Публикувана: 29 май 2026, 10:35 ч.
Последно мнение: 22 юли 2026, 14:52 ч.

Какво НЕ ви е харесало на нечия сватба?

13 865
378
3

# 360 22 юли 2026, 00:52 ч.

Мнения: 74

На мен пък този ритуал с кумските дарове и надиграването ми е много свиден и мил! Рядко го виждам по сватби вече, но пък винаги става сензация (ако кумовете имат чувство за хумор). Даже тайничко съм се надявала някой ден да ме поканят ако не като кума, то поне като танцуваща с пилето Grinning

За жалост единственият път, когато съм кумувала, младоженците направиха малка сватба и нямаше такива ритуали.

За годеж: мъжът ми е чужденец, така че при нас нещата са малко по-различни. От страна на семейството му нямаше някаква инициатива за традиционен годеж, но при тях няма такива неща. Моите родители желаеха да отбележат все пак сгодяването и решиха да поканят родителите му на гости в България. Мама ги посрещна както подобава с питка с мед. Милият свекър не беше подготвен и не знаеше как да постъпи. Преди да успея да обясня, че трябва да си отчупи парче, той вече беше взел от ръцете на мама цялата питка с една огромна усмивка. Посмяхме се, а мама реши, че е добра поличба.

# 361 22 юли 2026, 03:41 ч.

Мнения: 4 393

Цитат на: Magrat в вт, 21 юли 2026, 23:40

Хайде познайте аз на колко съм, хаха. Забавлявам се в тази тема да отгатвам възрастта на хората от това, което пишат.

46?

# 362 22 юли 2026, 04:29 ч.

Down south
Мнения: 9 900

Цитат на: Soney в ср, 22 юли 2026, 11:41

Цитат на: Magrat в ср, 22 юли 2026, 07:40

46?

Това си е за нова тема
Soney е на около 32.

И по темата, ритуалите определено трябва да са координирани с кумове и младоженци, а не със свекървата.
На моята сватба имаше изненадващо надиграване.
Признавам, че почти не бях наясно с това, което е поръчано, като ритуал, освен ритане на менчето (някои от вас, знаят, какво е и какво имам предвид)

# 363 22 юли 2026, 06:22 ч.

Мнения: 4 530

Magrat,

Приемам коментара за възрастта като комплимент 🥰.

С годините с майка ми сме спорили, защото аз не съм суеверна и съм атеист с което много традиции губят смисъл.

Също с мъжа ми с който сме заедно от 21г, имаме дом, деца и прочее, не сме формално женени, което за майка ми беше пълен шок. По-скоро я беше яд, че се отказваме от традициите толкова радикално, но от брат, сестра и 4 братовчеди, всички имаме семейства без брак.

Като бях малка, в дома ни беше изключително стриктно с всички ритуали и традиции за всеки празник и май от там разбрах че не е моето. Много пъти съм се чувствала неудобно и не виждах смисъл в това което правехме.

# 364 22 юли 2026, 08:23 ч.

Мнения: 14 125

За годеж ите-аз получих пръстен без никакви официалности, да не говорим, че бях по плетена жилетка, а по онова време май нямаше още умни телефони, а и с фотоапарат да снимаш нямаше нищо за снимане. Родителите ни, по- точно майките ни се запознах месеци преди това по тъжен повод, предната година почина баща ми. Но след като получих пръстена, броени дни след това поканих у дома, по точно в дома на майка ми семейството на сестрата на мъжа ми, майката на мъжа ми и моите леля и чичо, защото имах рожден ден. Не по повод годежа, а като повод да се запознае преди сватбата разширеното семейство.

Интересен въпрос се повдигна за съжителството без брак. Наскоро се видях с приятелки от училище, на всички децата им живеят с партньори, имат деца на годинка, две, бебета, но никой няма брак. Защо е така масово, само заради това, че не харесват сватбите ли? Моят син е по-малък от децата на съученичките, не му е на дневен ред, няма да му се меся, но не бих искала да подмине това събитие. Приятелите около нас също, само една двойка сключи брак преди няколко години, други така си живеят. Кое ги отблъсква в женитбата, странно ми е, затова питам.

