Донорски яйцеклетки - група на мами, които са заченали и родили с ДЯ - 3

Здравейте, Дами,

Пиша Ви, защото емоционално съм на дъното и съм адски объркана.
Накратко за съжаление се налага да използвам донорска яйцеклетка. Информацията в интернет е много,  и за това реших директно да звънна,но когато проведох точно два разговора - един с жена от програмата на клиника Надежда, защото съм се ориентирала към тази клиника и един с една дама от "Майки за донорство" се отчаях още повече. Не предполагах, че толкова бавно се случват нещата, и че толкова двойки имат нужда от съдействие. Страдам за себе си, страдам и за всички тези хора, които просто по една или друга причина се налага да ползват донорски материал.
Обясниха ми, че се чака по година, а дори и повече, освен ако не заведеш жена, която ти дава предимство, т.е не чакаш, явно това е концепцията. Но как така получаваш предимство и не чакаш, ако действително няма подходящ донор за теб, който да отговаря на фенотипни белези и т.н. Кой прави подбора и матчинг-а, как се случват тези процеси  ?
Толкова много въпроси имам, а от притеснение не можах да задам нито един. И в крайна сметка как да заведа някоя прителка или позната, в смисъл трябва да  заявя, че имам проблем и да я помоля да дари за мен, за да зарадват друга двойка, а каква е гаранцията, че за мен нещата ще се задействат бързо?  А това Нечакане , всъщност колко е като време ? Друг е и въпроса тази прителка или позната как би реагирала, че я моля за такова нещо...
Смятате ли, че е по-удачно да се ориентирам в чужбина ?

Благодаря предварително !

Здравей, Divine S!
Да, в България нещата се случват по-бавно, защото даряването е безвъзмездно (покриват се базови неща като дни отсъствия от работа, пътни и тн. на донорката) и малко жени се решават да дарят. Отделно с пасването на фенотипа, кръвната група.
В Надежда се води най-голямата дарителска "база", ако може така да се каже, и пак чакането е 1-2 години. В другите клиники е повече. Нека някой ме поправи, ако греша.
В чужбина донорството е платено, има много желаещи и нещата стават бързо - за 1-2 месеца и се действа със свежи яйцеклетки, но се иска да сте там на място. Не говоря за Турция, там работа с донорски материал е забранена.
В България може да се поръчат и пакети със замразени яйцеклетки от банка, в който случай се рискува ниска виталност или некачествени яйцеклетки след размразяване. Все пак много жени се спират на този вариант и получават поне няколко хубави бластоциста. Нещата пак се случват за от 1 до 3 месеца (с доставка и тн.)
Не се отчайвай и вярвай, че начин винаги има!

Аз грам не съм страдала
Живеем в глобален свят
Живеем живота си
Днес точно прочетох един материал за едно семейство което имат дъщеря с донорска яйцеклетка
Млади, образовани хора

Всеки преживява нещата по собствен начин и върви собствения си път най-вече емоционално.
Факт е, че няма за какво да се страда, но със сигурност казваш "сбогом" на конкретна представа, която си имала за майчинството, зачеването и бъдещото дете. Т.е. тук имаме сбогуване с нещо и това не може да се избегне. Да, може да дойде хиляди пъти по-добро нещо на негово място Но все пак загубата на нещо, което си си представял цял живот не е маловажна и не трябва да се казва, че е невалидно.
Пак повтарям, изживяването на всеки човек си е негово лично и не трябва да се натрапва "задължителен начин", по който да се приема.

Съгласна съм с Preggo всеки преживява нещата по собствен начин.Лично аз като майка на вече почти 10 месечна хала с ДЯ от моята камбанария твърдя, че даже през ум не ми минава дали това дете е мое или не. Такъв смисъл дава на всичко, че просто… Колко е намесена епигенетиката и колко избора на донор не смея да твърдя, но дъщеря ми е копие на мъжа ми и на мен. Даже приятели които по стечение на обстоятелствата не знаеха , че е с ДЯ спореха на кого от двама ни прилича повече. Решението не беше лесно, но не беше и трудно след дългите години борба за дете.По скоро трябваше да дойде момента в който решението да узрее в главите ни и да осъзнаем факта, че с моите яйцеклетки няма да се получи. Е категорично не съжалявам за решението имам прекрасно дете и още 2 ембриончета които чакат реда си( в най-скоро време).

Здравейте,

Според мен би било трудно да заведете приятелка, ако сте на 40+ , то и приятелките Ви са окото тази възраст и не се приемат за донорки. А и като цяло и на мен не ми се връзваше тази концепция и не съм обмисляме този вариант.
Второто нещо е, че пакетите в Надежда, а и на другите места в България не са по-евтини от чужбина, а напротив.  Ако се поровите по-назад в темата, имаше други, които споделят за това как точно Надежда "подбира'.
За съжаление, където и да отидете, нямате особен избор, освен да се доверите, че ще Ви подберат подходяща.
Моят съвет е, да се настроите позитивно , да си изберете клиника, която усещате, че е Вашата и смело да вървите към мечтаното бебе.
На мен ми помага да мисля, че все пак, на първо място то ще бъде част от мъжа ми и носейки го в мен, ще бъде и част от мен.
Успех ❤️

Не бих препоръчала болница „Надежда“. Д-р Стаменов ми извърши операция, която според мен беше ненужна и която ми причини трайно увреждане на нервите в областта на клитора. В резултат на това вече не мога да изпитвам сексуално удоволствие, тъй като чувствителността ми е силно нарушена.

Той ми каза, че операцията е необходима заради мястото, където е трябвало да бъде поставен ембрионът. Когато по-късно получих оперативния доклад, видях, че в него е записано, че съм му се оплакала, че съм на хормонозаместителна терапия и имам нередовно кървене.

Това не е вярно. Д-р Стаменов не е лекарят, който ми предписва хормоните, и аз никога не съм имала нередовно кървене. Знам, че ако подобно нещо се случи по време на хормонозаместителна терапия, трябва да бъде съобщено и изследвано, защото може да е сериозно.

Според мен той не беше честен с мен относно необходимостта от операцията. Други лекари прегледаха оперативния доклад и според тях миомата е била твърде малка, за да е необходимо да бъде отстранена или за да пречи на настъпването или износването на бременност.

В оперативния доклад операцията е била обоснована с твърдението, че аз съм съобщила за кървене — нещо, което никога не съм казвала и никога не съм изпитвала. Поради това аз лично никога не бих се доверила отново на този човек.

Когато се събудих след общата анестезия, ми бяха дадени документи за подпис. Не знам какво съм подписала, тъй като все още бях под въздействието на упойката и не ми беше предоставено копие. Само клиниката знае какви документи са били подписани.

Беше ми казано, че ще имам възможност сама да избера донорските яйцеклетки, които ще бъдат използвани за лечението ми. Направих своя избор, но според информацията, с която разполагам, не са били използвани яйцеклетките от избрания от мен донор. Вместо да ме информират предварително, преди други донорски яйцеклетки да бъдат оплодени със сперматозоидите, те просто са продължили процедурата. След това ми беше трансфериран ембрион, докато аз вярвах, че той е създаден от яйцеклетките на донора, когото бях избрала.

Също така смятам, че д-р Стаменов не подготви правилно маточната ми лигавица за ембриотрансфера. За мен подходът изглеждаше по-скоро като проба и грешка. Имам впечатлението, че той поема прекалено много пациенти и когато е необходимо да се спре, да се промени лечението или да се направи нещо допълнително, за да се подобри подготовката за ембриотрансфер, вместо това лечението просто продължава — за финансова сметка на пациента.

На страница 2 от информираното съгласие за IVF е посочено, че клиниката избира донора на яйцеклетки.

Също така смятам, че на пациентите не се предоставя достатъчно информация. Според моя опит липсата на прозрачност поставя пациента в много зависима позиция и дава на клиниката значителен контрол върху решенията и лечението му.

Друг сериозен проблем за мен е, че той дори не проследява функцията на щитовидната жлеза, а това е изключително важно при лечението на безплодие. Аз вече имам хипотиреоидизъм, но той не назначи нито едно кръвно изследване, за да оцени функцията на щитовидната ми жлеза.

По време на първия триместър често се налага коригиране или увеличаване на дозата на тиреоидните хормони. Липсата на подходящо проследяване може да бъде сериозна и да увеличи риска от неблагоприятен изход на бременността, включително спонтанен аборт.

За мен е изключително обезпокоително, че този аспект от лечението ми беше пренебрегнат. Оставам с впечатлението, че когато важни медицински фактори не се проследяват правилно и лечението се провали, пациентката трябва да се върне за ново лечение и да плати отново. Това поражда у мен сериозни въпроси относно начина, по който се предоставят грижите.

Колко е била голяма миомата и къде ?


 

Когато за първи път се срещнах с него лично, той направи трансвагинален ултразвуков преглед и просто ми каза, че имам миома, която трябва да бъде отстранена хирургично. Той никога не обсъди с мен размера ѝ и не ме попита дали имам някакво кървене. Начинът, по който ми го представи, ме накара да повярвам, че операцията е необходима и че нямам реален избор. Впоследствие разбрах, че миомата е била само 3 × 4 мм.

Когато показах оперативния доклад на друг лекар, ми беше казано, че увреждането на нервите вероятно е причинено от въвеждането на хирургичния инструмент и натиска, който той е оказал. Също така ми беше обяснено, че този тип миомна тъкан обичайно не причинява кървене и че миомата е била твърде малка, за да налага операция.

След като научих всичко това, за мен обясненията, които ми бяха дадени за необходимостта от операцията, не отговарят на това, което впоследствие ми беше обяснено от други лекари. Чувствам, че съм била подведена относно причината и необходимостта от тази операция.

Беше само една миома и тя не се намираше във фундуса (дъното) на матката.

Да много малка наистина , аз с миома 10 мм забременях и износих. Даже не го знаех сега си гледах стари документи и я видях.

И матката като местоположение какво общо има с удоволствието? На кои тъкани в коя част нервите са увредени толкова много че да не се възстановят? В самото начало ли?

Да, той увреди нервите в областта на входа и вече нямам нормална чувствителност. Другият лекар, който видя в оперативния доклад, че миомата е била само 3 × 4 мм, ми каза, че изобщо не е трябвало да се прави операция.

Подозирам, че д-р Стаменов е записал невярно, че съм съобщила за кървене, защото е знаел, че миомата е била твърде малка и сама по себе си не е налагала хирургично отстраняване. В същото време той не ми предостави достатъчно информация за размера, местоположението или реалната необходимост от операцията. От начина, по който ми го обясни, аз останах с разбирането, че трябва задължително да бъде отстранена.

Аз не обичам и не приемам леко общата анестезия, но въпреки това се подложих на нея, защото вярвах, че операцията е медицински необходима. Сега смятам, че съм била подложена на обща анестезия и операция без основателна причина.

Искал е да отстрани явно всички евентуални пречки , търсят и под вола теле , а ебрионите са виновни , за съжаление не във всеки ембрион има живот. Трябва да си изберете вие жената и да е много млада за по-голям шанс. С възрастта рецепторите за да се захване явно намаляват и изчезват трябва  много здрав и силен ембрион .

Не е само това. Трябва грамотна и индивидуална подготовка. Трябва ръка и сърце за "поставяне" ембриона на правилното място. Изобщо нещата не опират само до жиснеспособността на ембриона. Но най-лесно е да се оправдае неуспех с него.
А и от доста страници насам се обяснява, че практически лекарите избират. Каквито и илюзии за свободна воля да създават у пациентките.

Явно в Надежда, като дойде пациент, гледат да го завъртят през всички процедури, за да извлекат максимум пари от него. Като се започне от цветна снимка, операции на миоми, ендометриоза.....та се стигне до барокамера. Явно е стил на работа. Всеки пациет е касичка. Изтръскват те, докато падне всичко. Ако искаш! Сигурна съм, че има жени успели при тях, ама се замислям, дали не е било на "шано"/чист късмет.

Я правилно място, те и по тръбите се захващат като има обаче живот в тях. По няколко пъти ги замразяват и размразяват и пак се раждат. А многото без живот колкото и да им баят няма да стане нищо. След 7 г инвитра това разбрах и аз. Но да добре е да се подготви средата.
Ако искате без много галимации Персенска дийства директно и не губи време в излишни подготовки. За нея всичко е в ембриона.