Страхотно! Никога не съм се смяла сама 
- Публикувана: 25 апр. 2007, 15:38 ч.
- Последно мнение: 6 септ. 2007, 10:39 ч.
Коя е най-висшата степен на разсеяност... ІІ
Аааааааа Боже сега като се сетя ме е срам.
Чакам мъжо ми с таксито да ме взема,пред мен спира същото такси,аз се качвам и викам :
-Айде бе Мило,колко време трябва да те чакам?!
И чувам непознат мъжки глас:
-"Ами аз не съм Мило,ама не се и бавих много!!!" -объркала съм колите просто
Чакам мъжо ми с таксито да ме взема,пред мен спира същото такси,аз се качвам и викам :
-Айде бе Мило,колко време трябва да те чакам?!
И чувам непознат мъжки глас:
-"Ами аз не съм Мило,ама не се и бавих много!!!" -объркала съм колите просто
Ооо, аз съм болна от заплес 
Например - отивам да заредя домакинската газова бутилка. Спирам на газостанцията и не съм взела бутилката....
Ежедневието ми е изпълнено с такива случки - все забравям нещо, или някого...
Даже си купих Гинко Билоба, за да не забравям толкова. Обаче забравям да я пия...
Например - отивам да заредя домакинската газова бутилка. Спирам на газостанцията и не съм взела бутилката....
Ежедневието ми е изпълнено с такива случки - все забравям нещо, или някого...
Даже си купих Гинко Билоба, за да не забравям толкова. Обаче забравям да я пия...
Заминаваме на море, натоварихме всичко в колата и аз заръчвам на съпружеското тяло да изключи всички електро уреди от контакта.
Прибираме се отпочинали, доволни и щастливи след 2 седмици ( аз бременна в 3ти месец) и с отварянето на входната врата ме лъхва непоносима смрад
Оказа се, че милият имал гениалната идея да изключи главния бушон, вместо да сърпа щепсели наред, ама забравил, че има и хладилник и фризер. Сетил се още вечерта, но не ми казал за да не си разваляме почивката.
Е плати си скъпо - той изчисти всичко, защото ми се гадеше от миризмата!
Прибираме се отпочинали, доволни и щастливи след 2 седмици ( аз бременна в 3ти месец) и с отварянето на входната врата ме лъхва непоносима смрад
Оказа се, че милият имал гениалната идея да изключи главния бушон, вместо да сърпа щепсели наред, ама забравил, че има и хладилник и фризер. Сетил се още вечерта, но не ми казал за да не си разваляме почивката.
Е плати си скъпо - той изчисти всичко, защото ми се гадеше от миризмата!
Когато беше сложния период -тоест, Станислав на 3-4 месеца някъде-съм сложила да изварявам шишетата му и бибероните в йенско стъкло. Същевременно отивам да го храня, преобувам и да спи следобеден сън. Доволна, че всичко е приключило добре, сядам пред....компа. 
По едно време почва адски да ми мирише на изгоряло. Тръгвам по следаааата, по следата-и стигам -в кухнята!!!!
А там водата извряла, бибероните се опекли и разтекли. С всички си акъл вдигам йенското стъкло от котлона веднага, то се пръсва заедно с шишетто-БЕШЕ стъклено!!!-и пръсналите се парчета на момента прегарят балатума.....което където е паднало, таква изгоряла форма има.
Бебето писна, аз ревнах-и после ревах на мъжа ми по телефона. Оттогава-само пластмасови шишета.
По едно време почва адски да ми мирише на изгоряло. Тръгвам по следаааата, по следата-и стигам -в кухнята!!!!
А там водата извряла, бибероните се опекли и разтекли. С всички си акъл вдигам йенското стъкло от котлона веднага, то се пръсва заедно с шишетто-БЕШЕ стъклено!!!-и пръсналите се парчета на момента прегарят балатума.....което където е паднало, таква изгоряла форма има.
Бебето писна, аз ревнах-и после ревах на мъжа ми по телефона. Оттогава-само пластмасови шишета.