# 365 22 юли 2026, 08:48 ч.

Мнения: 2 189

За да могат да бягат по-бързо и безпроблемно след това, уж.

# 366 22 юли 2026, 09:05 ч.

Мнения: 703

И аз ще приема 46 за комплимент, значи от постовете ми струят повече от очакваното мъдрост и улегналост, хаха.
Парижанка, според мен във вашия случай е много важно водещият на сватбата да преведе семействата и гостите на сватбата през българските сватбени традиции, които доколкото разбирам вие харесвате, с нужната доза уважение, но без да се превъзнася, така че и на вас да ви остане хубав спомен, и на чуждестранните гости да им е приятно и интересно. Бих казала, че това изисква голяма доза интелигентност, изберете водещ мъдро Simple Smile

Смятате ли да включите и някоя симпатична френска традиция, според мен би било интересно.

# 367 22 юли 2026, 09:32 ч.

Мнения: 2 770

Цитат на: Magrat в вт, 21 юли 2026, 23:40

Нагласата “родителите искат да бъдат попитани за да кажат вие да си прецените” е много характерна за буумър поколението, т.е. набор 1946-1964. По-точно не мога да преценя, но предполагам, че си на близка или същата възраст като баща ми и свекърва ми, които също са от това поколение.

Иначе за годежа - не сме имали официален с роднините, когато се сгодихме вече живеехме заедно от 6 години, в жилище което двамата сме си купили и повечето обичаи нямаше да имат много смисъл. Знам обаче (по неведоми пътища!), че е имало някакъв разговор между мъжа ми и нашите, тип “давате ли ми вашата дъщеря за жена”.

# 368 22 юли 2026, 09:45 ч.

Мнения: 395

Цитат на: Magrat в вт, 21 юли 2026, 23:40

...И без това за сватбите вече се поизчерпахме като че ли. Кажете за годежите. Мм като ми предложи, след около месец техните дойдоха у нашите "да ме искат за снаха", тоест направихме скромен, но традиционен годеж (родителите чу дойдоха с погача и пиле). Мога да кажа, че това беше изключително важно и празнично събитие в семейството ми и се радвам, че са имали възможност да го изживеят. Понякога някои неща може да нямат толкова голяма стойност за нас, но да имат стойност за близките ни.

За мен например е много важно родителите да не се чувстват като гости на сватбата, а като полудомакини. Не е тяхната сватба, а на децата им, но поколението на моите родители още са си с патриархални разбирания и не че искат да казват какво ще става, а искат да бъдат попитани какво и как мислят, за да кажат "вие ще прецените най-добре". Мисля, че много хора тук ще ме разберат. Или поне се надявам. Simple Smile

Това са някакви неща за млади хора, аз се сгодих на 35+ и не бях живяла с родителите ми от 15г. Laughing

Можеше да ме поиска от кучето евентуално!

Аз много се старах родителите ми да са гости на сватбата ни, и да се забавляват, не съм споделяла нищо за да е изненада. Simple Smile

И на тях много им хареса, зависи от хората, но всеки най-добре си познава родителите, не е само до възраст.

# 369 22 юли 2026, 09:57 ч.

Beyond the stars
Мнения: 9 602

Цитат на: Парижанка в ср, 22 юли 2026, 00:52

За жалост единственият път, когато съм кумувала, младоженците направиха малка сватба и нямаше такива ритуали.

Замислих се, че не съм присъствала никога на сватба без този ритуал, от София през В. Търново до Варна.
И винаги ми е бил симпатичен. На нашата сватба облякохме един приятел - спортен танцьор в цяла носия с калпак, понеже мъжът ми е народен танцьор и нали цял живот е лафът за "по-добрия" танцьор. Получи се супер, още се разказва.
Сега ще кумуваме и пак си е в програмата надиграването.

