Зло, а ти как се чувстваш психически в такава токсична среда?
Когато аз още общувах със свекърва ми и неволно се оказвах въвлечена в интригите ѝ, бях в много уязвим период. Тази токсичност буквално ме изтощаваше психически. Едва когато спрях да я допускам до себе си – не само физически, но и емоционално – усетих колко огромен товар ми е паднал от раменете. Тя продължаваше да опитва да ме въвлича в драми, но аз просто спрях да им давам място в живота си.
Защо не опиташ и ти? Спри да се интересуваш какво е казала, какво е направила и какво мисли. Нека това остане между нея и хората, които искат да участват в тези игри.
Мъжа ти като каже: „Ще отида да пръскам за бълхи на майка ми“, кажи: „О, не. Мен ме е страх да не ги донесеш тук. Все пак сме с бебе. Ние не сме ли по-важни?“ И после си гледай кефа. Изобщо не допускай до себе си излиянията и драмите ѝ. Така всеки път, когато поиска нещо безумно, просто използвай нейните похвати, но една идея по-интелигентно – без селски театри.
Истината е, че хора като нея живеят от чуждите реакции. В момента, в който спреш да им ги даваш, губят най-силното си оръжие.
Живей си живота така, както намериш за добре, и не допускай негативното влияние да го определя. Децата ще пораснат, ще поемат по своя път. Свекърва ти един ден няма да я има, а ще останете ти и мъжът ти. Постарай се, когато се обърнете назад, да си спомняте хубавите моменти, които сте преживели заедно и с децата си, а не годините, в които си се тормозила заради чужди драми, вместо да се радваш на истинското богатство, което имаш.
Говори с мъжа си. Щом те подкрепя, ще те разбере. Когато осъзнае колко силно ти влияе цялата ситуация, съм сигурна, че и той ще промени собствените си реакции и ще започне да поставя по-категорични граници. В крайна сметка вие сте семейство и трябва да сте от един отбор.
Когато аз още общувах със свекърва ми и неволно се оказвах въвлечена в интригите ѝ, бях в много уязвим период. Тази токсичност буквално ме изтощаваше психически. Едва когато спрях да я допускам до себе си – не само физически, но и емоционално – усетих колко огромен товар ми е паднал от раменете. Тя продължаваше да опитва да ме въвлича в драми, но аз просто спрях да им давам място в живота си.
Защо не опиташ и ти? Спри да се интересуваш какво е казала, какво е направила и какво мисли. Нека това остане между нея и хората, които искат да участват в тези игри.
Мъжа ти като каже: „Ще отида да пръскам за бълхи на майка ми“, кажи: „О, не. Мен ме е страх да не ги донесеш тук. Все пак сме с бебе. Ние не сме ли по-важни?“ И после си гледай кефа. Изобщо не допускай до себе си излиянията и драмите ѝ. Така всеки път, когато поиска нещо безумно, просто използвай нейните похвати, но една идея по-интелигентно – без селски театри.
Истината е, че хора като нея живеят от чуждите реакции. В момента, в който спреш да им ги даваш, губят най-силното си оръжие.
Живей си живота така, както намериш за добре, и не допускай негативното влияние да го определя. Децата ще пораснат, ще поемат по своя път. Свекърва ти един ден няма да я има, а ще останете ти и мъжът ти. Постарай се, когато се обърнете назад, да си спомняте хубавите моменти, които сте преживели заедно и с децата си, а не годините, в които си се тормозила заради чужди драми, вместо да се радваш на истинското богатство, което имаш.
Говори с мъжа си. Щом те подкрепя, ще те разбере. Когато осъзнае колко силно ти влияе цялата ситуация, съм сигурна, че и той ще промени собствените си реакции и ще започне да поставя по-категорични граници. В крайна сметка вие сте семейство и трябва да сте от един отбор.
