За любителите на корейски и китайски сериали – Тема 21

По време на излъчването си Pursuit of Jade се превърна в огромен хит в Китай - в пиковия си период достигна над 50% дял от ефективното онлайн гледане, а средната ефективна гледаемост на епизод беше около 80 милиона. Това е впечатляващ резултат и показва реална зрителска сила. Но има едно важно разграничение: най-гледан не означава автоматично най-харесван.
Pursuit of Jade е прекрасен пример за това. В IMDb сериалът е около 8.7/10, докато в Douban се установява около 6.8/10. Тоест международната публика реагира много по-ентусиазирано, докато китайската публика, макар да гледа сериала масово, е значително по-критична към сценария и развитието на историята. И това разминаване се наблюдава и при други сериали на Джан Линхъ.
Story of Kunning Palace има около 6.8 в Douban срещу 8.0 в IMDb, My Journey to You - около 6.3 срещу 7.6, а The Best Thing - около 6.8 срещу 8.2. Това не означава, че едната публика е „права“, а другата „греши“. Douban е предимно китайска публика, IMDb е международна и двете аудитории имат различни критерии. Но тенденцията е интересна: международната публика изглежда реагира особено силно на самото екранно присъствие на Линхъ, докато китайската публика е по-взискателна към целия продукт - сценарий, персонажи, логика и актьорско изпълнение.
Къде всъщност стои Линхъ сред мъжете от своето поколение?
Тук вече става много по-интересно. При актьори като Dylan Wang, Wang Anyu, Chen Xingxu, Hou Minghao, Wang Xingyue и Zhang Linghe няма един-единствен критерий, по който да кажем кой е „най-добрият“.
Dylan Wang има огромното предимство на Love Between Fairy and Devil и ролята на Dongfang Qingcang - образ, който се превърна в запазена марка. Той вече има много силен star power. Chen Xingxu има предимство при по-сложните драматични роли и е доказал, че може да излезе извън типичния idol образ. Hou Minghao е интересен именно защото постепенно показва по-широк актьорски диапазон. Wang Anyu има много важно предимство - сравнително естествено преминава между съвременни и костюмни роли. Wang Xingyue е един от най-сериозните млади претенденти, защото е по-млад, но вече има силно екранно присъствие и роли като Duke Su в The Double.
А Джан Линхъ? Той вече има Xie Wei и Xie Zheng - две много разпознаваеми костюмни роли, а Pursuit of Jade показа, че може да носи огромна продукция като водещ мъж. Затова бих го поставила сред най-силните млади leading men, но все още не бих казала, че е доказал универсалността си повече от всички свои конкуренти.
И тук според мен е истинският въпрос за кариерата му.
Не дали е красив. Не дали може да бъде популярен - Pursuit of Jade го доказа. Не дали изглежда впечатляващо в исторически костюм - вероятно именно там е едно от най-големите му предимства.
Висок, много строен, с дълги пропорции, деликатни черти и младо лице - с дълга коса, костюм и правилен грим Линхъ придобива почти аристократично, ефирно излъчване. Но точно това може да се превърне и в капан. Ако един актьор постоянно играе принц → генерал → аристократ → безсмъртен → мрачен и красив мъж → следващия красив и мрачен мъж, в един момент публиката може да започне да харесва образа, а не непременно актьора. И тогава въпросът вече не е „Колко добър актьор е Джан Линхъ?“, а „Колко добре изглежда Джан Линхъ в тази роля?“ Това са две много различни неща.
Именно затова The Best Thing беше важен.
Там няма принц, генерал или безсмъртен герой. Няма дълга коса, исторически костюм или фантастичен грим. Той е просто съвременен мъж - лекар - и международната публика го прие много добре.
Но ако Линхъ иска да премине от idol actor към дългосрочен leading actor, следващата му стъпка според мен трябва да бъде още по-трудна: съвременна роля, в която красотата му не е основният двигател на персонажа - полицай, адвокат, журналист, военен, бизнесмен, лекар с морален конфликт или антигерой. Герой, при когото не може да разчита на дългата коса, костюма и аристократичната визия.
А какво ще стане с неговата по-деликатна физиономия?
Това според мен не трябва автоматично да се разглежда като недостатък. Линхъ има много специфична физика - висок и едновременно с това сравнително ефирен и деликатен. Той не притежава онзи тип грубо, тежко мъжко лице, което някои актьори имат. Но именно този контраст може да бъде неговото оръжие: крехък на вид, но властен; деликатен, но опасен; аристократичен, но физически способен. Точно такъв контраст работи много добре в персонажи като Xie Zheng.
Проблемът би възникнал, ако индустрията използва само първата половина - „Вижте колко е красив и ефирен“ - вместо втората: „Вижте какво може да направи този актьор.“
Има ли риск да остане в една ниша?
Да, и то не защото костюмните сериали са непопулярни - напротив. Те са един от най-силните сегменти на китайската драматична индустрия. Проблемът е, че пазарът постоянно произвежда нови лица. Днес един актьор е „новото лице на поколението“, след две години се появяват още петима, а след пет години идва ново поколение. Затова красотата и подходящата физиономия за костюмна драма могат да дадат огромен старт, но трудно гарантират дълга кариера.
