Доста години минаха, но винаги когато срещна учителка, която ми е преподавала се спирам и я поздравявам. Тогава ми бяха неприятни, но сега от уважение към тях самите, защото вече са възрастни,и са ме научили на много неща, въпреки строгостта им. Приятно ми е, защото си спомням ученическите години.
- Публикувана: 7 май 2007, 01:01 ч.
- Последно мнение: 10 май 2007, 14:38 ч.
Ако "срещнете спомен" на улицата...
Преди време срещнах страшилището на училището. Човекът, от който всички бяха респектирани, но и уважаваха. Беше се превърнал в пенсионер с платнена торбичка в ръка, тръгнал към сборния пункт на почти всички пенсионери в София – Женския пазар. Ако го бях поздравила имаше вероятност да се разплача. Не посмях да го заговоря, а ми се искаше.
Жална картинка.
Курсовата съм я срещала и сме си приказвали. Вече учениците носели пистолети в училище и час на курсовия бил уплътняван в разглобяване и почистване на играчките. Нация техническа.
Жална картинка.
Курсовата съм я срещала и сме си приказвали. Вече учениците носели пистолети в училище и час на курсовия бил уплътняван в разглобяване и почистване на играчките. Нация техническа.
Аз съм с къса памет (живея за мига, дет са вика), и не си помня съучениците с няколко изключения. Преподавателите пък хич - с едно единствено изключение. Страхотен учител беше, сега развива много успешен бизнес, но и него подминавам, щото си мисля, че няма да ме помни, и че всъщност нямаме какво да си кажем.
Иначе няма преподаватели, които да мразя, просто от някои бях по-респектирана. Симпатяги бяха.
Иначе няма преподаватели, които да мразя, просто от някои бях по-респектирана. Симпатяги бяха.
Имах щастието да попадна на чудесни преподаватели. Благодарна съм им, че са ме тормозели и са ме заставили по някакъв начин да си уча уроците. Редовно правим сбирки както на випуска от средното училище, така и на гимназията и си каним и учителите. Щури купони се вихрят. Само ми е малко тъжно като гледам как са остарели...
Без значение дали ме е познал
или не,винаги спирам.
Приятни или не,всеки от тях
ме е научил на нещо,което
да ми бъде от полза в живота.
Възхищавам се на хората с
тази професия!
или не,винаги спирам.
Приятни или не,всеки от тях
ме е научил на нещо,което
да ми бъде от полза в живота.
Възхищавам се на хората с
тази професия!
Да, спирам се, стига да ги позная. И не се втелявам, ако не са ме познали - толкова много хора на тоя свят, човек забравя. Обяснявам коя съм, подскачам от кеф, като насрещният си спомни, е, ако не си - пак си казваме по две хубави думи...
По-често се среща обаче обратната ситуация - мене да ме спрат, а аз да мигам на парцали. Така че веднага се оправдавам с късогледството си и моля да ми припомни с две думи кой е. Е, имала съм и случаи, когато питащият се е припознал, един път даже седнахме и кафе да пием с една дама, с която бяхме решили, че сме състудентки, ама после се оказа, че не сме! Ама си пийнахме кафето и си показахме снимките на децата!
По-често се среща обаче обратната ситуация - мене да ме спрат, а аз да мигам на парцали. Така че веднага се оправдавам с късогледството си и моля да ми припомни с две думи кой е. Е, имала съм и случаи, когато питащият се е припознал, един път даже седнахме и кафе да пием с една дама, с която бяхме решили, че сме състудентки, ама после се оказа, че не сме! Ама си пийнахме кафето и си показахме снимките на децата!
Преди около седмица с най-добрата ми приятелка си бяхме в Димитровград и в центъра случайно видяхме учителката си по математика. И двете, без да си кажем и думичка, като една се завъртяхме на 180 градуса и поехме в обратна посока 
Много ни тормозеше тая жена (мен особено много), но не затова не искаме да я виждаме - просто много студен човек е, не се говори с нея, думите ги процежда през здраво стиснати тънки устни, дръпната до безобразие е...никога не сме я чувствали близка... може би затова реакцията беше такава. Но която и друга учителка да видим от гимназията, спираме и си говорим най-приятелски. А най-любимата ни учителка, класната ни, рускиня, която ни преподаваше английски, най-много от всичко искаме да срещнем на улицата, но няма как - вече живее и има семейство в Норвегия... Пишем си писма най-редовно, като всяко завършва с думите 'Липсвате ни' 
Беше невероятен приятел тази жена...
