Забелязала го е, но на хората масово не им прави впечатление нещо , докато те самите не станат потърпевши.
- Публикувана: 18 фев. 2026, 00:41 ч.
- Последно мнение: 21 фев. 2026, 20:51 ч.
Компромиси или граници, които са допустими (или пък не) в един дългогодишен брак
Преди доста години живеех с гадже с който наистина много се разбирахме и имахме прекрасна връзка, но той беше сприхав, не с мен, но с колеги и приятели беше имал доста сериозни караници.
Ето една от най-характерните заблуди - той с мен не е такъв. Е не е, засега - докато е влюбен, докато иска да направи добро впечатление... Когато човек Е такъв, той е такъв с всички.
Червените флагове не трябва да се пренебрегват.
Аз бях на 21г той на 24г, в град в който живеехме сами и двамата, така че след 6м заживяхме заедно защото беше по-удобно, не защото сме имали планове за семейство.
И да, виждах го при приятели и разговори с брат му, но на 21г толкова ми е бил акъла и както добре споменаха другите коментари, когато точно си започнал връзка, всичко има извинение..
И да, виждах го при приятели и разговори с брат му, но на 21г толкова ми е бил акъла и както добре споменаха другите коментари, когато точно си започнал връзка, всичко има извинение..
Ние с моята щяхме да приключим за 4 месеца понеже и двамата потискахме тази си сприхавост и сакън единия да не каже нещо на въпреки не другият. И така постепенно се натрупа напрежение, чак като почнахме да си казваме всичко директно дори и да се скараме, тогава отношенията ни се стабилизираха. Явно си е до човек, аз не избухвам лесно, но когато стане е нещо страшно. Моята е по сприхава и по- често се караме заради това, но се търпим. Не мога да си представя нещо да ме дразни особено като съм изнервен като примера с ризата и да не смея да си отворя устата да не кажа нещо по остро. Ако е за чужд човек може да се въздържа, но не и вкъщи.
Аз пък не мога да си представя някой да ми крещи за някаква си риза...
И вярно, ако изпада в амок заради риза, какво би било за нещо наистина сериозно?! Риторичен въпрос.
И вярно, ако изпада в амок заради риза, какво би било за нещо наистина сериозно?! Риторичен въпрос.
Това с ризата за мен е чутовна дребнавост. Колкото и да е скъпа, това е само една вещ. И партньора не я е съсипал нарочно. Станал е фал, голяма работа. Ще рече човек, всички пишещи тук са безгрешни 
По тази логика какво правим, ако детето съсипе неволно любима дреха? И на него ли крещим, бием ли го, наказваме ли го?
По тази логика какво правим, ако детето съсипе неволно любима дреха? И на него ли крещим, бием ли го, наказваме ли го?
Темата е странно зададена. Границите и допустимите компромиси се уточняват в началото на връзката. И когато са дълбоки и непреодолими - връзката просто не се случва.
Ако говорим за дългогодишен брак, рязкото появяване на проблеми, свързани с компромиси и преминаване на границите означава, че има сериозен проблем в комуникацията. Нещо не е било изговорено, нещо е било подтиснато. Затова - никакво премълчаване и трупане на недоволства, пълно изясняване на спорните въпроси, и максимална откровеност.
Ако говорим за дългогодишен брак, рязкото появяване на проблеми, свързани с компромиси и преминаване на границите означава, че има сериозен проблем в комуникацията. Нещо не е било изговорено, нещо е било подтиснато. Затова - никакво премълчаване и трупане на недоволства, пълно изясняване на спорните въпроси, и максимална откровеност.
Хората не се познават добре от началото. Едно време са ги сватосвали от деца, фамилиите се познават, знае се дереджето, възпитанието, произхода. Сега нищо подобно не се знае - знае се външния вид и първични прояви на характера.
За комуникацията съм съгласен - изговаря се и се обсъжда. Но много хора правят компромиси - по темата - и основните причини са: "какво ще кажат хората" - суета, социален статус, имидж; материална зависимост, особено обща ипотека, общо жилище; несигурност/ страх от живота извън брака/ връзката, особено при деца - как ще се отглеждат, с какви финанси и т.н.
Поради горните причини компромисите набъбват от снежна топка и стават на лавина - от премълчаване, скандал, до предателства и даже мошеничества/ измами.
Но аз така или иначе винаги ще съм за здравословната комуникация...
Ами ако няма пари за нова? Ко прайм?
Била му е единствената скъпа вещ.
А на децата като им обясниш, че не е проблем да трошат и разрушават всичко, ще го направят и в чужд дом.
Супер възпитание няма що. Ежедневно ги виждах докато работя как трошат стока в магазина, но родителите мълчат и не казват нищо. Защо аз като чужд човек трябва да обяснявам на изчадието от ада, че не се трошат чужди неща? Защото мама смята, че не трябва да му се кара като троши всичко - дори и чужда собственост!
Била му е единствената скъпа вещ.
А на децата като им обясниш, че не е проблем да трошат и разрушават всичко, ще го направят и в чужд дом.
Супер възпитание няма що. Ежедневно ги виждах докато работя как трошат стока в магазина, но родителите мълчат и не казват нищо. Защо аз като чужд човек трябва да обяснявам на изчадието от ада, че не се трошат чужди неща? Защото мама смята, че не трябва да му се кара като троши всичко - дори и чужда собственост!
Уф, Arielle, толкова завист към дългогодишните семейства и толкова омраза към децата демонстрираш, че понякога се чудя дали ако си прехапеш езика няма да се отровиш 
Ако цялата тази енергия да критикуваш и омаловажаваш чуждите животи, я насочиш да оправиш своя, току виж ти просветнало малко
Ако цялата тази енергия да критикуваш и омаловажаваш чуждите животи, я насочиш да оправиш своя, току виж ти просветнало малко