Разглезено самО дете

  • 1 276
  • 29
  •   1
Отговори
# 15
  • По света и у нас
  • Мнения: 3 831
На 8 са ни дъщерите, сприятелихме се когато децата бяха малки, по време на КОВИД и се сближихме. Това е проблема, аз с течение на времето започнах да налагам граници защото виждам някои работи, но съм напът да се оттегля защото не ми е приятно моето дете са попива и да страда от грубиянчето.

Мъчно ми е , че не са лоши хора, но са чалнати и тя сега минава през раздялата с мъжа и, и е останала сам сама. Знам колко е гадно да си сам по време на развод и аз всъщност я намерих когато се развеждах с моя. Тя ми беше другарче с което се мотках в по време на ковида и така изолацията мина по- леко. Иначе нямаше да се впрягам толкова.

# 16
  • Мнения: 4 258
Да, жалко е, но ти не си ѝ психолог, нито спасител и не си отговорна за нея. 8 е възраст, в която леко започват и хормони да играят и да се мислят за големи. Гледай доброто за твоето дете и теб.

# 17
  • Мнения: 37 590
Изобщо не се занимавам да променям някого или възгредите му за възпитание. Кофти е, понеже сте си близки, но, ако не ти допада влиянието им върху вас и в частност детето ти, просто разреждаш и прекратяваш общуването.

# 18
  • Мнения: 2 164
Всеки да си гледа собственото семейство и не се бърка в чужди. Да не стане после така, че вместо да изпише вежди, избоде очи.
Единствено при насилие, може да се подаде сигнал.

# 19
  • Мнения: 2
Аз съм била в подобно положение като майката на момичето. В смисъл по някакви си причини бях изпуснала края на не едно, а две деца. Тогава, в онзи период моя позната от квартала,само тя остана с мен и децата ми. А доста "близки"приятелки ми обърнаха гръб.  Сигурна съм, че вътрешно тази майка се е дразнила, че моето удря нейното ( 4-5 годишни бяха), че моето отговаря и се държи невъзпитано, но нито за миг не ме изостави и не ме укори. Периода премина и до ден днешен сме май-добри приятелки и ние с нея и децата. Затова си мисля, че човек не трябва да бъде прекалено краен.

# 20
  • София
  • Мнения: 11 119
Моето дете точно от такова дете в училище странеше. Да, всеки преминава през трудни етапи в живота си, но това не означава, че можеш да се държиш по този начин. Лично аз бях мила с родителите на детето, ама моят мъж – не. В крайна сметка дъщеря ни просто започна да страни от нея, защото детето се държеше с нея безобразно!

# 21
  • Мнения: 422
и е останала сам сама.

Жестоко ще прозвучи, но - това ѝ е шанса да се осъзнае. Ако наистина е сам-сама и се отдръпнете и Вие. Това може да е шамарът, който да я накара да се освести и да ѝ промени живота (в по-добра посока). Но като близък човек ще я загубите, години ще минат, докато стигне дотам да благодари за тоя шамар.
Два са вариантите - губите я сега, но ѝ давате шанс да се осъзнае, или губите здрав разум (и този на детето си) в това "приятелство".

# 22
  • Мнения: 37 590
Сигурна съм, че вътрешно тази майка се е дразнила, че моето удря нейното ( 4-5 годишни бяха), че моето отговаря и се държи невъзпитано, но нито за миг не ме изостави и не ме укори. Периода премина ....

А защо си позволявала на децата ти да се държат по подобен начинн и как преминава този период без да се вземат мерки?

# 23
  • Мнения: 2 379
И аз съм на мнение, че е период и ще отмине, но никой не е длъжен в това време да търпи и да чака на другия да му мине. Защото негативите могат да се прехвърлят на другия и после той да му бере гайлето...

# 24
  • Мнения: 624
На 8 са ни дъщерите, сприятелихме се когато децата бяха малки, по време на КОВИД и се сближихме. Това е проблема, аз с течение на времето започнах да налагам граници защото виждам някои работи, но съм напът да се оттегля защото не ми е приятно моето дете са попива и да страда от грубиянчето.

Мъчно ми е , че не са лоши хора, но са чалнати и тя сега минава през раздялата с мъжа и, и е останала сам сама. Знам колко е гадно да си сам по време на развод и аз всъщност я намерих когато се развеждах с моя. Тя ми беше другарче с което се мотках в по време на ковида и така изолацията мина по- леко. Иначе нямаше да се впрягам толкова.

Това е класически случай на нездравословен емоционален дълг.
Подкрепата по време на развод е ценна, но тя не купува доживотен абонамент за търпене на лошо поведение.

Ако толкова искаш да спасяваш някого,
спаси себе си и дъщеря си от тези токсични хора.
Твоето дете гледа какво търпиш и се учи от теб.

# 25
  • София
  • Мнения: 314
На 8 са ни дъщерите, сприятелихме се когато децата бяха малки, по време на КОВИД и се сближихме. Това е проблема, аз с течение на времето започнах да налагам граници защото виждам някои работи, но съм напът да се оттегля защото не ми е приятно моето дете са попива и да страда от грубиянчето.

Мъчно ми е , че не са лоши хора, но са чалнати и тя сега минава през раздялата с мъжа и, и е останала сам сама. Знам колко е гадно да си сам по време на развод и аз всъщност я намерих когато се развеждах с моя. Тя ми беше другарче с което се мотках в по време на ковида и така изолацията мина по- леко. Иначе нямаше да се впрягам толкова.

Бъди и опора, щом минава през лош момент, но категорично не събирай децата. Можеш да си ѝ от полза, само ако не ѝ спестяваш къде греши, дори да не ѝ е приятно. Но не е ок дъщеря ти да усеща, че я подлагаш на неприятен или нежелан контакт.

# 26
  • Мнения: 6 110
Гледай си твоите деца и твоите проблеми. К’во те интересуват чуждите?! Ако искаш да помогнеш на майката, просто се занимавай с майката и не събирай децата. Аз имам приятелки, чиито деца не се разбират с моето дете и съответно се виждаме без деца. Така всички са щастливи.

Струва ми се, че имаш доста свободно време. Оползотворявай го по по-смислен начин вместо да се занимаваш с кочината на другите. Предполагам, че у вас има доста трески за дялкане - започни с тях.

# 27
  • Мнения: 2
Сигурна съм, че вътрешно тази майка се е дразнила, че моето удря нейното ( 4-5 годишни бяха), че моето отговаря и се държи невъзпитано, но нито за миг не ме изостави и не ме укори. Периода премина ....

А защо си позволявала на децата ти да се държат по подобен начинн и как преминава този период без да се вземат мерки?

Разбира се. че се взеха мерки. Но не става за ден, два - а с много разговор, много време и много отдаденост. Децата не са програмен продукт - с една настройка и да се пренасстроят. Аз разказах моята история и моят опит. Никой не е защитен от нищо.

# 28
  • Мнения: 37 590
Всъщност, когато се поставят граници и правила, коригирането на поведението на 4-5-годишно не изисква чак толкова много време.
Ако кажеш на детето си, че при агресия от негова страна няма да останете на площадката, а ще се приберете (и го изпълняваш), ще видиш как по чудо ще станат нещата.... Ама трябва да има желание от твоя страна, не само да го оставиш "да се развива".

# 29
  • Мнения: 703
Поемаш си по своя път и я оставяш да се оправя, щом не е някоя много близка. Такива съдби и хора има много, има и по-тъжни ситуации. Не може да помогнем на всички, особено, ако те не искат да им се помогне и не виждат проблем.

Общи условия

Активация на акаунт