Ето ме и мен 
Преди няколко седмици ставам сънена, вземам душ, изсушавам се и посягам към тубата с млякото за тяло. Слагам порядъчно количество на ръката си и започвам да се мажа. Ама това мляко нещо не е наред, стои едно неравномерно, не попива, лигаво е. Помирисвам тубата - същото си е. "Развалило се е, ма**а му" мисля си аз и поглеждам към секцията - туба с мляко за тяло ме гледа от рафта
Поглеждам това, което е в ръката ми и прочитам "душ-гел" (от една и съща марка са и са в еднакви шишета)
Ами, пак се къпах
Преди няколко седмици ставам сънена, вземам душ, изсушавам се и посягам към тубата с млякото за тяло. Слагам порядъчно количество на ръката си и започвам да се мажа. Ама това мляко нещо не е наред, стои едно неравномерно, не попива, лигаво е. Помирисвам тубата - същото си е. "Развалило се е, ма**а му" мисля си аз и поглеждам към секцията - туба с мляко за тяло ме гледа от рафта
Поглеждам това, което е в ръката ми и прочитам "душ-гел" (от една и съща марка са и са в еднакви шишета) Ами, пак се къпах
Нещо подобно на историята с хладилника направих аз преди около два месеца.
Отиваме на вилата за събота и неделя, но решихме да останем до понеделник сутринта и тогава да се приберем.
Сутринта преди да тръгнем, трябваше да изгладя дрехите, но там, където е масата за гладене има само един контакт с две гнезда. В едното гнездо включен фризер, в другото - хладилник, който се ползва като допълнителен, нещо като хладилен шкаф по-скоро. И тъй като хладилникът беше празен, аз го изключих него. Изгладих дрехите, изключих ютията, но не включих отново хладилния шкаф - да не хаби излишно ток като е празен.
Следващата събота отиваме пак, влизаме в къщата и на мен ми понамирисва.
Пообиколих къщата и реших, че е от тоалетната - тъй като не се живее постоянно там и няма постоянно оттичане, понякога водата в тоалетната се заблатява и понамирисва. Излъсках тоалетната, сложих всякакви ароматизатори и вече не усещах миризмата. Мина събота-неделя, прибрахме си се.
Отиваме отново през следващите почивни дни - бре, пак ми понамирисва. Пак излъсках, измих, ароматизирах. Позагуби се неприятната миризма. Пак решихме да останем до понеделник. Станахме рано-рано, обличаме се директно за работа, а децата за училище и детска градина и вече сме почти на вратата, когато майка ми се обади по телефона, за да й взема лозови листа от фризера. Връщам се аз, отварям фризера ииииииии... усещането беше съвсем физическо - така ме лъхна, че имах чувството, че ме избута назад. Призля ми. Аз вече облечена, обута, закъсняваме, ама не мога да го оставя така, трябваше да го изчистя. А фризерът пълнен - пълнен. То вътре какво ли не - зеленчуци, меса, плодове, всичко прилежно прибрано в торбички, нагласено, надписано... всичко отиде на боклука.
А за инкрустирането на яйца на тавана в кухнята вече съм разправяла.
Сложих да варя яйца и седнах да уча... и съм забравила яйцата естествено.
Вечер е, аз сама вкъщи, мъж ми на работа - нощна смяна.
По едно време ми се обажда по телефона и както си говорим се чува някакъв трясък от към коридора. Уплаших се ужасно. Мъж ми остана от другата страна на телефона в готовност да праща полиция вкъщи - трясъкът беше ужасен, все едно някой се опитва да взриви вратата.
Поразгледах внимателно коридора (въоръжена с един стол). Сигурно съм изглеждала адски комично. Огледах външната врата, погледнах през шпионката - нищо.
Успокоих се, че никой не иска да ни разбива апартамента и се върнах в хола. Побъбрихме още известно време по телефона. По едно време надуших странна миризма и се сетих - ЯЙЦАТА!
Тичам в кухнята, дърпам тенджерката от котлона, а тя - празна!
Шах - нито вода, нито яйца - нищо няма.
