Вероятно надхвърлям лимита за отделния пост. Сега ще подам каквото съм превела досега, а останалото, което е най-важно от практическа гледна точка, но още не съм превела, ще разделя на по-малки порции през следващите дни или ще потърся начин да го подам наведнъж като линк, защото не е малко.
Пътища за корекционно въздействие при моторната алалия
От казаното за речевите и неречевите симптоми на моторната алалия става очевидно, че корекционното въздействие при нея не може да се ограничи само до логопедическата работа и че то трябва да носи комплексен психолого-медико-педагогически характер.
Медикаментозното лечение е насочено към ускорено съзряване на мозъчните структури и намаляване на невротичните прояви, което съществено облекчава логопедическата работа с детето. Много е важно такова лечение да се проведе във възможно най-ранна възраст, тъй като то до голяма степен нормализира целия по-нататъшен ход на психическото и речево развитие на детето. При необходимост се провежда и общоукрепващо лечение, което също спомага за повишаването на ефективността на логопедическата работа.
Развитието на общата и ръчна моторика е важно за усъвършенстването на двигателните функции на детето, което е необходимо и за нормализиране на речевата функция. Особено важно в това отношение е развитието на фината моторика на ръцете, оказващо голямо стимулиращо въздействие върху речта /”центровете”, управляващи движенията на пръстите на ръцете и движенията на артикулаторните мускули, са разположени в кората на мозъка в близко съседство/.
За развитието на общата моторика се използват най-различни подвижни игри, започва се с достъпните за детето за съответната възраст и по-нататък постепенно се усложняват като се повишават изискванията към бързината и ловкостта на движенията. Голям ефект имат специалните ритмически упражнения, особено тези, които се изпълняват под музикален съпровод, а също така различните танци.
Една от важните задачи за развитието на ръчната моторика е осигуряването на възможност за изолирани движения на пръстите на ръцете. Много препоръчителна е играта „свирене на пиано”. С леко повдигнати над масата ръце с полусгънати пръсти детето трябва последователно с всеки пръст да докосне масата. Положението на китката през това време не трябва да се променя.
От голяма полза за развитието на фината моторика е възпитаването у детето на навици за самообслуждане. Трябва отрано да се приучва самостоятелно да се мие, да си мие зъбите, да се бърше с хавлиена кърпа, да се реши. Нека то само се облича и закопчава копчетата на дрехите, завръзва връзките на обувките, връзва панделки и др. Ако китките на ръцете са прекалено слаби и детето трудно свива пръстите си в юмрук, полезно упражнение е да се изстисква предварително накисната във вода кърпа, като се проверява наужким много ли вода е останала още в кърпата. Полезни са също така всички занимания с мозайки, пластилин, рисуване, боядисване, защриховане, изрязване, изпилване и т. н.
Развитието на психичните функции, така както и на вече упоменатите двигателни, е необходима предпоставка, фундамент за формирането на речта. Много от детските играчки са предназначени именно за развитие на основните психични функции и тяхното всекидневно използване носи неоценима помощ.
Например, за развитие на зрително-простраствените представи трябва от възможно най-ранна възраст /но като се съобразява достъпността/ детето да се упражнява в редене на рингове, пирамидки, подбор на формички, в намиране на сходства и различия в големината, формата и другите признаци на предметите и т. н. Много полезни са също упражненията с мозайки, конструкторите и всичко останало, упоменато за развитие на фината моторика. Освен за развитие на фината моторика тези упражнения са много полезни за формирането у детето на пространствените отношения.
Много важно е при игра да се обръща вниманието на детето на положението на предметите в пространството по отношение един към друг /отгоре, отдолу, отляво, отдясно, по средата, на масата, до леглото, над дивана и т. н./. Без разбирането на този род отношения между реалните предмети детето няма да може в бъдеще да ги изрази и в речта, а това означава, че ще срещне големи затруднения при разбирането и употребата на пространствените предлози. Казано с други думи, с помощта на речта детето може да изрази само това, което е в състояние да забележи и разбере на неречево равнище. А това означава, че в обкръжаващия го реален живот то трябва предварително да придобие необходимото съдържание за речта. Именно това целят всички посочени по-горе занимания.
Много важно е в процеса на играта да се развиват и упражняват вниманието и паметта на детето, а също и мисловните му способности. Невнимателното дете не забелязва разликата в звученето на отделните речеви звуци и думи, не обръща внимание на различията в окончанията или представките, което води до изоставане в развитието на речевата функция. Същото се отнася и до паметта – може да се проверява кои животни от зоопарка е запомнило детето, да му се предлагат да запомня стихчета, да се преразказват кратички приказки и т. н. Всичко това спомага за обогатяването на речта и я извежда отвъд границите на битовото равнище. Днес се предлагат много и най-разнообразни пособия, предназначени за развитие на психичните функции.
Поздрави на родителите, много целувки на децата.