Детето отказва всякаква храна

Здравичко ли е?
Попитайте го то какво иска и му го дайте.
Може да е налагане на характер.

И при моя син се случи на същата възраст. Преместихме се в друг квартал през юни, началото на лятото. Започна да яде салата и таратор само или почти само това. Есента тръгна на градина и го вземах зверски гладен, твърдеше, че порциите са малки. Не беше ходил на ясла, първо ме молеше да му купя банан или ябълка, защото другите яли, а на него не дали. Оказа се, че в градината им слагали плодовете в тава общо и кой колкото докопа, а той чака да му сервират и за него не остава. После твърдяха, че му сипвали от храната допълнително... Режимът му се разби тотално, започна да яде едно и също нещо за дълъг период, след това да не го иска изобщо...  В първи клас се принудих да му давам пари, за да си купи каквото иска, но да не седи гладен до 16 часа - не искаше да си носи храна, не ядеше училищните закуски, плодове и кетъринг за обед... Пети клас е, горе-долу яде, напоследък пак не иска домашна храна, предпочита външна тип пица, бургер и подобни... Трудно е, но е здрав и жизнен.

Период е. Даже сте закъснели, обикновено започва около 2 години.
А колко дълго ще продължи, зависи само от теб и останалите роднини. В случая трябва да сте единен отбор.
Първо, не се притеснявай. Щом досега е яло, пак ще прояде.
Второ, в никакъв случай не насилвайте детето, за да не го направите злоядо за дълго време или завинаги.
Трето, не се поддавайте на манипулациите му или поне си подбирайте битките. Не го тъпчете с вредни храни, само и само да е хапнало нещо. Дете, умряло от глад при наличието на храна, досега не е имало.
Четвърто, вместо да се налагате със сила, вие самите леко го манипулирайте и му дайте възможността да избира. „Супа ли ще ядеш, или мусака?“. Нека само реши какво точно да яде (между разумни варианти, разбира се), за да му дадете илюзията за контрол.
Пето, сладки неща и друг любим джънк – само като десерт и то след като си е изяло основната храна. И в малки количества.
Шесто, без похапвания между основните хранения. Яде се само на масата, в уреченото време. Дайте му възможност да почувства глад.
Спомням си една баба, която не спря да тика разни неща в устата на внучето. То си играе в пясъчника с другите деца, тя като квачка обикаля и тъпче – банан, вафла, още нещо сладко... И това от 10 до 12 часа. И после реве: „Ама то е много злоядо, сега няма да иска да обядва“. Че кой ще обядва след толкова захар?
Седмо, гледайте по-глобално на менюто му. Ако иска да яде само сирене и домати например, така да е. Ще яде, ще яде, накрая ще му омръзне и ще мине на нещо друго. Особено като види, че това не ви притеснява, следователно не е интересно да продължава. Важното е, че и двата продукта са полезни.
Това е накратко. Не го приемай за драма и постепенно нещата ще се оправят.
Успех!

Милена Йорданова 614632, ако яде и мляко - таратор също е вариант, моят  го яде с хляб, ако реши, че друго не иска. Иначе вариант са супа + краставица на салата или просто да си я ръба.
Дъщеря ми отказваше храна. Гладна, пред пълен хладилник, в хранителен магазин - абсолютен, тотален отказ от храна. Едвам успявах да пробутам по 1/2 кофичка кисело мляко или половин филия хляб, или едно бебешко плодово пюре за цял ден. Едно от трите изброени. Дни наред, месеци се борих да я захраня, че на три години и половина тежеше великите 9 (девет) кг и залиташе и падаше на третата крачка. Бях съгласна и джънк, и на боклуци и на какво и да е стига да не пада от глад. Трудно прояде, като стигнахме десетина лъжички да изяде си казах, че ще живее. После пък ядеше само три манджи и една супа в продължение на няколко месеца, отключи и тих рефлукс. Тамън прояде и гастроентерологията я сложи на диета - половината от нещата, които ядеше се оказаха забранени. Та мантрата "остави го гладно, ще прояде" не винаги работи. За протокола, и аз има неща, които ако са единствено ядене няма и да близна, защото стомахът се преобръща буквално от тях. У дома винаги е било "Избираш между това, което има, но винаги е имало избор между няколко неща, от които поне 1-2 ям."

Mama Ru, мислех, че обсъждаме здрави деца. За тях напълно важи „Остави го да усети глад и ще прояде“.
Децата с проблеми са съвсем отделна тема.

Ами аз съм здрава, ама ако ми предлагаше доматена супа например и без друг избор, ще стоя гладна. Не работи така при всяко дете. Има храни, които тялото просто не приема/ предизвикват отвращение. Малкият ми е здраво дете, но няма нищо общо с детето, което ядеше почти всичко до 3-годишна възраст. Сега избягва месо, риба не близва, освен скумрия в доматен сос (консерва) на спагети, може да кара само на таратор дни наред, ако няма нещо, което иска и му се предлага само домашна храна или да яде цяла седмица, че и двете само леща например... Имаш период, когато сутрин, обед и вечер е бил на мюсли или топчета с мляко, сега ако яде е веднъж месечно. И пак казвам, здраво дете, но както е гладен и търси да яде, ако не хареса избора, който давам отказва храната с думите "вече не съм гладен", на 12 години, 149 см момче, около 34-36 кг трябва да е. Може да яде през час, може да не яде цял ден, ако не му харесва предложеното. Ама здрав е, няма проблеми нито със здравето, нито с развитието, та не е това.

А, за това съм съгласна. Всеки човек си има храни, които обича, и такива, които не иска да яде. Всеядните се срещат рядко.
И децата са хора и би трябвало да се съобразяваме с техните вкусове.
Но тук става въпрос за фаза, през която минават почти всички деца. Даже бих казала всички, но оставям 1-2% вероятност да има изключения.
Просто децата се опитват да се еманципират и да поемат контрол над нещата, които могат. А яденето е най-лесното. Особено когато майката и бабите се паникьосат и едно, че стават лесна плячка за манипулации, ами и правят безплатен цирк на малкото дяволче, опитвайки се да го накарат да яде. И то не че изобщо не яде, ами не поема храните и количествата, които му налагат. Направо си плачат някой да им разкаже играта и да ги накара да проумеят, че тази няма да я бъде, поне не и по техния начин.
Колкото по-малко се втелясват родителите, толкова по-бързо ще премине този период. В най-лошия случай пубертетът ще сложи нещата на мястото им. Но пък там дебне друга опасност – да се получи йо-йо ефект и детето, за първи път поело контрола над храненето си в свои ръце, да залитне в другата крайност и да затлъстее.

“Бута лъжицата”, значи го храните, а как е ако сам трябва да се храни?

Ми то и моята дъщеря е здрава, но на почти 2г се докара до хипогликемия и хоспитализация заради отказ да се храни. В най-добрия случай изяждаше 100 гр на ден. Висяла съм с часове да се опитвам да я храня, какво ли не съм опитвала. А в яслата пък изобщо не можеха да я нахранят - от 8ч до 18ч глад.
И някой като ми каже - „Остави го да усети глад и ще прояде“.... ми не, ако детето наистина е злоядо, няма да прояде, ще влезне в болница да го спасяват да не изпадне в кома.

вече са писали, но да споделя и моя опит с едно не точно злоядо, но с особености при храненето... вече е на 5

възможността за избор (макар и предопределен) е важна... предлагайте 2-3 неща и да си избира какво иска. винаги имам замразени порции няколко храни (обикновено поне две супи +сос за паста) поради тази причина.
може да пробвате и друг начин на сервиране, нови прибори, нова чиния/купа (в чийто избор да участва например).. при нас макар и с променлив успех при яденето на определени неща помогнаха едни мини вилички с различни животинки набодени в хапките.
при нас работят и леки 'наградки'.. казваме че десерт (пак уж по избор) ще има ако изяде яденето (с различни условия в зависимост от ситуацията)...
друго много важно нещо е порциите да не са големи... винаги даваме допълнително , ако пожелае..  на 5 години яде по 200-300 грама на ядене... в зависимост от вида на храната...висока и тежичка е (ръст/тегло е ок, но е извън нормите за възрастта)...
пробвахме да даваме по повече от едно ядене на хранене, но при нас не работи... яде едно.. няма значение дали ще е супа или мръвка... после десерт (малък)

Е, да, ако детето е наистина злоядо. Но тук случаят не е такъв – отново се оказва, че детето все пак яде някои неща, не стои гладно. Това, че на майката не ѝ харесва бедното меню, е друг въпрос. Ще мине, стига да не задълбочават проблема.
Макар че детето ядяло супа. И какъв е проблемът? В нея може да се сложи всичко.
Колко майки пък реват, че децата им не искат супа...

Здравейте.

Може ли да разкажете повече. Как е протичало преди едно обичайно хранене на детето? Какво е яло на закуска, обяд, СЗ, вечеря? Кой го е хранил? За ПРЕДИ:  Къде се храни, какво прави, докато се храни? Какво прави човекът, който го храни? Примерно, храни ли се и той? Проявява ли интерес към нова храна? Каква е консистенцията на храната? Домашна или от кухня? Какви количества е хапвало? Какви проблеми е имало при захранването, щом не яде яйца и млечни? През какъв интервал от време е яло? Каква му е физ активност през деня и сънят? Какво и колко пие през деня? Яде ли джънк храна между храненията (солети, сладко).

Отказвало ли е храна при зъбоникненето, ходи ли на профилактични прегледи при зъболекар?

Имало ли е постепенно отказ да яде нещо или всичко е станало изведнъж. Понякога храните просто омръзват, ако няма разнообразие...

Защо според вас яде точно супа и краставици? Какви супи, добавяте ли сухар, какви количества изяжда? Краставиците как ги яде?