В момента чета ... 99

Някой чел ли е "Дъждът оставя следи" на Александър Чобанов?
Има я и в сторител - за слушане.

Върви сериал по книгата по Нова. Изглежда интересен.

Аз слушах “Дъждът оставя следи”, дадох 3/5. Не е нещо невиждано, но е приятно криминале. Има си всичко - мистериозно убийство, млад и неопитен разследващ, някогашен полицай, който помага на неопитния младок, препратки към стар неразрешен случай и дори още по-назад в миналото. Всичко това на фона на Рилския манастир. Интересна ми беше паралелната история на манастира,  превръщането му в музей от комунистическата власт и изгонването на монасите. На моменти писането ми се стори много кинематографично.

Продължавам “Царина” на четеца и междувременно подхванах “Адажио за Мария” в Сторител.

Върнах се тази седмица от там, бях си оставила книгата за лятната ваканция, но бях пращала снимки на майка ми, която я чете и тя каза, че усещането е, все едно книгата е оживяла в тези снимки. Има много хубави отзиви за цялата поредица.


Коко, аз я четох. Започна ми доста интересно и почти ударно, но в един момент ми стана доста скучна и я четох по-бавно. Като цяло е интересна, историята е доста завладяваща, но има някакви моменти в самата книга, от които ти доскучава или бавят действието. Като цяло не е лоша, но е много типична за самата авторка. Действието се развива ужасяващо бавно и на огромно количество страници.
Прочетох "Да откриеш Пепеляшка" - типична история на Хувър, прекалено тийн. Имаше нещо недовършено и неизяснено в тази книга, определено не я препоръчвам. На летището и в самолета отметнах "Сделката", а след това "Грешката" - върви сериал по тях и исках да видя самия сериал, затова реших да ги прочета. Типични тийн романчета, надявам се да е по-хубав сериала. Но пък разглеждат доста сериозни теми - за насилието в семейството, за насилието над жени, за мобинга, хареса ми как са развити самите теми и как се подхожда към проблемите в тях. След тях прочетох "Когато си в Рим" - много симпатична история, за певица, която не се чувства добре, харесва много Одри Хепбърн и вдъхновена от нея решава да повтори нейното бягство в Рим, но не кой да е Рим. Естествено има разни комични ситуации, много смях и романтика. Типичното ваканционно четиво. В момента продължавам с втората книга от поредицата - "Съвършено повторение".
Докато бях в Лондон, попаднах в прословутата книжарница в Нотинг хил и естествено се върнах с четири нови книги Авторка, която не бях чувала до сега, но пише исторически мистерии - "The Maiden", "The King's Withches", "The Mourning Necklace" от Kate Foster, както и от любимата ми Карън Роуз - "Say no more". Хареса ми, че трите книжки имат автограф на корицата и са с много интересни корици.

Geia,благодаря за отговора!
А който е чел "Медноглавия демон" може ли да припомни, защото май доста хора я купихте?

Довърших Putin's People. Чудя се кога ще напишат подобно разследване за българските политици.

Започнах On Our Best Behavior. Едва на 25 страница съм, но съм във възторг.

Изчетох няколко книжки от ирландски автори (Маги О'Фарел, Клер Киган). Атмосферни са, струват ми се близки до българската душевност. Въпреки че нещата изобщо не са представителни - я какви бг автори изпонапечатаха последните десетина години. Някакви нашумели бози - политкоректни като Капка Касабова или пък шумно-бляскави като Людмила Филипова, кояото сигурно си мисли, че Дан Браун е нейн учител (и в Дан Браун е същото забозяване като при наш'та) Кой автор стои като типичен за българската душевност!? Аз не се сещам? Кажете вие, може да съм пропуснала нещо.

Като я прочетеш, да пуснеш ревю със снимките барабар.

Колкото по към края отивам, толкова по ми харесва. Авторът пише според очакванията на читателя.
Ще потърся и другите, но по-нататък.Хм, замисли ме.

От съвременните ли става въпрос?

Да, от съвременните. Никога не бих подложила на критика Вазов, дори да не ми съвсем на сърце - спор няма, че е творец на народа, хванал духа на времето и писал за ползата на мнозина.
Но днес? Хисто Калчев с вулгарните романи? Георги Господинов с космополитната си индивидуалистичност, която мноооого внимава къде стъпва в политически план? Галин Никифоров с бисерите си (в хубавия смисъл на думата) - и той далеч не е типично български?

Владимир Зарев най-много ми харесва, но и той не е първа младост.

Милен Русков ми харесва най-много. И Чамкория и Възвишение. Вярно, че и той не е от най-младите,а и действието на двата романа се развива в края на 19 и началото на 20 век. Но за мен няма друг съвременен писател, който пише толкова въздействащо и увлекателно.

Аз останах с впечатление, че се търси проза, за душевността в наши дни, т.е. след 2000 г.
Иначе бих споделила, че "Тайната на Димана" на Вилия Борисова ми хареса, но тя е за около 80 години на миналия век.

Как точно дефенираме "българската душевност"? Да пише за бита и психологията на българина ли, да вплита фолкрорни елементи в творчеството си ли, да изследва проблемите на съвременния човек ли? Не ми е много ясно, а още по-малко ми е ясно какво означава авторът да "стои като типичен", даже ми звучи като нонсенс - всеки автор има собствен характер, стил и любими теми, така че няма как един да е типичен, а друг да не е.

Каквото и да се дефинира, темата е какво четем в момента. Всеки чете каквото иска, харесва и му е интересно
Който иска да размишлява за душевността на българина, може да почне с Марко Семов и Българска народопсихология. Или Георги Марков и неговите Задочни репортажи…

Въпреки поставения по-горе етикет на Господинов, той е гордостта на много български читатели и въобще хора, обичащи България.

Милен Русков е гениален ум и топ перо. Жалко е, че няма нищо ново от него, но и това, което е написал, е достатъчно.

За бла-бла е хубав въпрос, но може би ще е супер да е в другата тема за четенето. Ще следя с интерес.