Априлски бебета 2026-та годинa (Тема 1) 💙💗

Е, то не може всеки месец да качват по кило.  Моята госпожица вече е на 4 месеца, за месец е наддала окола 500гр и е пораснала с цели 5см!!! Но все така си изглежда пухена, въпреки че дръпна на дължина. Новото 20 е, че може да се обръща по корем, но не и да се завърта обратно, та все бедства и ходя да я спасявам. Непрестанно се мъчи това да прави до степен, че вече не може да седи в кошарата и за кратка дрямка, защото не заспива, а не спира и не спира да се обръща по корем, независимо колко е изморена. И пищи, че е заседнала. Поне ръката бързо се научи да си измъква. Лошото е, че с това обръщане, независимо колко часа са минали от последното хранене, в повечето случаи повръща, като включим и лигавенето - по-зле сме и от пеленаче, муселиновите кърпи и пелени са ми най-оборотното нещо в нас. Да живеят пералнята и сушилнята.
Иначе си махна сама нощните хранения, което е супер, но пък периодично ми се буди по никое време да играем. 🤣 Също реве в истерия, когато изпусне бибата(на всеки час) , когато сънува нещо, от колики, абе не знам кое е регресия, ние прогрес не сме имали особено, та съм свикнала на тия изпълнения и не ми е драма.
Единствено тъпата ротавирусна(слава богу, последна доза) пак скапва нещата, 10 дни по-късно пак са супер силни коликите, снощи се пробуди с вик, 5минути не мога да я успокоя, добре че гледах филм, та не спях да ми изкара душата.
Личната ни мноого ме вбесява, ходих и при една педиатърка на частно, която пък беше още по-голяма скръб - 30минути преглед, в които 10минути ми обяснява как не можела да ми прегледа детето сега, щото часът ми бил от 9, а тя бебета преглеждала от 11 и още 10, в които ме увещава да съм ходела до личната за направления, после се тюхка, че трябвало да ми вади касов бон и амбулаторен лист, а самото дете го претупа за 5минути, като накрая диагнозата беше "секи сам си преценя". Лошото е, че идва шестия месец и трябва да търся педиатър за разните му ехографии, а дотука двама са в черния списък. Подмладиха ме, почувствах се като в ученическите си години разни лели да ми говорят нравоучително и да ми начукват канчето все едно съм ученичка.
И моята госпожица плаавно си увеличи будуването на 2-2,30часа, ако пропусне следобедната дрямка стига и до 3, вечер си заспива обаче в 21-22. Някои дни е по-поспалива, някои дни е с големи прозорци, което е нормално според мен. Важното е, че до обяд все си придремва, та и майка й с нея.

Аз пък се притесних,че между 3ти и 4ти месец е наддала с кило. На мен много ми се вижда това. Аз не мога да разбера зъби ли я мъчат, какъв и е проблема,тия юмруци яко ги дъвче.. Като е по-корем вирва дупето и яде юмруците и се ядосва.
Но и тя повръща заради това без значение кога е яла и направо..🤯
Каката започна юни месец ясла- два пъти ми се е разболявала като втория път беше вече по-сериозно и правихме инхалации с пулмикорт и накрая пи антибиотик, защото нещо не можаха да и нацелят лечението и се проточи, но бебето остана здраво(имаше малко хрема, пу пу), а не съм ги делила, то няма и как.
Малката през деня заспива на ръце или в количката, по будна ли е не иска да седи в количката, без значение,че съм я вдигнала на 45гр и много ме ядосва това. Иска да я нося. Вечер заспива в кошарата, но още спи в гнездо, иначе се буди. Не знам как ще го махаме това нещо. И вечер яде поне 2 пъти.. Направо който е казал,че като е на АМ си махат рано нощното хранене.... Направо тоя накъсан сън не ми действа добре. Освен това се буди и за биба от време на време. И ми се струва,че ще е голяма лепка, постоянно ме търси, все иска само мен, в други хора реве.
А каката ... Омръзна ми с нейното приспиване вечер. Не може да заспи сама и това е, спи при нас, всяка вечер зяспивяме със скандал, защото не иска да заспи по сто часа. Направо вече нервите ми не издържат.
Оплаках се.

