Публикувана: 2 май 2007, 20:15 ч.
Последно мнение: 2 септ. 2007, 00:41 ч.

Днес ми е мъчно, защото.....

31 679
602
1

# 555 19 авг. 2007, 11:23 ч.

постоянно
Мнения: 7 123

Оххх момичета какво да ви кажа- при мен и плачът не помага вече.........
Онзи ден купих страхотни рози за Рождения ден на Томи и днес ги гледам как са се отворили- досега тук в Англия не ми се е случвало да попадна на такива.Страхотни са.... и започвам да си мисля че моят Томи ми показва чрез тях обичта си и ми става мило и топло ... и пак започвам да плача. Cry

Прегръщам всички ви Hug

http://www.jumpcut.com/media/dyn/60/734b/99082ca1b46ddd59807ddf8a47/view.jpg
http://www.jumpcut.com/media/dyn/84/3624/a95783bed3d12ba4541c96a7b4/view.jpg
Вили

# 556 19 авг. 2007, 15:21 ч.

Виена
Мнения: 1 247

Тарталета, Аги, Вили, когато ви чета, ми загорчава... Прегръщам ви! Hug

Дано Бог и всички светии пазят дечицата, които са с нас. Дано те да са ни живи и здрави! А ангелчетата... тях няма начин да не помним и да не страдаме. Не е справедливо, когато майката надживее дете. Но се случва. Случило се е и на нас, уви...

# 557 21 авг. 2007, 11:53 ч.

Мнения: 674

Здравейте мили момичета!първо искам да се извиня ако нахално нахлувам в темичката ви,но днес ми е адски мъчно и почти
няма с кой да го споделя Cry

Днес погребват много близък за мен човек,който бе убит в Петък от неизвестен засега извършител.Нагло убийство което е извършено пред очите на жена му,10 год. им син и още куп гости.Мъчно ми е за добрия човек,който си отиде,а пращеше от
енергия и живот.Мъчно ми е за неговата жена и детенце,за който спомена от това убийство никога няма да се заличи,мъчно ми е за всички,които страдаме за него.Мъчно ми е и че това може би ще си остане едно неразкрито убийство. Cry

По принцип мислех че съм силен човек,мога да приемам необратимите неща и да свиквам с мисълта за тях,но май не е така.
Вече 4 дни в главата ми се въртят черни мисли и немога да ги изгоня,колкото и да се опитвам.Иначе и аз имам своя,лична трагедия,
която се опитвам да подтискам и да не мисля за нея,особенно сега,когато нося нов живот в себе си.Преди 9 мес. почина моето първо
детенце,само на 3 дневна възраст.Голям шок беше,и голяма трагедия.Трябваха ми няколко месеца за да си стъпя на краката,а сега имам чуството че се връщам пак в онази гадна дупка,където губиш желание за всичко и не живееш,а просто съществуваш....
Днес ми е мъчно наистина за много неща,иска ми се да е само за днес,но надали.... Cry

# 558 21 авг. 2007, 14:21 ч.

Mediterraneo
Мнения: 38 626

Изабела, прегръщам те.

# 559 21 авг. 2007, 14:42 ч.

Мнения: 7 132

Изабела, съжалявам. Cry

Наскоро и моето семейство се сбълска с убийство на близък, но засега няма никакво развитие с хванатия убиец.
Съжалявам, че си преживяла трагедията да загубиш детенце.
Виждам лентичката ти и това, че има за какво да се бориш. За смисълът на живота! Опитай се да скриеш страховете и да не им даваш да те преробват. Hug

Успех.

# 560 21 авг. 2007, 20:45 ч.

Мнения: 2 849

Чета ви често и рядко пиша .Защо има толкова мъка?Не е справедливо .Всеки път се просълзявам,а уж съм желязна .Ох,как искам щастие за всички пишещи тук .

# 561 21 авг. 2007, 23:08 ч.

Мнения: 1 170

Току-що прочетох за бебето Криси от горната тема. Странно е как човек не може да свикне с подобни истории: четеш, четеш и всеки път плачеш и съпреживяваш мъката с мамата все по един и същ силен и болезнен начин Sad