В момента чета ... 99

Ами при тази серия е така От "Червеношийката" нататък стават в пъти по-интересни и се четат буквално на един дъх.

Започнах "Писмата" - за сега са ми интересни, но още нямам мнение.

Поздрави от морето. Това е втора част от книгата, бих я определила като роман с финансова насоченост. Раздават или ти вземат всичките пари и гледат как ще се справиш - ще успееш ли да спечелиш отново или ще профукаш всичко. Естествено героите са различни по пол, възраст,социален статут и т.н. Хем е релаксираща, забавна ,хем и поучителна .
Две книги завърших от азиатски писатели:
"Фотостудиото на изгубените спомени,, много кратка книжка,буквално за часове се изпита. Съдържа в себе си три истории, всяка от която носи своята драма ,тъга ,но и щастлив финал, доколкото е възможно.
,,Ехо в града,, книга , която за мен е подходяща за тиийн или младежи 15-25г. , заради героите и събитията. Студентски протести на младежи в Хонконг,малко любовни трепети ,два различни свята на бедно момче и богато момиче, мечти и погубени такива, определено с удоволствие я изчетох ,но съм далеч от тази възраст и емоции.

Прочетох "Писмата" на Вирджиния Евънс. Една история, която разкрива постепенно живота на героинята, чрез писмата, които е написала през целия си живот.
Всеки герой носи своята история а писмата изграждат усещането, че читателят постепенно опознава истински човек.
Книгата няма драматични обрати а засяга емоциите, спомените, загубите и приятелствата на една обикновена жена. Приятна, лежерна, мъдра, емоционална, оставаща дълго усещането за уют и размисъл.
Препоръчвам .

Започнах " Фаворитите " на Лейн Фарго.

Прочетох и петте книги от серията Оф кампус - "Сделката", "Грешката", "Свалката", "В целта", "Наследството", за да мога да гледам сериала. Определено ми харесаха, като изключим сериозните секс описания, които за тийнове ми идват малко прекалени, но така е решила авторката, коя съм аз да я съдя Харесаха ми основните теми - за проблемите на тийновете - сексуално насилие, домашно насилие, алкохолизъм, загуба на родител. Всеки от основните герои има някакви проблеми и въпреки лекия тон, темите, които се разглеждат не са лековато представени. Има внимание към детайлите, начина на отношение към тези, които са преживели такива неща. Дори това, как да се справим с емоционалните проблеми е вътре в книгите. Харесаха ми, защото не подхождат лековато към самата тема. Естествено са си типично тийнейджърски, но не пречи да дадат насоки за част от нещата. Харесва ми и че спортът е основното нещо, което е като лайт мотив в книгите - както и това, че той кара главните герои да се придържат към определени правила.
Попаднаха ми и "Когато си в Рим" и "Съвършено повторение" - и двете са типични летни книги, но ми хареса хуморът в тях. Романтични истории - млада певица решава да избяга, тъй като се чувства претоварена и попада в затънтено градче на име Рим. Естествено следват доста комични ситуации, но като цяло завършва с хепи енд. Във втората нейният бодигард открива щастието в лицето на сестрата на главния герой Отдавна не се бях смяла толкова на книга. Харесаха ми и двете и нямам търпение да се появят останалите две от серията. С удоволствие бих ги прочела.
Довършвам "Студен гранит", за който още не мога да кажа дали ми харесва или не. Струват ми се доста объркани случаите, които разглеждат. Главният герой има някаква история, но тя не е споделена в тази книга, само има препратки към нея. Недовършен или изобщо не започнат ми е този образ, но ще го прочета и се надявам в следващите две да открия какво се случва с него. В момента излиза третата от серията.
И същевременно на киндъла започнах "Писмата" - за сега ми харесва. Обичам да пиша писма и смятам, че такъв начин на кореспонденция ни дава много повече поглед към един човек. Разкрива ни много повече за него. Героинята е доста интересна личност и всяко едно писмо ни разкрива полека лека пластове от нейната личност.

Хората по плажовете четят чиклити, аз препрочитам Галактика.
Дюновете ги зарязах - по-точно като Одисей, слагам си отметките и когато имам време и желание се захващам отново с тях.

Гневът на Ненагледна - чета

Х.Ф.Лъвкрафт – Планините на безумието” (2013-2021, Ентусиаст)
(Мисля, че отзив за Лъвкрафт е нещо излишно - който знае какво е, знае; който е чувал/чел и не му харесва - няма да му е от полза... Може за любопитните, които не са чели, но са сигурни, че под леглото има само прах - ако не е чистено скоро. )
Грабнах го в моето читалище, понеже на корицата прочетох, че освен едноименната новела, „в сборника са събрани непревеждани досега у нас произведения на Лъвкрафт: „Сянката на…”, „Музиката на…”, „Кошмарът в…”” и три разказа.
Кой не знае Лъвкрафт, кой не чувал за него?
Колкото и страшно по определение и на пръв преразказ да звучат страхотиите на Лъвкрафт, хорърът му е привлекателен, съвсем не толкова кървав, а по-скоро подлагащ любопитството и възприятията ни на изпитание за границите на непознатото. Дотолкова, че потърсих и си свалих още негови неща – за релакс по-нататък.

Друг вид релакс (посред мачовете от СП) започнах с Дмитрий Глуховски - Граничен пост. За възрастта и образованието ми, направо е емоционално дежавю това потапяне в руския постапокалиптичен социализъм. В началото съм, не мога да го сравнявам с "Метро". Но да ти се струва, че познаваш тези места, този манталитет, тези хора, че ги разбираш в говора... Ами, някак си, си се върнал в една младост - която не ти си изживял, но може и да си ти.

Том Сойер се оказа изненадващо приятна за мен - естествено, че съм я чела и преди, но не очаквах сега да ми хареса толкова. Чак ми се прииска да прочета още нещо старо... Обаче съм възмутена тези деца как ги пускат сами да се разхождат из пещерите...
И освен това, книгата завършва с обещание някой ден авторът да пише за порасналите персонажи, но това така и не се е случило - жалко. Знам, че има една малка книжка Том Сойер - детектив (навремето я имах, мисля, че е в библиотеката ми на село), но тя не е нищо особено.

Продължих си с поредицата за Д, но тази книга за пътуването до Северното море (първата от две части в поредицата), не ми е особено интересна, въпреки че е много хвалена. Набляга се на екшъна, а не на атмосферата и сюжетът просто не е нищо особено. Става за сериал на Сай-фай (ако тази телевизия още съществуваше).