И пак към тези, които се самоопределят за критично мислещи. Как така видяхте всички детайли за куршуми и гилзи, а нито веднъж не се замислихте за пожара. Защо са го направили този пожар? Пиромани ли са или са били инструктирани да заличават доказателства. Доказателства за какво? Заличаването на доказателства не е ли престъпление? Ей такива, "незначителни" въпроси можеше да има, но те се избягват, защото ще разплетат това, което събаря удобните конспирации на псевдобалистиците.
- Публикувана: 3 фев. 2026, 00:22 ч.
- Последно мнение: 11 окт. 2026, 02:45 ч.
Шокиращо масово самоубийство или убийство в Петрохан - какво знаем и какво липсва
Да бе, то щото не е по-лесно например да съберат всичко накуп и в котела на парното вместо да палят цялата хижа.Сега да не ми заобяснявате, да не търся логика в действията им, защото нали са шашави сектанти.Ако хижата е запалена, защото има връзка с вярванията им, добре, но за унищожаване на доказателства , не изглеждат олигофрени, че да не сещат за по-лесни начини.
Не видях някой от сектата да ми отговори, ако токсикологията покаже наличие на ДМТ как ще коментирате? И бай дъ уей, изследването не се прави в България. (Звучи ли ви международно)
шаула, ако ще се гърмиш след малко, едва ли ти пука колко точно си успял да запалиш тъпия пожар...
шаула, ако ще се гърмиш след малко, едва ли ти пука колко точно си успял да запалиш тъпия пожар...
И пак към тези, които се самоопределят за критично мислещи. Как така видяхте всички детайли за куршуми и гилзи, а нито веднъж не се замислихте за пожара. Защо са го направили този пожар? Пиромани ли са или са били инструктирани да заличават доказателства. Доказателства за какво? Заличаването на доказателства не е ли престъпление? Ей такива, "незначителни" въпроси можеше да има, но те се избягват, защото ще разплетат това, което събаря удобните конспирации на псевдобалистиците.
За мен ги е било страх да не дойдат полицаите да търсят лама калуш и да ги арестуват.
Какви са тези електронни носители-дискети, дискове, хард дискове, флашки? И така да е, ще ги бутнат в парното и край.
И дроги, аяуаски, пособия за приемането... Може и други неща да е имало и те да са изгорели. Цяла стая е имало с дроги според някои, ама нали лъжат...
Да бе, някои още гилзите броят, а цялата картина вече излезе и явно не ги интересува
Какво значение има този проектил ли, каквото и да е там?!
Да не би да доказва участие на колумбийската мафия и бг спец частите и да изтрива делата на педоламата. Асенова пак чаршафи по темата, а "слонът" в стаята защо не го коментира?! Айде стига вече, тая жена ще има дълго време да се лекува.
Да не би да доказва участие на колумбийската мафия и бг спец частите и да изтрива делата на педоламата. Асенова пак чаршафи по темата, а "слонът" в стаята защо не го коментира?! Айде стига вече, тая жена ще има дълго време да се лекува.
Ралица е реагирала на днешната изява на РЙ
Скрит текст:
Причиних си го и го изгледах.
И след днешното интервю на Росен Йорданов имам още повече въпроси. Въпроси към начина, по който вещо лице по едно неприключило досъдебно производство си позволява публично да коментира доказателства, поведение на пострадали и свидетели, действия на родители и дори упражняването на техни законови права.
Защото тук вече не става дума за това кой кого харесва и кой с кого е съгласен. Става дума за законност, безпристрастност и права на граждани в наказателно производство.
И затова нека останем само при фактите.
Росен Йорданов е привлечен като вещо лице на 17 март 2026 г. Четири месеца по-късно – на 17 юли – ПИК публикува негово интервю за „Петрохан – Околчица“, докато той вече работи по експертизата и на брифинга ни каза, че шест месеца докато е траяла работата му по делото е запазил мълчание и не е давал интервюта.
