Шокиращо масово самоубийство или убийство в Петрохан - какво знаем и какво липсва

Очевидно е, че случаят „Петрохан – Околчица“ отново се вкарва в политическа употреба.
Вече видяхме това веднъж – преди парламентарните избори през април. Сега предстоят президентски избори и шест мъртви човека отново се превръщат в удобен материал за политически внушения.
За критично мислещия човек методът е достатъчно прозрачен.
За онзи, който е свикнал някой друг да мисли вместо него и за когото е достатъчно един „журналист“, „анализатор“ или „експерт“ да произнесе нещо от телевизионния екран, вероятно и този път пропагандата ще проработи.
За нас близките на Ники, Иво, Сашо, Ивей, Пламен и Дечо обаче това не е политическа игра. Това са нашите деца. Нашите близки. Шест прекрасни човека, които загубихме по жесток начин. Те не могат вече да кажат нищо в своя защита. И точно, защото няма как да се защитят индивиди без капка съвест и нищо човешко в себе си употребяват случая по най-долния и жесток начин.
Вчера, 12 септември, Явор Дачков участва в национален ефир в БНТ в сутрешния блок. И там заяви, че е чел доклада по комплексната експертизата по делото. Директно в прав текст го заяви и всеки може да го чуе, който е пропуснал. Оставам линк в коментар.
Кой е Явор Дачков по това досъдебно производство? В качеството си на какъв чете каквото и да било? Ние близките сме пострадали лица. Ние подаваме официални искания за достъп до материалите по делото и получаваме предимно откази. За конкретната комплексна експертиза, за която Дачков говори, дори още не сме получили отговор от прокуратурата на искането ни тя да ни бъде предоставена.
А Явор Дачков я е чел?
В какво качество?
Кой му я е предоставил?
Кога?
Цялата ли е чел или части от нея?
На хартия ли му е предоставена, електронно ли, или му е показана там на място?
С чие разрешение?
И ако прокуратурата е разрешила на журналист да се запознае с материал от неприключило досъдебно производство – защо същият материал не е предоставен на пострадалите лица?
Къде се намираме?
Има ли закони в тази държава?
За кого важат тези закони?
Имат ли гражданите на България права пред собствените си институции?
Вчерашното изказване на Явор Дачков не идва от нищото. Нека проследим само част от хронологията.
7 февруари.
Още преди да бъдат намерени телата на Ники, Сашо и Иво на Околчица, Дачков вече пише:
“Умнокрасивата патология вече има трупове.“ Говори за „очевидностите“, които другите отказвали да видят, и сравнява хората, които не приемат неговата версия, с жертви на телефонни измамници.
10 февруари.
Вече има специално предаване за „трагедията Петрохан и обществената лудост“, поставено в общ политически разговор за Радев, Пеевски, Борисов и предстоящите избори.
20 февруари.
Заглавието вече гласи:
“Гюров доведе на власт ПП-ДБ и покровителите на сектата „Петрохан“. Трагедията вече е директно вързана с конкретни политически сили.
22 февруари.
“Ужасът „Петрохан“ и реалността на злото – духовната заблуда и лекът на покаянието.“
Криминалното разследване вече е облечено и в религиозна рамка – зло, духовна заблуда, покаяние.
27 февруари.
В собствен текст Дачков нарича групата „сектата на Ивайло Калушев“, говори за „сектата, маскирана като рейнджъри“, свързва случая отново с ПП-ДБ.
И заявява директно:
“Този случай е политически.“ Още по-забележително е, че още тогава пише:
“Според установените факти от експертизите…“
и след това разказва кой се бил самоубил и кой кого бил убил.
12 март.
След брифинг на прокуратурата журналистката Соня Колтуклиева публикува нещо много интересно.
По нейния публичен разказ Дачков пристига със закъснение на пресконференцията, а когато представителите на институциите си тръгват, „Явор Дачков тръгна с човек от главна прокуратура“. На следващия ден тя пише, че в „Гласове“ вече се появила информация, която не била съобщена на останалите журналисти, и отправя тежко публично обвинение:
“От началото на скандала, по-голямата част от информацията избирателно се предоставя на сайта „Гласове”.
17 март.
Следва разговорът:
“Петрохан и умнокрасивата патология“, в който случаят вече е представян през рамката „секта, педофилия и смърт“. Хората, които отказват да приемат тази версия безкритично, постепенно се превръщат в „патология“.
29 април.
Тук журналистиката окончателно отстъпва място на присъдата.
Дачков заявява:
“Това са фактите. Няма други факти.“
В едно неприключило досъдебно производство. Без съд. Без присъда.
И тъй като става въпрос за шестима мъртви, които не могат да се защитят явно може тази трагедия да бъде употребявана до край.
1 юни.
И тук Дачков сам повдига завесата. Пише публично:
“От многобройните разговори, които съм имал с полицаи и прокурори по случая…“
и заявява, че случаят бил „изяснен почти напълно“.  Съобщава още нещо изключително интересно – че още в края на февруари е имал уговорка с „хора от разследването“ за подробно интервю, в което да бъде разказан целият случай, като се изчаквали експертизите.
Прочетете отново хронологията.
Февруари – „секта“.
Февруари – „покровители“.
Февруари – „убиец“.
Февруари – „случаят е политически“.
Март – журналист твърди публично, че информация от разследването се предоставя избирателно на „Гласове“.
Април – „Това са фактите. Няма други факти.“
Юни – Дачков сам признава за „многобройни разговори с полицаи и прокурори“.
И накрая:
12 септември 2026 г. – Явор Дачков заявява в националния ефир на БНТ, че е чел доклада по експертизата.
Е, вече въпросът не е какво мисли Явор Дачков за „Петрохан“. Това изобщо не ме интересува. Въпросът е КОЙ МУ ДАВА ИНФОРМАЦИЯ ОТ НАШЕТО ДОСЪДЕБНО ПРОИЗВОДСТВО?
Ние, пострадалите лица, искаме официален отговор от прокуратурата. И го искаме писмено.
Защото шест човешки живота не са предизборна кампания. Шестима мъртви не са политически реквизит. Мъртвите не са плакат, който се вади преди избори, за да бъде облепен с удобните думи „секта“, „педофилия“, „самоубийство“, „покровители“, а след изборите да бъде прибран до следващия удобен момент.
И зад всеки един от тези шест ковчега стоят хора, които седем месеца гледат как държавата допуска паметта на най-близките им да бъде разкъсвана публично, докато същите тези семейства се борят за елементарен достъп до информацията по делото.
Затова пределът вече е достигнат.
Искаме законът да бъде един и същ за всички.
И ако някакъв журналист има достъп до материали, които пострадалите лица не могат да получат, тогава въпросът вече не е към т.нар журналист ( т.нар. го слагам не случайно, защото това отдавна не е журналист според критериите за обективна журналистика )
Въпросът е към държавата.
КОЙ ДАДЕ ДОКЛАДА НА ЯВОР ДАЧКОВ?
И този път няма да приемем мълчанието за отговор.
МОЛЯ СПОДЕЛЯЙТЕ!!!