А те яйцата взели, че гръмнали... 2 броя се бяха имплантирали на прясно латексирания таван, а жълтъците им цели - точно като яйца на очи, ама на тавана.
Останалата част от кухнята беше също доста екстравагантна - представете си какво би се случило със стените, ако пуснете 2 яйца върху работещ вентилатор.
Подобен опит имах и с едни кестени, които не ги бях надупчила и ги бях забравила да се варят.
След известно време в кухнята беше доста опасно да се влезне, тъй като кестените гърмяха и хвърчаха във всички посоки като шрапнели. Таттман обаче се престраши и в паузата между два откоса успя да се хвърли геройски и да отстрани тенджерата от котлона.
Отиваме на вилата за събота и неделя, но решихме да останем до понеделник сутринта и тогава да се приберем.
Сутринта преди да тръгнем, трябваше да изгладя дрехите, но там, където е масата за гладене има само един контакт с две гнезда. В едното гнездо включен фризер, в другото - хладилник, който се ползва като допълнителен, нещо като хладилен шкаф по-скоро. И тъй като хладилникът беше празен, аз го изключих него. Изгладих дрехите, изключих ютията, но не включих отново хладилния шкаф - да не хаби излишно ток като е празен.
Следващата събота отиваме пак, влизаме в къщата и на мен ми понамирисва.
Пообиколих къщата и реших, че е от тоалетната - тъй като не се живее постоянно там и няма постоянно оттичане, понякога водата в тоалетната се заблатява и понамирисва. Излъсках тоалетната, сложих всякакви ароматизатори и вече не усещах миризмата. Мина събота-неделя, прибрахме си се.
Отиваме отново през следващите почивни дни - бре, пак ми понамирисва. Пак излъсках, измих, ароматизирах. Позагуби се неприятната миризма. Пак решихме да останем до понеделник. Станахме рано-рано, обличаме се директно за работа, а децата за училище и детска градина и вече сме почти на вратата, когато майка ми се обади по телефона, за да й взема лозови листа от фризера. Връщам се аз, отварям фризера ииииииии... усещането беше съвсем физическо - така ме лъхна, че имах чувството, че ме избута назад. Призля ми. Аз вече облечена, обута, закъсняваме, ама не мога да го оставя така, трябваше да го изчистя. А фризерът пълнен - пълнен. То вътре какво ли не - зеленчуци, меса, плодове, всичко прилежно прибрано в торбички, нагласено, надписано... всичко отиде на боклука.
А за инкрустирането на яйца на тавана в кухнята вече съм разправяла.
Сложих да варя яйца и седнах да уча... и съм забравила яйцата естествено.
Вечер е, аз сама вкъщи, мъж ми на работа - нощна смяна.
По едно време ми се обажда по телефона и както си говорим се чува някакъв трясък от към коридора. Уплаших се ужасно. Мъж ми остана от другата страна на телефона в готовност да праща полиция вкъщи - трясъкът беше ужасен, все едно някой се опитва да взриви вратата.
Поразгледах внимателно коридора (въоръжена с един стол). Сигурно съм изглеждала адски комично. Огледах външната врата, погледнах през шпионката - нищо.
Успокоих се, че никой не иска да ни разбива апартамента и се върнах в хола. Побъбрихме още известно време по телефона. По едно време надуших странна миризма и се сетих - ЯЙЦАТА!
Тичам в кухнята, дърпам тенджерката от котлона, а тя - празна!
Шах - нито вода, нито яйца - нищо няма.
А те яйцата взели, че гръмнали... 2 броя се бяха имплантирали на прясно латексирания таван, а жълтъците им цели - точно като яйца на очи, ама на тавана.
Останалата част от кухнята беше също доста екстравагантна - представете си какво би се случило със стените, ако пуснете 2 яйца върху работещ вентилатор.
Подобен опит имах и с едни кестени, които не ги бях надупчила и ги бях забравила да се варят.
След известно време в кухнята беше доста опасно да се влезне, тъй като кестените гърмяха и хвърчаха във всички посоки като шрапнели. Таттман обаче се престраши и в паузата между два откоса успя да се хвърли геройски и да отстрани тенджерата от котлона.