Оф, и аз се бях похвалила преди, че си заспива сам в кошарата. Е, да, ама вече не. Навън няма проблем със заспиването, щото нали с това друсане и се унася, прави различни интервали, по 1:30, 2, много рядко 2:30-3, идват му много, тогава вече се е преуморил и става страшно. Обаче като сме си вкъщи и приспиването е някакъв ад. Отвратително е всеки път. Слагам го и започва да мрънка, държа му ръцете, явно иска да съм при него, че тръгна ли нанякъде и почва да реве. На обяд пак с 300 зора заспа, накрая включих и тежката артилерия - кърмене, че вече не ми издържаха нервите, много се изнервих и се успокои и заспа, ама не искам така да свиква и го правя само в краен случай. Ама то това е на всяка дрямка като сме вкъщи, ще се гръмна. По половин час приспиване и очите му се затварят, ама не може да заспи, не мога да разбера дали късно го слагам или в процеса вече се преуморява 😵‍💫. Е, сега за вечерния сън, пак. За малко си мислех, че е заспал и нещо започнахме да говорим и айдеее, замина той... Като заспи така преуморен и после се събужда с як рев, та чак се стряскам, тъкмо се унасям и аз да подремна и все едно изчаква момента и тогава се събужда и после половин ден ми трябва да се осъзная. Мисля и аз, че зъби го мъчат. Постоянно е мляскане на бибата и ръцете. Още няма нищо изкарало, ама знам ли, може да го дразнят вече. Почти се обръща по корем, трябва му много лека засилка и да си махне ръката и е готов, ама седи извит полу по корем и се дразни като не може да се обърне, аз му помагам и е кеф голям, едни усмивки раздава 😆 ама е станал хитрец, реве вече като е легнал и как го вземеш да си гледа и млъква 😃😃 в другата количка може би ще му е интересно, ама не се осмелявам още. В тази си му е затворено, хубаво, не трябва да го завивам, а и не го зяпат толкова. Та, мисля да избутаме и 4тия месец и на 5тия да я сменям. Ще трябва да взема и покривало като стане вече студено.

Баткото и той трудно заспива и все с нас. Трябва да не е спал на обяд и тогава може да заспи за 5мин, иначе поне по 20мин, но като че ли е по-добре от преди, тогава по час нямаше заспиване и ние се карахме всяка вечер заради това и ставаше супер късно. Може би сега покрай лятото и където се изморява повече. Ще видим зимата как ще е. Днес на обяд ме чакаше да заспиваме заедно, ама бебето много ревеше и исках да заспи първо, за да му обърна внимание. Еми, то тоя рев продължи половин час сигурно и баткото така и не ме дочака, заспа на фона на ревящо бебе 🥲

Здравейте и от мен. При мен не знам дали е тегава регресията, защото моят син от ден 1 не свързва циклите на сън през деня и все се е налагало да го доприспивам. Имахме една кошмарна седмица малко преди да навърши 4 месеца, в която ставаше на всеки час по часовник и се бях отчаяла и това ме накара да спра да го приспивам на ръце, а в кошарата с потупване по дупето. Толкова се самонавих, че стана от първия път- е отнемаше ми по час и нещо първите дни, а вече 10 дни по-късно по около 20-30 минути, но според мен не му нацелвам точния момент. През деня се въртим в едни и същи часове за заспиване, но нямам този успех да заспива в кошарата засега и сме си на ръце. Най-ми тежи, че вече не прави дълго спане в количката и съответно само вечер излизаме за малко повече и то не всеки път заспива в нея и накрая пак се прибираме на ръце. Иначе при мен се забави прегледа с 10 дни и за 40 дни е качил 1.2 кг и е 7500 и в пораснал със 7 см. Педиатърката каза, че е чудесно, но на мен ми се видя доста. Въртим с е в омагьосан кръг от рефлукс и запек- АР млякото го запича до степен дарадонки, млякото за запек го кара да повръща и съм се предала. Коментирахме с педито да спрем да сменяме млека замалко и да започнем със захранването в началото на 5-ти месец просто и според нея рефлукса ще се подобри. Още не се обръща освен един-два пъти от корем по гръб, но и не ме притеснява, тъй като знам, че до 6-ти месец е нормално. Майка ми твърди, ме аз съм била толкова дебело бебе, че направо съм седнала, не съм могла да се завъртя😂😂😂. Фазата с открития глас и крещенето я минахме. Виждам коренна промяна от преди един месец- заглежда се много, смее се, говори си сам, вече по-координирано хваща играчки и бута в устата. А и педито каза, че вече има наченки за два зъба отдолу и днес вече и аз ги забелязвам.