Въпросът следователно е съвсем прост: как тези две обстоятелства се съвместяват?
И още по-важният въпрос е защо днес той отново получи национален ефир, без това очевидно противоречие да бъде поставено сериозно пред него от интервюиращия го журналист?
И тук няма как да подмина и отговорността на самата медия. Прави впечатление колко спокойно и необезпокоявано днес беше предоставен ефир на вещо лице по неприключило досъдебно производство, без да бъдат поставени редица очевидни и важни въпроси и без твърденията му да бъдат подложени на необходимата критична журналистическа проверка. За нас този контраст е особено болезнен. Когато със Стела бяхме в същата медия, след близо двучасов предварителен разговор, в който подробно бяха уточнени темите и фактите, в ефир многократно бяхме прекъсвани и на практика не получихме възможност спокойно да изложим позицията си. Не мисля, че ролята на журналистиката е да предоставя удобна трибуна за утвърждаване на една версия, а да задава именно онези въпроси, които властта, експертите и обществото предпочитат да не чуват.
Вместо това чухме отново колко мащабна е била работата му, колко психологически направления е трябвало да изучи, колко материали е прегледал и как извършеното от екипа било сравнимо едва ли не с докторантура. Внушения, които вече силно започват да се изтъркват и звучат дори нелепо.
Но компетентността не се доказва с „повярвайте ми“. Тази фраза днес я чухме отново три пъти в това интервю!
Вещото лице не е страна по делото. Не е прокурор. Не е съд. Неговата задача е да даде професионално, независимо и безпристрастно заключение в рамките на възложената му експертиза.
И точно затова публичното коментиране на поведението на близките на загиналите буди толкова сериозни въпроси.
Днес Росен Йорданов коментира бащата на Сашо, искането му за ексхумация и дори допусна публично, че той може да бъде „подтикван“ от други хора.
Коментира и единството между семействата. Определи като „абсурдна гледка“ това, че близките на хора, които той вече нарича „убийци“, и близките на хора, които определя като „жертви“, стоят един до друг.
И нито едно вещо лице няма правомощието с телевизионни интервюта да постановява кой е „убиец“ и кой е „жертва“, още по-малко да превръща несъгласието на семействата с определена версия в предмет на психологически коментар.
Ние близките сме хора, които познавахме тези шестима човека. Семейства, приятели и близки, които девет месеца живеят с последствията от случилото се и имат право да задават въпроси, да оспорват, да искат допълнителни експертизи, да искат ексхумация, когато смятат, че тя е необходима, и да не приемат нечия версия само защото им е казано: „Повярвайте ми.“
Но най-сериозното за мен в днешното интервю беше друго.
Беше коментирано като подозрително или най-малкото необяснимо поведението на хора, които се явяват на разпити като свидетели с адвокати.
Член 56 от Конституцията на Република България гарантира правото на защита.
А чл. 122, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс казва пределно ясно:
„Свидетелят има право да се яви на разпит с адвокат.“
Следователно присъствието на адвокат не е доказателство за вина. Не е „защитно поведение“, от което трябва да се правят психологически изводи. Не е основание за обществено подозрение.
То е упражняване на право, което законът изрично дава на гражданина.
И тук ще си позволя нещо лично.
Да отидеш доброволно да даваш показания, защото искаш да помогнеш на разследването; да го направиш в момент, в който трима от най-близките ти хора все още са в неизвестност, а останалите трима са мъртви и ти отчаяно вярваш и се надяваш, че тримата с кемпера могат да бъдат намерени живи; и постепенно да осъзнаеш, че трябва да започнеш да защитаваш не само себе си, но и правата и достойнството на хората, които обичаш – това е преживяване, което не пожелавам на никого. Абсолютно на никого.
Затова – да. Ще ходим с адвокати.
