Днес ми е мъчно, защото.....

korni6onko    . Не мога да си представя как си успяла да се справиш с тази мъка и болка. Доста сили са нужни за да се пребориш.

Еинджълс и на теб ли ти е мъчно, мила?

Светленце, стана ми ужасно мъчно, когато видях подписа ти. Не знаех...Съжалявам, ужасно съжалявам...прегръщам те силно
Продължих да чета...и след всеки пост ми ставаше все по-мъчно и по-мъчно. Мъчно ми е за вас, приятелки мои!

На първата сутрин след загубата се събудих и си помислих: „Най-ужасното нещо е, че животът продължава.“ Днес поглеждам дъщеричката си и си мисля: „Все пак е прекрасно, че животът продължава.“ Какво ли ще се случи днес или утре или след година? Не знам. Какво ли ще ми поднесе съдбата, с коя мисъл ще се събудя? Не знам. Знам само, че днес тук и сега имам Вероника. Тя протяга ръчички към мен, смee се и не знае нищо за тъгата на света. Единственото, което мога да направя е да я даря с моите грижи и любов. И все пак колкото и деца да имам, в сърцето ми винаги ще има една празнота, една загуба...

И днес ми е мъчно....Трябва да уча,а не мога да се съсредоточа върху темите по история.В главата ми са само мисли за бебчетата,които загубих....Чух се с моята учителка по история.Не се бяхме чували от миналата година по това време.Тя ме попита какво става и "Роди ли?Как е бебчето?".....Стана ми много мъчно...А и тя се почувства ужасно,защото не знаеше какво е станало.Когато и казах,не спря да  се извинява за въпроса,милата....Замислих се....И отново нахлуха спомени....спомени за радостта,която беше помръкната от загубата.....

Това, което е било в душата ми, и все още е, дори и вече притъпено, само вие май можете да разберете, но се справих. Трудно, но се справих. И сега има нощи, в които сънувам, че в мен расте едно малко същество, и като се събудя ми е гадно, и празно, и пусто, но това е живота, това ми е било писано, и трябва да се примиряваме със съдбата. Пожелавам на всички ви да си имате едно малко същество, което да гушкате и обичате и да запълни празнината която сега изпълва душата. 

Корнишонче, раждането не прави автоматично от жената майка и не я прави повече жена. Иначе домовете за деца нямаше да са пълни с изоставени деца.

Ти си МАЙКА, защото обичаш едно дете. МАЙКА си, защото въпреки терзанията си и празнотота си (както сама я определяш), си решила да осигуриш дом и семейство на едно детенце. Имаш огромно любящо сърце.   

  ох ,мъчно ми е .Мъчно ми е за всички .Разплакахте ме само като ви чета .И вчера и днес и все ми е мъчно .Не съм същата и не мога да се примиря . Имах нашите срещи с моето ангелче всяка седмица ,сега е толкова дълеч и ми липсва още повече ,а наблизо и църква нямам да си паля посвещичка .

Ради, можеш да си палиш у дома. И аз ще запаля за двете ни ангелчета. Мъчно ми е за теб, много

Ради, 
Няма ли някъде наблизо около вас православна черква - сръбска, руска или гръцка?
И в Католическа едва ли някой би те върнал, ако решиш да влезеш и да се разтушиш. 
Спомням си темата ти "как излизате от дупката?" и тогава си мислех как би преодоляла отдалечеността на гробчето на Еди, когато заживеете в Щатите.  А това е едно късче земя.
Еди е в сърцето ти . Където и да отидеш, той си живее там. В момента Еди е в дома ви, защото вие двамата сте свързани емоционално,  докато не дойде времето, в което ще се "срещнете". Дотогава ще изтече много вода.
Довечера, когато "излязат" звездите, погледни нагоре и виж тази, която проблясква повече от другите. Или най-бялото и меко облаче. Там някъде сигурно щурее заедно с други ангелчета.
Аз вярвам в такива едни неща. Наивни. Но го вярвам.   
 