А ако видя някой от класа си ще спра задължително, няма човек който бил подминала, макар че не с всички бяхме приятели...
Много ни тормозеше тая жена (мен особено много), но не затова не искаме да я виждаме - просто много студен човек е, не се говори с нея, думите ги процежда през здраво стиснати тънки устни, дръпната до безобразие е...никога не сме я чувствали близка... може би затова реакцията беше такава. Но която и друга учителка да видим от гимназията, спираме и си говорим най-приятелски. А най-любимата ни учителка, класната ни, рускиня, която ни преподаваше английски, най-много от всичко искаме да срещнем на улицата, но няма как - вече живее и има семейство в Норвегия... Пишем си писма най-редовно, като всяко завършва с думите 'Липсвате ни' Беше невероятен приятел тази жена...А ако видя някой от класа си ще спра задължително, няма човек който бил подминала, макар че не с всички бяхме приятели...
скоро срещнах учителката си от детската градина, спрях я и я заговорих, казах коя съм.... нормално е да не ме познае, все пак за последно ме е виждала преди 25 години 
но много смешно ми стана: споменът ми за нея беше, че е много висока, поне метър и 80....а тя метър и 50......... през погледа ми на порастнало момиче.
но много смешно ми стана: споменът ми за нея беше, че е много висока, поне метър и 80....а тя метър и 50.....
.... през погледа ми на порастнало момиче.
Всеки учител бих спряла и заговорила, разбира се, ама класната от техникума - едва ли 
Тая жена почти ме провали, опита да съсипе всичките ми желания за учене, авторитета ми...,но не успя, както и да промени мнението на родителите ми за мен. И всичко, защото бях по будна и по-агресивна/ако може да се каже/ от останалите
Мисля, че съм силен човек и дори и да ми се наложи да се срещна с нея, ще я заговоря не от уважение, а само за да разбере, че от мен е станало човек, а даже и майка.
Тая жена почти ме провали, опита да съсипе всичките ми желания за учене, авторитета ми...,но не успя, както и да промени мнението на родителите ми за мен. И всичко, защото бях по будна и по-агресивна/ако може да се каже/ от останалите Мисля, че съм силен човек и дори и да ми се наложи да се срещна с нея, ще я заговоря не от уважение, а само за да разбере, че от мен е станало човек, а даже и майка.
Имах шанса да бъда колежка на преподавателите си отначалното училище и гимназията. Никога няма да забравя вълнението, когато прекрачвах прага на учителската стая и как мило бях посрещната вече като равна с тях, хората, които са ме учили. Поздравявам всичките си преподаватели- от началния курс до университетските. Предполагам, факта, че всички помнят името ми, е добър тест за мен. Най-много ме учуди, обаче, срещата с лелката, която биеше звънеца в моята гимназия. Погледна ме и веднага попита дали не съм учила там. Спомнила си как съм ходила да взимам от нея тебешир:crazy:
Спирам ги и те ме спират! Задължително всяка година ходя на тържеството на 24.05 в училище! Ужасно ми е тъжно, прекарала съм там по-голямата част от живота си и въпреки, че тази година стават 5 години от завършването, още ми е мъчно и си поплаквам като мина по коридорите.
Скоро видях класната и няколко други учители, бях с бебчето и те бяха доста учудени.
Не мога да ги подмина, прекалено много ги уважавам! Но и много се радвам, че те също ме помнят!
Живот и здраве, тази година на 24.05 пак ще отида, ама ще заведа и детето, да си види бъдещото училище, че може и бъдещите учители
Скоро видях класната и няколко други учители, бях с бебчето и те бяха доста учудени.
Не мога да ги подмина, прекалено много ги уважавам! Но и много се радвам, че те също ме помнят!
Живот и здраве, тази година на 24.05 пак ще отида, ама ще заведа и детето, да си види бъдещото училище, че може и бъдещите учители
