Все по- рядко си казвам мнението, дори на близки хора. Особено за външен вид. Мразя някой да ми казва "истината", защото това е неговата истина.
- Публикувана: 8 юни 2026, 03:41 ч.
- Последно мнение: 16 юни 2026, 16:47 ч.
Казвате ли винаги честно мнение?
Странно, аз от семейство и близки очаквам тактичност и разбиране.
Странно, аз пък именно от тях очаквам да са искрени. 🙂 Защото ако те не са, то кой друг би бил?
виждат, че всъщност търси комплимент, не отговор и това активира в тях презрение.
.......
Разбира се, не си длъжна да кажеш нещо, което не мислиш, само защото другия очаква определен отговор. Просто ти си преценяваш кое ти е важно - да си кажеш твоето, или чувствата на някой, за когото ти пука. Подчертавам, не си длъжна да пазиш ничии чувства, но е хубаво да си наясно с подбудите си за едното или другото решение.
.......
Разбира се, не си длъжна да кажеш нещо, което не мислиш, само защото другия очаква определен отговор. Просто ти си преценяваш кое ти е важно - да си кажеш твоето, или чувствата на някой, за когото ти пука. Подчертавам, не си длъжна да пазиш ничии чувства, но е хубаво да си наясно с подбудите си за едното или другото решение.
Обикновено, когато нещо не ми харесва, завоалирам, любезно пренасочван към нещо положително, което ми допада. И ако отсреща се почне ръчкане ама нали така, нали онака, ми става неприятно и си казвам, за да ме оставят намира.
Ако се облякла като излязла от цирка, липсата на тактичност от близките е по-малкият проблем и ще помогне еднократно. От друга страна, липсата на тактичност, също е проблем, както и липсата на вкус. Две "злини" не правят една добрина.
П.П. Приемам, че вкусът за облекло на близките е безпогрешен и съответно могат да дават акъл.
П.П. Приемам, че вкусът за облекло на близките е безпогрешен и съответно могат да дават акъл.
Тази тема е провокирана от следната случка:
Приятелка се боядиса руса.Днес ми се показа и пита добре ли и стои
Аз лично не смятам, че на всеки отива да е рус, а тя принципно беше естествено червенокоса и сега се направи такова едно златно русо, което хич не ми харесва.
Но нали разправя как всички й правили комплименти ала бала...аз просто не мога да си кажа искреното мнение ,не искам да я обидя.
От друга страна се чудя, наистина ли на другите хора им харесва , или и те като мен...
Приятелка се боядиса руса.Днес ми се показа и пита добре ли и стои
Аз лично не смятам, че на всеки отива да е рус, а тя принципно беше естествено червенокоса и сега се направи такова едно златно русо, което хич не ми харесва.
Но нали разправя как всички й правили комплименти ала бала...аз просто не мога да си кажа искреното мнение ,не искам да я обидя.
От друга страна се чудя, наистина ли на другите хора им харесва , или и те като мен...
Разбира се, че не казвам честното си мнение в подобни случаи. Каква полза от тази искреност? Само негативи.
Честно мнение само в семейството, но и там внимателно и не винаги.
Като цяло смятам, че никой не е искрен в социалните си отношения.
Случайно срещнах преди време позната, с ново бебче и като му чух името, доста се изненадах. Може би едно от най-грубите и грозни имена възможни евър. Е да й го кажа ли...? Не, разбира се, усмихвам се, хваля бебчето и толкоз. Щом от хиляди имена родителите са избрали тази ужасия, значи за тях тя има огромно и хубаво значение. Остава да си натреса мнението...!
Тактичност от близките? За какво ми е? Ако съм се облякла като излязла от цирка, а майка ми е на принципа "моето гардже е най-хубаво", предпочитам да ми каже реалната картина, за да не се излагам.
И като ти каже, ти пък както ще я послушаш...
Най-много да ти скапе настроението, особено ако в действителност не си се облякла като от цирка, а само майка ти мисли така.
Що пък да не я послуша. То заради тоя манталитет се навъдиха хора, които не могат да правят неща, но пък си вярват.
Защо да не ти кажат родителите ти, че не можеш да пееш, че да ходиш да се излагаш. Или че трябва да отслабнеш, вместо да се туриш в къси панталонки, като си 90кила.
Самочувствието е хубаво да е с покритие.
Защо да не ти кажат родителите ти, че не можеш да пееш, че да ходиш да се излагаш. Или че трябва да отслабнеш, вместо да се туриш в къси панталонки, като си 90кила.
Самочувствието е хубаво да е с покритие.
Не, тактична съм и преценявам ситуацията.Невинаги да си прям и директен е добре.Спестявам мнението си ако наистина не е поискано изрично, знам кога се очаква да го дам.В останалите случаи не искам да карам хората да се чувстват зле, освен ако мнението ми не е жизненоважно по някаква причина.
Тактичност от близките? За какво ми е? Ако съм се облякла като излязла от цирка, а майка ми е на принципа "моето гардже е най-хубаво", предпочитам да ми каже реалната картина, за да не се излагам.
И кой определя, коя е реалната картина?
Аз пък съм на мнение, че големи хора знаят как да се обличат и как да се държат и нямат нужда от нечие "честно" мнение. Те дори децата над 10 години могат да се обличат сами, достатъчно адекватно.