Ще използваме всички законови средства, които българското и европейското право ни предоставят. Ще обжалваме, когато смятаме, че правата ни са нарушени. Ще искаме експертизи, когато имаме основания да се съмняваме. Ще искаме отводи, когато имаме основания да поставяме под въпрос безпристрастността. И когато е необходимо, ще търсим отговорност по съдебен ред. Защото това е смисълът на правовата държава.
И тук въпросът вече е към Прокуратурата.
Как е допустимо вещо лице по неприключило досъдебно производство да излиза многократно в национален ефир, да коментира свидетели и пострадали, да оценява поведението на родители, да обсъжда техни процесуални действия, да определя едни починали като „убийци“, други като „жертви“ и да представя като необяснимо упражняването на изрично гарантирано от закона право на адвокат?
Къде свършва експертизата и къде започва публичното убеждаване на обществото? Нещо, което е налично от началото на февруари.
И кой пази правата на пострадалите, когато именно хора, ангажирани от институциите по това производство, ги превръщат в обект на публични оценки?
Девет месеца ние, близките на шестимата загинали, нямаме никакво усещане за институционална защита. Напротив – твърде често сме принудени сами да защитаваме достойнството на мъртвите и собствените си права.
Днес към това се добави и публичното поставяне под съмнение на факта, че сме потърсили адвокатска защита.
Това вече не е спор за една версия.
Това е въпрос за границите на държавната власт, за професионалната безпристрастност и за правата на всеки български гражданин.
Защото днес става дума за нас.
Утре може да бъде всеки друг.
И когато упражняването на едно законово право започне да се представя като основание за подозрение, проблемът става наистина сериозен и вече е на правовата държава!
България правова държава ли е?
“Не позволяваме човекът да управлява, а разумният принцип, защото човекът управлява в свой собствен интерес и се превръща в тиранин.“
Аристотел
И след днешното интервю на Росен Йорданов имам още повече въпроси. Въпроси към начина, по който вещо лице по едно неприключило досъдебно производство си позволява публично да коментира доказателства, поведение на пострадали и свидетели, действия на родители и дори упражняването на техни законови права.
Защото тук вече не става дума за това кой кого харесва и кой с кого е съгласен. Става дума за законност, безпристрастност и права на граждани в наказателно производство.
И затова нека останем само при фактите.
Росен Йорданов е привлечен като вещо лице на 17 март 2026 г. Четири месеца по-късно – на 17 юли – ПИК публикува негово интервю за „Петрохан – Околчица“, докато той вече работи по експертизата и на брифинга ни каза, че шест месеца докато е траяла работата му по делото е запазил мълчание и не е давал интервюта.
Въпросът следователно е съвсем прост: как тези две обстоятелства се съвместяват?
И още по-важният въпрос е защо днес той отново получи национален ефир, без това очевидно противоречие да бъде поставено сериозно пред него от интервюиращия го журналист?
И тук няма как да подмина и отговорността на самата медия. Прави впечатление колко спокойно и необезпокоявано днес беше предоставен ефир на вещо лице по неприключило досъдебно производство, без да бъдат поставени редица очевидни и важни въпроси и без твърденията му да бъдат подложени на необходимата критична журналистическа проверка. За нас този контраст е особено болезнен. Когато със Стела бяхме в същата медия, след близо двучасов предварителен разговор, в който подробно бяха уточнени темите и фактите, в ефир многократно бяхме прекъсвани и на практика не получихме възможност спокойно да изложим позицията си. Не мисля, че ролята на журналистиката е да предоставя удобна трибуна за утвърждаване на една версия, а да задава именно онези въпроси, които властта, експертите и обществото предпочитат да не чуват.
Вместо това чухме отново колко мащабна е била работата му, колко психологически направления е трябвало да изучи, колко материали е прегледал и как извършеното от екипа било сравнимо едва ли не с докторантура. Внушения, които вече силно започват да се изтъркват и звучат дори нелепо.
Но компетентността не се доказва с „повярвайте ми“. Тази фраза днес я чухме отново три пъти в това интервю!
Вещото лице не е страна по делото. Не е прокурор. Не е съд. Неговата задача е да даде професионално, независимо и безпристрастно заключение в рамките на възложената му експертиза.
