- Публикувана: 8 апр. 2026, 11:12 ч.
- Последно мнение: 3 май 2026, 12:39 ч.
Име за момче
Не съм си мислила, че и аз ще се отчета в тази тема, но ето, че ми е дошло времето. Отлагахме го максимално, но вече е време да изберем име за нашето момче, което ще се роди следващия месец.
Колебаем се между Емилиян и Йоан. Едното е предложението на мъжа ми, да е на свекъра, предполагам можете да познаете кое от двете имена, а другото е моето предложение и съответно изцяло ново име и за двата рода. Не мога да си изкривя душата и да кажа, че на свекър ми името не ми харесва, напротив, много е красиво и по-рядко срещано напоследък. Другото име пък не го харесвах преди години, бях си наумила друго, но като забременях, започнах да си мисля за бебето точно с това име, сякаш така го усещах, много странно чувство, не мога да го опиша.
Емилиян - много ми харесва цялото име, но никой няма да му казва така, ще го наричат Емо през повечето време, което пък съкратено много не ми допада.
Йоан - много красиво ми звучи и си пасва чудесно с фамилията ни, не ме притеснява, че няма галено име, защото е достатъчно кратко и красиво в цялата си форма. Единствено май не ми допада изписването на латиница.
Другото, което си мисля, е че аз не исках детето да е кръстено на никой, сякаш си представях да си носи свое име. Но и доводите на мъжа ми не са глупави, разбирам го, че иска да уважи баща си и уважавам това негово решение. Ако пък е кръстено на свекъра ще носи три имена от техния род и сякаш аз с нищо няма да съм допринесла за това дете, сякаш няма да има част от мен. Може и да не съм права за последната част, хормоните ми доста бушуват в последните дни. Та, кое ви допада повече, кое бихте избрали вие? Как стигнахте вие до консенсус с избора на име, когато и двете предложения са ви харесвали?
Колебаем се между Емилиян и Йоан. Едното е предложението на мъжа ми, да е на свекъра, предполагам можете да познаете кое от двете имена, а другото е моето предложение и съответно изцяло ново име и за двата рода. Не мога да си изкривя душата и да кажа, че на свекър ми името не ми харесва, напротив, много е красиво и по-рядко срещано напоследък. Другото име пък не го харесвах преди години, бях си наумила друго, но като забременях, започнах да си мисля за бебето точно с това име, сякаш така го усещах, много странно чувство, не мога да го опиша.
Емилиян - много ми харесва цялото име, но никой няма да му казва така, ще го наричат Емо през повечето време, което пък съкратено много не ми допада.
Йоан - много красиво ми звучи и си пасва чудесно с фамилията ни, не ме притеснява, че няма галено име, защото е достатъчно кратко и красиво в цялата си форма. Единствено май не ми допада изписването на латиница.
Другото, което си мисля, е че аз не исках детето да е кръстено на никой, сякаш си представях да си носи свое име. Но и доводите на мъжа ми не са глупави, разбирам го, че иска да уважи баща си и уважавам това негово решение. Ако пък е кръстено на свекъра ще носи три имена от техния род и сякаш аз с нищо няма да съм допринесла за това дете, сякаш няма да има част от мен. Може и да не съм права за последната част, хормоните ми доста бушуват в последните дни. Та, кое ви допада повече, кое бихте избрали вие? Как стигнахте вие до консенсус с избора на име, когато и двете предложения са ви харесвали?
От двете Йоан сякаш ми звучи по-добре. Пред Емилиян предпочитам Емил. По принцип предпочитам дългите имена, но точно това някак не ми е звучно, не знам защо.
И аз не съм фен на кръщаването на баби и дядовци, освен когато и двамата родители са съгласни, че искат да уважат техния близък по този начин. Не исках да кръщавам децата ми на никого и един от доводите ми също беше, че децата ще получат бащино и фамилно име от баща си, та не ми харесваше и първото име да е на неговия род. За мъжът ми обаче беше много важно, та се съгласихме на компромис - избрахме имена, които започват с буквичките на дядовците.
Но пък ако името на свекъра ти харесва и сте в добри отношения, не се фиксирай върху идеята, че детето няма да има част от теб. Ти си му майка, едното име не променя това.
И аз не съм фен на кръщаването на баби и дядовци, освен когато и двамата родители са съгласни, че искат да уважат техния близък по този начин. Не исках да кръщавам децата ми на никого и един от доводите ми също беше, че децата ще получат бащино и фамилно име от баща си, та не ми харесваше и първото име да е на неговия род. За мъжът ми обаче беше много важно, та се съгласихме на компромис - избрахме имена, които започват с буквичките на дядовците.
Но пък ако името на свекъра ти харесва и сте в добри отношения, не се фиксирай върху идеята, че детето няма да има част от теб. Ти си му майка, едното име не променя това.
Емил е любимо мое мъжко име, Емилиян ми идва леко префърцунено/ тежко.
Пред Йоан, предпочитам Калоян - също мое любимо име.
Между Емилиян и Йоан ми е трудно да избера. Емилиян заради галеното Емо или Йоан, което пък няма хубаво галено за мен. Ако търсите по-рядко срещано - Емилиян.
Пред Йоан, предпочитам Калоян - също мое любимо име.
Между Емилиян и Йоан ми е трудно да избера. Емилиян заради галеното Емо или Йоан, което пък няма хубаво галено за мен. Ако търсите по-рядко срещано - Емилиян.
От двете Йоан сякаш ми звучи по-добре. Пред Емилиян предпочитам Емил. По принцип предпочитам дългите имена, но точно това някак не ми е звучно, не знам защо.
И аз не съм фен на кръщаването на баби и дядовци, освен когато и двамата родители са съгласни, че искат да уважат техния близък по този начин. Не исках да кръщавам децата ми на никого и един от доводите ми също беше, че децата ще получат бащино и фамилно име от баща си, та не ми харесваше и първото име да е на неговия род. За мъжът ми обаче беше много важно, та се съгласихме на компромис - избрахме имена, които започват с буквичките на дядовците.
Но пък ако името на свекъра ти харесва и сте в добри отношения, не се фиксирай върху идеята, че детето няма да има част от теб. Ти си му майка, едното име не променя това.
И аз не съм фен на кръщаването на баби и дядовци, освен когато и двамата родители са съгласни, че искат да уважат техния близък по този начин. Не исках да кръщавам децата ми на никого и един от доводите ми също беше, че децата ще получат бащино и фамилно име от баща си, та не ми харесваше и първото име да е на неговия род. За мъжът ми обаче беше много важно, та се съгласихме на компромис - избрахме имена, които започват с буквичките на дядовците.
Но пък ако името на свекъра ти харесва и сте в добри отношения, не се фиксирай върху идеята, че детето няма да има част от теб. Ти си му майка, едното име не променя това.
И името на свекъра ми харесва, и сме в добри отношения, страхотен човек е и знам, че много ще обича внука си, но сякаш това, че и първото име на детето ще е на техния род не ми излиза от главата и не ми дава мира. Хем искам да му дам част от мен, защото така съм си го усещала досега, хем искам да уважа искането на мъжа ми, защото знам, че и за него е много важно.
А мъжът ти какво казва на твоя довод, че и без това детето ще има неговото собствено име като бащино, а неговото родово име като фамилия? Не вижда ли логика ти да избереш името, както го чувстваш?
За желанието да дадеш на детето част от теб - ти му даваш много повече от част, носиш го толкова месеца, ще го кърмиш, така че това дете си Е част от теб, независимо от името.
А на въпроса, на мен Йоан повече ми харесва.
За желанието да дадеш на детето част от теб - ти му даваш много повече от част, носиш го толкова месеца, ще го кърмиш, така че това дете си Е част от теб, независимо от името.
А на въпроса, на мен Йоан повече ми харесва.
И аз харесвам повече името Йоан и гласувах за него преди да прочета първия пост, но това няма никакво значение, щом за бащата на това дете друго е значимо и важно. Решението за общото ви дете трябва да е общо. Какво определя законът за другите две имена не смятам, че е държавна конспирация за дистанциране на майката.
А мъжът ти какво казва на твоя довод, че и без това детето ще има неговото собствено име като бащино, а неговото родово име като фамилия? Не вижда ли логика ти да избереш името, както го чувстваш?
За желанието да дадеш на детето част от теб - ти му даваш много повече от част, носиш го толкова месеца, ще го кърмиш, така че това дете си Е част от теб, независимо от името.
А на въпроса, на мен Йоан повече ми харесва.
За желанието да дадеш на детето част от теб - ти му даваш много повече от част, носиш го толкова месеца, ще го кърмиш, така че това дете си Е част от теб, независимо от името.
А на въпроса, на мен Йоан повече ми харесва.
Съгласява се с мен, но казва, че това няма как да го променим, просто закони - така е. Иначе ме разбира напълно като му обяснявам, "че така го чувствам", не се инати, не е като да се е тръшнал. И аз го разбирам защо иска да го кръсти на баща си и уважавам мнението му. Но всеки си харесва своето предложение повече и го влече към своето си. И точно затова ми е толкова трудно, искам и двамата да сме доволни на 100%, а май няма как, все някой ще се чувства, че се е примирил, а другият ще остане с горчивото чувство, че половинката не е доволна.
И името на свекъра ми харесва, и сме в добри отношения, страхотен човек е и знам, че много ще обича внука си, но сякаш това, че и първото име на детето ще е на техния род не ми излиза от главата и не ми дава мира. Хем искам да му дам част от мен, защото така съм си го усещала досега, хем искам да уважа искането на мъжа ми, защото знам, че и за него е много важно.
А по другия въпрос - мисля, че частта от майката не се изчерпва с даването на име — тя е много по-дълбока и се проявява всеки ден в грижите, любовта и всичко, което прави за него всеки ден.
На мен лично и двете имена ми харесват. Което и да изберете, да ви е жив и здрав юнакът.
