Здравейте, от известно време виждам проблем при сина ми на почти 5 години - има нервен навик постоянно да си чопли кожички по устните и всеки ден е на рани. Мажа го с балсами, но нищо не помага, защото той постоянно си чопли отново устата. Това е като с гризането на нокти при някои хора. На нервна почва е. Опитвам се да му обяснявам, водя го на огледалото да се види какво си причинява, но ефект никакъв, това го прави непрекъснато несъзнателно. Какво да направя, за да спре? Някой има ли опит с подобни навици на нервна почва при децата си?
- Публикувана: 12 юни 2026, 17:59 ч.
- Последно мнение: 15 юни 2026, 13:29 ч.
Нервно дете
Той ходи вече на психолог. С баща му сме разделени, но сме в много цивилизовани отношения. Той вижда детето ежедневно и практикуваме споделено родителство. Но когато вечер баща му се прибере в неговия си апартамент, детето има някаква тревожност. Постоянно му се обяснява, че утре пак ще дойде татко да го гледа. Не знам какво повече мога да направя по въпроса. Искам да се изкорени този вреден навик.
Той ходи вече на психолог. С баща му сме разделени, но сме в много цивилизовани отношения. Той вижда детето ежедневно и практикуваме споделено родителство. Но когато вечер баща му се прибере в неговия си апартамент, детето има някаква тревожност. Постоянно му се обяснява, че утре пак ще дойде татко да го гледа. Не знам какво повече мога да направя по въпроса. Искам да се изкорени този вреден навик.
Здравейте, от известно време виждам проблем при сина ми на почти 5 години - има нервен навик постоянно да си чопли кожички по устните и всеки ден е на рани. Мажа го с балсами, но нищо не помага, защото той постоянно си чопли отново устата. Това е като с гризането на нокти при някои хора. На нервна почва е. Опитвам се да му обяснявам, водя го на огледалото да се види какво си причинява, но ефект никакъв, това го прави непрекъснато несъзнателно. Какво да направя, за да спре? Някой има ли опит с подобни навици на нервна почва при децата си?
Синът ми е така вече осем години, само че той си чопли пръстите около ноктите. Започна на петгодишна възраст, вече е почти на 14 години. Има периоди, в които престава, има периоди, в които положението е до кръв. Според лекарите някакъв стрес е отключил това чоплене, но така и не открихме какъв е бил този стрес. Няма настъпила някаква промяна, която да го притесни. Пробвали сме различни неща - забележки, слагане на ръкавици у дома, купуване на най-различни неща, които да му занимават ръцете, така че да не ги чопли. Всичко е било с краткотраен до никакъв ефект. В общи линии, гледам да не му обръщам внимание и да не му привличам вниманието върху това.
Синът ми има и други тикове, които се появиха около 3 години след чопленето, пак от нищото. Не знам дали нещата са свързани. Просто споменавам. За тях сме ходили на невролог.