Тук някои от конкурентите на Линхъ имат предимство - вече са показали, че могат да функционират убедително и в съвременна среда, без историческият стайлинг да върши половината работа вместо тях.
Има ли значение китайската политика за това?
Има по-широка културна рамка, която трябва да се има предвид. През последните години китайските регулатори засилиха контрола върху idol culture, прекомерното фенство и публичните образи на знаменитостите, включително критиките към прекалено „женствени“ мъжки образи. Но от това не следва, че държавата конкретно възприема Джан Линхъ като „твърде женствен“ или че има политика срещу него. За такова твърдение няма надеждно доказателство.
По-интересният въпрос е друг: може ли неговата по-деликатна визия да бъде превърната в актьорски инструмент, а не да остане просто в основата на idol имиджа му?
И затова Pursuit of Jade е едновременно голям успех и голям тест.
Сериалът доказа, че Джан Линхъ може да бъде част от огромен китайски хит. Но следващата стъпка трябва да докаже нещо по-трудно: че Xie Wei и Xie Zheng са роли, които Джан Линхъ е изиграл - а не единствените роли, за които изглежда роден.
В момента бих го поставила приблизително така спрямо мъжете около 25–35 години: като star power - топ 5–7; като визуално присъствие - топ 2–3; като костюмен leading man - топ 3; като международна популярност - топ 5; като доказана актьорска гъвкавост - все още не топ 5; като потенциал - топ 3–5.
И точно последната категория е най-интересната. Защото Dylan Wang вече има Dongfang Qingcang, Wang Xingyue има Duke Su, Chen Xingxu има Li Chengyin, Hou Minghao има няколко много различни типа персонажи, а Джан Линхъ вече има Xie Wei и Xie Zheng. Това е много силно начало.
Но истинският тест за кариерата му няма да бъде дали следващата му костюмна драма ще достигне 8.7 или 9.0 в IMDb. Ще бъде дали един ден зрителят ще може да гледа Джан Линхъ с къса коса, без тежък грим и без исторически костюм и да каже: „Не ме интересува колко е красив. Искам да гледам този герой.“
Тогава вече няма да говорим само за idol star. Ще говорим за актьор с дългосрочна кариера.
Pursuit of Jade остава значително по-успешен сред китайската публика от Overdo (около 6.8 срещу 5.1 в Douban), но разликата показва не толкова спад на интереса към Джан Линхъ, колкото че star power-ът му може да привлече огромна публика, но все още не е достатъчен сам по себе си да превърне слаб сценарий или проблемна продукция в успешен сериал.

Традиционният сериал е предназначен за зрител, който седи пред телевизор или гледа на голям екран и е готов да отдели 30–50 минути. Затова може да има по-бавно изграждане на отношенията, дълги диалози, второстепенни сюжетни линии и по-големи паузи между важните събития. Този модел може да поеме и по-дълги рекламни блокове или рекламни интеграции, защото зрителят вече е „влязъл“ в програмата и е приел по-дългото гледане.
При вертикалния сериал зрителят е пред телефона, често в движение или в момент, в който има само няколко свободни минути. Там конкуренцията не е само друг сериал — конкуренцията е TikTok/Douyin видео, чат, социална мрежа, игра, известие. Затова вниманието е много по-скъпо и всяка секунда трябва да оправдава гледането.
И това променя рекламата. При традиционната телевизионна логика можеш да прекъснеш зрителя с рекламен блок и той вероятно ще остане. При вертикалното съдържание твърде много реклама може просто да означава swipe и край. Затова рекламата по-често трябва да бъде интегрирана, много кратка или поставена между микросегментите, без да разрушава импулса „още един епизод“.
Има и още една важна разлика: вертикалните сериали са създадени за много по-агресивно задържане на вниманието. Вместо „какво ще стане след 20 минути?“ драматургията често е „какво ще стане след 60 секунди?“. Затова почти всеки миниепизод трябва да има конфликт, разкритие, емоционален удар или cliffhanger.
Така че бихме могли да разделим двата модела така:
   Традиционен сериал   Вертикален сериал
Основен екран   📺 TV / голям екран   📱 телефон
Тип гледане   планирано   между други дейности
Продължителност   30–50 мин.   1–3 мин.
Внимание   по-стабилно   много фрагментирано
Реклама   поносими блокове/интеграции   трябва да е много внимателна
Драматургия   постепенно развитие   постоянни hooks/cliffhangers
Конкуренция   други програми   целият мобилен интернет
Основна цел   да задържи зрителя за епизода   да го накара да гледа още един
И точно затова не бих казала, че вертикалните сериали са просто „по-кратки сериали“. Те са продукт на различна публика, различен екран, различно внимание и различна рекламна икономика.
А това има огромно значение за китайската индустрия: ако зрителят постепенно свикне да получава силна емоция, сюжетен обрат и удовлетворение за две минути, традиционният 40-епизоден сериал трябва да му даде много по-силна причина да остане пред екрана.
Това вече може да се превърне не просто в конкуренция между два формата, а в промяна на самите навици на китайския зрител.