В момента чета ... 99

Тя има нещастието да обитава онзи черен днес и срамежливо отбягван период (има нещо гнило в Дания) от 60-те години на мин. век, когато умствено слаборазвити жени, или такива с „леко поведение” и морал – извън добронамерено християнския скандинавски модел – са били били подлагани не само на принудително въдворяване в клиники и приюти. Но и – често без знанието им – стерилизирани, след аборти.
(Документалният бекграунд на поредното чудесно криминале на Адлер-Улсен не само е реален – с появата на прото-неофашистки формирования, които и Стиг Ларшон, като журналист, изследва преди да напише трите „Милениума” и да си отиде. Престъпления, свързани с евгеника, т.е. създаване или поне опазване на чиста раса, са извършвани и все още може да се намери документална хроника в интернет. Макар – явно – да е период, с който не само там не се гордеят, но и някак впоследствие замитат под килима. Странно ми беше, лично, когато преди 3-4 г. в нещо като преглед на скандиноара в литературата и киното – със заглавие „Сканди-трилърите като гид в северния мрак” в две части с общо над 30 страници – голям интернет портал ми цензурира пасаж, точно такъв и колкото този, който пиша сега в скобите.)
Но за книгата… Карл Мьорк не ми е в тройката на оживелите в трилъри детективи, водена от Хуле, но си ми е симпатичен и съм му фен също. Благодарение на изказа, изразните средства и начина на поднесената история от автора. Разбира се, и с превода на Ева Кънева. Опитах да игнорирам спомени какво „ще му се случи” на Ка́ле в сетнешни романи (относително скоро четох и "солта", май предпоследна в хрониката) и тъй си минах през случая с него, Росе и Асад. Особен дух цари в Отдел Кю (т.е. в главата на Улсен): моето усмихнато определение е „шантав”. И загадката си я бива. И дори – за разлика от географските „по-нагоре” скандита – самата атмосфера е някак малко по-ведра, по-весела (нищо, че на нашите хора им се пече яйце под… поговорката); а всичко в разказа идва от Мьорк: чешит, който няма как да не ти хареса. Разплитането трае календарно малко време и динамиката не липсва. Финалното разплитане си струва… четенето. А възмездието – авторът е избрал вид житейски сарказъм.
Хубав роман. Който не е попадал на Юси А-У, да вземе да се срещне с него. Филмите (с Николай Лие Каас) също не са лоши – ала в четивата (струва ми се) хуморът и щуравата обстановка край нашите тримца са по-подробни.

„Градът и градът” ми се „мержелееше” отдавна и най-сетне отидох там – в „защрихованите пространства”, където „престъпВение” е да не спазваш закона какво можеш да виждаш и какво не трябва да невиждаш. Точно така! Даже в първите 50-60 стр. (Е-вариант при мен) бая чудене падна кои думи са променени от автора (поклон пред превода на Богдан Русев!) и дали – все пак – няма и правописни/печатни грешки.
Действието се развива в два фикционални града-държави на границата на Европа – Бешел (Besźel) и Ул Кома (Ul Qoma). Тяхната уникалност не е магическа, а геополитическа и психологическа – впечатлението е, като да са някъде Източна Европа, че са бивши соцдържави и дори дали не са нейде на Балканите (Титова Югославия, Тошова България, Чаушескова Румъния, Албания на Енвер Ходжа?). Но иначе сюжетът си е криминале – детективски роман-притча, (за мен; или фантастична утопия) доста покриваща или продължаваща Оруеловия „1984”. (И поне мъничко – „Следотърсачът” на О.С.Кард, действията в "Градина"-та.)
Даже си направих експеримент като попитах АІ и той ме „светна”: това било Психологическият ефект на „Пробива“:
Тъй като книгата е за изкривеното възприятие на реалността, Миевил иска читателят да изпита абсолютно същото усещане като героите. Когато виждате думи, които изглеждат сгрешени или леко „счупени“:
•  Очите ви се препъват в текста.
•  Вие сте принудени съзнателно да „невиждате“ грешката, за да разберете смисъла.
•  Това перфектно симулира психологическото състояние на гражданите, които виждат нещо, но законът ги задължава да го филтрират в ума си.
Та, тъй: социалното конструиране на реалността и споделеното отричане (които са ни постановени да „виждаме” и „невиждаме” в два уж реални „квартала” на един и същ град-държава) са облечени в добро криминално разследване с исторически нюанси. Вторият аспект поставя и предизвикателството – а няма ли и трето пространство, невидимо или изгубено в митове и легенди, което може да е несъществуващо и надежда за „арбитраж” в съзнанието за диспропорциите в обществено-морален (ала и политически) ракурс за примирение / непримирение със системните постулати.
Оценката ми е много висока. (Имам и „Морелси” на няма да я подхващам веднага.)

В съвсем други "вселени", но сходно привличащи ме са Хиперионите, Ендъровия свят, Ле Гуин - ала и Колекционерът на Фаулз, Под вулкана на Лоури, Аз Върховният на Бастос (за да посоча на прима виста коренно различни жанрове, без емблематични класики). Това съм аз - читателят.
А ревютата ми могат да бъдат и просто такива: абе, готина книга; има интрига, бая сложни думи и изрази, малко трудно се чете, не на всеки ще допадне. (Но - както и съм писал за интернет портал до неотдавна, не само за рокмузика, за Тери Пратчет и за "Градът..." ще са различни и като интонация и като възприемане. Предпочитам да напиша, каквото мисля и както даденото четиво ме "принуждава" да се изразявам - може да е полезно и тъй за някои - все пак, различни читатели сме тук в темата.)