентите е наш приятел.
Казват, че мъдрият човек се учи от грешките на другите, а глупакът — от собствените си.
В този конкретен случай глупакът бях аз.
Но вие по-добре бъдете от мъдрите.
Пожелавам на всички безопасни гмуркания!
А самото случило се и причините довели до него и до днес остават в мъгла - между основната версия за самоубийства и убийства, които обаче карат хората да вярват в убийства приличащи на самоубийства, и обратната хипотеза: убийства, маскирани така, че да изглеждат като нескопосано прикрити самоубийства.
Но нито една версия не обяснява случая докрай - сякаш, умишлено или по стечение на обстоятелствата, всичко се е подредило така, че истината никога да не стане напълно ясна, а краят на групата да остане завинаги обвит в мистерия.
Има един важен нюанс, в който ми се струва, че донякъде се разминаваме. Не оспорвам, че в това, което Калушев е изучавал и практикувал, има реални елементи от тибетския будизъм и че е познавал Нингма и Дзогчен.
Но на няколко места от това, че има аналог в традицията, заключваш че това, което е правил Калушев, може да се впише в традицията.
Това, че Нингма е децентрализирана, не означава, че всяко отделяне от утвърдените линии автоматично е легитимно. Фактът, че Риме допуска изучаване на различни традиции, също не означава, че всяко съчетаване на будизъм, шаманство, хипноза и окултни практики може да бъде определено като подход, сходен с Риме. И наличието на детско монашество в тибетския будизъм далеч не оправдава специфичния начин, по който Калушев е "замонашвал" деца. Обсъждали сме го много пъти. Едно е дете да бъде в официално признат, утвърдeн, тибенски традиционен манастир с много други деца. Друго е да е изолирано в гората с чичко самозванко.
Автентичността на част от отделните учения, които Калушев интегрира в боламача си, изобщо не решава въпроса за сектантския характер на тази общност. Една група може да използва напълно автентични религиозни текстове и практики и въпреки това да изгради култ към лидера, абсолютен авторитет, изолация от външни авторитети и специфична вътрешна динамика на подчинение. Сектантският елемент не се определя само от това дали лидерът е измислил собствена религия. А в случая аз бих спорила, че е.
По-важният въпрос не е дали можем да намерим будистки произход на всяка отделна практика на Калушев, а как той самият е интерпретирал тези учения и как са функционирали те в неговата общност.
За случая Петрохан е важно не само какво казва традицията, а какво значение е придобила тази идея в конкретната група и как е била преподавана и прилагана от конкретния човек.
Той неслучайно си е избрал да следва най-езотеричния и спекулативен бранш на будизма. С него най-лесно можа да се легитимира чрез самата традиция. Понеже ужким в Нигма няма сгрого определени рамки, той го извърта, че няма нищо нередно в това да дава ДМТ на учениците си за да си говорят с извънземни.Калушев може и да е имал реална връзка с Шечен и Нингма и да е бил начело на български център, свързан с Шечен. Но няма данни да е получил официално признание като лама или самостоятелен носител на Нингма линия. Както виждаме в dharma wheel форума, в сметовната будистка общност се разчу за това масово самоубийство. Но до ден днешен никой автентичен Лама не е излезнал да се застъпи за Калушев :"Познавам го. Мой ученик/духовен саратник е. Автентичен е." Напротив. В книгата на един от кумирите на Калушев, ламата го определя като шарлатанин.
Калушев е подготвен и е познавал автентични будистки учения,но едновременно с това около него е съществувала сектантска групова динамика.
Това е релевантното за експертизата.
Проблемът е, че сходни слабости съществуват и в самите традиционни будистки общества - злоупотреби с авторитет, слаб външен надзор и рискове за деца в затворена монашеска среда. Когато такъв модел се пренася без адаптация, се пренасят не само духовните му практики, но и неговите недъзи. Все едно да откриеш Американска гимназия в България и да раздадеш оръжия на всички учители и ученици, за да спазиш принципите на "Секънд амендмънт" възможно най-автентично.
Случаят с хижата-манастир "Петрохан" осветява именно този по-голям проблем около Sky Dharma. Става дума за практики и отношения, които имат вековна културна среда в Тибет, Непал, Бутан и целия хималайски регион, но са непознати в България и попадат в общество без изградени колективни механизми за контрол върху отношения като гуру-ученик, детско монашество и автономни духовни общности.
В известен смисъл това е проблем и на западния будизъм като цяло. Много центрове функционират сравнително автономно, а контролът е децентрализиран и зависи от отделни учители, линии и манастири. Ако местен лидер се отдели, няма единна институция, която автоматично да отнеме легитимността му, да предупреди последователите и да актуализира всички публични регистри.
Случаят с Калушев и българският клон на манастира Шечен е показателен. След отделянето му не изглежда да е последвало широко публично разграничаване, а стари будистки регистри и до днес пазят предишната му връзка със Shechen Bulgaria. Така една прекъсната институционална връзка може с години да продължи да изглежда като действаща легитимност, макар и стара.
Към това при Sky Dharma се добавя и още един пласт - общността е функционирала донякъде и като предприемачески стартъп. Освен религиозната основа има бизнес, имущество, пари, организация, контрол и харизматичен лидер. Калушев съчетава в една фигура духовен авторитет, предприемаческа роля и управление на общността - което добавя допълнително измерение на секта и групова динамика концентирана около лидера и.
Остава и чисто практическият въпрос как е функционирала икономически тази общност - получавали ли са членовете индивидуални възнаграждения, имали ли са трудови договори и лични сметки, или приходите и разходите са били общи, по модел, напомнящ "Кибуц". Именно финансовата зависимост или липсата на такава би показала колко силно е бил контролиран не само духовният, но и всекидневният живот на членовете.
Групата очевидно се е стремяла отделните елементи от дейността и да бъдат юридически обезпечени - декларации от родители, форми на обучение и организация, които сами по себе си да не нарушават закона. Но погледната като цяло, структурата напомня на хималайска монашеска общност, пресъздадена в България и комбинирана с частна предприемаческа организация.
Само че Sky Dharma не е изключение от модела, а по-скоро негов местен вариант - защото същите пробойни в контрола и отговорността се виждат и в традиционните будистки общества, особено на фона на поредицата скандали, избухнали там през последните години, а съвсем неотдавна и в самия Шечен.
На 8 януари 2025 г. манастирът Шечен в Непал публикува официално писмо, с което младият Тулку - Кхиенце Янгси е освободен от преподавателските си задължения и от официалната си връзка с манастира "до второ нареждане". Решението не отменя статута му на Дилго Кхиенце Янгси, тоест признатото прераждане на Дилго Кхиенце Ринпоче.
Скрит текст: 
Предвид многократните изявления на Кхиенце Янгси, че не се смята за "лама на Шечен", както и с оглед на множество обезпокоителни инциденти, със съжаление потвърждаваме, че Кхиенце Янгси, Огйен Тензин Джигме Лхундруп, вече не е свързан с манастира Шечен, основан от Кябдже Дилго Кхиенце Ринпоче, и е освободен от всички произтичащи от тази връзка задължения и отговорности до второ нареждане.
https://www.reddit.com/r/TibetanBuddhism/comments/1hwn636/dilgo_ … ocked_from/?tl=bg
На 24 януари жена, свързана с Шечен Хърватия, публикува във Facebook писмо в негова подкрепа, подписано от още 40 последователи. Те заявяват, че позицията на Шечен Рабджам ги е оставила объркани и обезсърчени. Признават, че поведението на Дилго Кхиенце Янгси е било нетрадиционно, но според тях влиянието му е било положително.Предвид многократните изявления на Кхиенце Янгси, че не се смята за "лама на Шечен", както и с оглед на множество обезпокоителни инциденти, със съжаление потвърждаваме, че Кхиенце Янгси, Огйен Тензин Джигме Лхундруп, вече не е свързан с манастира Шечен, основан от Кябдже Дилго Кхиенце Ринпоче, и е освободен от всички произтичащи от тази връзка задължения и отговорности до второ нареждане.
https://www.reddit.com/r/TibetanBuddhism/comments/1hwn636/dilgo_ … ocked_from/?tl=bg
Този случай показва и друг проблем - тибетските будистки институции невинаги реагират еднакво към различни духовни учители. При други известни фигури със сериозни обвинения за злоупотреби, сред които Согял Ринпоче, подобно публично дистанциране не се случва по същия начин. След смъртта му представители на традицията публикуват възхваляващи текстове, без да поставят в центъра свидетелствата на пострадалите и независимия доклад за злоупотребите - а те не са били за единичен скандал, като има достоверни доказателства за сериозно физическо, сексуално и емоционално насилие, което е било нормализирано чрез отношенията гуру-ученик.
Особено чувствителен остава въпросът с децата. Момчета могат да постъпят в тибетски манастири още на 6-12 години, понякога далеч от семействата си. Те израстват в затворена мъжка йерархия, в която по-възрастните монаси имат голяма власт, а самите деца не са направили като възрастни свободен избор за пожизнен целибат.
Калу Ринпоче например, публично разказва, че като тийнейджър системно е бил сексуално насилван от по-възрастни монаси. Лодое Сенге свидетелства, че е бил сексуално насилван от собствения си наставник още на петгодишна възраст. Има и свидетелства за побои и тежки физически наказания в монашеска среда.
Има и случай в манастир от традицията Кагю в Непал, при който млад монах напада друг с месарски сатър и почти го убива. Вместо случаят да бъде предаден на полицията като опит за убийство, извършителят е отстранен от манастира, а инцидентът е решен вътрешно.
Също така, през 2013, в Бутан здравните власти започват да раздават презервативи в монашеските училища заради риска от HIV и други полово предавани инфекции. Така че реалният сексуален живот в част от монашеските общности не винаги съвпада с официалния модел на пълен целибат.
По-дълбокият въпрос следователно не е просто дали отделни монаси нарушават правилата. Въпросът е какво се случва, когато деца и сексуално съзряващи юноши живеят в затворени институции, които изискват сексуално въздържание, ограничават нормалния социален живот, дават голяма власт на по-възрастни мъже и разполагат със сравнително слаб външен контрол.
И самият тулку Кхиенце Янгси е продукт на подобна система, наричана понякога "Тулку-Бизнес". Избран още като дете за прераждане на велик учител, той е възпитан в силно йерархична религиозна среда и от ранна възраст получава специален статут и духовен авторитет.
Това не отменя личната му отговорност като възрастен. Но оставя и институционалната - системата го избира, възпитава, легитимира и поставя на пиедестал, а след това сама трябва да решава кога той е преминал границата. Именно затова въпросът кой е легитимен духовен учител и къде свършва авторитетът му е толкова спорен и вътре в самите будистки общности.
Дори в световния будистки форум DharmaWheel отношението към Калушев в дискусиите през 2013-та не е било еднозначно. Част от участниците са били силно критични и са виждали тревожни сигнали в начина, по който изгражда авторитет и се представя като учител, но други са му признавали сериозна подготовка, реални връзки с Нингма и Шечен и дългогодишен опит в тибетския будизъм. Тоест спорът не е бил дали Калушев е напълно случаен човек, а дали тази реална подготовка му дава легитимност да действа като автономен лама и носител на собствено духовно предаване.
Сега темата е заключена със следното обяснение:
Скрит текст:
Това също е показателно - дори сред будистите има интерес и спор около Калушев, но форумът явно е решил да спре преминаването от религиозна дискусия към спекулации по разследването. "Тази тема е заключена, защото DW е просто будистки дискусионен форум, а не разследваща новинарска платформа. Не е задължение на DW да предоставя повече пространство за дискусии и спекулации. Няма друга причина темата да бъде заключена."
И тук случаят "Петрохан" престава да бъде само история за една "секта". Той поставя по-големия въпрос какво се случва, когато религиозен модел със собствените си йерархии и уязвимости бъде пренесен от Хималаите на Запад.
В едно от интервютата си Калушев казва : "Децата вече не знаят как да си играят"
Парадоксът е, че самият той и общността Sky Dharma изглеждат като пораснали деца, които не искат напълно да влязат в света на възрастните и са продължили "да си играят на будизъм".
Не непременно защото са открили някаква по-висша истина, а защото обикновеният свят им се е струвал банален, скучен, мръсен и морално компрометиран. В такава среда духовната система лесно се превръща не само във вяра, а в цял паралелен свят със собствени роли, правила, ритуали, йерархия и усещане за смисъл.
Но когато тази "игра" започне да определя реални отношения на власт, дисциплина и подчинение, тя вече не е игра. Особено когато в нея участват деца. Тогава въпросът вече не е само в какво вярват възрастните, а какво право имат да подреждат живота, възпитанието и границите на децата според една затворена религиозна система.
А дали тази система е прикривала и други неща и дейности, това вероятно ще се разбере по-късно, след като излезнат резултатите от разследването.
И най-вероятно след това случаят Петрохан ще бъде обект на изследване на формите на радикализация на религиозни общества от световната будистка общност и академичните конференции по темата.
В статията на Сега накрая се казва: Част от близките на загиналите постоянно оспорват версията на разследващите и твърдят, че те са убити.
Част.
Част.
Ако тези хора са убити, това означава че има две групи килъри. На Петрохан и на Околчица. И двете групи килъри им изключват телефоните по едно и също време, такава ли трябва да е хипотезата?
На всички е ясно, че можеха да бъдат спасени. Няма нужда да се оправдават публично защо не са 'успели'. Просто трябва категорично да стане ясно, че своеволия и погазване на закона изпълнявайки служебни задължения са недопустими и най-накрая някои хора от службите да понесат отговорност за престъпна небрежност или злоупотреба с власт.
Скрит текст:
Проблемът е, че сходни слабости съществуват и в самите традиционни будистки общества - злоупотреби с авторитет, слаб външен надзор и рискове за деца в затворена монашеска среда. Когато такъв модел се пренася без адаптация, се пренасят не само духовните му практики, но и неговите недъзи. Все едно да откриеш Американска гимназия в България и да раздадеш оръжия на всички учители и ученици, за да спазиш принципите на "Секънд амендмънт" възможно най-автентично.
Случаят с хижата-манастир "Петрохан" осветява именно този по-голям проблем около Sky Dharma. Става дума за практики и отношения, които имат вековна културна среда в Тибет, Непал, Бутан и целия хималайски регион, но са непознати в България и попадат в общество без изградени колективни механизми за контрол върху отношения като гуру-ученик, детско монашество и автономни духовни общности.
В известен смисъл това е проблем и на западния будизъм като цяло. Много центрове функционират сравнително автономно, а контролът е децентрализиран и зависи от отделни учители, линии и манастири. Ако местен лидер се отдели, няма единна институция, която автоматично да отнеме легитимността му, да предупреди последователите и да актуализира всички публични регистри.
Случаят с Калушев и българският клон на манастира Шечен е показателен. След отделянето му не изглежда да е последвало широко публично разграничаване, а стари будистки регистри и до днес пазят предишната му връзка със Shechen Bulgaria. Така една прекъсната институционална връзка може с години да продължи да изглежда като действаща легитимност, макар и стара.
Към това при Sky Dharma се добавя и още един пласт - общността е функционирала донякъде и като предприемачески стартъп. Освен религиозната основа има бизнес, имущество, пари, организация, контрол и харизматичен лидер. Калушев съчетава в една фигура духовен авторитет, предприемаческа роля и управление на общността - което добавя допълнително измерение на секта и групова динамика концентирана около лидера и.
Остава и чисто практическият въпрос как е функционирала икономически тази общност - получавали ли са членовете индивидуални възнаграждения, имали ли са трудови договори и лични сметки, или приходите и разходите са били общи, по модел, напомнящ "Кибуц". Именно финансовата зависимост или липсата на такава би показала колко силно е бил контролиран не само духовният, но и всекидневният живот на членовете.
Групата очевидно се е стремяла отделните елементи от дейността и да бъдат юридически обезпечени - декларации от родители, форми на обучение и организация, които сами по себе си да не нарушават закона. Но погледната като цяло, структурата напомня на хималайска монашеска общност, пресъздадена в България и комбинирана с частна предприемаческа организация.
Само че Sky Dharma не е изключение от модела, а по-скоро негов местен вариант - защото същите пробойни в контрола и отговорността се виждат и в традиционните будистки общества, особено на фона на поредицата скандали, избухнали там през последните години, а съвсем неотдавна и в самия Шечен.
На 8 януари 2025 г. манастирът Шечен в Непал публикува официално писмо, с което младият Тулку - Кхиенце Янгси е освободен от преподавателските си задължения и от официалната си връзка с манастира "до второ нареждане". Решението не отменя статута му на Дилго Кхиенце Янгси, тоест признатото прераждане на Дилго Кхиенце Ринпоче.
Този случай показва и друг проблем - тибетските будистки институции невинаги реагират еднакво към различни духовни учители. При други известни фигури със сериозни обвинения за злоупотреби, сред които Согял Ринпоче, подобно публично дистанциране не се случва по същия начин. След смъртта му представители на традицията публикуват възхваляващи текстове, без да поставят в центъра свидетелствата на пострадалите и независимия доклад за злоупотребите - а те не са били за единичен скандал, като има достоверни доказателства за сериозно физическо, сексуално и емоционално насилие, което е било нормализирано чрез отношенията гуру-ученик.
Особено чувствителен остава въпросът с децата. Момчета могат да постъпят в тибетски манастири още на 6-12 години, понякога далеч от семействата си. Те израстват в затворена мъжка йерархия, в която по-възрастните монаси имат голяма власт, а самите деца не са направили като възрастни свободен избор за пожизнен целибат.
Калу Ринпоче например, публично разказва, че като тийнейджър системно е бил сексуално насилван от по-възрастни монаси. Лодое Сенге свидетелства, че е бил сексуално насилван от собствения си наставник още на петгодишна възраст. Има и свидетелства за побои и тежки физически наказания в монашеска среда.
Има и случай в манастир от традицията Кагю в Непал, при който млад монах напада друг с месарски сатър и почти го убива. Вместо случаят да бъде предаден на полицията като опит за убийство, извършителят е отстранен от манастира, а инцидентът е решен вътрешно.
Също така, през 2013, в Бутан здравните власти започват да раздават презервативи в монашеските училища заради риска от HIV и други полово предавани инфекции. Така че реалният сексуален живот в част от монашеските общности не винаги съвпада с официалния модел на пълен целибат.
По-дълбокият въпрос следователно не е просто дали отделни монаси нарушават правилата. Въпросът е какво се случва, когато деца и сексуално съзряващи юноши живеят в затворени институции, които изискват сексуално въздържание, ограничават нормалния социален живот, дават голяма власт на по-възрастни мъже и разполагат със сравнително слаб външен контрол.
И самият тулку Кхиенце Янгси е продукт на подобна система, наричана понякога "Тулку-Бизнес". Избран още като дете за прераждане на велик учител, той е възпитан в силно йерархична религиозна среда и от ранна възраст получава специален статут и духовен авторитет.
Това не отменя личната му отговорност като възрастен. Но оставя и институционалната - системата го избира, възпитава, легитимира и поставя на пиедестал, а след това сама трябва да решава кога той е преминал границата. Именно затова въпросът кой е легитимен духовен учител и къде свършва авторитетът му е толкова спорен и вътре в самите будистки общности.
Дори в световния будистки форум DharmaWheel отношението към Калушев в дискусиите през 2013-та не е било еднозначно. Част от участниците са били силно критични и са виждали тревожни сигнали в начина, по който изгражда авторитет и се представя като учител, но други са му признавали сериозна подготовка, реални връзки с Нингма и Шечен и дългогодишен опит в тибетския будизъм. Тоест спорът не е бил дали Калушев е напълно случаен човек, а дали тази реална подготовка му дава легитимност да действа като автономен лама и носител на собствено духовно предаване.
Сега темата е заключена със следното обяснение:
И тук случаят "Петрохан" престава да бъде само история за една "секта". Той поставя по-големия въпрос какво се случва, когато религиозен модел със собствените си йерархии и уязвимости бъде пренесен от Хималаите на Запад.
В едно от интервютата си Калушев казва : "Децата вече не знаят как да си играят"
Парадоксът е, че самият той и общността Sky Dharma изглеждат като пораснали деца, които не искат напълно да влязат в света на възрастните и са продължили "да си играят на будизъм".
Не непременно защото са открили някаква по-висша истина, а защото обикновеният свят им се е струвал банален, скучен, мръсен и морално компрометиран. В такава среда духовната система лесно се превръща не само във вяра, а в цял паралелен свят със собствени роли, правила, ритуали, йерархия и усещане за смисъл.
Но когато тази "игра" започне да определя реални отношения на власт, дисциплина и подчинение, тя вече не е игра. Особено когато в нея участват деца. Тогава въпросът вече не е само в какво вярват възрастните, а какво право имат да подреждат живота, възпитанието и границите на децата според една затворена религиозна система.
А дали тази система е прикривала и други неща и дейности, това вероятно ще се разбере по-късно, след като излезнат резултатите от разследването.
И най-вероятно след това случаят Петрохан ще бъде обект на изследване на формите на радикализация на религиозни общества от световната будистка общност и академичните конференции по темата.
Скрит текст:
Има един важен нюанс, в който ми се струва, че донякъде се разминаваме. Не оспорвам, че в това, което Калушев е изучавал и практикувал, има реални елементи от тибетския будизъм и че е познавал Нингма и Дзогчен.
Но на няколко места от това, че има аналог в традицията, заключваш че това, което е правил Калушев, може да се впише в традицията.
Това, че Нингма е децентрализирана, не означава, че всяко отделяне от утвърдените линии автоматично е легитимно. Фактът, че Риме допуска изучаване на различни традиции, също не означава, че всяко съчетаване на будизъм, шаманство, хипноза и окултни практики може да бъде определено като подход, сходен с Риме. И наличието на детско монашество в тибетския будизъм далеч не оправдава специфичния начин, по който Калушев е "замонашвал" деца. Обсъждали сме го много пъти. Едно е дете да бъде в официално признат, утвърдeн, тибенски традиционен манастир с много други деца. Друго е да е изолирано в гората с чичко самозванко.
Автентичността на част от отделните учения, които Калушев интегрира в боламача си, изобщо не решава въпроса за сектантския характер на тази общност. Една група може да използва напълно автентични религиозни текстове и практики и въпреки това да изгради култ към лидера, абсолютен авторитет, изолация от външни авторитети и специфична вътрешна динамика на подчинение. Сектантският елемент не се определя само от това дали лидерът е измислил собствена религия. А в случая аз бих спорила, че е.
По-важният въпрос не е дали можем да намерим будистки произход на всяка отделна практика на Калушев, а как той самият е интерпретирал тези учения и как са функционирали те в неговата общност.
За случая Петрохан е важно не само какво казва традицията, а какво значение е придобила тази идея в конкретната група и как е била преподавана и прилагана от конкретния човек.
Той неслучайно си е избрал да следва най-езотеричния и спекулативен бранш на будизма. С него най-лесно можа да се легитимира чрез самата традиция. Понеже ужким в Нигма няма сгрого определени рамки, той го извърта, че няма нищо нередно в това да дава ДМТ на учениците си за да си говорят с извънземни.Калушев може и да е имал реална връзка с Шечен и Нингма и да е бил начело на български център, свързан с Шечен. Но няма данни да е получил официално признание като лама или самостоятелен носител на Нингма линия. Както виждаме в dharma wheel форума, в сметовната будистка общност се разчу за това масово самоубийство. Но до ден днешен никой автентичен Лама не е излезнал да се застъпи за Калушев :"Познавам го. Мой ученик/духовен саратник е. Автентичен е." Напротив. В книгата на един от кумирите на Калушев, ламата го определя като шарлатанин.
Калушев е подготвен и е познавал автентични будистки учения,но едновременно с това около него е съществувала сектантска групова динамика.
Това е релевантното за експертизата.
Сектантска групова динамика има, но нейната база е започнала от внасянето на "чужда" за нашата страна идеология. Става дума за тибетски религиозен модел пренесен в България без реален институционален контрол нито от самата будистка система, нито от местните институции - проблем, характерен и за Западния будизъм като цяло. Не личи да е направен сериозен опит този модел да бъде адаптиран към българската действителност и закони. Напротив, изглежда целта е била манастирският и монашеският живот да бъдат възпроизведени възможно най-близо до тибетския образец, включително по отношение на йерархията, духовния авторитет и мястото на децата в общността. Скрит текст: Действително нивото на радикализация на групата може да изиграло немалка роля в развитието на събитията. Само че радикализацията като такава не е непременно религиозен термин - съществува политическа радикализация (ултра-десни, антифа, и т.н.), а даже и спортна като футболните ултраси и всякакви други форми на фанатизъм и екстремизъм.
Когато става дума за религиозни вярвания и общности, могат да се използват и понятия като ортодоксалност - не в смисъла на православното християнство, а като стриктно придържане към установеното учение - също и фундаментализъм, интегризъм, ригоризъм, а в определени случаи дори и обскурантизъм и враждебно отношение към държавата и нейните институции като сигурност, образование, здравеопазване.
Нерядко се случва умерените последователи на дадена религиозна общност да критикуват други в прекален догматизъм, докато догматиците смятат умерените за "слабо"- вярващи. А пък тези които напускат общността, заради несъгласие, създават клонове, които дори не претендират да са част от нея, а нещо ново и различно. Също така, границите не са еднозначни - една секта може да има сравнително умерени практики, докато напълно традиционно движение може да развие затворена или опасна вътрешна динамика.
В случая със Sky Dharma сякаш не става дума за нов вид учение или свободна интерпретация на будизма, а напротив - група която следва принципи и учения извиращи от основните и праволинейни тибетски будистки традиции. В самия будизъм има три основни разклонения, като в тибетския будизъм от клона Ваджраяна те са 4 - като Нингма е била основната школа на групата, а учението Дзогчен и е била основната им практика. Последователите на Нингма са някъде под 1% от всички практикуващи будисти, а тези практикуващи Дзогчен са под 0,1%, което наистина е много малка "религиозна ниша".
Самият Дзогчен е езотерично учение където има посвещения, тайни инструкции, терма (скрити духовни съкровища), тертони (откриватели), защитници, ритуали, мандали, визуализации, работа със светлина и визионерски практики като Семде, Лонгде, Меннгагде, Трекчо и Тогал. Последната практика, Тогал, е може би най-мистичната, защото включва специфична работа със зрителното възприятие, светлината и пространството, при която според традицията могат да възникват светлинни точки, сфери, мрежи и сложни визионерски образи на мандали и божества.
Показателно е, че Калушев не изглежда да се е стремял да създаде нова религиозна идеология, смес от традиции или собствена версия на будизма. Той е превеждал и интерпретирал будистки текстове, а не е написал своя "тантрическа библия" за последователите си. По-скоро е изграждал авторитет като изключително напреднал практикуващ на най-езотеричните направления в тибетския будизъм. Така не е трябвало да налага новоизмислена доктрина, а да се легитимира чрез претенцията, че владее на необичайно високо ниво древна и призната духовна традиция. Дори и бележките които е писал, в които се смята че напреднали учители получават видения и послания, които после предават на учениците си, са могли да бъдат част от традицията на Дзогчен. Замонашването на деца също се счита за общоприета практика в редица будистки общности.
Първоначално Калушев търси легитимност от утвърдени представители на Нингма, но по-късно действа все по-самостоятелно. Парадоксално, дори това отделяне може да се впише в самата традиция: Нингма е децентрализирана и исторически допуска множество независими линии, терма-цикли и учители без единен централен контрол, което е различно от централизираната школа Гелуг на Далай Лама.
Друг известен подход в тибетския будизъм е Риме ("несектантски") - той се изучава в манаситра Шечен - един от основните шест манастира на Дзогчен, с който е бил свързан Калушев. Това не е отделна школа, а подход който не цели да смеси различните школи в една обща система. Напротив - приема, че Нингма, Кагю, Сакя и Гелуг имат собствена вътрешна логика, терминология и методи, които трябва да бъдат съхранявани и изучавани в тяхната цялост. Практикуващият може да има една основна линия, но да изучава и получава предавания от други, без да ги обявява за погрешни и без да ги смесва и разбърква произволно.
Изглежда Калушев е използвал подход сходен на тибетския Риме в практикуването и изучаването на учения извън будизма, като ги прилага, но без да ги смесва. Като например латиноамериканското шаманство, обучението на Долорес Кенън в хипноза, окултната ботаника на Арин-Мърфи Хискок от книгата "The Green Witch" намерена в библиотеката на хижа Петрохан. Дори да е имало привидна смесица, не личи да има някакъв сглобен наратив от всичко това. По-скоро целта на общността е да бъде максимално напреднала във всяка една от тези вече съществуващи области и практики, като ги изучат детайлно и ги прилагат възможно най-достоверно.
Именно тук обаче може да се появи друг риск. Не самото съчетаване на различни традиции, а крайното задълбочаване в практики, които поставят под въпрос обичайните представи за аз, реалност, страх, смърт и морални граници, може постепенно да промени отношението към опасността и самосъхранението. Когато към това се добави и убеждението, че групата следва по-дълбоко или "по-автентично" разбиране от общоприетото, обичайните общочовешки задръжки могат да започнат да изглеждат като признак на неразбиране или духовна незрялост.
Например на сайта на Sky Dharma Калушев казва следното :
Тази висока толерантност към риск личи особено ясно в Мексико, където групата се гмурка ежедневно в труднодостъпни пещерни системи. Самият Калушев по-късно признава, че работата в екстремни условия е повишила прага му на поносимост към риск и дискомфорт дотам, че предупредителни симптоми могат да бъдат пренебрегнати. През 2015 г. той за малко не намира смъртта си след отравяне с въглероден оксид по време на гмуркане, но оцелява и по-късно описва инцидента в блога си:
А самото случило се и причините довели до него и до днес остават в мъгла - между основната версия за самоубийства и убийства, които обаче карат хората да вярват в убийства приличащи на самоубийства, и обратната хипотеза: убийства, маскирани така, че да изглеждат като нескопосано прикрити самоубийства.
Но нито една версия не обяснява случая докрай - сякаш, умишлено или по стечение на обстоятелствата, всичко се е подредило така, че истината никога да не стане напълно ясна, а краят на групата да остане завинаги обвит в мистерия.
Уилоу, страхотен текст, както винаги. Но ми се струва, че отново частично заради дипломатичния си тон омекотаваш вината на Калушев. Скрит текст: Наблюдавам едно доста фундаментално неразбиране какво представлява теологията и какво всъщност се изисква от такъв експерт.
Теологията не е специалност, която изучава само християнството и нищо друго. В богословското образование се изучават религиозни учения, история на религиите, религиозни движения и различни форми на религиозност. А при конкретен казус експертът не е викан да пише дисертация върху будизма, а да даде професионална оценка на религиозните характеристики и механизми, които са релевантни към случая.
Освен това нека първо уточним нещо много важно: това, което Калушев и останалите са практикували, не е никакъв будизъм. те са използвали будистка терминология и са се самоопределяли по такъв начин. Но смесването на будистки, езотерични, окултни и други вярвания в една собствена система не е автентичен будистки клон. Точно обратното, това е тежка девиация, която един религиовед или богослов би трябвало да може да разпознае и анализира.
По вашата логика, прокуратурата трябва да търси отделно експерт по извънземни конспирации и специалист по Кастанеда и всички други калушевски приумици. Това очевидно не е смисълът на експертизата.
В биографията, която цитирате, удобно е пропусната именно тази част, която е пряко релевантна към случая. Върбаков има магистратура по национална сигурност със специализация в противодействие на религиозния тероризъм. При случай, при който се разследва смърт на няколко души в контекст на религиозно/езотерично движение и се обсъжда версия за т.нар. разширено самоубийство, това никак не е несвързана квалификация.
А масовото самоубийство или убийството, извършено под въздействието на религиозна или псевдорелигиозна идеология, съвсем не е някаква екзотична материя, нямаща нищо общо с религиозния тероризъм. Напротив, радикализацията, религиозно мотивираното насилие и механизмите, чрез които една затворена общност може да доведе хората до крайно самоунищожително поведение, са именно материя, която може да бъде релевантна към подобна експертиза.
Скрит текст: Относно Върбаков, не зная с какво може да бъде полезен, неговата професионална работа и знания нямат нищо общо с такава материя като будизма и неговите разновидности и течения.
Нищо в биографията му не ме убеждава в това.
"Благовест Върбаков е български богослов и политически PR и анализатор. Съосновател на гражданското сдружение „Движение „Българска демокрация“ (2021 г.). Има бакалавърска степен (2007 г.) и магистърска степен (2008 г.) по религия и теология от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ където през 2012 г. защитава докторска дисертация по теология (научна специалност "Християнско изкуство") на тема: "Църквата "Успение Богородично" при Рилския метох "Пчелина"
. През 2010 г. специализира в Богословския факултет на йезуитския орден "Игнасио Лайола" към Търнавския университет в Братислава (Словакия) Има магистърска степен по национална сигурност от Академията на МВР (България), специализирана в противодействие на религиозния тероризъм.Преподавател е в Академията на МВР.
А и той вече се е изказал по въпроса - пасивна деструкция от източен тип...какво и да значи.
https://www.focus-news.net/novini/Bylgaria/D-r-Vurbakov-za-Petro … obshtnost-2974795
Ако действително Благовест Върбаков е експерт по казуса Петрохан - Околчица в религиозната му част, то ще си свърши работата. Умее да вижда нюансите.
А знаем ли имената на експертите? Кой е психолога?
А знаем ли имената на експертите? Кой е психолога?
Нищо в биографията му не ме убеждава в това.
"Благовест Върбаков е български богослов и политически PR и анализатор. Съосновател на гражданското сдружение „Движение „Българска демокрация“ (2021 г.). Има бакалавърска степен (2007 г.) и магистърска степен (2008 г.) по религия и теология от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ където през 2012 г. защитава докторска дисертация по теология (научна специалност "Християнско изкуство") на тема: "Църквата "Успение Богородично" при Рилския метох "Пчелина"
. През 2010 г. специализира в Богословския факултет на йезуитския орден "Игнасио Лайола" към Търнавския университет в Братислава (Словакия) Има магистърска степен по национална сигурност от Академията на МВР (България), специализирана в противодействие на религиозния тероризъм.Преподавател е в Академията на МВР.
А и той вече се е изказал по въпроса - пасивна деструкция от източен тип...какво и да значи.
https://www.focus-news.net/novini/Bylgaria/D-r-Vurbakov-za-Petro … obshtnost-2974795
Теологията не е специалност, която изучава само християнството и нищо друго. В богословското образование се изучават религиозни учения, история на религиите, религиозни движения и различни форми на религиозност. А при конкретен казус експертът не е викан да пише дисертация върху будизма, а да даде професионална оценка на религиозните характеристики и механизми, които са релевантни към случая.
Освен това нека първо уточним нещо много важно: това, което Калушев и останалите са практикували, не е никакъв будизъм. те са използвали будистка терминология и са се самоопределяли по такъв начин. Но смесването на будистки, езотерични, окултни и други вярвания в една собствена система не е автентичен будистки клон. Точно обратното, това е тежка девиация, която един религиовед или богослов би трябвало да може да разпознае и анализира.
По вашата логика, прокуратурата трябва да търси отделно експерт по извънземни конспирации и специалист по Кастанеда и всички други калушевски приумици. Това очевидно не е смисълът на експертизата.
В биографията, която цитирате, удобно е пропусната именно тази част, която е пряко релевантна към случая. Върбаков има магистратура по национална сигурност със специализация в противодействие на религиозния тероризъм. При случай, при който се разследва смърт на няколко души в контекст на религиозно/езотерично движение и се обсъжда версия за т.нар. разширено самоубийство, това никак не е несвързана квалификация.
А масовото самоубийство или убийството, извършено под въздействието на религиозна или псевдорелигиозна идеология, съвсем не е някаква екзотична материя, нямаща нищо общо с религиозния тероризъм. Напротив, радикализацията, религиозно мотивираното насилие и механизмите, чрез които една затворена общност може да доведе хората до крайно самоунищожително поведение, са именно материя, която може да бъде релевантна към подобна експертиза.
Когато става дума за религиозни вярвания и общности, могат да се използват и понятия като ортодоксалност - не в смисъла на православното християнство, а като стриктно придържане към установеното учение - също и фундаментализъм, интегризъм, ригоризъм, а в определени случаи дори и обскурантизъм и враждебно отношение към държавата и нейните институции като сигурност, образование, здравеопазване.
Нерядко се случва умерените последователи на дадена религиозна общност да критикуват други в прекален догматизъм, докато догматиците смятат умерените за "слабо"- вярващи. А пък тези които напускат общността, заради несъгласие, създават клонове, които дори не претендират да са част от нея, а нещо ново и различно. Също така, границите не са еднозначни - една секта може да има сравнително умерени практики, докато напълно традиционно движение може да развие затворена или опасна вътрешна динамика.
В случая със Sky Dharma сякаш не става дума за нов вид учение или свободна интерпретация на будизма, а напротив - група която следва принципи и учения извиращи от основните и праволинейни тибетски будистки традиции. В самия будизъм има три основни разклонения, като в тибетския будизъм от клона Ваджраяна те са 4 - като Нингма е била основната школа на групата, а учението Дзогчен и е била основната им практика. Последователите на Нингма са някъде под 1% от всички практикуващи будисти, а тези практикуващи Дзогчен са под 0,1%, което наистина е много малка "религиозна ниша".
Скрит текст:
Уникалността на Нингма е, че в най-мистичните си учения поставя акцент върху директното разпознаване на изначално просветлената природа на ума - нещо, което не се придобива чрез усилие и практика, а вече е присъщо на всеки човек като буда-природа и трябва единствено да бъде разпознато.Самият Дзогчен е езотерично учение където има посвещения, тайни инструкции, терма (скрити духовни съкровища), тертони (откриватели), защитници, ритуали, мандали, визуализации, работа със светлина и визионерски практики като Семде, Лонгде, Меннгагде, Трекчо и Тогал. Последната практика, Тогал, е може би най-мистичната, защото включва специфична работа със зрителното възприятие, светлината и пространството, при която според традицията могат да възникват светлинни точки, сфери, мрежи и сложни визионерски образи на мандали и божества.
Показателно е, че Калушев не изглежда да се е стремял да създаде нова религиозна идеология, смес от традиции или собствена версия на будизма. Той е превеждал и интерпретирал будистки текстове, а не е написал своя "тантрическа библия" за последователите си. По-скоро е изграждал авторитет като изключително напреднал практикуващ на най-езотеричните направления в тибетския будизъм. Така не е трябвало да налага новоизмислена доктрина, а да се легитимира чрез претенцията, че владее на необичайно високо ниво древна и призната духовна традиция. Дори и бележките които е писал, в които се смята че напреднали учители получават видения и послания, които после предават на учениците си, са могли да бъдат част от традицията на Дзогчен. Замонашването на деца също се счита за общоприета практика в редица будистки общности.
Първоначално Калушев търси легитимност от утвърдени представители на Нингма, но по-късно действа все по-самостоятелно. Парадоксално, дори това отделяне може да се впише в самата традиция: Нингма е децентрализирана и исторически допуска множество независими линии, терма-цикли и учители без единен централен контрол, което е различно от централизираната школа Гелуг на Далай Лама.
Друг известен подход в тибетския будизъм е Риме ("несектантски") - той се изучава в манаситра Шечен - един от основните шест манастира на Дзогчен, с който е бил свързан Калушев. Това не е отделна школа, а подход който не цели да смеси различните школи в една обща система. Напротив - приема, че Нингма, Кагю, Сакя и Гелуг имат собствена вътрешна логика, терминология и методи, които трябва да бъдат съхранявани и изучавани в тяхната цялост. Практикуващият може да има една основна линия, но да изучава и получава предавания от други, без да ги обявява за погрешни и без да ги смесва и разбърква произволно.
