В момента чета ... 99

Аз чета в момента (на плажа) "Мечът на Кайген" от М.Л. Уанг. Почти на финала съм и трябва да кажа, че книгата ме развълнува силно, написана е много завладяващо и през цялото време ме държи в напрежение. Като се има предвид обема ѝ, направо я "глътнах" за 3-4 дни.

Даже стават по-хубави, миналата седмица приключих осмата. Единствено шестата беше малко тривиална, но 7 и 8 са може би най-добрите дотук.

В момента чета "Къща без прозорци" - хубава книга за живота и силата на афганистанските жени, както и за мястото на честта в обществото.

Прочетох "Женският кръг на лейди Тан" - Лиза Сий
Добре написана книга, с история за жени по мъжко време, ако мога така да се изразя.
В много държави явно е било безгласието на жени, със стойност по-ниска от добитък. Който обича семейни истории ще му хареса книгата.

Прочетох "Присъдата е смърт" на Хоровиц. Много ми хареса - свежо криминале, до последно те държи в очакване, че не е разкрит истинският убиец. Сега започвам първата част "Убийството е всичко", пак с главен герой Даниел Хоторн , малко на обратно ги подкарах, но не вярвам това да ми развали удоволствието от четенето.

Чета "Пътниците по линия Ханкю" от Хиро Арикава. Преди години,когато излезе "Пътеписът на един котарак" нещо не ми потръгна (явно не е бил моментът) и я оставих да отлежава.
Сега се запознавам с авторката и начинът на писане ми харесва. Историята много ми напомня на" Хората от платформа номер 5" като усещане, което предизвиква в мен.
Запознаваме се с 11 героя, возещи се във влаковете от конкретната линия. Авторката е успяла да вплете историите им една в друга. По този начин опознаваме героите. Има засегнати всякакви теми - от съвсем нормални, леко затворени хора до взаимоотношения, в които имаме агресия към жената.
Харесва ми до тук, а и да кажа че оформлението е много красиво -  и на корицата, и вътре в книгата.

Аз още съм на "Прилепът" на Ю Несбьо, вече съм по средата на книгата и пак не ме грабва така. Очаквах може би много повече след всички суперлативи, които съм чела за автора.

Аз също чета с удоволствие книгите на А. Хоровиц, т.н "уютни криминалета" , ненатоварващи и създаващи "приятна" атмосфера в крими жанра. С този тип леки криминалета си почивам от други, които са точно на обратната страна на жанра. Харесвам цялата поредица за малко "старомодния", но проницателен и нестандартен детектив Даниел Хоторн.

Ами тя е първата от поредицата, ако не се лъжа. Нормално е да не е толкова добра, според мен. Но аз съм луда фенка на Несбьо и си го защитавам.

Да първата е, аз реших да ги почна отначало. Някак няма логика първите му книги да са по-слаби от последните, поне съдейки по други автори. Ще му дам шанс със сигурност, защото обичам скандинавските автори и трилъри. Тук точни трилъра ми липсва, някак ми е доста лежерно.

На мен точно последните от поредицата ми харесват най-много. И не само на мен. Чела съм ги в разбъркан ред.

Първите две от поредицата за Хари Хуле трябва да ги "изтърпиш", нататък поредицата става мнооооого хубава. Може и да се пропуснат, но аз лично не го препоръчвам.

"Пролетен сняг" от Юкио Мишима - трагична любовна история, започнала драматично и приключила печално, но с фокус не толкова върху събитията, макар те също да са много интересни и да показват по-голямата картина, на чийто фон се развива действието, а през чувствата и възприятията на участниците, най-вече през очите на главния герой Кийоаки, който е извъндредно вглъбен във вътрешния си свят, издига собствените си чувства на пиедестал и се възторгва пред силните емоционални трусове, особено когато му причиняват страдание.
Именно невъзможността, пред която се изправя, невъзможност, предизвикана от собствената му нерешителност, невъздържаност и липса на характер, е огледалото на неговата душа. Невъзможност да се заяви, да надмогне себе си и постигне благополучие. И макар, стигайки до предела на своите душевни страдания, да се противопостави на естественото си състояние на безразличие и безделие и да получи порив на решителност, не успява да промени и съдбата си. Но в своето падение не е сам, със себе си повлича своята възлюбена, за която не остава друг избор, освен да се примири с последиците от неговата нерешителност и страхливост.
Историята разказва за две фамилии с висок социален статус и приближени до императорското семейство в началото на 20. Век, когато в Япония е време на културни и политически промени, на границата между строгите традиционни правила и европейското влияние.
Книгата е просто съкровище, стига читателят да преодолее леката досада в началото, тя е нужна, за да се потопим в атмосферата, да разберем героите, вътрешния им свят, да видим подробно и външните условия и да почувстваме духа на времето.
След средата обаче нещата рязко придобиват интензивно развитие, едни герои, седели в сянка, придобиват огромно значение, изскачат тайни от миналото и драматизмът достига своя връх.
Невероятно майсторство на Юкио Мишима, който изгражда убедителни характери и рисува с думите. През цялото време виждах книгата нато сцена.
Препоръчвам я на всички, които биха искали да усетят автентичната японска литература и са готови да отделят време за по-сериозен текст. Всъщност стилът на писане е лек и четивен, но досадата в началото може да откаже по-нетърпеливите читатели. Все пак много си заслужава, защото това, което получаваме накрая, е наситено емоционално преживяване, досег с непознатото, с идеалите на различни епохи и много красота, заключена в думи. Ще търся и следващата от поредицата "Морето на изобилието" - "Галопиращи коне", за която знам, че е превеждана у нас.
Преди това прочетох и "Повикът на бездната" от Хайри Хамдан, за която най-добре да не говоря - с две думи Паулу Коелю от Али експрес, направо не знам защо си го причих. Бях харесала предишната му книга "Лешникови градини", затова, но този му опит е доста по-лош.

И аз ги карам подред на Несбьо книгите. Втората, за сега, е като първата 🤭.
Хари ми е симпатичен, макар че до тук авторът е пестелив откъм описания на личността му.

Rayna13, чудесен отзив за "Пролетен сняг"! Литература от висока класа! Чела съм я през 2013 г. Слагам в скрит текст какво съм си отбелязала за нея, ако ти е интересно:
"Летера" имат издадена и втората част от "Морето на плодородието" - "Галопиращи коне", но вече не може да се намери в книжарниците.

Известно време не съм писала в темата, а имам доста прочетени книги, които заслужават споменаване. Може би ще пусна отделен пост за тях. В момента чета "Парижанина" на Изабела Хамад и още не мога да преценя дали ми харесва или не.

Мен този парижанин Хамид много ме дразнеше и не харесах книгата, голямо мекотело и мрънкало, на което все му се разминава и все друг му е виновен.
"Галопиращи коне" ще я търся от библиотеката, там има бройки, в книжарниците - не, но пък са преиздали "Златният храм", която не съм чела. От Юкио Мишима бях чела единствено "Морякът, комуто морето обърна гръб", но тя е много различна от "Пролетен сняг" - съвсем различен ритъм и настроение, всъщност отговаря на това, което пишеш за "Златният храм".
Сега подхващам някакъв чиклит "Кожа" от Е.М. Рийпи, засега не ме дразни, но да видим дали ще я дочета.