Ох ,просълзихте ме .Обичам ви 
Гледам звездите и знам ,че е някъде там .

Мъчно ми е защото вие всичките заслужавате повече от мен да имате моята дъщеря. Защото аз не бих могла да бъда толкова добра майка като вас. Защото тя би била много по - щастлива с всяка една от вас, отколкото с мен. Защото аз нямам силата, волята и смелостта ви. Защото аз не мога да обичам така както можете вие. Така, както е лесно е да вярваш в това, което виждаш, е лесно да обичаш това, което ти отвръща с любов...
Мъчно ми е, когато се опитам да усетя и стотна от цялата болка тук, но не ви съжалявам, защото един ден вашите ангелчета ще ви гушнат там някъде на небето и ще видите, че нищо от това не е било напразно, че всичко си е струвало...
Понякога съжалявам само себе си...
Не знам дали правилно ще разберете всичко това, но ми се ще да вярвате, че всички майчини сълзи стигат докъдето трябва.
С най - добри чувства.

Аз те разбирам правилно MamaZ, но едно не разбирам...  
С най - добри чувства и от мен   

само минал през ада му е дадено да види рая
този дето не е бил в ада... може да се съжалява понякога за това което ще пропусне
мисля, че това е смисъла на думите

Това го разбирам вече, благодаря... май не вникнах достатъчно в думите на MamaZ...

Ане Елизабет била леко момиче и млада родила дете. Но я взели да кърми сина на графа и за дребни стотинки тя продала сина си на местен бедняк да го гледа. Течал живота й и тя не се сещала за детето ти. Обожавала малкия граф. Пораснал той и тя тръгнала по своя път. А нейния син мизерствал и живеел по-зле от кучетат - и тях както пише Андерсен понякога някой ще ги погали и помилва, а него - нямало кой. Един ден го сложили да помага на някаква лодка. Но лоцмана бил пияница - и лодката потънала.
Разбрала Ане за това - но нищо не трепнало в душшата й. Тръгнала тя един ден да види любимия си граф. Е видяла го - но нямало вече нищо от неговата детска любов. Тръгнала си. По пътя й който минавал край къщата на бедняка отгледал детето й тя решила да спе да почине. И жената й казал, че родния й син, дето тя се отървала от него за стотинки е умрал. Задрямала Ане и сънувала как в деня на страшния съд нейния син станал вече ангел й казал "хвани се за мен - аз ще те спася, ти все пак си ми майка" и тъкмо да я издигне над ада - метнали се отгоре й други майки като нея викайки "щом тя ще се спаси, нека и ние"
Въпреки че се стъмвало Ане решила да си ходи. (ПЪтя й минавал по морския бряг. Какъв бил ужаса й като видяля духа на умрелия си син., който искал от нея тя да му изкопае гроб.
Започнала тя в мокрия пясък да рие с голи ръце. Идела вече зората, когато призрака пак дошъл погледнал гроба и тихо казал "само половин..." и и зчезнал.
На сутринта я намерили на брега на морето. БИла жива, но вече не била на себле си - хората говорелии, че със себе си сина й взел половината й душа и за да стане тя пак цяла - трябва да изкопае цял гроб за него....
И така - мине се не мине я намирали на брега на морето все в опити да изкопае гроба.
Минала се една година.
една нощ тя пак уситела зова на душата си  и отишла да копае,но когато стишгнала брега на морето се появил сина й и й казал
"цяла година ТИ МЕ НОСИШ В СЪРЦЕТО СИ. ЗА ДЕТЕТО НЯМА ПОІДОБРО МЯСТО ОТ МАЙЧИНОТО СЪРЦЕ. затова ти връщам другата част от душата."

това е много свободен разказна една приказка на Бандерсен и ще ме простите за свободата да я разкажа
но няма по-врна приказка и няма по-вярна истина от тази - че децата са добре когато ги носите в сърцата си! не им трябва дом, гроб и сасвото и да е - нужна е искрената ви любов към тях, а тя тлее във сърцата ви и няма значение къде се намирате!