Не знам, когато го е видял, съм била още в родилна зала. После ми каза, че бил прекрасен, много малък, много ококорен и го гледал умно 
- Публикувана: 9 май 2007, 13:08 ч.
- Последно мнение: 20 май 2007, 09:19 ч.
Какво казаха татковците,когато за първи път видяха бебчовците?
дълбокомислено заключи : 
Толкова милички спомени нахлуха в главата ми 
При нас нещата не бяха розови.Накарах акушерката да не качват бебо на третия етаж, където стояха бебетата, че моя мъж пристига след час и иска да види бебето.Когато дойде мъжът ми и акушерката ни го показа малкия беше син.Разтекоха се по стъпалата, а ние стояхме и се чудехме къде закараха синът ни.Оказа се, че не е могъл да преглътне някаква слуз и се е задушавал.Слава на Бог всичко се размина добре, но разбрах, че моя мъж после бил много зле.Прилошало му и едва карал към вкъщи.Доста се уплашихме, та така беше при нас.Нямаше какво да каже.После го видя на 2-3 ден, но и той не беше очарован от видът му, както и аз.Дори на циганката бебетата, по ми харесваха, но сега е най-хубавото бебе което съм виждала.
Ами той таткото присъстваше на раждането/ не припадна, беше герой 
/ Нищо не каза разплака се за първи път в живота си / поне аз откакто го познавам/. Не искаше да го вземе само повтаряшве на акушерките " Не мога той е толкова малък, може да му направя нещо. Толкова е красив. Добре ли е?"/ а сега се носят и си пеят в къщи мъжки песни 
, знам защо е питал дали е добре и намен това ми беха първите думи, бяха ни казали че има доста голяма вероятност да се роди със синдром за Даун и бяхме готови и за 2 варианта- тръгва си с нас в къщи където му е мястото/
След това трябваше да излезе защото аз поисках трябваше да ме шият около час / не мисля че ако беше останал щяхме да се чувстваме добре и двамата/- тогава само питал сестрите, " Как е жена ми добре ли е" и ходел напред- назад- при бебето, при мен. После беше лесно т.к. аз си бях с бебчо в една стая, когато се чувствах много уморена се обаждах да го вземат за 3-4 часа
/ Нищо не каза разплака се за първи път в живота си / поне аз откакто го познавам/. Не искаше да го вземе само повтаряшве на акушерките " Не мога той е толкова малък, може да му направя нещо. Толкова е красив. Добре ли е?"/ а сега се носят и си пеят в къщи мъжки песни , знам защо е питал дали е добре и намен това ми беха първите думи, бяха ни казали че има доста голяма вероятност да се роди със синдром за Даун и бяхме готови и за 2 варианта- тръгва си с нас в къщи където му е мястото/След това трябваше да излезе защото аз поисках трябваше да ме шият около час / не мисля че ако беше останал щяхме да се чувстваме добре и двамата/- тогава само питал сестрите, " Как е жена ми добре ли е" и ходел напред- назад- при бебето, при мен. После беше лесно т.к. аз си бях с бебчо в една стая, когато се чувствах много уморена се обаждах да го вземат за 3-4 часа
Не бях там да го чуя, защото той първи видя бебето. Мен още ме шиеха когато акушерката го занесе при таткото. Аз чух му вика "Хайде вземи го де", после разбрах че той се е дърпал, защото Влади не е бил почистен , имал е още кръв и от онова бялото . Но всеки който го е видял същия ден ми казва че е ходил като "цапнат с мокър парцал".
. Но всеки който го е видял същия ден ми казва че е ходил като "цапнат с мокър парцал".