Разпознах се аз в историите...Освен, ако някой не е имал 1:1 същото преживяване.
Ето и една от миналата седмица.
Дъщеря ми пие всяка вечер Сингюлер. Та тези хапчета се изписват по здравната каса месец за месец, а иначе струват 100 лв, а и не знам дали се продават свободно.
Давам й аз хапчето преди лягане, на другия ден кутийката изчезнааа. Бре, обръщам къщата наопаки, няма и следа. Всичко прерових по няколко пъти - няма я. Обаждам се на мъжа ми, така и така, аз май съм изхвърлила хапчетата на Цвета. Той си ме знае каква съм и иронично: Учуден съм, че чак четвъртата опаковка загуби, звънкай на ГП-то да говориш може ли нещо да се направи.
Звъня аз на мобилния. - Добър ден д-р Маркова', 'Не е д-р Маркова, сестрата е, кажете?', Разбрахме се в 11:30 да съм пред кабинета. Оставих децата на мъжа и хукнах. Закъснявам с няколко минутки и направо влетявам в кабинета. Опулвам ей такива очи - някаква непозната лекарка. 'Кабинетът на д-р Маркова?', 'Да, но тя е следобяд...'
Извиних се и излязох навън да асимилирам. Звънях на мобилния на лекарката, говорих със сестрата, какво става...
Преглеждам си пак телефона, звъняла съм на 02... Аха на тел. в кабинета съм звъняла. Е, добре де, мамка му, тая тъпа сестра не можа ли да ми каже, че не е на д-р Маркова, псувам аз.
Следобяд звъня вече от вкъщи на въпросния 02... Вдигат ми. Аз: 'кабинетът на д-р Маркова?', 'Коя д-р Маркова търсите?', 'Ъ-ъ Диана Маркова'. Оказа се, че това е телефонът на друга Маркова. Уффф. Както и да е, свързах се с истинската, имам час, ще тръгвам със се дечурлига. Обличам ги, дъщерята се присети, че иска някакво герданче, аз й казвам, че е в джоба на раничката й, да си го вземе от там. Тя взема раничката от закачалката, отваря джоба и... Мамо, тука ми е и сингюлера. (лекарството) 
Защо и кога съм й го сложила в раницата не знам, логика няма. Обадих се, че няма да ходим, замазах положението.
това второто, дето го писах е за другата тема. пак блея.
Ето и една от миналата седмица.
Дъщеря ми пие всяка вечер Сингюлер. Та тези хапчета се изписват по здравната каса месец за месец, а иначе струват 100 лв, а и не знам дали се продават свободно.
Давам й аз хапчето преди лягане, на другия ден кутийката изчезнааа. Бре, обръщам къщата наопаки, няма и следа. Всичко прерових по няколко пъти - няма я. Обаждам се на мъжа ми, така и така, аз май съм изхвърлила хапчетата на Цвета. Той си ме знае каква съм и иронично: Учуден съм, че чак четвъртата опаковка загуби, звънкай на ГП-то да говориш може ли нещо да се направи.
Звъня аз на мобилния. - Добър ден д-р Маркова', 'Не е д-р Маркова, сестрата е, кажете?', Разбрахме се в 11:30 да съм пред кабинета. Оставих децата на мъжа и хукнах. Закъснявам с няколко минутки и направо влетявам в кабинета. Опулвам ей такива очи - някаква непозната лекарка. 'Кабинетът на д-р Маркова?', 'Да, но тя е следобяд...'
Извиних се и излязох навън да асимилирам. Звънях на мобилния на лекарката, говорих със сестрата, какво става...
Преглеждам си пак телефона, звъняла съм на 02... Аха на тел. в кабинета съм звъняла. Е, добре де, мамка му, тая тъпа сестра не можа ли да ми каже, че не е на д-р Маркова, псувам аз.
Следобяд звъня вече от вкъщи на въпросния 02... Вдигат ми. Аз: 'кабинетът на д-р Маркова?', 'Коя д-р Маркова търсите?', 'Ъ-ъ Диана Маркова'. Оказа се, че това е телефонът на друга Маркова. Уффф. Както и да е, свързах се с истинската, имам час, ще тръгвам със се дечурлига. Обличам ги, дъщерята се присети, че иска някакво герданче, аз й казвам, че е в джоба на раничката й, да си го вземе от там. Тя взема раничката от закачалката, отваря джоба и... Мамо, тука ми е и сингюлера. (лекарството)
Защо и кога съм й го сложила в раницата не знам, логика няма. Обадих се, че няма да ходим, замазах положението.
това второто, дето го писах е за другата тема. пак блея.
Сетих се още едно - преди време съм у нашите и си тръгвам с един огромен плик, пълен с кокали за кучето (те събират в камерата и ми ги връчват, като се видим). Минавам през един магазин на няколко спирки от нас да напазарувам, че там цените са по-тънкана и естествено оставям кокалите на рафта за багаж....... Сетих се за тях, чак когато си влязох на двора и на радостния лай разправях "Ох, да видиш ти какъв подарък ти праща баба ти"
Връщах се обратно, какво да правя.
Връщах се обратно, какво да правя.
ООООООООО-х! Мноооооо смешноооо! Поздравления за темата! Ще я чета редовно!
Ето моят принос в борбата със скуката:
* Случка с моя приятелка: обажда се мисля Джи-Пи-то й по телефона ни в клин ни в ръкав, говорят нещо.. Карат я да им диктува данни за нещо...тя диктува.. и питат: Възраст?...(а тя нещо напълно изключила!) вика, малко се позамислих...ама като не се сетих изръсих: "'Ами, в момента не съм подготвена!!!!"
*Мой приятел - моряк, ми разказа случка със свой по възрастен колега. Докато бил на рейс, му се родило внуче. Като се върнал, дядото много настоял да го разходи с количката. Но някъде, в градинка някаква май беше, срещнал други "агенти", като него и се заприказвали за техните си морски неща...Разделили се и той се прибира у дома без внуче. Всички са в паника и се нахвърлят в/у него.. Къде е детето? Той (явно още несвикнал с наличието му) пита- Какво дете ...?!
И, щом зацепил милият, се шашнал и казал:"Спокойно! Знам го къде е!!! Отивам да го върна!"
* Мои приятели - живеят от години в чужбина...доста време не са си идвали..Раждат им се 3 момиченца подред едно след друго, докато са там..на около 3-4 годинки са и тричките.... .Отиваме на заведение - децата истински кукли, красавици, с рокли като малки принцески, с красиви коси, всички им се радват... ние си общуваме, те си играят из заведението. И както си говорим, приятелката ми пребледнява .. става от масата, извиква тихичко децата при себе си и чувам: "Джесика, защо си без гащи?!"
Ето моят принос в борбата със скуката:
* Случка с моя приятелка: обажда се мисля Джи-Пи-то й по телефона ни в клин ни в ръкав, говорят нещо.. Карат я да им диктува данни за нещо...тя диктува.. и питат: Възраст?...(а тя нещо напълно изключила!) вика, малко се позамислих...ама като не се сетих изръсих: "'Ами, в момента не съм подготвена!!!!"
*Мой приятел - моряк, ми разказа случка със свой по възрастен колега. Докато бил на рейс, му се родило внуче. Като се върнал, дядото много настоял да го разходи с количката. Но някъде, в градинка някаква май беше, срещнал други "агенти", като него и се заприказвали за техните си морски неща...Разделили се и той се прибира у дома без внуче. Всички са в паника и се нахвърлят в/у него.. Къде е детето? Той (явно още несвикнал с наличието му) пита- Какво дете ...?!
И, щом зацепил милият, се шашнал и казал:"Спокойно! Знам го къде е!!! Отивам да го върна!"
* Мои приятели - живеят от години в чужбина...доста време не са си идвали..Раждат им се 3 момиченца подред едно след друго, докато са там..на около 3-4 годинки са и тричките.... .Отиваме на заведение - децата истински кукли, красавици, с рокли като малки принцески, с красиви коси, всички им се радват... ние си общуваме, те си играят из заведението. И както си говорим, приятелката ми пребледнява .. става от масата, извиква тихичко децата при себе си и чувам: "Джесика, защо си без гащи?!"