# 370 22 юли 2026, 12:13 ч.

Мнения: 703

Little Queen, с вас сме набори милениали. Родителите ми са на опашката на буумърите. На родителите ми, които са се оженили през 80те, на 20, и през ум не им е минало те да си рашават. Ние, които се женим на около 30, сме свикнали да си решаваме, но точно това казвам, че родителите ми конкретно се чувстват уважени, като се допитам до тях, и аз чувствам тяхното уважение, като ми гласуват доверие. Говорим и за други житейски решения, не само за сватбата. Например, първия път, като се събрах да живея с гадже, на 20 години, в последствие разбрах от сестра ми, че им е докривяло, че не съм ги питала. Но тогава толкова ми е бил акълът...

А защо някои хора не се женят не знам. Но ако бащите си припознаят децата и собствеността на всичко, купено след брака е 50/50 собственост, то си става като брак, просто е с повече бумаги. Не си дават сметка, че бракът решава всичко с един подпис. В Щатите например един от водещите съвети на финансистите е да не живеят хората без брак, защото много се прецакват после и обикновено прецакани са жените.

# 371 22 юли 2026, 12:56 ч.

Мнения: 74

Причината за по-малко сватби я разбрах, когато започнах да организирам своята и да получавам оферти за цени на всяко нещо. Страшно скъпо е.

# 372 22 юли 2026, 12:59 ч.

🌊
Мнения: 1 657

Сватбата не ми носи нищо, нито емоционално, нито физически. Преди време се беше разразила някаква дискусия в СО и накрая излезе, че единствения плюс е наследяването при смърт и вдовишка пенсия. Детето ни е признато, всеки от нас си има по един апартамент минимум.
Много харесвам хорски сватби, защото цялата хамалогия и разходи не е на моя глава. Аз идвам на аху-иху да видя приятели за които сватбата е важна да са щастливи.

Преди имаше роднини да ми казват, че било срамота, че как няма да сме с една фамилия, как щели да ми гледат хората накриво детето, че някой си там се срамувал да каже, че съм родила понеже било извън брак. Ми мерси.

# 373 22 юли 2026, 13:07 ч.

Мнения: 3 245

За мен е важен църковният брак, имам си определени ценности. Останалите чисто материални преимущества също не са без значение, но не са определящи, според мен. Ако човекът е с морал - ще бъде при всякакви обстоятелства. Ще направи и необходимото, за да няма неприятности при евентуална раздяла или смърт, не дай си Боже. Защото тогава, никой не го мисли, ама живеещия без брак може и без нищо да остане, той не е наследник. Братята и сестрите са.

# 374 22 юли 2026, 13:07 ч.

Мнения: 2 770

Аз в процеса на организация на сватбата започнах да разбирам защо някои хора не се женят или поне не организират големи тържества. Всичко е станало много комерсиално, масово дизайнери, гримьори, бижутери, декоратори, сладкари, ресторантьори искат да поръчаш нещо стандартно, по-скъп пакет и по възможност да не задаваш много въпроси. И почти не се съобразяват един с друг, трябва да ги обгрижваш и наглеждаш като деца да не си пречат (или да възложиш тази задача на агент, майка, сестра или близка приятелка). Поне за мен, това беше много голямо и разочароващо откритие. Не съжалявам, че се оженихме и имаме много хубави спомени, но 6-те месеца преди събитието определено бяха много, много трудни. Мъжът ми сглобяваше подаръчета, ходеше да купува цветя и украси, поръчваше много неща, свекървата се разправяше с халките, майка ми бродираше носии нощно време след цял ден работа, дядо ми правил ракия 80-те и от бъчвите я сипваше в шишета и надписваше етикети, кумовете мереха носии и учеха народни танци, изобщо много, много труд, особено от най-близките хора, както каза баба ми, все едно "цяло село се жени".

Препоръчани теми

Семейни проблеми

Подарък за рожден ден

13
На пазар

Мнгоо нервно дете на 1.5г. Нон стоп истерии.

Личен асистент

Причина:

Причина: