Политиката на България - епизод осем

Когато говори за рязане на 3 милиарда "на ангро" от капиталовата програма, Асен Василев на практика предлага държавата да се откаже от милиарди европейски средства.

Или отново да се отлагат разходи от националната капиталова програма (по вече поети задължения).

И на мен ми се иска да можем да намалим дефицита още тази година с 3-5 млрд. евро.

Но начинът, по който Асен Василев предлага това да се случи е неработещ. И самият той никога не би го предложил ако е финансов министър.

Нека погледнем разбивката.

От общо 9.36 млрд. евро капиталови разходи 3.96 млрд. са очаквани пари по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) - 42.3%. Други още 14.7% са по други европейски средства. Тук трябва да се отбележат две неща.

Първо, едва ли Асен Василев някога би предложил да режем европейски средства. Със сигурност не би, ако е на власт. Второ, дори да се орежат тези пари, това няма да има положителен фискален ефект, защото разходите посредством европейски средства са обвързани с ПРИХОДИ на европейски средства (очевидно). Греда.

Тогава остава да се реже от 4.03 млрд. национални средства в капиталовата програма. Тук явно е огромното "надуване". Добре, но за да съкратим 3.0 млрд. това значи да орежем 75% от нея. Това са пари предвидени за неща като общинска инфраструктура, милиарди задължения, чието покриване е забавено през предишни години, само и само да се закърпи формално 3% дефицит. Но рано или късно това трябва да спре.

Освен това - в националната програма има СЪФИНАНСИРАНЕ по европейски проекти. Тоест и тук ако режеш безцеремонно по всяка вероятност ще блокираш и изгубиш европейски средства. Защото крайният срок за усвояване на парите по ПВУ е тази година. При другите европейски средства няма чак толкова кратък срок, но орязването на национално съфинансиране пак може да забави или блокира проекти. Напомням, че настоящия програмен период приключва през 2027.

Що се касаят разходите за издръжка, там аргументът, че увеличението е твърде голямо е по-защитим, но отново - това, за което говори Василев е невъзможно. Няма как да се замрязят толкова лесно на миналогодишното ниво.

Разходите за издръжка неизбежно растат, защото имахме и ускорение на инфлацията. И още в първите 4 месеца на годината разходите за издръжка са с 34% по-високи, отколкото са били през същия период на миналата година. А кой управлявяше през по-голямата част от първите месеци на 2026? Точно така, бившият съпартиец на Василев - Андрей Гюров. Като е толкова лесно да се режат разходи за издръжка защо неговият кабинет не го е направил?

Тук все пак ще отбележа, че според мен разходите за издръжка е възможно да са с няколкостотин милиона евро по-малко. Но идеята, че могат да са с 1.5 млрд. по-малко, замразени на миналогодишните нива е неправдоподобна. Трябва да се работи за трайно свиване на тези разходи, със сигурност, но това изисква подробен анализ, одит, план за реформиране/закриване/съкращаване на ведомства, което няма как да се изготви за 1-2 месеца.

Самият Василев никога не се е и опитвал дори да прави нещо подобно. А той е написал повечето бюджети през последните пет години.

Асен Василев е безцеремонен демагог и говори наизуст неща, които знае (надявам се), че са пълни глупости, но знае и че много хора ще им се вържат. Особено тези, които гласуват за него. Никога не е имало по-голяма пропаст между чувството за интелектуално превъзходство на дадена група хора и реалната им способност да разсъждават.

Иначе съм напълно съгласен, че правителството трябва да е по-амбициозно относно структурни реформи и рязане на разходи (текущи). И ако не видим по-амбициозни планове за следващите години скоро, това ще е разочароващо. Защото правителството наистина има гласуваното доверие от българския народ. Такова мнозинство, каквото му позволява на практика да "преоснове" държавата. Дано не го пропилее.

Но в момента от опозицията вместо да се отнасят сериозно към казуса с дефицита в бюджета, единствено правят политически цирк. Вместо да са конструктивни критици на властта, размятат предложения и лозунги, които нямат нищо общо с реалността. Това ще се върне върху тях като бумеранг, защото така и властта и българският избирател ще спрат да ги вземат насериозно.