Изглежда Калушев е използвал подход сходен на тибетския Риме в практикуването и изучаването на учения извън будизма, като ги прилага, но без да ги смесва. Като например латиноамериканското шаманство, обучението на Долорес Кенън в хипноза, окултната ботаника на Арин-Мърфи Хискок от книгата "The Green Witch" намерена в библиотеката на хижа Петрохан. Дори да е имало привидна смесица, не личи да има някакъв сглобен наратив от всичко това. По-скоро целта на общността е да бъде максимално напреднала във всяка една от тези вече съществуващи области и практики, като ги изучат детайлно и ги прилагат възможно най-достоверно.
Именно тук обаче може да се появи друг риск. Не самото съчетаване на различни традиции, а крайното задълбочаване в практики, които поставят под въпрос обичайните представи за аз, реалност, страх, смърт и морални граници, може постепенно да промени отношението към опасността и самосъхранението. Когато към това се добави и убеждението, че групата следва по-дълбоко или "по-автентично" разбиране от общоприетото, обичайните общочовешки задръжки могат да започнат да изглеждат като признак на неразбиране или духовна незрялост.
Например на сайта на Sky Dharma Калушев казва следното :
Скрит текст:
Подобна логика не означава автоматично пренебрежение към живота или морала, но в радикализирана среда може да отслаби значението на обичайните човешки ограничени, особено когато духовната практика се съчетава и с реално рисково поведение. При такава групова култура духовното преодоляване на страха и практическото преодоляване на физически ограничения могат постепенно да започнат да се подсилват взаимно."Въпросът за отсъствието на морална присъда и за отсъствието на добро и зло е много важен — трябва да го разберете. В будизма няма такива понятия, поне не на нивото на намерението на учението Буда. В текстовата традиция такива понятия съществуват, но те са по-късни добавки. От гледна точка на абсолютното ниво на ученията Дзогчен е без значение дали човек е Хитлер, или не. Това е нещо, което никой лама не би се осмелил да каже, но именно това е и причината толкова рядко да чуваме автентичната Дхарма да бъде преподавана."
Тази висока толерантност към риск личи особено ясно в Мексико, където групата се гмурка ежедневно в труднодостъпни пещерни системи. Самият Калушев по-късно признава, че работата в екстремни условия е повишила прага му на поносимост към риск и дискомфорт дотам, че предупредителни симптоми могат да бъдат пренебрегнати. През 2015 г. той за малко не намира смъртта си след отравяне с въглероден оксид по време на гмуркане, но оцелява и по-късно описва инцидента в блога си:
Скрит текст:
Случаят Петрохан има много дуги измерения отвъд будизма и сектите, но все пак съдържа и този компонент, без който може би не може да бъде разбран в пълнота.Инцидент със замърсен дихателен газ при пещерно гмуркане, 14 май 2015 г., Мексико
Иво, ATI Cave Exploration Team, собственик на водолазното училище DivingMexico
Вчера, 14 май 2015 г., имахме сериозен инцидент със замърсен дихателен газ — не с курсист, а с мен самия — от който могат да се извлекат няколко много важни поуки. Настоятелно препоръчвам на всички колеги пещерни водолази да прочетат това.
Преди да се сдобием със собствена станция за пълнене, пълнехме бутилките си във водолазния център Zero Gravity, който има безупречна репутация — и до днес — по отношение на чистотата на дихателния газ. Един ден през март обаче техният компресор имаше проблем и всички бутилки бяха изпратени за пълнене в друга станция, много популярна сред пещерните водолази и също с много добра репутация.
Сред тях имаше и няколко наши бутилки, които бяха напълнени с Nitrox 32. На следващия ден ги взехме и използвахме част от тях по време на пълен курс по пещерно гмуркане, който провеждахме тогава.
В сеноте Cristalino един от курсистите ни се оплака от неприятен вкус на газа и отказа да диша от една от бутилките. Повикаха ме от вкъщи, за да донеса резервна бутилка. Няколко бутилки бяха разменени и настана доста суматоха.
Същата вечер отидохме в Zero Gravity, където видяхме две спарки, върнати със същото оплакване. След това отидохме и във въпросната станция за пълнене, където имаше още няколко върнати бутилки по същата причина.
Човек от станцията призна, че филтрите е трябвало да бъдат сменени, но това не е било направено.
Бяхме ядосани, но тъй като не се беше случило нищо сериозно и всичко се беше ограничило до известна суматоха, а и се оказа, че са засегнати само няколко бутилки, случката скоро беше забравена и много малко хора научиха за нея.
Собствениците на станцията взеха проби за анализ, но след това никой не чу нищо повече по въпроса.
Някои от бутилките бяха изпразнени и напълнени отново, но една остана забравена вкъщи — все още пълна. Имаме доста бутилки и някои от тях се използват рядко. Тази беше една от тях.
И така стигаме до вчера, 14 май.
Отиваме за сериозно експлорационно гмуркане в нашата пещера — системата Ixtlan. Сенотето е наша собственост и ние контролираме достъпа до него. Аз трябваше да направя топографско заснемане на голям участък — нещо, което отлагах от известно време.
Взех въпросната бутилка като стейдж, без изобщо да се замисля, защото предполагах, че е била напълнена при нас.
С Деян отидохме до пещерата и започнахме гмуркането.
Обърнете внимание на последователността на събитията, защото тя е много показателна.
По време на проверката преди гмуркането, вече във водата, забелязах, че стейджът ми е на по-малко от 220 bar. Това ме изненада, защото при експлорационни гмуркания винаги пълня до 235 bar, а нямаме бутилки, които изпускат.
Споменах го на Деян. И двамата се зачудихме защо е така, но после го отхвърлихме като нещо незначително и продължихме.
И двамата пропуснахме първия признак, че нещо не е наред — макар че вероятно почти всеки би постъпил по същия начин.
След това започнах да дишам от стейджа и веднага усетих странен вкус в устата.
Мина ми през ума, че газът може да е замърсен, но като се замислих, реших, че това реално не е възможно. Тъй като втората степен на регулатора, от която дишах, не беше използвана от известно време, предположих, че вкусът е от плесен или някаква друга застояла миризма.
След това продължихме с подводните скутери на максимална скорост, защото знаехме точно къде отиваме и искахме да пестим газ.
Около 20 минути след началото на гмуркането започна да ме боли глава.
Отново ми мина мисълта, че може да има проблем с газа, но виждах, че Деян е напълно добре. Освен това продължавах да съм убеден, че бутилката е била напълнена при нас, така че подобен проблем не би трябвало да е възможен.
Трети, вече много сериозен пропуснат признак.
Когато достигнахме целта си, дадох скутера си на Деян и започнах топографското заснемане, плувайки без скутер.
Участъкът е много дълъг, с повече от 50 измервателни станции, и е сравнително дълбок.
Заснемането ми отне около 45 минути, през които главоболието ми постепенно се усилваше. През цялото време продължавах да дишам от стейдж бутилката.
В един момент забелязах, че дишането ми не е нормално.
Спрях и си помислих:
„Защо дишам толкова учестено и дълбоко? Това е много странно.“
Въпреки това отново го пренебрегнах. Реших, че е от физическото натоварване, защото напоследък толкова съм свикнал да се придвижвам със скутер, че такова продължително плуване вече беше необичайно за мен.
Четвърти пропуснат признак!
Завърших заснемането. Стейджът вече беше изразходван приблизително наполовина и налягането беше малко под 100 bar. Газовият ни план позволяваше тази конкретна стейдж бутилка да бъде използвана до 50 bar.
Преминах на основните си бутилки с нитрокс, които по някаква случайност предния ден бях напълнил с доста по-богата смес от тази, която обикновено използвам (!).
В този момент главоболието вече беше силно, но богатият нитрокс при тази дълбочина очевидно потисна това, което се случваше с мен, и се почувствах достатъчно добре, за да продължа по плана и да прокарам нова ходова линия в перспективен проход.
Продължихме и всичко изглеждаше нормално.
В един момент проходът стана много труден, видимостта падна до абсолютна нула и тъй като главоболието ми не се подобряваше, най-накрая реших да прекратя експлорацията и да тръгнем обратно.
В този момент все още бяхме на по-голяма дълбочина и нитроксът очевидно държеше състоянието ми под контрол.
Започнах да осъзнавам, че все пак трябва да има някакъв проблем с газа, но още не можех да направя връзката.
Виждах, че Деян е добре, а аз все още бях убеден, че нашите бутилки би трябвало да са били напълнени като част от една и съща партида.
Започнахме излизането.
Когато стигнахме до по-плитките части на пещерата, на около 5 метра дълбочина, и парциалното налягане на кислорода — ppO₂ — спадна, започнах да се чувствам много странно и вече бях сигурен, че се случва нещо извън нормалното.
На връщане преминах на друга линия, без да осъзная какво правя, и се наложи да спра и да се върна малко назад, само за да се уверя къде точно се намирам.
А това беше в част от пещерата, която познавам наизуст и в която мога да се ориентирам дори без линия.
В този момент вече преминавах от състояние на концентрация към моменти на пълна дезориентация.
Но благодарение на богатия ми опит с необичайни състояния на съзнанието, придобит чрез медитация, знаех, че въпреки всичко мога да продължа да действам последователно и адекватно.
Знаех, че все още съм функционален и че няма нужда да подавам сигнал за проблем.
Концентрирах се, увеличих скоростта на скутера до максималната, която можех да понеса, и излязох без допълнителни инциденти.
Когато излязох от водата и започнах да дишам нормален атмосферен въздух вместо нитрокс под повишено налягане, започнах да се чувствам много, много зле.
Главоболието беше силно и единственото, което можех да направя, беше да легна и да се опитам да поспя на слънце.
Спах на пресекулки около час, като постепенно започнах да се съвземам, след което се прибрахме.
Вкъщи дишах известно време 100% кислород. Главоболието все още беше силно и започнахме да се опитваме да разберем какво точно се е случило.
Нашите бутилки са номерирани и водим прецизен дневник за всяко пълнене — коя бутилка кога е напълнена и с какъв газ.
Извадихме дневника и осъзнахме, че току-що съм дишал от единствената бутилка, която не е била пълнена при нас — същата бутилка, която през март беше напълнена във въпросната станция, а след това беше останала пълна и забравена!
Разбираемо е, че бяхме изключително ядосани.
Докато пиша това, са минали 20 часа, откакто съм излязъл от водата.
Главоболието ми все още е силно, но изглежда, че все пак може и да оцелея.
Определено се разминах на косъм и е ясно, че имам всички симптоми на отравяне с въглероден оксид — CO.
Ако не бях направил по-богата нитрокс смес и ако не я бях дишал на дълбочина в продължение на около час и половина след преминаването от стейджа към основните бутилки, можеше да загубя съзнание и вероятно да умра там.
Пропуснах множество повтарящи се признаци, че нещо не е наред.
Няколко пъти отхвърлих мисълта за замърсен дихателен газ, защото имах доверие в собствените си пълнения — и именно това, по ирония на съдбата, може би ми спаси живота.
Имах всички основания да предполагам това, което предполагах, и всъщност не мога напълно да обвинявам нито себе си, нито някой друг.
Ситуацията беше много сложна.
Изводи
НИКОГА, АМА НИКОГА не пренебрегвайте очевидните признаци на отравяне от замърсен дихателен газ, независимо колко нелогично ви изглежда това. Прекратете гмуркането, излезте и анализирайте ситуацията на сухо.
НИКОГА не се доверявайте на станция за пълнене, която не е напълно открита относно процедурите си за смяна на филтрите и поддръжката на компресора.
Настоявайте да знаете кога са били сменени филтрите.
Знайте какви точно филтърни материали се използват.
Настоявайте във филтърната система да се използва Hopcalite — катализатор, който подпомага преобразуването на въглеродния оксид.
Въпросната станция за пълнене НЕ използва Hopcalite поради съображения за цена.
Фактът, че в продължение на много години не е имало проблем, не означава нищо.
Достатъчно е само веднъж да се пропусне навременната смяна на филтрите, за да загине човек.
Ако бяхме на 30 метра дълбочина с този газ, това щеше да е краят.
Когато пълните бутилки в търговски станции, винаги анализирайте дихателния газ за наличие на въглероден оксид.
Или инвестирайте в CO анализатор, или настоявайте станцията за пълнене да ви предостави такъв.
Ако откажат — намерете друга станция.
Не забравяйте, че една станция за пълнене е търговско предприятие. Целта ѝ е да намалява разходите и да увеличава печалбата.
Ако собствениците не притежават изключително висока професионална етика, това може да стане за сметка на клиента — по много различни начини.
Ако управлявате водолазен център, инвестирайте в собствен компресор, за да имате пълен контрол върху качеството на дихателния си газ.
Образовайте се относно причините и симптомите на отравяне от замърсен дихателен газ, но не разчитайте прекалено много на собствените си предположения. Действайте консервативно.
Въпреки че познавам темата отлично, преподавам я на курсисти от 20 години и дори вече съм преживявал случай на газово отравяне — макар и несвързан с гмуркане — и въпреки че веднага разпознах симптомите, аз допуснах погрешното предположение, че в конкретния случай това просто не може да се случва.
Вижте отново първата точка.
По ирония на съдбата, ако инцидентът със замърсения газ през онзи ден през март не беше предизвикал толкова суматоха и хаос, тази бутилка нямаше да бъде забравена вкъщи, а щеше да бъде изпразнена като всички останали.
Сега знаем точно какво се е случило.
Ситуацията обаче беше много необичайна за нас и за възникването ѝ допринесоха множество фактори — както често се случва при подобни инциденти.
Има и още нещо, за което мислех днес.
Вероятно то е от значение за малкото активно работещи експлоратори на подводни пещери, а може би и за някои технически водолази.
Осъзнах, че вследствие на ежедневните експлорационни гмуркания в доста екстремни условия толерантността ми към трудни ситуации под вода е станала много висока.
Вчера се гмурках със силен физически дискомфорт в много трудна sidemount пещера, изследвах нов участък при абсолютна нулева видимост и със сложен газов план, и въпреки това знаех, че все още се намирам в рамките на настоящите си възможности и нивото си на умения.
В нито един момент от гмуркането не изложих на риск собствената си безопасност или тази на партньора си.
Психологически все още функционирах в рамките на настоящите си граници. Можех да понеса и повече.
Сега осъзнавам, че макар това да звучи като нещо положително, в действителност високият толеранс към дискомфорт и трудни ситуации може да прикрие симптомите на проблем със замърсен дихателен газ, който впоследствие да доведе до пълна загуба на контрол върху ситуацията.
Всички трябва да сме наясно с това и да го обмислим много внимателно.
Понякога решението дали да прекратиш гмуркането наистина може да бъде трудно.
Особено когато работим в екип по сложни експлорационни проекти с трудно и детайлно планиране, вероятно не трябва от параноя да прекратяваме всяко гмуркане само защото ни сърби носът.
Но трябва непрекъснато да следим какво се случва, да разпознаваме признаците и да сме информирани.
Анализът на инцидентите е наш приятел.
Казват, че мъдрият човек се учи от грешките на другите, а глупакът — от собствените си.
В този конкретен случай глупакът бях аз.
Но вие по-добре бъдете от мъдрите.
Пожелавам на всички безопасни гмуркания!
Иво, ATI Cave Exploration Team, собственик на водолазното училище DivingMexico
Вчера, 14 май 2015 г., имахме сериозен инцидент със замърсен дихателен газ — не с курсист, а с мен самия — от който могат да се извлекат няколко много важни поуки. Настоятелно препоръчвам на всички колеги пещерни водолази да прочетат това.
Преди да се сдобием със собствена станция за пълнене, пълнехме бутилките си във водолазния център Zero Gravity, който има безупречна репутация — и до днес — по отношение на чистотата на дихателния газ. Един ден през март обаче техният компресор имаше проблем и всички бутилки бяха изпратени за пълнене в друга станция, много популярна сред пещерните водолази и също с много добра репутация.
Сред тях имаше и няколко наши бутилки, които бяха напълнени с Nitrox 32. На следващия ден ги взехме и използвахме част от тях по време на пълен курс по пещерно гмуркане, който провеждахме тогава.
В сеноте Cristalino един от курсистите ни се оплака от неприятен вкус на газа и отказа да диша от една от бутилките. Повикаха ме от вкъщи, за да донеса резервна бутилка. Няколко бутилки бяха разменени и настана доста суматоха.
Същата вечер отидохме в Zero Gravity, където видяхме две спарки, върнати със същото оплакване. След това отидохме и във въпросната станция за пълнене, където имаше още няколко върнати бутилки по същата причина.
Човек от станцията призна, че филтрите е трябвало да бъдат сменени, но това не е било направено.
Бяхме ядосани, но тъй като не се беше случило нищо сериозно и всичко се беше ограничило до известна суматоха, а и се оказа, че са засегнати само няколко бутилки, случката скоро беше забравена и много малко хора научиха за нея.
Собствениците на станцията взеха проби за анализ, но след това никой не чу нищо повече по въпроса.
Някои от бутилките бяха изпразнени и напълнени отново, но една остана забравена вкъщи — все още пълна. Имаме доста бутилки и някои от тях се използват рядко. Тази беше една от тях.
И така стигаме до вчера, 14 май.
Отиваме за сериозно експлорационно гмуркане в нашата пещера — системата Ixtlan. Сенотето е наша собственост и ние контролираме достъпа до него. Аз трябваше да направя топографско заснемане на голям участък — нещо, което отлагах от известно време.
Взех въпросната бутилка като стейдж, без изобщо да се замисля, защото предполагах, че е била напълнена при нас.
С Деян отидохме до пещерата и започнахме гмуркането.
Обърнете внимание на последователността на събитията, защото тя е много показателна.
По време на проверката преди гмуркането, вече във водата, забелязах, че стейджът ми е на по-малко от 220 bar. Това ме изненада, защото при експлорационни гмуркания винаги пълня до 235 bar, а нямаме бутилки, които изпускат.
Споменах го на Деян. И двамата се зачудихме защо е така, но после го отхвърлихме като нещо незначително и продължихме.
И двамата пропуснахме първия признак, че нещо не е наред — макар че вероятно почти всеки би постъпил по същия начин.
След това започнах да дишам от стейджа и веднага усетих странен вкус в устата.
Мина ми през ума, че газът може да е замърсен, но като се замислих, реших, че това реално не е възможно. Тъй като втората степен на регулатора, от която дишах, не беше използвана от известно време, предположих, че вкусът е от плесен или някаква друга застояла миризма.
След това продължихме с подводните скутери на максимална скорост, защото знаехме точно къде отиваме и искахме да пестим газ.
Около 20 минути след началото на гмуркането започна да ме боли глава.
Отново ми мина мисълта, че може да има проблем с газа, но виждах, че Деян е напълно добре. Освен това продължавах да съм убеден, че бутилката е била напълнена при нас, така че подобен проблем не би трябвало да е възможен.
Трети, вече много сериозен пропуснат признак.
Когато достигнахме целта си, дадох скутера си на Деян и започнах топографското заснемане, плувайки без скутер.
Участъкът е много дълъг, с повече от 50 измервателни станции, и е сравнително дълбок.
Заснемането ми отне около 45 минути, през които главоболието ми постепенно се усилваше. През цялото време продължавах да дишам от стейдж бутилката.
В един момент забелязах, че дишането ми не е нормално.
Спрях и си помислих:
„Защо дишам толкова учестено и дълбоко? Това е много странно.“
Въпреки това отново го пренебрегнах. Реших, че е от физическото натоварване, защото напоследък толкова съм свикнал да се придвижвам със скутер, че такова продължително плуване вече беше необичайно за мен.
Четвърти пропуснат признак!
Завърших заснемането. Стейджът вече беше изразходван приблизително наполовина и налягането беше малко под 100 bar. Газовият ни план позволяваше тази конкретна стейдж бутилка да бъде използвана до 50 bar.
Преминах на основните си бутилки с нитрокс, които по някаква случайност предния ден бях напълнил с доста по-богата смес от тази, която обикновено използвам (!).
В този момент главоболието вече беше силно, но богатият нитрокс при тази дълбочина очевидно потисна това, което се случваше с мен, и се почувствах достатъчно добре, за да продължа по плана и да прокарам нова ходова линия в перспективен проход.
Продължихме и всичко изглеждаше нормално.
В един момент проходът стана много труден, видимостта падна до абсолютна нула и тъй като главоболието ми не се подобряваше, най-накрая реших да прекратя експлорацията и да тръгнем обратно.
В този момент все още бяхме на по-голяма дълбочина и нитроксът очевидно държеше състоянието ми под контрол.
Започнах да осъзнавам, че все пак трябва да има някакъв проблем с газа, но още не можех да направя връзката.
Виждах, че Деян е добре, а аз все още бях убеден, че нашите бутилки би трябвало да са били напълнени като част от една и съща партида.
Започнахме излизането.
Когато стигнахме до по-плитките части на пещерата, на около 5 метра дълбочина, и парциалното налягане на кислорода — ppO₂ — спадна, започнах да се чувствам много странно и вече бях сигурен, че се случва нещо извън нормалното.
На връщане преминах на друга линия, без да осъзная какво правя, и се наложи да спра и да се върна малко назад, само за да се уверя къде точно се намирам.
А това беше в част от пещерата, която познавам наизуст и в която мога да се ориентирам дори без линия.
В този момент вече преминавах от състояние на концентрация към моменти на пълна дезориентация.
Но благодарение на богатия ми опит с необичайни състояния на съзнанието, придобит чрез медитация, знаех, че въпреки всичко мога да продължа да действам последователно и адекватно.
Знаех, че все още съм функционален и че няма нужда да подавам сигнал за проблем.
Концентрирах се, увеличих скоростта на скутера до максималната, която можех да понеса, и излязох без допълнителни инциденти.
Когато излязох от водата и започнах да дишам нормален атмосферен въздух вместо нитрокс под повишено налягане, започнах да се чувствам много, много зле.
Главоболието беше силно и единственото, което можех да направя, беше да легна и да се опитам да поспя на слънце.
Спах на пресекулки около час, като постепенно започнах да се съвземам, след което се прибрахме.
Вкъщи дишах известно време 100% кислород. Главоболието все още беше силно и започнахме да се опитваме да разберем какво точно се е случило.
Нашите бутилки са номерирани и водим прецизен дневник за всяко пълнене — коя бутилка кога е напълнена и с какъв газ.
Извадихме дневника и осъзнахме, че току-що съм дишал от единствената бутилка, която не е била пълнена при нас — същата бутилка, която през март беше напълнена във въпросната станция, а след това беше останала пълна и забравена!
Разбираемо е, че бяхме изключително ядосани.
Докато пиша това, са минали 20 часа, откакто съм излязъл от водата.
Главоболието ми все още е силно, но изглежда, че все пак може и да оцелея.
Определено се разминах на косъм и е ясно, че имам всички симптоми на отравяне с въглероден оксид — CO.
Ако не бях направил по-богата нитрокс смес и ако не я бях дишал на дълбочина в продължение на около час и половина след преминаването от стейджа към основните бутилки, можеше да загубя съзнание и вероятно да умра там.
Пропуснах множество повтарящи се признаци, че нещо не е наред.
Няколко пъти отхвърлих мисълта за замърсен дихателен газ, защото имах доверие в собствените си пълнения — и именно това, по ирония на съдбата, може би ми спаси живота.
Имах всички основания да предполагам това, което предполагах, и всъщност не мога напълно да обвинявам нито себе си, нито някой друг.
Ситуацията беше много сложна.
Изводи
НИКОГА, АМА НИКОГА не пренебрегвайте очевидните признаци на отравяне от замърсен дихателен газ, независимо колко нелогично ви изглежда това. Прекратете гмуркането, излезте и анализирайте ситуацията на сухо.
НИКОГА не се доверявайте на станция за пълнене, която не е напълно открита относно процедурите си за смяна на филтрите и поддръжката на компресора.
Настоявайте да знаете кога са били сменени филтрите.
Знайте какви точно филтърни материали се използват.
Настоявайте във филтърната система да се използва Hopcalite — катализатор, който подпомага преобразуването на въглеродния оксид.
Въпросната станция за пълнене НЕ използва Hopcalite поради съображения за цена.
Фактът, че в продължение на много години не е имало проблем, не означава нищо.
Достатъчно е само веднъж да се пропусне навременната смяна на филтрите, за да загине човек.
Ако бяхме на 30 метра дълбочина с този газ, това щеше да е краят.
Когато пълните бутилки в търговски станции, винаги анализирайте дихателния газ за наличие на въглероден оксид.
Или инвестирайте в CO анализатор, или настоявайте станцията за пълнене да ви предостави такъв.
Ако откажат — намерете друга станция.
Не забравяйте, че една станция за пълнене е търговско предприятие. Целта ѝ е да намалява разходите и да увеличава печалбата.
Ако собствениците не притежават изключително висока професионална етика, това може да стане за сметка на клиента — по много различни начини.
Ако управлявате водолазен център, инвестирайте в собствен компресор, за да имате пълен контрол върху качеството на дихателния си газ.
Образовайте се относно причините и симптомите на отравяне от замърсен дихателен газ, но не разчитайте прекалено много на собствените си предположения. Действайте консервативно.
Въпреки че познавам темата отлично, преподавам я на курсисти от 20 години и дори вече съм преживявал случай на газово отравяне — макар и несвързан с гмуркане — и въпреки че веднага разпознах симптомите, аз допуснах погрешното предположение, че в конкретния случай това просто не може да се случва.
Вижте отново първата точка.
По ирония на съдбата, ако инцидентът със замърсения газ през онзи ден през март не беше предизвикал толкова суматоха и хаос, тази бутилка нямаше да бъде забравена вкъщи, а щеше да бъде изпразнена като всички останали.
Сега знаем точно какво се е случило.
Ситуацията обаче беше много необичайна за нас и за възникването ѝ допринесоха множество фактори — както често се случва при подобни инциденти.
Има и още нещо, за което мислех днес.
Вероятно то е от значение за малкото активно работещи експлоратори на подводни пещери, а може би и за някои технически водолази.
Осъзнах, че вследствие на ежедневните експлорационни гмуркания в доста екстремни условия толерантността ми към трудни ситуации под вода е станала много висока.
Вчера се гмурках със силен физически дискомфорт в много трудна sidemount пещера, изследвах нов участък при абсолютна нулева видимост и със сложен газов план, и въпреки това знаех, че все още се намирам в рамките на настоящите си възможности и нивото си на умения.
В нито един момент от гмуркането не изложих на риск собствената си безопасност или тази на партньора си.
Психологически все още функционирах в рамките на настоящите си граници. Можех да понеса и повече.
Сега осъзнавам, че макар това да звучи като нещо положително, в действителност високият толеранс към дискомфорт и трудни ситуации може да прикрие симптомите на проблем със замърсен дихателен газ, който впоследствие да доведе до пълна загуба на контрол върху ситуацията.
Всички трябва да сме наясно с това и да го обмислим много внимателно.
Понякога решението дали да прекратиш гмуркането наистина може да бъде трудно.
Особено когато работим в екип по сложни експлорационни проекти с трудно и детайлно планиране, вероятно не трябва от параноя да прекратяваме всяко гмуркане само защото ни сърби носът.
Но трябва непрекъснато да следим какво се случва, да разпознаваме признаците и да сме информирани.
Анализът на инцидентите е наш приятел.
Казват, че мъдрият човек се учи от грешките на другите, а глупакът — от собствените си.
В този конкретен случай глупакът бях аз.
Но вие по-добре бъдете от мъдрите.
Пожелавам на всички безопасни гмуркания!
А самото случило се и причините довели до него и до днес остават в мъгла - между основната версия за самоубийства и убийства, които обаче карат хората да вярват в убийства приличащи на самоубийства, и обратната хипотеза: убийства, маскирани така, че да изглеждат като нескопосано прикрити самоубийства.
Но нито една версия не обяснява случая докрай - сякаш, умишлено или по стечение на обстоятелствата, всичко се е подредило така, че истината никога да не стане напълно ясна, а краят на групата да остане завинаги обвит в мистерия.
Има един важен нюанс, в който ми се струва, че донякъде се разминаваме. Не оспорвам, че в това, което Калушев е изучавал и практикувал, има реални елементи от тибетския будизъм и че е познавал Нингма и Дзогчен.
Но на няколко места от това, че има аналог в традицията, заключваш че това, което е правил Калушев, може да се впише в традицията.
Това, че Нингма е децентрализирана, не означава, че всяко отделяне от утвърдените линии автоматично е легитимно. Фактът, че Риме допуска изучаване на различни традиции, също не означава, че всяко съчетаване на будизъм, шаманство, хипноза и окултни практики може да бъде определено като подход, сходен с Риме. И наличието на детско монашество в тибетския будизъм далеч не оправдава специфичния начин, по който Калушев е "замонашвал" деца. Обсъждали сме го много пъти. Едно е дете да бъде в официално признат, утвърдeн, тибенски традиционен манастир с много други деца. Друго е да е изолирано в гората с чичко самозванко.
Автентичността на част от отделните учения, които Калушев интегрира в боламача си, изобщо не решава въпроса за сектантския характер на тази общност. Една група може да използва напълно автентични религиозни текстове и практики и въпреки това да изгради култ към лидера, абсолютен авторитет, изолация от външни авторитети и специфична вътрешна динамика на подчинение. Сектантският елемент не се определя само от това дали лидерът е измислил собствена религия. А в случая аз бих спорила, че е.
По-важният въпрос не е дали можем да намерим будистки произход на всяка отделна практика на Калушев, а как той самият е интерпретирал тези учения и как са функционирали те в неговата общност.
За случая Петрохан е важно не само какво казва традицията, а какво значение е придобила тази идея в конкретната група и как е била преподавана и прилагана от конкретния човек.
Той неслучайно си е избрал да следва най-езотеричния и спекулативен бранш на будизма. С него най-лесно можа да се легитимира чрез самата традиция. Понеже ужким в Нигма няма сгрого определени рамки, той го извърта, че няма нищо нередно в това да дава ДМТ на учениците си за да си говорят с извънземни.Калушев може и да е имал реална връзка с Шечен и Нингма и да е бил начело на български център, свързан с Шечен. Но няма данни да е получил официално признание като лама или самостоятелен носител на Нингма линия. Както виждаме в dharma wheel форума, в сметовната будистка общност се разчу за това масово самоубийство. Но до ден днешен никой автентичен Лама не е излезнал да се застъпи за Калушев :"Познавам го. Мой ученик/духовен саратник е. Автентичен е." Напротив. В книгата на един от кумирите на Калушев, ламата го определя като шарлатанин.
Калушев е подготвен и е познавал автентични будистки учения,но едновременно с това около него е съществувала сектантска групова динамика.
Това е релевантното за експертизата.
Проблемът е, че сходни слабости съществуват и в самите традиционни будистки общества - злоупотреби с авторитет, слаб външен надзор и рискове за деца в затворена монашеска среда. Когато такъв модел се пренася без адаптация, се пренасят не само духовните му практики, но и неговите недъзи. Все едно да откриеш Американска гимназия в България и да раздадеш оръжия на всички учители и ученици, за да спазиш принципите на "Секънд амендмънт" възможно най-автентично.
Случаят с хижата-манастир "Петрохан" осветява именно този по-голям проблем около Sky Dharma. Става дума за практики и отношения, които имат вековна културна среда в Тибет, Непал, Бутан и целия хималайски регион, но са непознати в България и попадат в общество без изградени колективни механизми за контрол върху отношения като гуру-ученик, детско монашество и автономни духовни общности.
В известен смисъл това е проблем и на западния будизъм като цяло. Много центрове функционират сравнително автономно, а контролът е децентрализиран и зависи от отделни учители, линии и манастири. Ако местен лидер се отдели, няма единна институция, която автоматично да отнеме легитимността му, да предупреди последователите и да актуализира всички публични регистри.
Случаят с Калушев и българският клон на манастира Шечен е показателен. След отделянето му не изглежда да е последвало широко публично разграничаване, а стари будистки регистри и до днес пазят предишната му връзка със Shechen Bulgaria. Така една прекъсната институционална връзка може с години да продължи да изглежда като действаща легитимност, макар и стара.
Към това при Sky Dharma се добавя и още един пласт - общността е функционирала донякъде и като предприемачески стартъп. Освен религиозната основа има бизнес, имущество, пари, организация, контрол и харизматичен лидер. Калушев съчетава в една фигура духовен авторитет, предприемаческа роля и управление на общността - което добавя допълнително измерение на секта и групова динамика концентирана около лидера и.
Остава и чисто практическият въпрос как е функционирала икономически тази общност - получавали ли са членовете индивидуални възнаграждения, имали ли са трудови договори и лични сметки, или приходите и разходите са били общи, по модел, напомнящ "Кибуц". Именно финансовата зависимост или липсата на такава би показала колко силно е бил контролиран не само духовният, но и всекидневният живот на членовете.
Групата очевидно се е стремяла отделните елементи от дейността и да бъдат юридически обезпечени - декларации от родители, форми на обучение и организация, които сами по себе си да не нарушават закона. Но погледната като цяло, структурата напомня на хималайска монашеска общност, пресъздадена в България и комбинирана с частна предприемаческа организация.
Само че Sky Dharma не е изключение от модела, а по-скоро негов местен вариант - защото същите пробойни в контрола и отговорността се виждат и в традиционните будистки общества, особено на фона на поредицата скандали, избухнали там през последните години, а съвсем неотдавна и в самия Шечен.
На 8 януари 2025 г. манастирът Шечен в Непал публикува официално писмо, с което младият Тулку - Кхиенце Янгси е освободен от преподавателските си задължения и от официалната си връзка с манастира "до второ нареждане". Решението не отменя статута му на Дилго Кхиенце Янгси, тоест признатото прераждане на Дилго Кхиенце Ринпоче.
Скрит текст:
Предвид многократните изявления на Кхиенце Янгси, че не се смята за "лама на Шечен", както и с оглед на множество обезпокоителни инциденти, със съжаление потвърждаваме, че Кхиенце Янгси, Огйен Тензин Джигме Лхундруп, вече не е свързан с манастира Шечен, основан от Кябдже Дилго Кхиенце Ринпоче, и е освободен от всички произтичащи от тази връзка задължения и отговорности до второ нареждане.
https://www.reddit.com/r/TibetanBuddhism/comments/1hwn636/dilgo_ … ocked_from/?tl=bg
На 24 януари жена, свързана с Шечен Хърватия, публикува във Facebook писмо в негова подкрепа, подписано от още 40 последователи. Те заявяват, че позицията на Шечен Рабджам ги е оставила объркани и обезсърчени. Признават, че поведението на Дилго Кхиенце Янгси е било нетрадиционно, но според тях влиянието му е било положително.Предвид многократните изявления на Кхиенце Янгси, че не се смята за "лама на Шечен", както и с оглед на множество обезпокоителни инциденти, със съжаление потвърждаваме, че Кхиенце Янгси, Огйен Тензин Джигме Лхундруп, вече не е свързан с манастира Шечен, основан от Кябдже Дилго Кхиенце Ринпоче, и е освободен от всички произтичащи от тази връзка задължения и отговорности до второ нареждане.
https://www.reddit.com/r/TibetanBuddhism/comments/1hwn636/dilgo_ … ocked_from/?tl=bg
Този случай показва и друг проблем - тибетските будистки институции невинаги реагират еднакво към различни духовни учители. При други известни фигури със сериозни обвинения за злоупотреби, сред които Согял Ринпоче, подобно публично дистанциране не се случва по същия начин. След смъртта му представители на традицията публикуват възхваляващи текстове, без да поставят в центъра свидетелствата на пострадалите и независимия доклад за злоупотребите - а те не са били за единичен скандал, като има достоверни доказателства за сериозно физическо, сексуално и емоционално насилие, което е било нормализирано чрез отношенията гуру-ученик.
Особено чувствителен остава въпросът с децата. Момчета могат да постъпят в тибетски манастири още на 6-12 години, понякога далеч от семействата си. Те израстват в затворена мъжка йерархия, в която по-възрастните монаси имат голяма власт, а самите деца не са направили като възрастни свободен избор за пожизнен целибат.
Калу Ринпоче например, публично разказва, че като тийнейджър системно е бил сексуално насилван от по-възрастни монаси. Лодое Сенге свидетелства, че е бил сексуално насилван от собствения си наставник още на петгодишна възраст. Има и свидетелства за побои и тежки физически наказания в монашеска среда.
Има и случай в манастир от традицията Кагю в Непал, при който млад монах напада друг с месарски сатър и почти го убива. Вместо случаят да бъде предаден на полицията като опит за убийство, извършителят е отстранен от манастира, а инцидентът е решен вътрешно.
Също така, през 2013, в Бутан здравните власти започват да раздават презервативи в монашеските училища заради риска от HIV и други полово предавани инфекции. Така че реалният сексуален живот в част от монашеските общности не винаги съвпада с официалния модел на пълен целибат.
По-дълбокият въпрос следователно не е просто дали отделни монаси нарушават правилата. Въпросът е какво се случва, когато деца и сексуално съзряващи юноши живеят в затворени институции, които изискват сексуално въздържание, ограничават нормалния социален живот, дават голяма власт на по-възрастни мъже и разполагат със сравнително слаб външен контрол.
И самият тулку Кхиенце Янгси е продукт на подобна система, наричана понякога "Тулку-Бизнес". Избран още като дете за прераждане на велик учител, той е възпитан в силно йерархична религиозна среда и от ранна възраст получава специален статут и духовен авторитет.
Това не отменя личната му отговорност като възрастен. Но оставя и институционалната - системата го избира, възпитава, легитимира и поставя на пиедестал, а след това сама трябва да решава кога той е преминал границата. Именно затова въпросът кой е легитимен духовен учител и къде свършва авторитетът му е толкова спорен и вътре в самите будистки общности.
Дори в световния будистки форум DharmaWheel отношението към Калушев в дискусиите през 2013-та не е било еднозначно. Част от участниците са били силно критични и са виждали тревожни сигнали в начина, по който изгражда авторитет и се представя като учител, но други са му признавали сериозна подготовка, реални връзки с Нингма и Шечен и дългогодишен опит в тибетския будизъм. Тоест спорът не е бил дали Калушев е напълно случаен човек, а дали тази реална подготовка му дава легитимност да действа като автономен лама и носител на собствено духовно предаване.
Сега темата е заключена със следното обяснение:
Скрит текст:
Това също е показателно - дори сред будистите има интерес и спор около Калушев, но форумът явно е решил да спре преминаването от религиозна дискусия към спекулации по разследването. "Тази тема е заключена, защото DW е просто будистки дискусионен форум, а не разследваща новинарска платформа. Не е задължение на DW да предоставя повече пространство за дискусии и спекулации. Няма друга причина темата да бъде заключена."
И тук случаят "Петрохан" престава да бъде само история за една "секта". Той поставя по-големия въпрос какво се случва, когато религиозен модел със собствените си йерархии и уязвимости бъде пренесен от Хималаите на Запад.
В едно от интервютата си Калушев казва : "Децата вече не знаят как да си играят"
Парадоксът е, че самият той и общността Sky Dharma изглеждат като пораснали деца, които не искат напълно да влязат в света на възрастните и са продължили "да си играят на будизъм".
Не непременно защото са открили някаква по-висша истина, а защото обикновеният свят им се е струвал банален, скучен, мръсен и морално компрометиран. В такава среда духовната система лесно се превръща не само във вяра, а в цял паралелен свят със собствени роли, правила, ритуали, йерархия и усещане за смисъл.
Но когато тази "игра" започне да определя реални отношения на власт, дисциплина и подчинение, тя вече не е игра. Особено когато в нея участват деца. Тогава въпросът вече не е само в какво вярват възрастните, а какво право имат да подреждат живота, възпитанието и границите на децата според една затворена религиозна система.
А дали тази система е прикривала и други неща и дейности, това вероятно ще се разбере по-късно, след като излезнат резултатите от разследването.
И най-вероятно след това случаят Петрохан ще бъде обект на изследване на формите на радикализация на религиозни общества от световната будистка общност и академичните конференции по темата.
@Уилоу
Абсолютно не съм съгласен! Постът ти (както и други предишни) поставя цялата случка на съвсем други релси. Според написаното от теб излиза, че Калушев е просто случаен продукт на някаква тибетска система, чийто вградени дефекти сами по себе си обясняват трагедията. А въпросът за директното участие на Калушев, за решенията които той е взимал (или не е взимал) остава на заден план, сякаш всичко е било предопределено от евентуалните дефекти в тибетския будизъм. Виждам в поста ти вплетена сериозна нотка на застъпничество за Калушев. Това не е проблем само по себе си, тук много хора вярват в неговата невинност и го бранят открито с всички средства. Проблемът е, че при теб това не е открито, а умело преплетено внушение в привидно сериозен текст.
Виж само как започваш:
Цитат
Сектантска групова динамика има, но нейната база е започнала от внасянето на "чужда" за нашата страна идеология. Става дума за тибетски религиозен модел пренесен в България без реален институционален контрол нито от самата будистка система, нито от местните институции - проблем, характерен и за Западния будизъм като цяло.
И понеже "будизмът" е в центъра на "мъглата", нека си направим един мисловен експеримент:
Махни думичката „будизъм“ от цялата история и виж какво остава? Харизматичен лидер, затворена група, деца, пари, имоти, силна вътрешна йерархия и слаб външен контрол. Фасадни организации с бомбастични имена и куха дейност, мъгляви парични потоци, серизни съмнения за неморални действия с деца, фанатизирани последователи, и т.н. Това описание пасва на десетки секти, комуни, култове и всякакви други затворени групи, които нямат нищо общо с Тибет. Значи будизмът може да е декорът и езикът, но не е нито обяснението, нито оправданието, нито причината за трагедията.
Калушев е имал възможност да взима или да не взима определени решения, и в крайна сметка резултатът от това е 6 трупа, два от които на млади момчета (едното направо дете). И никакви "проблеми в Катманду" не могат да бъдат извинение или даже обяснение!
"Калушев е имал възможност да взима или да не взима определени решения, и в крайна сметка резултатът от това е 6 трупа, два от които на млади момчета (едното направо дете). И никакви "проблеми в Катманду" не могат да бъдат извинение или даже обяснение!"
Проблеми има и в други религиозни общности - колко скандали извират около целибата в католицизма например. Според мен Калушев най-общо казано е намерил в будизма благодатна среда на личностните си характеристики. Това е негов избор и той е отговорен за избора си. Дали ще си обясняваме изборите и действията му с нарцистично и парафилно разстройство или не, той е този, който с решенията и действията си води другите до трагичния финал.
Проблеми има и в други религиозни общности - колко скандали извират около целибата в католицизма например. Според мен Калушев най-общо казано е намерил в будизма благодатна среда на личностните си характеристики. Това е негов избор и той е отговорен за избора си. Дали ще си обясняваме изборите и действията му с нарцистично и парафилно разстройство или не, той е този, който с решенията и действията си води другите до трагичния финал.
Какво значи -можеше ли да бъдат спасени ?! хвърлено така в пространството така без окончателен резултат от разследването ,без ориентировъчна дата и час на смъртта ....нищо,абсолютни ала -бала ...
Можеше да бъдат спасени ,да ....ако държавата беше обърнала внимание на сигналите ,които са подавани ,а те не сааа малкоооо.Дори родител свидетелства ,че детето му е прибрано там и няма отиване ,няма връщане ,там се стои постоянно( Свилен Свиленов) Валери ,бабата и дядото на Леон .Множество сигнали за проблеми с туристи.
Можеше да бъдат спасени ,да ....ако държавата беше обърнала внимание на сигналите ,които са подавани ,а те не сааа малкоооо.Дори родител свидетелства ,че детето му е прибрано там и няма отиване ,няма връщане ,там се стои постоянно( Свилен Свиленов) Валери ,бабата и дядото на Леон .Множество сигнали за проблеми с туристи.
Демерджиев е добре да седне и да преразгледа какво не е наред в МВР/Полиция с издирването и откриването на изчезнали хора. И особено на онези, които не искат да бъдат намерени, а трябва.
Наталия я откриха, ама на косъм.
Ако пастрокът и имаше други планове и искаше да я убие например, нямаше да има никакъв шанс момичето.
Наталия я откриха, ама на косъм.
Ако пастрокът и имаше други планове и искаше да я убие например, нямаше да има никакъв шанс момичето.
Какво да значи? Например независимо от обстоятелствата до 01.02 можело ли е да бъдат спасени с някакви по-така различни, настоятелни и активни действия на МВР и всякакви подразделения?Не всички хора, които примерно са отвлечени или се издирват са били налазени от Лама, оставени, зарязани и тн, и независимо от предхождащите обстоятелства е трябвало да бъдат извършени достатъчно адекватни действия хората да бъдат намерени! А при наличие на камери, поезия и трафични данни с е направо престъпно, не са били извън земната орбита все пак!
А тези от Петрохан? Тях никой не ги е водил и оставял от малки.
И оставете песента, че твърдим до дупка, че нарочно не ги били открили. Те и това няма да могат/ и толкова си могат/, някой овчар или клошар щеше пак да ги открие на случаен принцип без никакви данни за местоположение със Старлинк.
А за вина на държавата отделно от това за действия или бездействия преди 01.02 трябва да се говори съвсем отделно, понеже нали там родителите…
А тези от Петрохан? Тях никой не ги е водил и оставял от малки.
И оставете песента, че твърдим до дупка, че нарочно не ги били открили. Те и това няма да могат/ и толкова си могат/, някой овчар или клошар щеше пак да ги открие на случаен принцип без никакви данни за местоположение със Старлинк.
А за вина на държавата отделно от това за действия или бездействия преди 01.02 трябва да се говори съвсем отделно, понеже нали там родителите…
Какво значи -можеше ли да бъдат спасени ?! хвърлено така в пространството така без окончателен резултат от разследването ,без ориентировъчна дата и час на смъртта ....нищо,абсолютни ала -бала ...
Можеше да бъдат спасени ,да ....ако държавата беше обърнала внимание на сигналите ,които са подавани ,а те не сааа малкоооо.Дори родител свидетелства ,че детето му е прибрано там и няма отиване ,няма връщане ,там се стои постоянно( Свилен Свиленов) Валери ,бабата и дядото на Леон .Множество сигнали за проблеми с туристи.
Можеше да бъдат спасени ,да ....ако държавата беше обърнала внимание на сигналите ,които са подавани ,а те не сааа малкоооо.Дори родител свидетелства ,че детето му е прибрано там и няма отиване ,няма връщане ,там се стои постоянно( Свилен Свиленов) Валери ,бабата и дядото на Леон .Множество сигнали за проблеми с туристи.
Този въпрос ми напомня малко на филма Завръщане в бъдещето. Какво щеше да стане, ако еди какво си беше станало или не станало. Като идва обаче от министър на МВР, който е наясно с напрежението в обществото, малко заплашително звучи, но незнайно към кого.
Няма да е справедливо да го отнесат основно служителите, провели издирвателните дейности, а доносниците на Калушев и Майсторова да си кютат в службите до пенсия. Нито директорката на Космос да не бъде санкционирана. Да се мълчи тактично за безотговорността на родителите, вкл.тези на Калушев, докато те лично или чрез някакви съмнителни лица вършат подривна дейност минимум в социалните мрежи, също не е безобидно.
След поста на Уилоу ще споделя какво гледах в едно предаване по Нова, "център" за ритрийти/ретрийти, личностни дрън-дрън, с наредени будистки символи и фигурки, наред с икони, навън висяха същите шарени знаменца. Отделно снимка на друг такъв "център" и все са някъде из планините и горите. Може и да ме изтрият, защото поста ми е встрани от темата, но се запитах проверява ли ги някой такива места или си съществуват необозпокоявани?
Това в България ли се случва? Къде, кога, по кое време или кое предаване, евентуално ако помните, че ми стана интересно.
Да, в България. Ще помисля точно кое предаване беше по Нова ТВ /Да хванеш гората сякаш/. А снимката, която видях беше на друг "център" някъде в планина, със статуя на Буда и шарените знаменца. Очевидно съвсем спокойно си съществуват и двете места, а дали са само две?!
Допълвам, намерих в с. Плана има християнски храмове и будистка ступа. Явно там има освен християни и будисти.
Скрит текст: 
За мен е голяма изненада.
Скрит текст:
@Уилоу
Абсолютно не съм съгласен! Постът ти (както и други предишни) поставя цялата случка на съвсем други релси. Според написаното от теб излиза, че Калушев е просто случаен продукт на някаква тибетска система, чийто вградени дефекти сами по себе си обясняват трагедията. А въпросът за директното участие на Калушев, за решенията които той е взимал (или не е взимал) остава на заден план, сякаш всичко е било предопределено от евентуалните дефекти в тибетския будизъм. Виждам в поста ти вплетена сериозна нотка на застъпничество за Калушев. Това не е проблем само по себе си, тук много хора вярват в неговата невинност и го бранят открито с всички средства. Проблемът е, че при теб това не е открито, а умело преплетено внушение в привидно сериозен текст.
Виж само как започваш:
Не, че Калушев по някакъв начин има някаква вина, тя идеологията била "чужда", институциите не упражянавали контрол, проблемът си бил типичен за "Западния будизъм". Нататък постът ти продължава в същия апологетски дух и втъкани внушения. Ти превръщаш Калушев от активна фигура взимала решения (трагични), в пасивен участник, едва ли не жертва на "особеностите на една чужда за Запада система". Пак казвам, това нямаше да е проблем за мен ако просто беше директно споделено мнение.
И понеже "будизмът" е в центъра на "мъглата", нека си направим един мисловен експеримент:
Махни думичката „будизъм“ от цялата история и виж какво остава? Харизматичен лидер, затворена група, деца, пари, имоти, силна вътрешна йерархия и слаб външен контрол. Фасадни организации с бомбастични имена и куха дейност, мъгляви парични потоци, серизни съмнения за неморални действия с деца, фанатизирани последователи, и т.н. Това описание пасва на десетки секти, комуни, култове и всякакви други затворени групи, които нямат нищо общо с Тибет. Значи будизмът може да е декорът и езикът, но не е нито обяснението, нито оправданието, нито причината за трагедията.
Калушев е имал възможност да взима или да не взима определени решения, и в крайна сметка резултатът от това е 6 трупа, два от които на млади момчета (едното направо дете). И никакви "проблеми в Катманду" не могат да бъдат извинение или даже обяснение!
Скрит текст:
Проблемът е, че сходни слабости съществуват и в самите традиционни будистки общества - злоупотреби с авторитет, слаб външен надзор и рискове за деца в затворена монашеска среда. Когато такъв модел се пренася без адаптация, се пренасят не само духовните му практики, но и неговите недъзи. Все едно да откриеш Американска гимназия в България и да раздадеш оръжия на всички учители и ученици, за да спазиш принципите на "Секънд амендмънт" възможно най-автентично.
Случаят с хижата-манастир "Петрохан" осветява именно този по-голям проблем около Sky Dharma. Става дума за практики и отношения, които имат вековна културна среда в Тибет, Непал, Бутан и целия хималайски регион, но са непознати в България и попадат в общество без изградени колективни механизми за контрол върху отношения като гуру-ученик, детско монашество и автономни духовни общности.
В известен смисъл това е проблем и на западния будизъм като цяло. Много центрове функционират сравнително автономно, а контролът е децентрализиран и зависи от отделни учители, линии и манастири. Ако местен лидер се отдели, няма единна институция, която автоматично да отнеме легитимността му, да предупреди последователите и да актуализира всички публични регистри.
Случаят с Калушев и българският клон на манастира Шечен е показателен. След отделянето му не изглежда да е последвало широко публично разграничаване, а стари будистки регистри и до днес пазят предишната му връзка със Shechen Bulgaria. Така една прекъсната институционална връзка може с години да продължи да изглежда като действаща легитимност, макар и стара.
Към това при Sky Dharma се добавя и още един пласт - общността е функционирала донякъде и като предприемачески стартъп. Освен религиозната основа има бизнес, имущество, пари, организация, контрол и харизматичен лидер. Калушев съчетава в една фигура духовен авторитет, предприемаческа роля и управление на общността - което добавя допълнително измерение на секта и групова динамика концентирана около лидера и.
Остава и чисто практическият въпрос как е функционирала икономически тази общност - получавали ли са членовете индивидуални възнаграждения, имали ли са трудови договори и лични сметки, или приходите и разходите са били общи, по модел, напомнящ "Кибуц". Именно финансовата зависимост или липсата на такава би показала колко силно е бил контролиран не само духовният, но и всекидневният живот на членовете.
Групата очевидно се е стремяла отделните елементи от дейността и да бъдат юридически обезпечени - декларации от родители, форми на обучение и организация, които сами по себе си да не нарушават закона. Но погледната като цяло, структурата напомня на хималайска монашеска общност, пресъздадена в България и комбинирана с частна предприемаческа организация.
Само че Sky Dharma не е изключение от модела, а по-скоро негов местен вариант - защото същите пробойни в контрола и отговорността се виждат и в традиционните будистки общества, особено на фона на поредицата скандали, избухнали там през последните години, а съвсем неотдавна и в самия Шечен.
На 8 януари 2025 г. манастирът Шечен в Непал публикува официално писмо, с което младият Тулку - Кхиенце Янгси е освободен от преподавателските си задължения и от официалната си връзка с манастира "до второ нареждане". Решението не отменя статута му на Дилго Кхиенце Янгси, тоест признатото прераждане на Дилго Кхиенце Ринпоче.
Този случай показва и друг проблем - тибетските будистки институции невинаги реагират еднакво към различни духовни учители. При други известни фигури със сериозни обвинения за злоупотреби, сред които Согял Ринпоче, подобно публично дистанциране не се случва по същия начин. След смъртта му представители на традицията публикуват възхваляващи текстове, без да поставят в центъра свидетелствата на пострадалите и независимия доклад за злоупотребите - а те не са били за единичен скандал, като има достоверни доказателства за сериозно физическо, сексуално и емоционално насилие, което е било нормализирано чрез отношенията гуру-ученик.
Особено чувствителен остава въпросът с децата. Момчета могат да постъпят в тибетски манастири още на 6-12 години, понякога далеч от семействата си. Те израстват в затворена мъжка йерархия, в която по-възрастните монаси имат голяма власт, а самите деца не са направили като възрастни свободен избор за пожизнен целибат.
Калу Ринпоче например, публично разказва, че като тийнейджър системно е бил сексуално насилван от по-възрастни монаси. Лодое Сенге свидетелства, че е бил сексуално насилван от собствения си наставник още на петгодишна възраст. Има и свидетелства за побои и тежки физически наказания в монашеска среда.
Има и случай в манастир от традицията Кагю в Непал, при който млад монах напада друг с месарски сатър и почти го убива. Вместо случаят да бъде предаден на полицията като опит за убийство, извършителят е отстранен от манастира, а инцидентът е решен вътрешно.
Също така, през 2013, в Бутан здравните власти започват да раздават презервативи в монашеските училища заради риска от HIV и други полово предавани инфекции. Така че реалният сексуален живот в част от монашеските общности не винаги съвпада с официалния модел на пълен целибат.
По-дълбокият въпрос следователно не е просто дали отделни монаси нарушават правилата. Въпросът е какво се случва, когато деца и сексуално съзряващи юноши живеят в затворени институции, които изискват сексуално въздържание, ограничават нормалния социален живот, дават голяма власт на по-възрастни мъже и разполагат със сравнително слаб външен контрол.
И самият тулку Кхиенце Янгси е продукт на подобна система, наричана понякога "Тулку-Бизнес". Избран още като дете за прераждане на велик учител, той е възпитан в силно йерархична религиозна среда и от ранна възраст получава специален статут и духовен авторитет.
Това не отменя личната му отговорност като възрастен. Но оставя и институционалната - системата го избира, възпитава, легитимира и поставя на пиедестал, а след това сама трябва да решава кога той е преминал границата. Именно затова въпросът кой е легитимен духовен учител и къде свършва авторитетът му е толкова спорен и вътре в самите будистки общности.
Дори в световния будистки форум DharmaWheel отношението към Калушев в дискусиите през 2013-та не е било еднозначно. Част от участниците са били силно критични и са виждали тревожни сигнали в начина, по който изгражда авторитет и се представя като учител, но други са му признавали сериозна подготовка, реални връзки с Нингма и Шечен и дългогодишен опит в тибетския будизъм. Тоест спорът не е бил дали Калушев е напълно случаен човек, а дали тази реална подготовка му дава легитимност да действа като автономен лама и носител на собствено духовно предаване.
Сега темата е заключена със следното обяснение:
И тук случаят "Петрохан" престава да бъде само история за една "секта". Той поставя по-големия въпрос какво се случва, когато религиозен модел със собствените си йерархии и уязвимости бъде пренесен от Хималаите на Запад.
В едно от интервютата си Калушев казва : "Децата вече не знаят как да си играят"
Парадоксът е, че самият той и общността Sky Dharma изглеждат като пораснали деца, които не искат напълно да влязат в света на възрастните и са продължили "да си играят на будизъм".
Не непременно защото са открили някаква по-висша истина, а защото обикновеният свят им се е струвал банален, скучен, мръсен и морално компрометиран. В такава среда духовната система лесно се превръща не само във вяра, а в цял паралелен свят със собствени роли, правила, ритуали, йерархия и усещане за смисъл.
Но когато тази "игра" започне да определя реални отношения на власт, дисциплина и подчинение, тя вече не е игра. Особено когато в нея участват деца. Тогава въпросът вече не е само в какво вярват възрастните, а какво право имат да подреждат живота, възпитанието и границите на децата според една затворена религиозна система.
А дали тази система е прикривала и други неща и дейности, това вероятно ще се разбере по-късно, след като излезнат резултатите от разследването.
И най-вероятно след това случаят Петрохан ще бъде обект на изследване на формите на радикализация на религиозни общества от световната будистка общност и академичните конференции по темата.
Скрит текст:
Има един важен нюанс, в който ми се струва, че донякъде се разминаваме. Не оспорвам, че в това, което Калушев е изучавал и практикувал, има реални елементи от тибетския будизъм и че е познавал Нингма и Дзогчен.
Но на няколко места от това, че има аналог в традицията, заключваш че това, което е правил Калушев, може да се впише в традицията.
Това, че Нингма е децентрализирана, не означава, че всяко отделяне от утвърдените линии автоматично е легитимно. Фактът, че Риме допуска изучаване на различни традиции, също не означава, че всяко съчетаване на будизъм, шаманство, хипноза и окултни практики може да бъде определено като подход, сходен с Риме. И наличието на детско монашество в тибетския будизъм далеч не оправдава специфичния начин, по който Калушев е "замонашвал" деца. Обсъждали сме го много пъти. Едно е дете да бъде в официално признат, утвърдeн, тибенски традиционен манастир с много други деца. Друго е да е изолирано в гората с чичко самозванко.
Автентичността на част от отделните учения, които Калушев интегрира в боламача си, изобщо не решава въпроса за сектантския характер на тази общност. Една група може да използва напълно автентични религиозни текстове и практики и въпреки това да изгради култ към лидера, абсолютен авторитет, изолация от външни авторитети и специфична вътрешна динамика на подчинение. Сектантският елемент не се определя само от това дали лидерът е измислил собствена религия. А в случая аз бих спорила, че е.
По-важният въпрос не е дали можем да намерим будистки произход на всяка отделна практика на Калушев, а как той самият е интерпретирал тези учения и как са функционирали те в неговата общност.
За случая Петрохан е важно не само какво казва традицията, а какво значение е придобила тази идея в конкретната група и как е била преподавана и прилагана от конкретния човек.
Той неслучайно си е избрал да следва най-езотеричния и спекулативен бранш на будизма. С него най-лесно можа да се легитимира чрез самата традиция. Понеже ужким в Нигма няма сгрого определени рамки, той го извърта, че няма нищо нередно в това да дава ДМТ на учениците си за да си говорят с извънземни.Калушев може и да е имал реална връзка с Шечен и Нингма и да е бил начело на български център, свързан с Шечен. Но няма данни да е получил официално признание като лама или самостоятелен носител на Нингма линия. Както виждаме в dharma wheel форума, в сметовната будистка общност се разчу за това масово самоубийство. Но до ден днешен никой автентичен Лама не е излезнал да се застъпи за Калушев :"Познавам го. Мой ученик/духовен саратник е. Автентичен е." Напротив. В книгата на един от кумирите на Калушев, ламата го определя като шарлатанин.
Калушев е подготвен и е познавал автентични будистки учения,но едновременно с това около него е съществувала сектантска групова динамика.
Това е релевантното за експертизата.
Сектантска групова динамика има, но нейната база е започнала от внасянето на "чужда" за нашата страна идеология. Става дума за тибетски религиозен модел пренесен в България без реален институционален контрол нито от самата будистка система, нито от местните институции - проблем, характерен и за Западния будизъм като цяло. Не личи да е направен сериозен опит този модел да бъде адаптиран към българската действителност и закони. Напротив, изглежда целта е била манастирският и монашеският живот да бъдат възпроизведени възможно най-близо до тибетския образец, включително по отношение на йерархията, духовния авторитет и мястото на децата в общността. Скрит текст: Действително нивото на радикализация на групата може да изиграло немалка роля в развитието на събитията. Само че радикализацията като такава не е непременно религиозен термин - съществува политическа радикализация (ултра-десни, антифа, и т.н.), а даже и спортна като футболните ултраси и всякакви други форми на фанатизъм и екстремизъм.
Когато става дума за религиозни вярвания и общности, могат да се използват и понятия като ортодоксалност - не в смисъла на православното християнство, а като стриктно придържане към установеното учение - също и фундаментализъм, интегризъм, ригоризъм, а в определени случаи дори и обскурантизъм и враждебно отношение към държавата и нейните институции като сигурност, образование, здравеопазване.
Нерядко се случва умерените последователи на дадена религиозна общност да критикуват други в прекален догматизъм, докато догматиците смятат умерените за "слабо"- вярващи. А пък тези които напускат общността, заради несъгласие, създават клонове, които дори не претендират да са част от нея, а нещо ново и различно. Също така, границите не са еднозначни - една секта може да има сравнително умерени практики, докато напълно традиционно движение може да развие затворена или опасна вътрешна динамика.
В случая със Sky Dharma сякаш не става дума за нов вид учение или свободна интерпретация на будизма, а напротив - група която следва принципи и учения извиращи от основните и праволинейни тибетски будистки традиции. В самия будизъм има три основни разклонения, като в тибетския будизъм от клона Ваджраяна те са 4 - като Нингма е била основната школа на групата, а учението Дзогчен и е била основната им практика. Последователите на Нингма са някъде под 1% от всички практикуващи будисти, а тези практикуващи Дзогчен са под 0,1%, което наистина е много малка "религиозна ниша".
Самият Дзогчен е езотерично учение където има посвещения, тайни инструкции, терма (скрити духовни съкровища), тертони (откриватели), защитници, ритуали, мандали, визуализации, работа със светлина и визионерски практики като Семде, Лонгде, Меннгагде, Трекчо и Тогал. Последната практика, Тогал, е може би най-мистичната, защото включва специфична работа със зрителното възприятие, светлината и пространството, при която според традицията могат да възникват светлинни точки, сфери, мрежи и сложни визионерски образи на мандали и божества.
Показателно е, че Калушев не изглежда да се е стремял да създаде нова религиозна идеология, смес от традиции или собствена версия на будизма. Той е превеждал и интерпретирал будистки текстове, а не е написал своя "тантрическа библия" за последователите си. По-скоро е изграждал авторитет като изключително напреднал практикуващ на най-езотеричните направления в тибетския будизъм. Така не е трябвало да налага новоизмислена доктрина, а да се легитимира чрез претенцията, че владее на необичайно високо ниво древна и призната духовна традиция. Дори и бележките които е писал, в които се смята че напреднали учители получават видения и послания, които после предават на учениците си, са могли да бъдат част от традицията на Дзогчен. Замонашването на деца също се счита за общоприета практика в редица будистки общности.
Първоначално Калушев търси легитимност от утвърдени представители на Нингма, но по-късно действа все по-самостоятелно. Парадоксално, дори това отделяне може да се впише в самата традиция: Нингма е децентрализирана и исторически допуска множество независими линии, терма-цикли и учители без единен централен контрол, което е различно от централизираната школа Гелуг на Далай Лама.
Друг известен подход в тибетския будизъм е Риме ("несектантски") - той се изучава в манаситра Шечен - един от основните шест манастира на Дзогчен, с който е бил свързан Калушев. Това не е отделна школа, а подход който не цели да смеси различните школи в една обща система. Напротив - приема, че Нингма, Кагю, Сакя и Гелуг имат собствена вътрешна логика, терминология и методи, които трябва да бъдат съхранявани и изучавани в тяхната цялост. Практикуващият може да има една основна линия, но да изучава и получава предавания от други, без да ги обявява за погрешни и без да ги смесва и разбърква произволно.
Изглежда Калушев е използвал подход сходен на тибетския Риме в практикуването и изучаването на учения извън будизма, като ги прилага, но без да ги смесва. Като например латиноамериканското шаманство, обучението на Долорес Кенън в хипноза, окултната ботаника на Арин-Мърфи Хискок от книгата "The Green Witch" намерена в библиотеката на хижа Петрохан. Дори да е имало привидна смесица, не личи да има някакъв сглобен наратив от всичко това. По-скоро целта на общността е да бъде максимално напреднала във всяка една от тези вече съществуващи области и практики, като ги изучат детайлно и ги прилагат възможно най-достоверно.
Именно тук обаче може да се появи друг риск. Не самото съчетаване на различни традиции, а крайното задълбочаване в практики, които поставят под въпрос обичайните представи за аз, реалност, страх, смърт и морални граници, може постепенно да промени отношението към опасността и самосъхранението. Когато към това се добави и убеждението, че групата следва по-дълбоко или "по-автентично" разбиране от общоприетото, обичайните общочовешки задръжки могат да започнат да изглеждат като признак на неразбиране или духовна незрялост.
Например на сайта на Sky Dharma Калушев казва следното :
Тази висока толерантност към риск личи особено ясно в Мексико, където групата се гмурка ежедневно в труднодостъпни пещерни системи. Самият Калушев по-късно признава, че работата в екстремни условия е повишила прага му на поносимост към риск и дискомфорт дотам, че предупредителни симптоми могат да бъдат пренебрегнати. През 2015 г. той за малко не намира смъртта си след отравяне с въглероден оксид по време на гмуркане, но оцелява и по-късно описва инцидента в блога си:
А самото случило се и причините довели до него и до днес остават в мъгла - между основната версия за самоубийства и убийства, които обаче карат хората да вярват в убийства приличащи на самоубийства, и обратната хипотеза: убийства, маскирани така, че да изглеждат като нескопосано прикрити самоубийства.
Но нито една версия не обяснява случая докрай - сякаш, умишлено или по стечение на обстоятелствата, всичко се е подредило така, че истината никога да не стане напълно ясна, а краят на групата да остане завинаги обвит в мистерия.
Уилоу, страхотен текст, както винаги. Но ми се струва, че отново частично заради дипломатичния си тон омекотаваш вината на Калушев. Скрит текст: Наблюдавам едно доста фундаментално неразбиране какво представлява теологията и какво всъщност се изисква от такъв експерт.
Теологията не е специалност, която изучава само християнството и нищо друго. В богословското образование се изучават религиозни учения, история на религиите, религиозни движения и различни форми на религиозност. А при конкретен казус експертът не е викан да пише дисертация върху будизма, а да даде професионална оценка на религиозните характеристики и механизми, които са релевантни към случая.
Освен това нека първо уточним нещо много важно: това, което Калушев и останалите са практикували, не е никакъв будизъм. те са използвали будистка терминология и са се самоопределяли по такъв начин. Но смесването на будистки, езотерични, окултни и други вярвания в една собствена система не е автентичен будистки клон. Точно обратното, това е тежка девиация, която един религиовед или богослов би трябвало да може да разпознае и анализира.
По вашата логика, прокуратурата трябва да търси отделно експерт по извънземни конспирации и специалист по Кастанеда и всички други калушевски приумици. Това очевидно не е смисълът на експертизата.
В биографията, която цитирате, удобно е пропусната именно тази част, която е пряко релевантна към случая. Върбаков има магистратура по национална сигурност със специализация в противодействие на религиозния тероризъм. При случай, при който се разследва смърт на няколко души в контекст на религиозно/езотерично движение и се обсъжда версия за т.нар. разширено самоубийство, това никак не е несвързана квалификация.
А масовото самоубийство или убийството, извършено под въздействието на религиозна или псевдорелигиозна идеология, съвсем не е някаква екзотична материя, нямаща нищо общо с религиозния тероризъм. Напротив, радикализацията, религиозно мотивираното насилие и механизмите, чрез които една затворена общност може да доведе хората до крайно самоунищожително поведение, са именно материя, която може да бъде релевантна към подобна експертиза.
Скрит текст: Относно Върбаков, не зная с какво може да бъде полезен, неговата професионална работа и знания нямат нищо общо с такава материя като будизма и неговите разновидности и течения.
Нищо в биографията му не ме убеждава в това.
"Благовест Върбаков е български богослов и политически PR и анализатор. Съосновател на гражданското сдружение „Движение „Българска демокрация“ (2021 г.). Има бакалавърска степен (2007 г.) и магистърска степен (2008 г.) по религия и теология от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ където през 2012 г. защитава докторска дисертация по теология (научна специалност "Християнско изкуство") на тема: "Църквата "Успение Богородично" при Рилския метох "Пчелина"
. През 2010 г. специализира в Богословския факултет на йезуитския орден "Игнасио Лайола" към Търнавския университет в Братислава (Словакия) Има магистърска степен по национална сигурност от Академията на МВР (България), специализирана в противодействие на религиозния тероризъм.Преподавател е в Академията на МВР.
А и той вече се е изказал по въпроса - пасивна деструкция от източен тип...какво и да значи.
https://www.focus-news.net/novini/Bylgaria/D-r-Vurbakov-za-Petro … obshtnost-2974795
Ако действително Благовест Върбаков е експерт по казуса Петрохан - Околчица в религиозната му част, то ще си свърши работата. Умее да вижда нюансите.
А знаем ли имената на експертите? Кой е психолога?
А знаем ли имената на експертите? Кой е психолога?
Нищо в биографията му не ме убеждава в това.
"Благовест Върбаков е български богослов и политически PR и анализатор. Съосновател на гражданското сдружение „Движение „Българска демокрация“ (2021 г.). Има бакалавърска степен (2007 г.) и магистърска степен (2008 г.) по религия и теология от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ където през 2012 г. защитава докторска дисертация по теология (научна специалност "Християнско изкуство") на тема: "Църквата "Успение Богородично" при Рилския метох "Пчелина"
. През 2010 г. специализира в Богословския факултет на йезуитския орден "Игнасио Лайола" към Търнавския университет в Братислава (Словакия) Има магистърска степен по национална сигурност от Академията на МВР (България), специализирана в противодействие на религиозния тероризъм.Преподавател е в Академията на МВР.
А и той вече се е изказал по въпроса - пасивна деструкция от източен тип...какво и да значи.
https://www.focus-news.net/novini/Bylgaria/D-r-Vurbakov-za-Petro … obshtnost-2974795
Теологията не е специалност, която изучава само християнството и нищо друго. В богословското образование се изучават религиозни учения, история на религиите, религиозни движения и различни форми на религиозност. А при конкретен казус експертът не е викан да пише дисертация върху будизма, а да даде професионална оценка на религиозните характеристики и механизми, които са релевантни към случая.
Освен това нека първо уточним нещо много важно: това, което Калушев и останалите са практикували, не е никакъв будизъм. те са използвали будистка терминология и са се самоопределяли по такъв начин. Но смесването на будистки, езотерични, окултни и други вярвания в една собствена система не е автентичен будистки клон. Точно обратното, това е тежка девиация, която един религиовед или богослов би трябвало да може да разпознае и анализира.
По вашата логика, прокуратурата трябва да търси отделно експерт по извънземни конспирации и специалист по Кастанеда и всички други калушевски приумици. Това очевидно не е смисълът на експертизата.
В биографията, която цитирате, удобно е пропусната именно тази част, която е пряко релевантна към случая. Върбаков има магистратура по национална сигурност със специализация в противодействие на религиозния тероризъм. При случай, при който се разследва смърт на няколко души в контекст на религиозно/езотерично движение и се обсъжда версия за т.нар. разширено самоубийство, това никак не е несвързана квалификация.
А масовото самоубийство или убийството, извършено под въздействието на религиозна или псевдорелигиозна идеология, съвсем не е някаква екзотична материя, нямаща нищо общо с религиозния тероризъм. Напротив, радикализацията, религиозно мотивираното насилие и механизмите, чрез които една затворена общност може да доведе хората до крайно самоунищожително поведение, са именно материя, която може да бъде релевантна към подобна експертиза.
Когато става дума за религиозни вярвания и общности, могат да се използват и понятия като ортодоксалност - не в смисъла на православното християнство, а като стриктно придържане към установеното учение - също и фундаментализъм, интегризъм, ригоризъм, а в определени случаи дори и обскурантизъм и враждебно отношение към държавата и нейните институции като сигурност, образование, здравеопазване.
Нерядко се случва умерените последователи на дадена религиозна общност да критикуват други в прекален догматизъм, докато догматиците смятат умерените за "слабо"- вярващи. А пък тези които напускат общността, заради несъгласие, създават клонове, които дори не претендират да са част от нея, а нещо ново и различно. Също така, границите не са еднозначни - една секта може да има сравнително умерени практики, докато напълно традиционно движение може да развие затворена или опасна вътрешна динамика.
В случая със Sky Dharma сякаш не става дума за нов вид учение или свободна интерпретация на будизма, а напротив - група която следва принципи и учения извиращи от основните и праволинейни тибетски будистки традиции. В самия будизъм има три основни разклонения, като в тибетския будизъм от клона Ваджраяна те са 4 - като Нингма е била основната школа на групата, а учението Дзогчен и е била основната им практика. Последователите на Нингма са някъде под 1% от всички практикуващи будисти, а тези практикуващи Дзогчен са под 0,1%, което наистина е много малка "религиозна ниша".
Скрит текст:
Уникалността на Нингма е, че в най-мистичните си учения поставя акцент върху директното разпознаване на изначално просветлената природа на ума - нещо, което не се придобива чрез усилие и практика, а вече е присъщо на всеки човек като буда-природа и трябва единствено да бъде разпознато.Самият Дзогчен е езотерично учение където има посвещения, тайни инструкции, терма (скрити духовни съкровища), тертони (откриватели), защитници, ритуали, мандали, визуализации, работа със светлина и визионерски практики като Семде, Лонгде, Меннгагде, Трекчо и Тогал. Последната практика, Тогал, е може би най-мистичната, защото включва специфична работа със зрителното възприятие, светлината и пространството, при която според традицията могат да възникват светлинни точки, сфери, мрежи и сложни визионерски образи на мандали и божества.
Показателно е, че Калушев не изглежда да се е стремял да създаде нова религиозна идеология, смес от традиции или собствена версия на будизма. Той е превеждал и интерпретирал будистки текстове, а не е написал своя "тантрическа библия" за последователите си. По-скоро е изграждал авторитет като изключително напреднал практикуващ на най-езотеричните направления в тибетския будизъм. Така не е трябвало да налага новоизмислена доктрина, а да се легитимира чрез претенцията, че владее на необичайно високо ниво древна и призната духовна традиция. Дори и бележките които е писал, в които се смята че напреднали учители получават видения и послания, които после предават на учениците си, са могли да бъдат част от традицията на Дзогчен. Замонашването на деца също се счита за общоприета практика в редица будистки общности.
Първоначално Калушев търси легитимност от утвърдени представители на Нингма, но по-късно действа все по-самостоятелно. Парадоксално, дори това отделяне може да се впише в самата традиция: Нингма е децентрализирана и исторически допуска множество независими линии, терма-цикли и учители без единен централен контрол, което е различно от централизираната школа Гелуг на Далай Лама.
Друг известен подход в тибетския будизъм е Риме ("несектантски") - той се изучава в манаситра Шечен - един от основните шест манастира на Дзогчен, с който е бил свързан Калушев. Това не е отделна школа, а подход който не цели да смеси различните школи в една обща система. Напротив - приема, че Нингма, Кагю, Сакя и Гелуг имат собствена вътрешна логика, терминология и методи, които трябва да бъдат съхранявани и изучавани в тяхната цялост. Практикуващият може да има една основна линия, но да изучава и получава предавания от други, без да ги обявява за погрешни и без да ги смесва и разбърква произволно.
Изглежда Калушев е използвал подход сходен на тибетския Риме в практикуването и изучаването на учения извън будизма, като ги прилага, но без да ги смесва. Като например латиноамериканското шаманство, обучението на Долорес Кенън в хипноза, окултната ботаника на Арин-Мърфи Хискок от книгата "The Green Witch" намерена в библиотеката на хижа Петрохан. Дори да е имало привидна смесица, не личи да има някакъв сглобен наратив от всичко това. По-скоро целта на общността е да бъде максимално напреднала във всяка една от тези вече съществуващи области и практики, като ги изучат детайлно и ги прилагат възможно най-достоверно.
Именно тук обаче може да се появи друг риск. Не самото съчетаване на различни традиции, а крайното задълбочаване в практики, които поставят под въпрос обичайните представи за аз, реалност, страх, смърт и морални граници, може постепенно да промени отношението към опасността и самосъхранението. Когато към това се добави и убеждението, че групата следва по-дълбоко или "по-автентично" разбиране от общоприетото, обичайните общочовешки задръжки могат да започнат да изглеждат като признак на неразбиране или духовна незрялост.
Например на сайта на Sky Dharma Калушев казва следното :
Скрит текст:
Подобна логика не означава автоматично пренебрежение към живота или морала, но в радикализирана среда може да отслаби значението на обичайните човешки ограничени, особено когато духовната практика се съчетава и с реално рисково поведение. При такава групова култура духовното преодоляване на страха и практическото преодоляване на физически ограничения могат постепенно да започнат да се подсилват взаимно."Въпросът за отсъствието на морална присъда и за отсъствието на добро и зло е много важен — трябва да го разберете. В будизма няма такива понятия, поне не на нивото на намерението на учението Буда. В текстовата традиция такива понятия съществуват, но те са по-късни добавки. От гледна точка на абсолютното ниво на ученията Дзогчен е без значение дали човек е Хитлер, или не. Това е нещо, което никой лама не би се осмелил да каже, но именно това е и причината толкова рядко да чуваме автентичната Дхарма да бъде преподавана."
Тази висока толерантност към риск личи особено ясно в Мексико, където групата се гмурка ежедневно в труднодостъпни пещерни системи. Самият Калушев по-късно признава, че работата в екстремни условия е повишила прага му на поносимост към риск и дискомфорт дотам, че предупредителни симптоми могат да бъдат пренебрегнати. През 2015 г. той за малко не намира смъртта си след отравяне с въглероден оксид по време на гмуркане, но оцелява и по-късно описва инцидента в блога си:
Скрит текст:
Случаят Петрохан има много дуги измерения отвъд будизма и сектите, но все пак съдържа и този компонент, без който може би не може да бъде разбран в пълнота.Инцидент със замърсен дихателен газ при пещерно гмуркане, 14 май 2015 г., Мексико
Иво, ATI Cave Exploration Team, собственик на водолазното училище DivingMexico
Вчера, 14 май 2015 г., имахме сериозен инцидент със замърсен дихателен газ — не с курсист, а с мен самия — от който могат да се извлекат няколко много важни поуки. Настоятелно препоръчвам на всички колеги пещерни водолази да прочетат това.
Преди да се сдобием със собствена станция за пълнене, пълнехме бутилките си във водолазния център Zero Gravity, който има безупречна репутация — и до днес — по отношение на чистотата на дихателния газ. Един ден през март обаче техният компресор имаше проблем и всички бутилки бяха изпратени за пълнене в друга станция, много популярна сред пещерните водолази и също с много добра репутация.
Сред тях имаше и няколко наши бутилки, които бяха напълнени с Nitrox 32. На следващия ден ги взехме и използвахме част от тях по време на пълен курс по пещерно гмуркане, който провеждахме тогава.
В сеноте Cristalino един от курсистите ни се оплака от неприятен вкус на газа и отказа да диша от една от бутилките. Повикаха ме от вкъщи, за да донеса резервна бутилка. Няколко бутилки бяха разменени и настана доста суматоха.
Същата вечер отидохме в Zero Gravity, където видяхме две спарки, върнати със същото оплакване. След това отидохме и във въпросната станция за пълнене, където имаше още няколко върнати бутилки по същата причина.
Човек от станцията призна, че филтрите е трябвало да бъдат сменени, но това не е било направено.
Бяхме ядосани, но тъй като не се беше случило нищо сериозно и всичко се беше ограничило до известна суматоха, а и се оказа, че са засегнати само няколко бутилки, случката скоро беше забравена и много малко хора научиха за нея.
Собствениците на станцията взеха проби за анализ, но след това никой не чу нищо повече по въпроса.
Някои от бутилките бяха изпразнени и напълнени отново, но една остана забравена вкъщи — все още пълна. Имаме доста бутилки и някои от тях се използват рядко. Тази беше една от тях.
И така стигаме до вчера, 14 май.
Отиваме за сериозно експлорационно гмуркане в нашата пещера — системата Ixtlan. Сенотето е наша собственост и ние контролираме достъпа до него. Аз трябваше да направя топографско заснемане на голям участък — нещо, което отлагах от известно време.
Взех въпросната бутилка като стейдж, без изобщо да се замисля, защото предполагах, че е била напълнена при нас.
С Деян отидохме до пещерата и започнахме гмуркането.
Обърнете внимание на последователността на събитията, защото тя е много показателна.
По време на проверката преди гмуркането, вече във водата, забелязах, че стейджът ми е на по-малко от 220 bar. Това ме изненада, защото при експлорационни гмуркания винаги пълня до 235 bar, а нямаме бутилки, които изпускат.
Споменах го на Деян. И двамата се зачудихме защо е така, но после го отхвърлихме като нещо незначително и продължихме.
И двамата пропуснахме първия признак, че нещо не е наред — макар че вероятно почти всеки би постъпил по същия начин.
След това започнах да дишам от стейджа и веднага усетих странен вкус в устата.
Мина ми през ума, че газът може да е замърсен, но като се замислих, реших, че това реално не е възможно. Тъй като втората степен на регулатора, от която дишах, не беше използвана от известно време, предположих, че вкусът е от плесен или някаква друга застояла миризма.
След това продължихме с подводните скутери на максимална скорост, защото знаехме точно къде отиваме и искахме да пестим газ.
Около 20 минути след началото на гмуркането започна да ме боли глава.
Отново ми мина мисълта, че може да има проблем с газа, но виждах, че Деян е напълно добре. Освен това продължавах да съм убеден, че бутилката е била напълнена при нас, така че подобен проблем не би трябвало да е възможен.
Трети, вече много сериозен пропуснат признак.
Когато достигнахме целта си, дадох скутера си на Деян и започнах топографското заснемане, плувайки без скутер.
Участъкът е много дълъг, с повече от 50 измервателни станции, и е сравнително дълбок.
Заснемането ми отне около 45 минути, през които главоболието ми постепенно се усилваше. През цялото време продължавах да дишам от стейдж бутилката.
В един момент забелязах, че дишането ми не е нормално.
Спрях и си помислих:
„Защо дишам толкова учестено и дълбоко? Това е много странно.“
Въпреки това отново го пренебрегнах. Реших, че е от физическото натоварване, защото напоследък толкова съм свикнал да се придвижвам със скутер, че такова продължително плуване вече беше необичайно за мен.
Четвърти пропуснат признак!
Завърших заснемането. Стейджът вече беше изразходван приблизително наполовина и налягането беше малко под 100 bar. Газовият ни план позволяваше тази конкретна стейдж бутилка да бъде използвана до 50 bar.
Преминах на основните си бутилки с нитрокс, които по някаква случайност предния ден бях напълнил с доста по-богата смес от тази, която обикновено използвам (!).
В този момент главоболието вече беше силно, но богатият нитрокс при тази дълбочина очевидно потисна това, което се случваше с мен, и се почувствах достатъчно добре, за да продължа по плана и да прокарам нова ходова линия в перспективен проход.
Продължихме и всичко изглеждаше нормално.
В един момент проходът стана много труден, видимостта падна до абсолютна нула и тъй като главоболието ми не се подобряваше, най-накрая реших да прекратя експлорацията и да тръгнем обратно.
В този момент все още бяхме на по-голяма дълбочина и нитроксът очевидно държеше състоянието ми под контрол.
Започнах да осъзнавам, че все пак трябва да има някакъв проблем с газа, но още не можех да направя връзката.
Виждах, че Деян е добре, а аз все още бях убеден, че нашите бутилки би трябвало да са били напълнени като част от една и съща партида.
Започнахме излизането.
Когато стигнахме до по-плитките части на пещерата, на около 5 метра дълбочина, и парциалното налягане на кислорода — ppO₂ — спадна, започнах да се чувствам много странно и вече бях сигурен, че се случва нещо извън нормалното.
На връщане преминах на друга линия, без да осъзная какво правя, и се наложи да спра и да се върна малко назад, само за да се уверя къде точно се намирам.
А това беше в част от пещерата, която познавам наизуст и в която мога да се ориентирам дори без линия.
В този момент вече преминавах от състояние на концентрация към моменти на пълна дезориентация.
Но благодарение на богатия ми опит с необичайни състояния на съзнанието, придобит чрез медитация, знаех, че въпреки всичко мога да продължа да действам последователно и адекватно.
Знаех, че все още съм функционален и че няма нужда да подавам сигнал за проблем.
Концентрирах се, увеличих скоростта на скутера до максималната, която можех да понеса, и излязох без допълнителни инциденти.
Когато излязох от водата и започнах да дишам нормален атмосферен въздух вместо нитрокс под повишено налягане, започнах да се чувствам много, много зле.
Главоболието беше силно и единственото, което можех да направя, беше да легна и да се опитам да поспя на слънце.
Спах на пресекулки около час, като постепенно започнах да се съвземам, след което се прибрахме.
Вкъщи дишах известно време 100% кислород. Главоболието все още беше силно и започнахме да се опитваме да разберем какво точно се е случило.
Нашите бутилки са номерирани и водим прецизен дневник за всяко пълнене — коя бутилка кога е напълнена и с какъв газ.
Извадихме дневника и осъзнахме, че току-що съм дишал от единствената бутилка, която не е била пълнена при нас — същата бутилка, която през март беше напълнена във въпросната станция, а след това беше останала пълна и забравена!
Разбираемо е, че бяхме изключително ядосани.
Докато пиша това, са минали 20 часа, откакто съм излязъл от водата.
Главоболието ми все още е силно, но изглежда, че все пак може и да оцелея.
Определено се разминах на косъм и е ясно, че имам всички симптоми на отравяне с въглероден оксид — CO.
Ако не бях направил по-богата нитрокс смес и ако не я бях дишал на дълбочина в продължение на около час и половина след преминаването от стейджа към основните бутилки, можеше да загубя съзнание и вероятно да умра там.
Пропуснах множество повтарящи се признаци, че нещо не е наред.
Няколко пъти отхвърлих мисълта за замърсен дихателен газ, защото имах доверие в собствените си пълнения — и именно това, по ирония на съдбата, може би ми спаси живота.
Имах всички основания да предполагам това, което предполагах, и всъщност не мога напълно да обвинявам нито себе си, нито някой друг.
Ситуацията беше много сложна.
Изводи
НИКОГА, АМА НИКОГА не пренебрегвайте очевидните признаци на отравяне от замърсен дихателен газ, независимо колко нелогично ви изглежда това. Прекратете гмуркането, излезте и анализирайте ситуацията на сухо.
НИКОГА не се доверявайте на станция за пълнене, която не е напълно открита относно процедурите си за смяна на филтрите и поддръжката на компресора.
Настоявайте да знаете кога са били сменени филтрите.
Знайте какви точно филтърни материали се използват.
Настоявайте във филтърната система да се използва Hopcalite — катализатор, който подпомага преобразуването на въглеродния оксид.
Въпросната станция за пълнене НЕ използва Hopcalite поради съображения за цена.
Фактът, че в продължение на много години не е имало проблем, не означава нищо.
Достатъчно е само веднъж да се пропусне навременната смяна на филтрите, за да загине човек.
Ако бяхме на 30 метра дълбочина с този газ, това щеше да е краят.
Когато пълните бутилки в търговски станции, винаги анализирайте дихателния газ за наличие на въглероден оксид.
Или инвестирайте в CO анализатор, или настоявайте станцията за пълнене да ви предостави такъв.
Ако откажат — намерете друга станция.
Не забравяйте, че една станция за пълнене е търговско предприятие. Целта ѝ е да намалява разходите и да увеличава печалбата.
Ако собствениците не притежават изключително висока професионална етика, това може да стане за сметка на клиента — по много различни начини.
Ако управлявате водолазен център, инвестирайте в собствен компресор, за да имате пълен контрол върху качеството на дихателния си газ.
Образовайте се относно причините и симптомите на отравяне от замърсен дихателен газ, но не разчитайте прекалено много на собствените си предположения. Действайте консервативно.
Въпреки че познавам темата отлично, преподавам я на курсисти от 20 години и дори вече съм преживявал случай на газово отравяне — макар и несвързан с гмуркане — и въпреки че веднага разпознах симптомите, аз допуснах погрешното предположение, че в конкретния случай това просто не може да се случва.
Вижте отново първата точка.
По ирония на съдбата, ако инцидентът със замърсения газ през онзи ден през март не беше предизвикал толкова суматоха и хаос, тази бутилка нямаше да бъде забравена вкъщи, а щеше да бъде изпразнена като всички останали.
Сега знаем точно какво се е случило.
Ситуацията обаче беше много необичайна за нас и за възникването ѝ допринесоха множество фактори — както често се случва при подобни инциденти.
Има и още нещо, за което мислех днес.
Вероятно то е от значение за малкото активно работещи експлоратори на подводни пещери, а може би и за някои технически водолази.
Осъзнах, че вследствие на ежедневните експлорационни гмуркания в доста екстремни условия толерантността ми към трудни ситуации под вода е станала много висока.
Вчера се гмурках със силен физически дискомфорт в много трудна sidemount пещера, изследвах нов участък при абсолютна нулева видимост и със сложен газов план, и въпреки това знаех, че все още се намирам в рамките на настоящите си възможности и нивото си на умения.
В нито един момент от гмуркането не изложих на риск собствената си безопасност или тази на партньора си.
Психологически все още функционирах в рамките на настоящите си граници. Можех да понеса и повече.
Сега осъзнавам, че макар това да звучи като нещо положително, в действителност високият толеранс към дискомфорт и трудни ситуации може да прикрие симптомите на проблем със замърсен дихателен газ, който впоследствие да доведе до пълна загуба на контрол върху ситуацията.
Всички трябва да сме наясно с това и да го обмислим много внимателно.
Понякога решението дали да прекратиш гмуркането наистина може да бъде трудно.
Особено когато работим в екип по сложни експлорационни проекти с трудно и детайлно планиране, вероятно не трябва от параноя да прекратяваме всяко гмуркане само защото ни сърби носът.
Но трябва непрекъснато да следим какво се случва, да разпознаваме признаците и да сме информирани.
Анализът на инцидентите е наш приятел.
Казват, че мъдрият човек се учи от грешките на другите, а глупакът — от собствените си.
В този конкретен случай глупакът бях аз.
Но вие по-добре бъдете от мъдрите.
Пожелавам на всички безопасни гмуркания!
Иво, ATI Cave Exploration Team, собственик на водолазното училище DivingMexico
Вчера, 14 май 2015 г., имахме сериозен инцидент със замърсен дихателен газ — не с курсист, а с мен самия — от който могат да се извлекат няколко много важни поуки. Настоятелно препоръчвам на всички колеги пещерни водолази да прочетат това.
Преди да се сдобием със собствена станция за пълнене, пълнехме бутилките си във водолазния център Zero Gravity, който има безупречна репутация — и до днес — по отношение на чистотата на дихателния газ. Един ден през март обаче техният компресор имаше проблем и всички бутилки бяха изпратени за пълнене в друга станция, много популярна сред пещерните водолази и също с много добра репутация.
Сред тях имаше и няколко наши бутилки, които бяха напълнени с Nitrox 32. На следващия ден ги взехме и използвахме част от тях по време на пълен курс по пещерно гмуркане, който провеждахме тогава.
В сеноте Cristalino един от курсистите ни се оплака от неприятен вкус на газа и отказа да диша от една от бутилките. Повикаха ме от вкъщи, за да донеса резервна бутилка. Няколко бутилки бяха разменени и настана доста суматоха.
Същата вечер отидохме в Zero Gravity, където видяхме две спарки, върнати със същото оплакване. След това отидохме и във въпросната станция за пълнене, където имаше още няколко върнати бутилки по същата причина.
Човек от станцията призна, че филтрите е трябвало да бъдат сменени, но това не е било направено.
Бяхме ядосани, но тъй като не се беше случило нищо сериозно и всичко се беше ограничило до известна суматоха, а и се оказа, че са засегнати само няколко бутилки, случката скоро беше забравена и много малко хора научиха за нея.
Собствениците на станцията взеха проби за анализ, но след това никой не чу нищо повече по въпроса.
Някои от бутилките бяха изпразнени и напълнени отново, но една остана забравена вкъщи — все още пълна. Имаме доста бутилки и някои от тях се използват рядко. Тази беше една от тях.
И така стигаме до вчера, 14 май.
Отиваме за сериозно експлорационно гмуркане в нашата пещера — системата Ixtlan. Сенотето е наша собственост и ние контролираме достъпа до него. Аз трябваше да направя топографско заснемане на голям участък — нещо, което отлагах от известно време.
Взех въпросната бутилка като стейдж, без изобщо да се замисля, защото предполагах, че е била напълнена при нас.
С Деян отидохме до пещерата и започнахме гмуркането.
Обърнете внимание на последователността на събитията, защото тя е много показателна.
По време на проверката преди гмуркането, вече във водата, забелязах, че стейджът ми е на по-малко от 220 bar. Това ме изненада, защото при експлорационни гмуркания винаги пълня до 235 bar, а нямаме бутилки, които изпускат.
Споменах го на Деян. И двамата се зачудихме защо е така, но после го отхвърлихме като нещо незначително и продължихме.
И двамата пропуснахме първия признак, че нещо не е наред — макар че вероятно почти всеки би постъпил по същия начин.
След това започнах да дишам от стейджа и веднага усетих странен вкус в устата.
Мина ми през ума, че газът може да е замърсен, но като се замислих, реших, че това реално не е възможно. Тъй като втората степен на регулатора, от която дишах, не беше използвана от известно време, предположих, че вкусът е от плесен или някаква друга застояла миризма.
След това продължихме с подводните скутери на максимална скорост, защото знаехме точно къде отиваме и искахме да пестим газ.
Около 20 минути след началото на гмуркането започна да ме боли глава.
Отново ми мина мисълта, че може да има проблем с газа, но виждах, че Деян е напълно добре. Освен това продължавах да съм убеден, че бутилката е била напълнена при нас, така че подобен проблем не би трябвало да е възможен.
Трети, вече много сериозен пропуснат признак.
Когато достигнахме целта си, дадох скутера си на Деян и започнах топографското заснемане, плувайки без скутер.
Участъкът е много дълъг, с повече от 50 измервателни станции, и е сравнително дълбок.
Заснемането ми отне около 45 минути, през които главоболието ми постепенно се усилваше. През цялото време продължавах да дишам от стейдж бутилката.
В един момент забелязах, че дишането ми не е нормално.
Спрях и си помислих:
„Защо дишам толкова учестено и дълбоко? Това е много странно.“
Въпреки това отново го пренебрегнах. Реших, че е от физическото натоварване, защото напоследък толкова съм свикнал да се придвижвам със скутер, че такова продължително плуване вече беше необичайно за мен.
Четвърти пропуснат признак!
Завърших заснемането. Стейджът вече беше изразходван приблизително наполовина и налягането беше малко под 100 bar. Газовият ни план позволяваше тази конкретна стейдж бутилка да бъде използвана до 50 bar.
Преминах на основните си бутилки с нитрокс, които по някаква случайност предния ден бях напълнил с доста по-богата смес от тази, която обикновено използвам (!).
В този момент главоболието вече беше силно, но богатият нитрокс при тази дълбочина очевидно потисна това, което се случваше с мен, и се почувствах достатъчно добре, за да продължа по плана и да прокарам нова ходова линия в перспективен проход.
Продължихме и всичко изглеждаше нормално.
В един момент проходът стана много труден, видимостта падна до абсолютна нула и тъй като главоболието ми не се подобряваше, най-накрая реших да прекратя експлорацията и да тръгнем обратно.
В този момент все още бяхме на по-голяма дълбочина и нитроксът очевидно държеше състоянието ми под контрол.
Започнах да осъзнавам, че все пак трябва да има някакъв проблем с газа, но още не можех да направя връзката.
Виждах, че Деян е добре, а аз все още бях убеден, че нашите бутилки би трябвало да са били напълнени като част от една и съща партида.
Започнахме излизането.
Когато стигнахме до по-плитките части на пещерата, на около 5 метра дълбочина, и парциалното налягане на кислорода — ppO₂ — спадна, започнах да се чувствам много странно и вече бях сигурен, че се случва нещо извън нормалното.
На връщане преминах на друга линия, без да осъзная какво правя, и се наложи да спра и да се върна малко назад, само за да се уверя къде точно се намирам.
А това беше в част от пещерата, която познавам наизуст и в която мога да се ориентирам дори без линия.
В този момент вече преминавах от състояние на концентрация към моменти на пълна дезориентация.
Но благодарение на богатия ми опит с необичайни състояния на съзнанието, придобит чрез медитация, знаех, че въпреки всичко мога да продължа да действам последователно и адекватно.
Знаех, че все още съм функционален и че няма нужда да подавам сигнал за проблем.
Концентрирах се, увеличих скоростта на скутера до максималната, която можех да понеса, и излязох без допълнителни инциденти.
Когато излязох от водата и започнах да дишам нормален атмосферен въздух вместо нитрокс под повишено налягане, започнах да се чувствам много, много зле.
Главоболието беше силно и единственото, което можех да направя, беше да легна и да се опитам да поспя на слънце.
Спах на пресекулки около час, като постепенно започнах да се съвземам, след което се прибрахме.
Вкъщи дишах известно време 100% кислород. Главоболието все още беше силно и започнахме да се опитваме да разберем какво точно се е случило.
Нашите бутилки са номерирани и водим прецизен дневник за всяко пълнене — коя бутилка кога е напълнена и с какъв газ.
Извадихме дневника и осъзнахме, че току-що съм дишал от единствената бутилка, която не е била пълнена при нас — същата бутилка, която през март беше напълнена във въпросната станция, а след това беше останала пълна и забравена!