И точно затова публичното коментиране на поведението на близките на загиналите буди толкова сериозни въпроси.
Днес Росен Йорданов коментира бащата на Сашо, искането му за ексхумация и дори допусна публично, че той може да бъде „подтикван“ от други хора.
Коментира и единството между семействата. Определи като „абсурдна гледка“ това, че близките на хора, които той вече нарича „убийци“, и близките на хора, които определя като „жертви“, стоят един до друг.
И нито едно вещо лице няма правомощието с телевизионни интервюта да постановява кой е „убиец“ и кой е „жертва“, още по-малко да превръща несъгласието на семействата с определена версия в предмет на психологически коментар.
Ние близките сме хора, които познавахме тези шестима човека. Семейства, приятели и близки, които девет месеца живеят с последствията от случилото се и имат право да задават въпроси, да оспорват, да искат допълнителни експертизи, да искат ексхумация, когато смятат, че тя е необходима, и да не приемат нечия версия само защото им е казано: „Повярвайте ми.“
Но най-сериозното за мен в днешното интервю беше друго.
Беше коментирано като подозрително или най-малкото необяснимо поведението на хора, които се явяват на разпити като свидетели с адвокати.
Член 56 от Конституцията на Република България гарантира правото на защита.
А чл. 122, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс казва пределно ясно:
„Свидетелят има право да се яви на разпит с адвокат.“
Следователно присъствието на адвокат не е доказателство за вина. Не е „защитно поведение“, от което трябва да се правят психологически изводи. Не е основание за обществено подозрение.
То е упражняване на право, което законът изрично дава на гражданина.
И тук ще си позволя нещо лично.
Да отидеш доброволно да даваш показания, защото искаш да помогнеш на разследването; да го направиш в момент, в който трима от най-близките ти хора все още са в неизвестност, а останалите трима са мъртви и ти отчаяно вярваш и се надяваш, че тримата с кемпера могат да бъдат намерени живи; и постепенно да осъзнаеш, че трябва да започнеш да защитаваш не само себе си, но и правата и достойнството на хората, които обичаш – това е преживяване, което не пожелавам на никого. Абсолютно на никого.
Затова – да. Ще ходим с адвокати.
Ще използваме всички законови средства, които българското и европейското право ни предоставят. Ще обжалваме, когато смятаме, че правата ни са нарушени. Ще искаме експертизи, когато имаме основания да се съмняваме. Ще искаме отводи, когато имаме основания да поставяме под въпрос безпристрастността. И когато е необходимо, ще търсим отговорност по съдебен ред. Защото това е смисълът на правовата държава.
И тук въпросът вече е към Прокуратурата.
Как е допустимо вещо лице по неприключило досъдебно производство да излиза многократно в национален ефир, да коментира свидетели и пострадали, да оценява поведението на родители, да обсъжда техни процесуални действия, да определя едни починали като „убийци“, други като „жертви“ и да представя като необяснимо упражняването на изрично гарантирано от закона право на адвокат?
Къде свършва експертизата и къде започва публичното убеждаване на обществото? Нещо, което е налично от началото на февруари.
И кой пази правата на пострадалите, когато именно хора, ангажирани от институциите по това производство, ги превръщат в обект на публични оценки?
Девет месеца ние, близките на шестимата загинали, нямаме никакво усещане за институционална защита. Напротив – твърде често сме принудени сами да защитаваме достойнството на мъртвите и собствените си права.
Днес към това се добави и публичното поставяне под съмнение на факта, че сме потърсили адвокатска защита.
Това вече не е спор за една версия.
Това е въпрос за границите на държавната власт, за професионалната безпристрастност и за правата на всеки български гражданин.
Защото днес става дума за нас.
Утре може да бъде всеки друг.
И когато упражняването на едно законово право започне да се представя като основание за подозрение, проблемът става наистина сериозен и вече е на правовата държава!
България правова държава ли е?
“Не позволяваме човекът да управлява, а разумният принцип, защото човекът управлява в свой собствен интерес и се превръща в тиранин.“
Аристотел
Безцеремонно нагла, както винаги. Възмутена, че на Росен Йорданов не са му задавали неудобни въпроси. Само че тя и Стела се бяха изтъпанчили в същото предаване да четат речи от листове и арогантно отказваха да отговарят дори на най-базовите въпроси, например какво е работил Калушев. Буквално цитатът ѝ „Не мисля, че ролята на журналистиката е да предоставя удобна трибуна за утвърждаване на една версия“ може да бъде приложен с пълна сила и към собствените ѝ медийни изяви. Много е удобно да циври с жълти пуловери и да театралничи като многострадална, печална майка, но за тези девет месеца така и не благоволи да обясни какво прави синът ѝ в секта и с какво точно е работил гуруто ѝ, та е купувал толкова много играчки на младите си гаджета. И за момичето, на което тя е била сводник, нито дума.
И, разбира се, няма как да мине ферман от Ралица без любимите ѝ думички „внушения“ и „нелепо“.
Колкото и да се тръшка, всеки има право да нарича убиеца убиец, а жертвата жертва. Експертизите за Околчица отдавна са приключили, а заключението им е ясно. И колкото и да отказва да го приеме, фактите не се променят според това кого Ралица е избрала да превърне в герой. За нея Калушев може да е гуру, но това не променя извода, че именно той е експлоатирал сексуално и убил сина ѝ.
Не спира да врещи за правата на пострадалите. Само че освен роднините на сектантите има и други пострадали: жертвите на сексуалните посегателства на Калушев. А техните права и достойнство кой ги пази?Със сигурност не тя, защото тя активно ги потъпква.
Да използвам любимите ѝ думи: нелепо е да внушава, че „днес става дума за нас. Утре може да бъде всеки друг“. Не, Ралица. Утре няма да е всеки друг. Не всеки се кланя на педофил, взима ДМТ, вижда аури и си говори с извънземни. Вероятността човек да попадне в радикална култова общност и да загине при подобни обстоятелства е сравнително ниска. А гражданското общество трябва да бъде максимално добре информирано за механизмите на сектантското влияние, за психологическата зависимост от харизматични лидери и за опасностите, които могат да произтичат от подобни затворени общности. Целта трябва да е рискът да бъде сведен до минимум.
Вместо да си вземеш поука от трагедията, за която и ти носиш вина, и да алармираш за опасностите от култовите общности, ти създаде нов радикален култ. В него един доказан педофил, психопат, мошеник и сериен убиец на деца е превърнат в герой, а всяко съмнение в неговата непогрешимост се обявява за посегателство срещу паметта на загиналите. Така вместо да помогнеш на обществото да разбере как се стига до подобни трагедии, ти активно възпроизвеждаш същия механизъм на идеализация и безкритична преданост. Ти си фабрика за нови сектанти.
А цитатите от късметчета за кафе в края на всеки пост са черешката на тортата на високия ти белетристичен стил. Завършен литературен шедьовър на българската Гилейн Максуел. Наистина, експертите, работещи по случая, не могат да стъпят на малкия пръст на интелектуалния ти капацитет и проницателност. С нетърпение чакаме резултатите от независимото разследване, за което събра пари от последователите си.
Не видях някой от сектата да ми отговори, ако токсикологията покаже наличие на ДМТ как ще коментирате? И бай дъ уей, изследването не се прави в България. (Звучи ли ви международно)
шаула, ако ще се гърмиш след малко, едва ли ти пука колко точно си успял да запалиш тъпия пожар...
шаула, ако ще се гърмиш след малко, едва ли ти пука колко точно си успял да запалиш тъпия пожар...
Какви са тези електронни носители-дискети, дискове, хард дискове, флашки? И така да е, ще ги бутнат в парното и край.