Моят другата седмица прави 5м и в момента тежи 7.800, за см не знам- аз го меря 70см, носи дрехи 6-9м, които и тях вече със зор малко закопчавам, а педиатърката миналия месец го измери 63 . Няма как да е толкова, защото още от 4м носи дрехи 6-9м, но това не е от значение.
На него му избиват 2 зъба. Венецът е яко червен, зъбите белеят, а той е адски крив. Тамън взеха да се нормализират нещата от регресията и бам- зъби . Аз му смених вече кошовете на количката, но го возя напълно легнал. Спи много по-добре в този кош, защото не се запарва. Като се разкиселяви, за по 10-15 мин го слагам на най-малкия наклон и е много щастлив, че може да гледа .
Аз мисля да го захраня на 5+, което ще е началото на септември. Мислех да чакам да навърши 6м, но според мен е много готов. Ще го пробвам и ако ударя на камък, като при сестра му, ще спра и ще изчакам още. Когато ям и той е в ръцете ми, ми дърпа ръцете и се опитва да ми вземе яденето. А вчера ядях сладолед и той така сладко ме гледаше и се облизваше, че чак жал ми стана

Здравейте, идвам да се оплача. На морето сме. Малката го мрази. Мрази го истински! Само като усети, че стъпваме на плажа и почва да реве. А като чуе и вълните става още по-страшно. Не иска да спи, не иска да я кърмя. Само рев и рев. Пробвах в раницата, пробвах в количката, даже купихме надуваем басейн, да си спи на широко - не ще.
Каката също я водихме а море като беше на 4 месеца, но тя така сладко си спеше на плажа в шезлонга. Тогава съжалих, че сме само за три нощувки. И сега си казах, хайде ще запазя пет нощувки, то ще е много яко. Супер смело решение 🤣
Мисля, че няма да издържим до края и ще си тръгнем по средата на почивката. Тя иска да спи само в стаята на тишина и хладно.
Ето днес след час и половина рев на плажа се прибрах, тя реве, аз рева... Сложих я на леглото и заспа веднага. Спи вече около два часа. Направо в чудо се видях. А си мислех, че ще е супер лесно - бебето кротко, спи, кърмя я... уви, не е 🤣

coasterka, като отидохме с баткото на първо море, той беше на 5 месеца и половина и първия ден беше едно към едно - истински не понасяше да стои на плажа. Мразеше ни, че сме го завели. Дразнеше го да го сложа да лежи на хавлията, дразнеше го да го гушкам, дразнеше го в количката да седи, а за сън и дума не може да става, вълните го побъркваха. Някак си се стряскаше от тях и ревеше, все едно го колим. Изкарахме така 30-ина мин., топнахме му крачетата, една снимка, баща му също се топна веднъж и си събрахме партакешите от плажа.

Аз обаче не исках още на втория ден да вдигам бялото знаме и му замъкнахме BabyBjorn шезлонга, за да не е на пясъка или гушнат, а за проблема с шума от вълните му сложих антифоните. След 30ина мин му ги махнах и... все едно предния ден нищо не е било. Райско си бичеше айляк в бейби бьорна, чак се подсмихваше. Нито веднъж не стояхме на плаж повече от час-два, защото макар и юни, вече много напичаше, но успяхме да изкараме цялата почивка. Опитайте може би първо да разпъвате по-далеч от морето, да свикне с новите звуци. Кой знае, може това да му е драмата на вашето момиче.

Девойчета, един по-неудобен въпрос от мен - имате ли инконтиненция след раждането?

