И на мен не ми хареса, но не мога да кажа, че е "ужасна", нито пък авторката и. Виж "Стъклената градина" много ми хареса.
- Публикувана: 24 апр. 2026, 11:44 ч.
- Последно мнение: 24 юли 2026, 19:13 ч.
В момента чета ... 99
"Лятото, в което мама имаше зелени очи" на Татяна Цъбуляк я бях взела от библиотеката.
И на мен не ми хареса. Даже не я завърших...
"Стъклените градини" също не я завърших. Не мисля да пробвам трета книга от тази авторка.
И на мен не ми хареса. Даже не я завърших...
"Стъклените градини" също не я завърших. Не мисля да пробвам трета книга от тази авторка.
Инк - Мери не може да се мери изобщо с Патриша.
Успех с Камю - на мен в началото Чумата ми вървеше тегаво, но после става интересна и се заплеснах с всичко от този автор.
За децата и книгите - напълно подкрепям - аз почнах навремето със Салгари, Карл Май и Синовете на Великата мечка - така се бях запалила, та от там минах през Дж. Хадли Чейс / който и сега прочитам с кеф за разтуха/ и Агата Криси преди да нагазя в Достоевски и Гогол. Тургенев го разбрах на стари години, като и Дикенс, както и Гьоте.
Щерката започна с разни детски книжки, сега мъчим Пипи.
Розавият комунизъм няма да го коментирам, книгите оцеляват и след 451 по Фаренхайт - много са упорити, гадините.
МБрадър на тебе разчитам да препоръчаш нещо в духа на Стругацки / писна ми да ги препрочитам/ от Световното и без това останаха само два мача
Успех с Камю - на мен в началото Чумата ми вървеше тегаво, но после става интересна и се заплеснах с всичко от този автор.
За децата и книгите - напълно подкрепям - аз почнах навремето със Салгари, Карл Май и Синовете на Великата мечка - така се бях запалила, та от там минах през Дж. Хадли Чейс / който и сега прочитам с кеф за разтуха/ и Агата Криси преди да нагазя в Достоевски и Гогол. Тургенев го разбрах на стари години, като и Дикенс, както и Гьоте.
Щерката започна с разни детски книжки, сега мъчим Пипи.
Розавият комунизъм няма да го коментирам, книгите оцеляват и след 451 по Фаренхайт - много са упорити, гадините.
МБрадър на тебе разчитам да препоръчаш нещо в духа на Стругацки / писна ми да ги препрочитам/ от Световното и без това останаха само два мача
Сигурно съм единствената харесала "Лятото, в което мама имаше зелени очи" . Все още си спомням части от книгата. Кофти взаимоотношения между майка и син,но в голяма степен реални за много семейства. Различни сме,тук има съфорумки с които за някой книги сме на едно мнение но за други сме в 2та полюса..
Сигурно съм единствената харесала "Лятото, в което мама имаше зелени очи" . Все още си спомням части от книгата. Кофти взаимоотношения между майка и син,но в голяма степен реални за много семейства. Различни сме,тук има съфорумки с които за някой книги сме на едно мнение но за други сме в 2та полюса..
Довърших "Записки на младия лекар" - давам 4*. Последния разказ Морфин за мен е доста поучителен, защото се представят последствията от зависимостите!
"Под игото" ми беше любимата книга от задължителната литература!
Скрит текст:
В момента чета "В полусенките на историята. Комуникации, шпионаж и отровителство през вековете", взех я преди години по време на командировка и така не стигнах до нея Аз съм в депресивен епизод и отчаяно се опитвам да си вдигна серотонина. От натоварване, стрес и учене минаха години (четеца ми буквално е умрял междувременно от неползвани) откакто четох нещо неработно или несвързано с бебета и имам чувството, че няма художествена книга, която да ми хареса. По-популярните вече са в стил "от вратата за краката", любимите ми автори са умрели и нямат нови, изобщо сложно. Може би само вече научните ми доставят някакво удоволствие затова ...
Може би мнението ми е непопулярно, но не виждам нищо лошо в това някои произведения да отпаднат от учебния план. Времената се менят, хората се менят, светът днес не е същия, както в моето детство например. Аз също не успях нито да прочета, нито да разбера за какво става въпрос в Под игото, въпреки че ни беше задължително четиво. Изключително тегаво и неразбираемо за мен, а бях от четящите деца. Точно по времето, когато мъчех Под игото буквално за няколко дни изгълтах Конника без глава. Съвременните деца какво точно ще разберат от архаичния текст? Те са толкова далеч от този изказ и от тези събития.
И за да съм по темата, чета Опасно лекарство. Истинско удоволствие е за мен да чета Артър Хейли.
И за да съм по темата, чета Опасно лекарство. Истинско удоволствие е за мен да чета Артър Хейли.
Sparks, и на мен "Под игото" ми беше любима книга. Детето обаче, не може да я прочете 🤔 Колкото пъти я захване, заспива 😃 А не е да не чете - що фентъзита сгъна, ученическото издание на "Клетниците" мина за три дни, Винету, Сребърните кънки (тоест не чете строго само фентъзита) ... Просто съм изумена как не става с това "Под игото"! И най-странното ми е, че не я разбира. Питам го (забелязах докъде е) коя е голямата любов на Огнянов според Вазов, той вика "Стефчова"!!! 🤪
Моето мнение е, че архаичните думи не са враг, но начинът, по който ги поднасяме на децата, често е твърде сух и ги отблъсква от четенето. Когато на една страница има 15 непознати думи, четенето спира да бъде удоволствие и се превръща в дешифриране на шифър. Детето губи нишката на сюжета, отегчава се и просто затваря книгата. Иначе моя внук много хареса "Тошко Африкански"
Чета в момента "Говори ми за дома".
До средата съм, но още не мога да кажа дали ми харесва...
Чета в момента "Говори ми за дома".
До средата съм, но още не мога да кажа дали ми харесва...