Хайде и аз да разкажа нещо.Моят мъж е доста разсеян,много.Голямата дъщеричка беше на около година и половина.Аз ходех на очни,той я гледаше.Решил нашия да и сложи гащи,не памперс.Лошо няма.Видял,че понякога слагам в гащичките парче тензух.Решил и той да сложи.Добре,ама объркал тензухените парчета с изгладените и сгънати потници на детето.И сложил потник в гащите.Прибирам се аз-той сигурен,че ще го похваля.Добре,ама гледам-дупето на детето се издуло доста,че и понамирисва.Тя се наакала...в потника,сгънатия.Не искам да ви описвам каква беше гледката 
.
Веднъж пък я забравихме на гърнето,същата тази госпожица,през нощта...сигурно час си е поседяла,а ние сме заспали.Няколко пъти се беше изпишкала.Събуди ни пляскането и с ръчички,радваше се на баща и как хърка.
.Веднъж пък я забравихме на гърнето,същата тази госпожица,през нощта...сигурно час си е поседяла,а ние сме заспали.Няколко пъти се беше изпишкала.Събуди ни пляскането и с ръчички,радваше се на баща и как хърка.
Темата на краставицата ме подсети (най-висша форма на разсеяност е когато не можеш да си спомниш собствените гафове)
Тази зима. Събуждам се, тъкмо се е развиделило и духа силен вятър. Гледам - прането ми поразместено има дупка. Аууу, къде е любимата блуза на Цвета. Явно вятърът я е отвял. Обличам се моменталически и изхвърчам от къщи да я търся. Каква гледка съм била - с огроомен корем, на ранина, обикалям около блока, като ту се привеждам към земята (към някой парцал, да видя не е ли блузата случайно). Ту зяпам нагоре по хорските тераси.
Не я намерих и взех да се чудя може ли да я е отвял пред съседния, или горния блок. Обиколих ги и тях, изпълнявайки същото упражнение
Най-накрая, прибирайки се, звъннах на съседите под нас, да не би да е в терасата им.
В къщи видях, че блузата си стои мирно и кротко на стола, даже не я бях изпрала.
Тази зима. Събуждам се, тъкмо се е развиделило и духа силен вятър. Гледам - прането ми поразместено има дупка. Аууу, къде е любимата блуза на Цвета. Явно вятърът я е отвял. Обличам се моменталически и изхвърчам от къщи да я търся. Каква гледка съм била - с огроомен корем, на ранина, обикалям около блока, като ту се привеждам към земята (към някой парцал, да видя не е ли блузата случайно). Ту зяпам нагоре по хорските тераси.
Не я намерих и взех да се чудя може ли да я е отвял пред съседния, или горния блок. Обиколих ги и тях, изпълнявайки същото упражнение
Най-накрая, прибирайки се, звъннах на съседите под нас, да не би да е в терасата им.
В къщи видях, че блузата си стои мирно и кротко на стола, даже не я бях изпрала.
Сега се сетих за още една история. На 7 годинки съм и решавам да изненадам брат ми и баща ми с пържени филийки. Само, че не знам как се пържат 
. Та решавам да импровизирам, слагам тигана, в него олиото и филийките. Такаа, докато чакам може да поскачам на ластик. Опъвам го на терасата и ....пристига братовчетка ми пляяяс, пляяс два шамара 
. Сетих се защо са. Влизам в кухнята, два въглена в тигана. Котлона червен, като огън, а на тавана черно петно . Рев, голям.
. Та решавам да импровизирам, слагам тигана, в него олиото и филийките. Такаа, докато чакам може да поскачам на ластик. Опъвам го на терасата и ....пристига братовчетка ми пляяяс, пляяс два шамара . Сетих се защо са. Влизам в кухнята, два въглена в тигана. Котлона червен, като огън, а на тавана черно петно . Рев, голям.