Да.
В началото беше по - зле, сега малко взе да  се подобрява положението (ако може да се намери нещо добро в такова положение )

Нещо правиш ли по въпроса, което да помага?

За дрехите - не гледайте етикети, гледайте дрехата. Имам всевъзможни, всякакви размери, за всякакви месеци нагоре, а е стандартно момиченце - 64см, 6200гр. Сега последно й купувах български бодита от едно магазинче до нас - много свежички, памучни, обаче едното е 68, другото 74/80 - ми те са еднакви на дължина и ширина и й залепнаха. Подариха ни и "лачени" на майорал - ми материята е ужасна. Нещо като рипс, ама не баш.

За инконтиненцията - мисля, че имах уринна такава в началото, но бързо премина. Проблемът ми беше доста по-гаден с едни непрестанни газове, които НЕ можех да задържам, колкото и да искам, директно изпусках. Също и за ходенето по голяма нужда - дойде ли позив, няма шанс да задържа, веднага трябва да тичам до тоалетната. Още съм така, преди бях на другия полюс, та чакам сутрин да си мина през тоалетната и тогава излизаме. Неволното изпускане на газове приключи, слава богу, но беше доста смущаващо и скапващо самочувствието. Как се оправи ... уж с упражненията на Кегел, макар че колко да съм ги правила и доколко правилно е божа работа, много не помня от тоя период. Помня, че правех навсякъде само и само да се регулират нещата. Има и специални столове, които чрез вибрация, мисля, водеха до стягане, нещо като кегел на бързи обороти. Дотам не стигнах. С времето се пооправят нещата. Иначе физиологично всичко ми е наред, дори няма следа от шевовете, матката си е върнала размерите, аз самата съм в същата форма отпреди да забременея, обаче бременността си е тежко нещо и скапва таза и прилежащите му мускули и сфинктери. Гледай да почиваш повече, да не вдигаш тежко, вкл.колички, покупки и прочее. Някои дни, като се поизсиля или малката е неспокойна и иска на ръце, усещам в края на деня лека слабост точно там, като изсипване, все едно ми се ходи постоянно до тоалетна, та това е ясен сигнал, че съм се презорила. Пробвай с почивка и Кегел и ако не стане - пробвай със стола, то нямаш много варианти.

И аз уж правя Кегел, когато се сетя, но колко е успешно, не се знае. Контрола ми е някак странен там, все едно не "владея" зоната напълно. Някак си такова е усещането при мен.
И аз на свой ред да задам личен въпрос. Подновихте ли интимните занимания? Сигурно ще прозвуча малко смехотворно, но направо ме е страх. Представям си някакви болежки, изпускания, как потъвам в земята от срам.... абеее филм

Ами не, ама май трябва вече. Че до нищо хубаво няма да доведе да се отлага само.

И мен ме беше страх, но в крайна сметка никой от всичките ужасни сценарии в главата ми не се сбъдна. Както и предупрежденията, че първия път можело да боли и да няма удоволствие - всичко си е по-хубаво даже отпреди. Единствено усещах лееко напрежение в перинеума, но то там вечно има някаква чувствителност, въпреки че седмица след шиенето ми махнаха конците и всичко заздравя перфектно уж.

Разбирам ти опасенията, защото имах същите, но те са само в женската глава. Болшинството мъже са крайно невпечатлителни откъм сконфузни ситуации от интимен характер, да не говорим, че все пак става въпрос за твоя мъж - обичате се, създали сте дете, твоето тяло се е жертвало за всичко, нормално е да има промяна. Поговорете да ти е спокойно и се престраши. Но не го отлагай прекалено дълго, никога няма да си готова психически, то по-скоро промяната е там, отколкото физически.

Аз родих секцио и нямам драма с тези неща. Една от причините да искам секциото беше това, след 2 естествени раждания майка ми много страда…

Вижте за “столът”, има такъв в Надежда, Марковс и сигурно на други места. След раждане в Надежда имаш право на 1 безплатна процедура на стола. Отидох от любопитство. Нищо не правиш, сядаш и усещаш леко боцкане, няма болка. Нищо неприятно.

Ние подновихме контакти като спряха лохиите. Този месец си сложих спирала, сега съм по-спкойна.