Разбираемо е, че бяхме изключително ядосани.
Докато пиша това, са минали 20 часа, откакто съм излязъл от водата.
Главоболието ми все още е силно, но изглежда, че все пак може и да оцелея.
Определено се разминах на косъм и е ясно, че имам всички симптоми на отравяне с въглероден оксид — CO.
Ако не бях направил по-богата нитрокс смес и ако не я бях дишал на дълбочина в продължение на около час и половина след преминаването от стейджа към основните бутилки, можеше да загубя съзнание и вероятно да умра там.
Пропуснах множество повтарящи се признаци, че нещо не е наред.
Няколко пъти отхвърлих мисълта за замърсен дихателен газ, защото имах доверие в собствените си пълнения — и именно това, по ирония на съдбата, може би ми спаси живота.
Имах всички основания да предполагам това, което предполагах, и всъщност не мога напълно да обвинявам нито себе си, нито някой друг.
Ситуацията беше много сложна.
Изводи
НИКОГА, АМА НИКОГА не пренебрегвайте очевидните признаци на отравяне от замърсен дихателен газ, независимо колко нелогично ви изглежда това. Прекратете гмуркането, излезте и анализирайте ситуацията на сухо.
НИКОГА не се доверявайте на станция за пълнене, която не е напълно открита относно процедурите си за смяна на филтрите и поддръжката на компресора.
Настоявайте да знаете кога са били сменени филтрите.
Знайте какви точно филтърни материали се използват.
Настоявайте във филтърната система да се използва Hopcalite — катализатор, който подпомага преобразуването на въглеродния оксид.
Въпросната станция за пълнене НЕ използва Hopcalite поради съображения за цена.
Фактът, че в продължение на много години не е имало проблем, не означава нищо.
Достатъчно е само веднъж да се пропусне навременната смяна на филтрите, за да загине човек.
Ако бяхме на 30 метра дълбочина с този газ, това щеше да е краят.
Когато пълните бутилки в търговски станции, винаги анализирайте дихателния газ за наличие на въглероден оксид.
Или инвестирайте в CO анализатор, или настоявайте станцията за пълнене да ви предостави такъв.
Ако откажат — намерете друга станция.
Не забравяйте, че една станция за пълнене е търговско предприятие. Целта ѝ е да намалява разходите и да увеличава печалбата.
Ако собствениците не притежават изключително висока професионална етика, това може да стане за сметка на клиента — по много различни начини.
Ако управлявате водолазен център, инвестирайте в собствен компресор, за да имате пълен контрол върху качеството на дихателния си газ.
Образовайте се относно причините и симптомите на отравяне от замърсен дихателен газ, но не разчитайте прекалено много на собствените си предположения. Действайте консервативно.
Въпреки че познавам темата отлично, преподавам я на курсисти от 20 години и дори вече съм преживявал случай на газово отравяне — макар и несвързан с гмуркане — и въпреки че веднага разпознах симптомите, аз допуснах погрешното предположение, че в конкретния случай това просто не може да се случва.
Вижте отново първата точка.
По ирония на съдбата, ако инцидентът със замърсения газ през онзи ден през март не беше предизвикал толкова суматоха и хаос, тази бутилка нямаше да бъде забравена вкъщи, а щеше да бъде изпразнена като всички останали.
Сега знаем точно какво се е случило.
Ситуацията обаче беше много необичайна за нас и за възникването ѝ допринесоха множество фактори — както често се случва при подобни инциденти.
Има и още нещо, за което мислех днес.
Вероятно то е от значение за малкото активно работещи експлоратори на подводни пещери, а може би и за някои технически водолази.
Осъзнах, че вследствие на ежедневните експлорационни гмуркания в доста екстремни условия толерантността ми към трудни ситуации под вода е станала много висока.
Вчера се гмурках със силен физически дискомфорт в много трудна sidemount пещера, изследвах нов участък при абсолютна нулева видимост и със сложен газов план, и въпреки това знаех, че все още се намирам в рамките на настоящите си възможности и нивото си на умения.
В нито един момент от гмуркането не изложих на риск собствената си безопасност или тази на партньора си.
Психологически все още функционирах в рамките на настоящите си граници. Можех да понеса и повече.
Сега осъзнавам, че макар това да звучи като нещо положително, в действителност високият толеранс към дискомфорт и трудни ситуации може да прикрие симптомите на проблем със замърсен дихателен газ, който впоследствие да доведе до пълна загуба на контрол върху ситуацията.
Всички трябва да сме наясно с това и да го обмислим много внимателно.
Понякога решението дали да прекратиш гмуркането наистина може да бъде трудно.
Особено когато работим в екип по сложни експлорационни проекти с трудно и детайлно планиране, вероятно не трябва от параноя да прекратяваме всяко гмуркане само защото ни сърби носът.
Но трябва непрекъснато да следим какво се случва, да разпознаваме признаците и да сме информирани.
Анализът на инцидентите е наш приятел.
Казват, че мъдрият човек се учи от грешките на другите, а глупакът — от собствените си.
В този конкретен случай глупакът бях аз.
Но вие по-добре бъдете от мъдрите.
Пожелавам на всички безопасни гмуркания!
А самото случило се и причините довели до него и до днес остават в мъгла - между основната версия за самоубийства и убийства, които обаче карат хората да вярват в убийства приличащи на самоубийства, и обратната хипотеза: убийства, маскирани така, че да изглеждат като нескопосано прикрити самоубийства.
Но нито една версия не обяснява случая докрай - сякаш, умишлено или по стечение на обстоятелствата, всичко се е подредило така, че истината никога да не стане напълно ясна, а краят на групата да остане завинаги обвит в мистерия.
Има един важен нюанс, в който ми се струва, че донякъде се разминаваме. Не оспорвам, че в това, което Калушев е изучавал и практикувал, има реални елементи от тибетския будизъм и че е познавал Нингма и Дзогчен.
Но на няколко места от това, че има аналог в традицията, заключваш че това, което е правил Калушев, може да се впише в традицията.
Това, че Нингма е децентрализирана, не означава, че всяко отделяне от утвърдените линии автоматично е легитимно. Фактът, че Риме допуска изучаване на различни традиции, също не означава, че всяко съчетаване на будизъм, шаманство, хипноза и окултни практики може да бъде определено като подход, сходен с Риме. И наличието на детско монашество в тибетския будизъм далеч не оправдава специфичния начин, по който Калушев е "замонашвал" деца. Обсъждали сме го много пъти. Едно е дете да бъде в официално признат, утвърдeн, тибенски традиционен манастир с много други деца. Друго е да е изолирано в гората с чичко самозванко.
Автентичността на част от отделните учения, които Калушев интегрира в боламача си, изобщо не решава въпроса за сектантския характер на тази общност. Една група може да използва напълно автентични религиозни текстове и практики и въпреки това да изгради култ към лидера, абсолютен авторитет, изолация от външни авторитети и специфична вътрешна динамика на подчинение. Сектантският елемент не се определя само от това дали лидерът е измислил собствена религия. А в случая аз бих спорила, че е.
По-важният въпрос не е дали можем да намерим будистки произход на всяка отделна практика на Калушев, а как той самият е интерпретирал тези учения и как са функционирали те в неговата общност.
За случая Петрохан е важно не само какво казва традицията, а какво значение е придобила тази идея в конкретната група и как е била преподавана и прилагана от конкретния човек.
Той неслучайно си е избрал да следва най-езотеричния и спекулативен бранш на будизма. С него най-лесно можа да се легитимира чрез самата традиция. Понеже ужким в Нигма няма сгрого определени рамки, той го извърта, че няма нищо нередно в това да дава ДМТ на учениците си за да си говорят с извънземни.Калушев може и да е имал реална връзка с Шечен и Нингма и да е бил начело на български център, свързан с Шечен. Но няма данни да е получил официално признание като лама или самостоятелен носител на Нингма линия. Както виждаме в dharma wheel форума, в сметовната будистка общност се разчу за това масово самоубийство. Но до ден днешен никой автентичен Лама не е излезнал да се застъпи за Калушев :"Познавам го. Мой ученик/духовен саратник е. Автентичен е." Напротив. В книгата на един от кумирите на Калушев, ламата го определя като шарлатанин.
Калушев е подготвен и е познавал автентични будистки учения,но едновременно с това около него е съществувала сектантска групова динамика.
Това е релевантното за експертизата.
Проблемът е, че сходни слабости съществуват и в самите традиционни будистки общества - злоупотреби с авторитет, слаб външен надзор и рискове за деца в затворена монашеска среда. Когато такъв модел се пренася без адаптация, се пренасят не само духовните му практики, но и неговите недъзи. Все едно да откриеш Американска гимназия в България и да раздадеш оръжия на всички учители и ученици, за да спазиш принципите на "Секънд амендмънт" възможно най-автентично.
Случаят с хижата-манастир "Петрохан" осветява именно този по-голям проблем около Sky Dharma. Става дума за практики и отношения, които имат вековна културна среда в Тибет, Непал, Бутан и целия хималайски регион, но са непознати в България и попадат в общество без изградени колективни механизми за контрол върху отношения като гуру-ученик, детско монашество и автономни духовни общности.
В известен смисъл това е проблем и на западния будизъм като цяло. Много центрове функционират сравнително автономно, а контролът е децентрализиран и зависи от отделни учители, линии и манастири. Ако местен лидер се отдели, няма единна институция, която автоматично да отнеме легитимността му, да предупреди последователите и да актуализира всички публични регистри.
Случаят с Калушев и българският клон на манастира Шечен е показателен. След отделянето му не изглежда да е последвало широко публично разграничаване, а стари будистки регистри и до днес пазят предишната му връзка със Shechen Bulgaria. Така една прекъсната институционална връзка може с години да продължи да изглежда като действаща легитимност, макар и стара.
Към това при Sky Dharma се добавя и още един пласт - общността е функционирала донякъде и като предприемачески стартъп. Освен религиозната основа има бизнес, имущество, пари, организация, контрол и харизматичен лидер. Калушев съчетава в една фигура духовен авторитет, предприемаческа роля и управление на общността - което добавя допълнително измерение на секта и групова динамика концентирана около лидера и.
Остава и чисто практическият въпрос как е функционирала икономически тази общност - получавали ли са членовете индивидуални възнаграждения, имали ли са трудови договори и лични сметки, или приходите и разходите са били общи, по модел, напомнящ "Кибуц". Именно финансовата зависимост или липсата на такава би показала колко силно е бил контролиран не само духовният, но и всекидневният живот на членовете.
Групата очевидно се е стремяла отделните елементи от дейността и да бъдат юридически обезпечени - декларации от родители, форми на обучение и организация, които сами по себе си да не нарушават закона. Но погледната като цяло, структурата напомня на хималайска монашеска общност, пресъздадена в България и комбинирана с частна предприемаческа организация.
Само че Sky Dharma не е изключение от модела, а по-скоро негов местен вариант - защото същите пробойни в контрола и отговорността се виждат и в традиционните будистки общества, особено на фона на поредицата скандали, избухнали там през последните години, а съвсем неотдавна и в самия Шечен.
На 8 януари 2025 г. манастирът Шечен в Непал публикува официално писмо, с което младият Тулку - Кхиенце Янгси е освободен от преподавателските си задължения и от официалната си връзка с манастира "до второ нареждане". Решението не отменя статута му на Дилго Кхиенце Янгси, тоест признатото прераждане на Дилго Кхиенце Ринпоче.
Скрит текст:
Предвид многократните изявления на Кхиенце Янгси, че не се смята за "лама на Шечен", както и с оглед на множество обезпокоителни инциденти, със съжаление потвърждаваме, че Кхиенце Янгси, Огйен Тензин Джигме Лхундруп, вече не е свързан с манастира Шечен, основан от Кябдже Дилго Кхиенце Ринпоче, и е освободен от всички произтичащи от тази връзка задължения и отговорности до второ нареждане.
https://www.reddit.com/r/TibetanBuddhism/comments/1hwn636/dilgo_ … ocked_from/?tl=bg
На 24 януари жена, свързана с Шечен Хърватия, публикува във Facebook писмо в негова подкрепа, подписано от още 40 последователи. Те заявяват, че позицията на Шечен Рабджам ги е оставила объркани и обезсърчени. Признават, че поведението на Дилго Кхиенце Янгси е било нетрадиционно, но според тях влиянието му е било положително.Предвид многократните изявления на Кхиенце Янгси, че не се смята за "лама на Шечен", както и с оглед на множество обезпокоителни инциденти, със съжаление потвърждаваме, че Кхиенце Янгси, Огйен Тензин Джигме Лхундруп, вече не е свързан с манастира Шечен, основан от Кябдже Дилго Кхиенце Ринпоче, и е освободен от всички произтичащи от тази връзка задължения и отговорности до второ нареждане.
https://www.reddit.com/r/TibetanBuddhism/comments/1hwn636/dilgo_ … ocked_from/?tl=bg
Този случай показва и друг проблем - тибетските будистки институции невинаги реагират еднакво към различни духовни учители. При други известни фигури със сериозни обвинения за злоупотреби, сред които Согял Ринпоче, подобно публично дистанциране не се случва по същия начин. След смъртта му представители на традицията публикуват възхваляващи текстове, без да поставят в центъра свидетелствата на пострадалите и независимия доклад за злоупотребите - а те не са били за единичен скандал, като има достоверни доказателства за сериозно физическо, сексуално и емоционално насилие, което е било нормализирано чрез отношенията гуру-ученик.
Особено чувствителен остава въпросът с децата. Момчета могат да постъпят в тибетски манастири още на 6-12 години, понякога далеч от семействата си. Те израстват в затворена мъжка йерархия, в която по-възрастните монаси имат голяма власт, а самите деца не са направили като възрастни свободен избор за пожизнен целибат.
Калу Ринпоче например, публично разказва, че като тийнейджър системно е бил сексуално насилван от по-възрастни монаси. Лодое Сенге свидетелства, че е бил сексуално насилван от собствения си наставник още на петгодишна възраст. Има и свидетелства за побои и тежки физически наказания в монашеска среда.
Има и случай в манастир от традицията Кагю в Непал, при който млад монах напада друг с месарски сатър и почти го убива. Вместо случаят да бъде предаден на полицията като опит за убийство, извършителят е отстранен от манастира, а инцидентът е решен вътрешно.
Също така, през 2013, в Бутан здравните власти започват да раздават презервативи в монашеските училища заради риска от HIV и други полово предавани инфекции. Така че реалният сексуален живот в част от монашеските общности не винаги съвпада с официалния модел на пълен целибат.
По-дълбокият въпрос следователно не е просто дали отделни монаси нарушават правилата. Въпросът е какво се случва, когато деца и сексуално съзряващи юноши живеят в затворени институции, които изискват сексуално въздържание, ограничават нормалния социален живот, дават голяма власт на по-възрастни мъже и разполагат със сравнително слаб външен контрол.
И самият тулку Кхиенце Янгси е продукт на подобна система, наричана понякога "Тулку-Бизнес". Избран още като дете за прераждане на велик учител, той е възпитан в силно йерархична религиозна среда и от ранна възраст получава специален статут и духовен авторитет.
Това не отменя личната му отговорност като възрастен. Но оставя и институционалната - системата го избира, възпитава, легитимира и поставя на пиедестал, а след това сама трябва да решава кога той е преминал границата. Именно затова въпросът кой е легитимен духовен учител и къде свършва авторитетът му е толкова спорен и вътре в самите будистки общности.
Дори в световния будистки форум DharmaWheel отношението към Калушев в дискусиите през 2013-та не е било еднозначно. Част от участниците са били силно критични и са виждали тревожни сигнали в начина, по който изгражда авторитет и се представя като учител, но други са му признавали сериозна подготовка, реални връзки с Нингма и Шечен и дългогодишен опит в тибетския будизъм. Тоест спорът не е бил дали Калушев е напълно случаен човек, а дали тази реална подготовка му дава легитимност да действа като автономен лама и носител на собствено духовно предаване.
Сега темата е заключена със следното обяснение:
Скрит текст:
Това също е показателно - дори сред будистите има интерес и спор около Калушев, но форумът явно е решил да спре преминаването от религиозна дискусия към спекулации по разследването. "Тази тема е заключена, защото DW е просто будистки дискусионен форум, а не разследваща новинарска платформа. Не е задължение на DW да предоставя повече пространство за дискусии и спекулации. Няма друга причина темата да бъде заключена."
И тук случаят "Петрохан" престава да бъде само история за една "секта". Той поставя по-големия въпрос какво се случва, когато религиозен модел със собствените си йерархии и уязвимости бъде пренесен от Хималаите на Запад.
В едно от интервютата си Калушев казва : "Децата вече не знаят как да си играят"
Парадоксът е, че самият той и общността Sky Dharma изглеждат като пораснали деца, които не искат напълно да влязат в света на възрастните и са продължили "да си играят на будизъм".
Не непременно защото са открили някаква по-висша истина, а защото обикновеният свят им се е струвал банален, скучен, мръсен и морално компрометиран. В такава среда духовната система лесно се превръща не само във вяра, а в цял паралелен свят със собствени роли, правила, ритуали, йерархия и усещане за смисъл.
Но когато тази "игра" започне да определя реални отношения на власт, дисциплина и подчинение, тя вече не е игра. Особено когато в нея участват деца. Тогава въпросът вече не е само в какво вярват възрастните, а какво право имат да подреждат живота, възпитанието и границите на децата според една затворена религиозна система.
А дали тази система е прикривала и други неща и дейности, това вероятно ще се разбере по-късно, след като излезнат резултатите от разследването.
И най-вероятно след това случаят Петрохан ще бъде обект на изследване на формите на радикализация на религиозни общества от световната будистка общност и академичните конференции по темата.
@Уилоу
Абсолютно не съм съгласен! Постът ти (както и други предишни) поставя цялата случка на съвсем други релси. Според написаното от теб излиза, че Калушев е просто случаен продукт на някаква тибетска система, чийто вградени дефекти сами по себе си обясняват трагедията. А въпросът за директното участие на Калушев, за решенията които той е взимал (или не е взимал) остава на заден план, сякаш всичко е било предопределено от евентуалните дефекти в тибетския будизъм. Виждам в поста ти вплетена сериозна нотка на застъпничество за Калушев. Това не е проблем само по себе си, тук много хора вярват в неговата невинност и го бранят открито с всички средства. Проблемът е, че при теб това не е открито, а умело преплетено внушение в привидно сериозен текст.
Виж само как започваш:
Цитат
Сектантска групова динамика има, но нейната база е започнала от внасянето на "чужда" за нашата страна идеология. Става дума за тибетски религиозен модел пренесен в България без реален институционален контрол нито от самата будистка система, нито от местните институции - проблем, характерен и за Западния будизъм като цяло.
И понеже "будизмът" е в центъра на "мъглата", нека си направим един мисловен експеримент:
Махни думичката „будизъм“ от цялата история и виж какво остава? Харизматичен лидер, затворена група, деца, пари, имоти, силна вътрешна йерархия и слаб външен контрол. Фасадни организации с бомбастични имена и куха дейност, мъгляви парични потоци, серизни съмнения за неморални действия с деца, фанатизирани последователи, и т.н. Това описание пасва на десетки секти, комуни, култове и всякакви други затворени групи, които нямат нищо общо с Тибет. Значи будизмът може да е декорът и езикът, но не е нито обяснението, нито оправданието, нито причината за трагедията.
Калушев е имал възможност да взима или да не взима определени решения, и в крайна сметка резултатът от това е 6 трупа, два от които на млади момчета (едното направо дете). И никакви "проблеми в Катманду" не могат да бъдат извинение или даже обяснение!
@Уилоу
Всъщност пропуснах да коментирам един много важен момент от твоя пост. Ето този:
Цитат
Парадоксът е, че самият той и общността Sky Dharma изглеждат като пораснали деца, които не искат напълно да влязат в света на възрастните и са продължили "да си играят на будизъм".