И дроги, аяуаски, пособия за приемането... Може и други неща да е имало и те да са изгорели. Цяла стая е имало с дроги според някои, ама нали лъжат...
Да бе, някои още гилзите броят, а цялата картина вече излезе и явно не ги интересува
Не видях някой от сектата да ми отговори, ако токсикологията покаже наличие на ДМТ как ще коментирате? И бай дъ уей, изследването не се прави в България. (Звучи ли ви международно)
шаула, ако ще се гърмиш след малко, едва ли ти пука колко точно си успял да запалиш тъпия пожар...
шаула, ако ще се гърмиш след малко, едва ли ти пука колко точно си успял да запалиш тъпия пожар...
Колкото сега замитат и се правят на "глухи" за показанията на момичето. Не се коментира педоламята, че са правили се@с пред момичето.
РЙ им виновен, че казва истината, дето месеци я търсят, ама не им харесва.
Жалва се сводницата, че не я дават по тв. За какво и защо? Иска трибуна без да отговаря на въпроси.
Има си я в СМ и на протестите. ...
И пак към тези, които се самоопределят за критично мислещи. Как така видяхте всички детайли за куршуми и гилзи, а нито веднъж не се замислихте за пожара. Защо са го направили този пожар? Пиромани ли са или са били инструктирани да заличават доказателства. Доказателства за какво? Заличаването на доказателства не е ли престъпление? Ей такива, "незначителни" въпроси можеше да има, но те се избягват, защото ще разплетат това, което събаря удобните конспирации на псевдобалистиците.
Шаула е на линия. Според мен дори и не можем да си представим какво е имало на втория етаж и е било изгорено. И да, логика в действията на зомбирани не може да се търси. Може пък заповедта да е била да се самозапалят и изгорят живи? По ред на номерата в йерархията- котката, кучетата, те. Калушев е имал последната дума да пали или не, но страх лозе пази. Но каквото и да пишем, целта е изпълнена- случаят не може да се разплете докрай. Но дори и това, което се разплете е достатъчно да докаже, че Педоламата е престъпник от световна величина- нарцистичен психопат, преференциален педофил, убиец и детеубиец.
И пак към тези, които се самоопределят за критично мислещи. Как така видяхте всички детайли за куршуми и гилзи, а нито веднъж не се замислихте за пожара. Защо са го направили този пожар? Пиромани ли са или са били инструктирани да заличават доказателства. Доказателства за какво? Заличаването на доказателства не е ли престъпление? Ей такива, "незначителни" въпроси можеше да има, но те се избягват, защото ще разплетат това, което събаря удобните конспирации на псевдобалистиците.
За мен ги е било страх да не дойдат полицаите да търсят лама калуш и да ги арестуват.
Видях, че доста коментирахте ЯМ... Моето мнение, изградено още в първите му интервюта е следното: Този човек е ПРОДАЛ сина си на психопата. За пари. Беше толкова гузен. Треска го е тресяла да не му започнат разследване ( и на жена му предполагам). Мина време, вероятно е разбрал, че е трудно доказуемо и започна да кряка в хора.
НЯМА нормален родител с минимални чувства към детето си, който при новина, че част от хората при които е сина му са намерени застреляни ще обяснява колко е спокоен,а очите му ще шарят наляво-надясно. Беше зверски уплашен. Не за сина си, а за това, което е направил. Има и такива хора...И няма и да се учудя ако е бил в течение на "отношенията" им. Просто изобщо не им е пукало (на семейството). Грам.
НЯМА нормален родител с минимални чувства към детето си, който при новина, че част от хората при които е сина му са намерени застреляни ще обяснява колко е спокоен,а очите му ще шарят наляво-надясно. Беше зверски уплашен. Не за сина си, а за това, което е направил. Има и такива хора...И няма и да се учудя ако е бил в течение на "отношенията" им. Просто изобщо не им е пукало (на семейството). Грам.
На Макулев такива са му ценностите - джипове, пътувания, .... ех какъв живот, той си го каза сам.