Публикувана: 11 апр. 2026, 23:59 ч.
Последно мнение: 24 май 2026, 15:13 ч.

Синдромът „празно гнездо “ и самотата

11 784
276
1

1
...
3
4
5
...
19
Всички

# 45 13 апр. 2026, 10:09 ч.

Мнения: 7 837

Прочетох трите страници и ми остана "че няма с кой две думи на български да размени човек".

Бих се върнала в България.

Тук е различно, по-лесно се завързват контакти, по-лесно ще намерите компания с която да ходите на кино, театър и изложби, разходка в парка, поход до Черни връх, почивка на море, и т.н. и т.н.

# 46 13 апр. 2026, 10:23 ч.

Мнения: 9 679

Мислех да не пиша повече в темата. По неизвестна логика ми беше изтрито мнението, не че съм Шекспир и светът нищо не е загубил, но не е приятно. Blush

Обаче тук такова раздвоение, несъответствие и противоречие между двата поста на авторката има, че смятам темата за съвсем неискрена. Забрави празното гнездо и започна да се хвали, как всичко й е наред, инклузив приятел, куче и пътуване. Ами добре.

# 47 13 апр. 2026, 10:29 ч.

Мнения: 25 937

Ако след изброеното се чувства самотна, значи наистина има проблем.
А за какво ходи на терапевт? Прозвуча така сякаш от доста време посещава.

# 48 13 апр. 2026, 11:29 ч.

Мнения: 1 530

Мисля, че трябва да се радваш, че децата ти вече са самостоятелни. Това е голямо облекчение и удовлетворение за родителя. За сравнение: имам братовчедка, вече над 70-годишна. Има 2 деца, и двамата висшисти. Стоят на нейната пенсия, не се женят и не работят. Не им харесва работата, която са започвали, много тежка била. Децата са между 40 и 50 годишни вече. Е, това е за тревога. Не искат да ходят в чужбина или в друг, по-голям град, за да си търсят работа.

# 49 13 апр. 2026, 11:47 ч.

Варна
Мнения: 39 028

Цитат на: mcvikar в пн, 13 апр 2026, 09:50

Е, хайде,хора, вие давахте съвети- вземи си куче, намери приятел/ли , пътувай, обърни внимание на себе си и т.н. и авторката мълча, мълча и накрая написа, че вече има всичко изброено, пътува по целия свят, с две думи не ми разбирате проблема. От друга страна празна стая на сина, самота, депресия... Усещането е за неискреност, загуби се някъде нишката.

Ами значи, след като има всичко изброено, че вероятно и повече, наистина разковничето е там, че се е вкопчила нездравословно в момчето, то друг отговор не остана. Да я префасонира тая стая в нещо друго, да не е вече неговата бивша стая, та да служи за нещо. Да стисне зъби, да продължи да ползва всички изброени благини и да почака времето да реши проблема.

# 50 13 апр. 2026, 12:11 ч.

Sofia
Мнения: 8 354

Цитат на: FrauDanna в пн, 13 апр 2026, 10:23

Това не е хвалба.
А просто написа, че вече прави всичко, което потребителките я съветваха да направи. Тоест решение на проблема й, въпреки всичко изброено, няма.

# 51 13 апр. 2026, 12:13 ч.

София
Мнения: 20 292

Абсолютно - нито е хвалба, нито има разминаване.

# 52 13 апр. 2026, 12:56 ч.

София
Мнения: 46 520

Аз пък я разбирам. Примерно, уикенда прекарва 1-2 нощи с приятеля си. Останалите 5 вечери се прибира сама вкъщи, след работа, кучето я посреща, но й е самотно...

# 53 13 апр. 2026, 13:13 ч.

Мнения: 23 625

Има доста противоречия, вкл. как 10 години двамата със сина живели в изолация, след което се оказва, че през това време имало приятел, приятелки, куче, пътува из целия свят и т.н.

Но в първия пост пише за затруднения във функционирането на ежедневно ниво, които според мен са за лекар:

Цитат на: DaRaina в сб, 11 апр 2026, 23:59

Цял месец плача всяка нощ,не смея да вляза в празната стая ,не спя,не виждам смисъл в живота ,за какво да работя,за какво да живея…

Не знам кое е истина, но ако е това в цитата, без професионална помощ няма да стане.

# 54 13 апр. 2026, 13:39 ч.

Sofia
Мнения: 8 354

Цитат на: EmmaT в пн, 13 апр 2026, 13:13

Има доста противоречия, вкл. как 10 години двамата със сина живели в изолация, след което се оказва, че през това време имало приятел, приятелки, куче, пътува из целия свят и т.н.

Аз това го разбирам, че са се отделили от другите членове на семейството, а не че са живели точно в изолация.
Преди са живеели с бащата и другите деца (или поне са били в един и същи град), но после заминават само те двамата в чужбина. Тогава контактите с другите деца неминуемо рязко се ограничават и от многодетно семейство минават на модел самотна майка с единствено дете. Това е огромна промяна за човек живял в многодетно семейство. И да, усеща се като изолация, особено когато живеят в различни държави.

Последна редакция: пн, 13 апр 2026, 13:45 от Brin de muguet

# 55 13 апр. 2026, 13:47 ч.

Мнения: 25 937

Ако е живяла последните 10 години сама със сина си в чужбина, нормално е да си е създала определен бит и ежедневие. И сега синът като се е отделил тя да чувства празнота.
Време.
Не е паднало небето.
ДА си поплаче, да изкара емоциите. И да си даде време да се адаптира към новата реалност и да си преработи усещанията.
Никой не е умрял в крайна сметка. По-ведро.

# 56 13 апр. 2026, 14:01 ч.

Мнения: 12 547

Аз пък я разбирам. Имах период в живота си, в който имах всичко, за което съм мечтала, всички бяхме живи и здрави, платена работа, дете, пътувания. Такава депресия ме беше налегнала....
Другаде е разковничето според мен. Липсва нова цел и трудности за преодоляване. Когато човек е живял в битка и на ръба на оцеляването, трудно свиква със спокойствие и сигурност. Авторката има нужда от време.

# 57 13 апр. 2026, 14:03 ч.

Мнения: 64 722

За мен има преекспониране.
За работещ човек, с куче, с приятел за излизания, направо не знам кога намира време за депресия и самота?
И този терапевт по каква причина го ползва?
Явно другаде е отговора.

# 58 13 апр. 2026, 14:05 ч.

София
Мнения: 17 132

4 деца и толкова години грижи, дори не искам да си го представям. Сега авторката е останала без тия ангажименти и се чувства ненужна, а не е имала и никога навици да се занимава със себе си. Ето, кучето нямало да остави само. Като е подчинила живота си на децата и грижата за другите самотата идва от липсата на нуждаещи се от грижа. Според мен. Пренастройката ще бъде трудна. А и след саможертвата при преместването и изолацията сега това си е обективен момент на безпътица. Не знам за колко годишен човек става въпрос, но с годините идва и умора, и на човек му се стои вкъщи с някого, а не да ходи по танци и хобита, за да не е сам.

# 59 13 апр. 2026, 15:01 ч.

Мнения: 18 573

При четири деца, най-малкото на 24, третото на 29-30 сами правете сметка, че това е жена на около 55-60. Ако е такъв тип човек, който има нужда да се грижи за някого, за да се чувства нужен, може би една смяна на работата с гледане на възрастен или дете, помощ в домакинството на някого, който не се справя сам, болногледач, приемен родител ще запълнят тази празнота. Съфорумката написа още нещо - през деня е на работа и сред хора, но вечер като се прибере няма с кого две думи на български да си каже. Т.е чувството за самота и изолация се подсилва и от факта, че е в Германия. Може би едно завръщане в България ще помогне.

Препоръчани теми

Влюбена в мъж който не ми говори и ме избягва

Какво за вас е "обсебващ човек" и защо са такива??

За хората, които нямат срам

Връзка с мюсюлманин

Причина:

Причина: