Плацента превия и постоянни контракции:(

да- пазаруването е най-мъчително, направо го намразих  винаги има нужда от много неща и винаги ми натежава ...ама и аз се правя на много смела но като цяло гледам да балансирам. а при родтелите ми ходя да спя , когато съм зле, и някой от тях идва, през другото време разчитам само на себе си и на господ да ме пази

Мисли повече за бебето, ако много искаш всичко да завърши добре забрави за смелостта.

най-много ме притеснява плацентата превия и това, че малко преди да забременея ми беше проведено лечение на рана на шийката на матката ( ПАП трета степен, с наличие на туморни клетки ) при не особено компетентни лекари и сега има множество усложнения , а няма как да се обгаря по време на бременността . обясниха ми И че заради това раждането ( ако е нормално, ще е тежко) . има ли опасност за бебето, има ли опасност това да му повлияе по някакъв начин?

Това за шийката на матката няма да навреди на бебето.По опасна е плацентата.Направо се чудя защо са те пуснали от болницата!?? Не ти ли казаха, че в това състояние, ако прокървиш трябва моментално да те оперират, в рамките на 15 минути?
Това е така, заради кръвоизлива, който можеш да получиш и от  там да пострадате ти и бебенцето.Веднага се консултирай с лекар и се пази много.И най-важното - мисли само хубави неща, не допускай лоши мисли и всичко ще е наред.

ujas...nikoi ne mi obqsni 4e ako prokurwq trqbwa da me operirat.boje, towa istina lie ???? samo mi kazaha 4e polojenieto ne e nikak dobro- 1 wid ako ocelee6, ocelee6...i towa w Tina Kirkowa....a az we4e imah kruwoizliw i zatowa lejah za zadurjane, uj zakrepiha bebeto, no az ot togawa se 4uwstwam mnogo zle...izwinqwaite mnogo za latinicata, no sum na rabota ...

wsu6tnost o6te w samoto na4alo na bremennostta mi obqsniha 4e placentata 6te se smukne nadolu zaradi mnogo silno oburnatata matka i sled 5tiq mesec moje bi 6te trqbw ada sum pod nabludenie. taka i stana. polojenieto se utejni ot mnogo drugi nefizi4eski fakori. izliza 4e trqbwa da si wru6tam w bolnicata kakto wsi4ki me karat....

Изобщо няма какво да се чудиш според мен-връщай се обратно в болницата! Приятно-неприятно,ако искаш ти и бебето да оцелеете няма какво да му мислиш! ясно е,че си самотна майка и трябва сама да се издържаш,но сега не е моментът да работиш и да се претоврваш! Успех и пиши!

''ясно е,че си самотна майка и трябва сама да се издържаш,но сега не е моментът да работиш и да се претоврваш!''
 

положението ти е много опасно и е задължително да си в болница,особено щом са ти текли и води,чак се чудя как не си в болница,гледаи колкото се можеш по-дълго да задържиш бебето

Здравей мила. Аз бях с  плацента превия и мога да тикажа от личен опит какво ми се случи. Докторът, който ме наблюдаваше  не ми беше казал, че имам подобен проблем и да видиш що ремонти направих и кучето ( тежи 7 кила ) до последно я носих по стълбите. Една вечер както си гледам телевизия, станах да изключа печката и текна нещо. Аз се засмях щото си викам гледай сега взех да се напикавам, но като се пипнах от долу - ярка кръв. За отрицателно време се овазах цялата. Нямам думи да опиша какъв ужас изживях - нали всичко беше ок... Отидох в болницата, бях в 28 седмица. Приеха ме и ми казаха тогава за плацентата, почнала да се отлепя. Това, което ми обясниха и което установих от собствен опит е че тръгне ли да се отлепя, от този момент нататък е борба за всяка минута буквално, колкото и малко да е бебо да си остане на топличко. Бебо вече риташе силно и това още повече объркваше ситуацията - той ритне, аз се омазвам цялата. И то не една две капки, ами  до колене...И така на десетина дена пак кръввах, бях непрекъснато в боницата. Не си прави майтап с това, положението може да излезе от контрол много бързо. Гадното е че няма какво да направиш, вярно е че нарежението само влошава нещата, но аз лежах по 18 часа на ден и това не ме предпази. След един кръвоизлив ме прегледаха и установиха голям хематом зад плацентата, тоест почнала сериозно да се отлепя - пообясниха ми, че има опасност и за мен, и за бебо. Веднага ме оперираха секцио ... тука искам просто да замълча, защото просто нямам думи, с които да опиша как се будех от упойката и се питах какво съм родила, живо ли е, нормално ли е, цяла ли съм ... даже не го наричах бебе, беше просто то, така бързо станаха нещата. Наистина отиди в болницата, ако твоето бебенце има живот пред себе си, ти трябва да му помогнеш. Аз така си казвах, ако бебо има живот пред себе си, ще се справи. И той успя на мама юначето. Ако мога с нещо да ти помогна само кажи. И нека Бог да е с тебе.

yo, ujasno mnogo ti su4uwstwam za towa koeto si prejiwqla. predstawqm si kakwo si izpitala kato si se widqla oblqna w kruw...posle kato si se 4udela dali 6te ojiwee6 ti i bebeto na rodilnata masa...naprawo ti pra6tam edna mnogo silna pregrudka ot tuka.
sega deteto kak e?
qwno lekarskata bezotgowornost naistina e mnogo razprostranena. ili towa 4e raz4itat godspod da ni pazi...ili towa 4e nqmq bolni4ni legla...ili towa 4e wsi4ki koito trqbwa da sa do nas ni zarqzwat to4no kogato imame nujda ot pomo6t :2gunfire:we4e naprawo izbesnqh ot qd ...

Сега бебо е на три месеца вече и тежи 5 кила на мама гуцито. Както се казва щом свършва добре, значи е добре. Стискам палци всичко да се нареди и за мама, и за бебо.

слава богу за твоето бебче, че е добре ...дано и моето да оцелее здраво до края 

виж мила, според мен също трябва да си в болница, или вкъщи на легло без да ставаш
в интернет има толкова информация, защо не попрочетеш малко, положението ти е сериозно, а ти подхождаш малко-извини ме-безотговорно
25 седмица е много, много рано!дори и да оцелее, бебето ако се роди сега или в близкия месец, може да има увреждания от ранното раждане!най-малкото ще седи в кувьоз, което не  е много приятно изживяване
плацента превия и изтичане на води, а ти си ходиш на работа съжалявам че си самотна майка, но именно защото си МАЙКА трябва да мислиш за доброто на детето!всеки ден в коремчето на мама е от значение

''съжалявам че си самотна майка, но именно защото си МАЙКА трябва да мислиш за доброто на детето!всеки ден в коремчето на мама е от значение''

наистина се опитвам да му осигурявам максимално най-добрите условия в коремчето ми още, да се пазя , да избягвам гадостите ...и в същото време се опитвам да докажа на всички около мене, че мога да се справя с всичко и че когато 1 жена на 21 остане сама и бременна , това не означава че задължително трябва да се хвърли от някой мост , да падне духом и да чете цял живот съжалението в очите на хората .
мисля че по-високите дози магнезии и тоталното примирение с душевната болка ми се отразяват добре, но обмислям да си взема неплатена отпуска за известно време и дори да се върна в болницата . там със сигурност ми е 10 пъти по-спокойно за детето отколкото във външния свят .