Роднини, навлизащи твърде много в личното ми пространство. Да се примиря или ..

Имах предвид еквивалента на ЕТ в България. Реално както и ние в началото, ще спрат да се осигуряват в България, ще работят като фрийлансъри и ще плащат данъци само в чужбина.
Социализацията ще е трудна, но вероятно и за това ще разчитат на нас и нашият вече изграден социален кръг.

Сядаш и говориш с мъжа си. Никой от темата няма да го направи вместо теб. Ако ще ти е по-лесно, напиши си предварително какво имаш да кажеш. Бъди подготвена да бъдеш "лошата". Да, има такива нахални, натрапващи се и обсебващи хора, които на пръв поглед изглеждат много приятни, докато не започнеш да общуваш с тях редовно и установиш, че се опитват и дори успяват да те завъртят в техния живот. Познавам подобни. В интерес на истината, мисля, че много от тях изобщо не се усещат. Това, в случай, че темата е истинска (мързи ме да се съмнявам дали е такава). Ако не е, пак седни, с питие, на което да се насладиш.

Аз на мъжа си казвам всичко, което мисля. С него съм откровена, за неговото семейство, за роднините, за всичко.
Вие споделете с мъжа си, сложете граници и си гледайте живота. На мен със собствения ми брат ми се налага да слагам такива граници за гледане на деца.

Ще ти дам един друг поглед на ситуацията, но всичко казано до момента е валидно.

Те са двама братя. Между децата от един и същи пол има силна (несъзнавана) конкуренция. Това са думи на моя психотерапевт.

Колкото възрастовата разлика е по-малка, толкова конкуренцията е по-силна. В общия случай малкият/малката подражава, имитира баткото/каката. Иска да има от същото и за него/нея. Роля на родителите е да разпознаят и управляват тази конкуренция, така че да се трансформира в здравословна мотивация и партньорство в годините. Ако това не се случи, тази конкуренция съществува доживот.

Имах приятелка. Тя има сестра, 1 г. по-малка от нея. Една на друга си подражаваха и несъзнателно се конкурираха. Публикуваха се снимки във FB, за да види другата какъв хубав живот живее първата. Всеки ден бяха заедно или се чуваха. Говорим за жени 35+. Едната помогна на другата да се раздели с мъжа си. Взеха си жилища в съседни блокове. И до ден днешен се конкурират за вниманието на родителите си. На 40 г. едната беше готова да разжда второ дете (без наличен съпруг), защото сестра й имаше второ.

Когато обърнах внимание на моята приятелка за тези й взаимоотношения със сестра й, тя не ме разбра. Казах й малко да се дистанцира, да си има свой живот, да не го обвързва с този на сестра й. Еми, не се получи. Към днешна дата не поддържам връзка с нея, защото се уморих всеки път да слушам за сестра й; беше почнала да се конкурира и с мен ... за глупости... просто такъв им е манталитета.

Та, твоят мъж ли е баткото? Братът ще дойде, за да има и той това, което има брат му.

Ако бях на твое място, пробвам да говоря и обясня как се чувствам. Ако не получа разбиране и подкрепа - фокусирам се върху мои интереси, никакви ангажименти (освен по някои празници) с брата и семейството му, и като децата поотраснат и положението е все още нетърпимо, си бия камшика да си живея на спокойствие.

Колко са големи тези деца, които трябва да бъдат гледани?
Ще кажа, че авторката ще загуби битката. Дълго е за обяснение.

Аз искам да споделя една друга гледна точка на варианта “да се примиря”… Че като чета авторката, натам вървят нещата.
Виждам, че си възпитана и образована. Прочети малко литература на тема психосоматиката зад тежките заболявания. Като МС, рак на гърдата, различни автоимунни. Има една много интересна книга от д-р Габор Мате “Когато тялото казва “Не”. И си помисли - предпочиташ ти да започнеш да казваш “не”-та на неща, които очевидно те карат да се чувстваш зле от годин или тялото ти да започне да го прави вместо теб. Защото на мен лично не ми се струва особено забавно да трябва да търпиш навлеци, да гледаш чужди хлапета, да ги тонтуркаш, защото те език не знаят и дори няма да могат да се оправят като отидат на лекар… зъболекар… фризьор… в общината. Ами те не случайно искат да дойдат при вас, искат да ги отглеждате. И айде виж се с това няколко години и примерно псориазис. Или Хашимото. Или нам какво си.
И не говоря празни приказки. Живея в семейство, в което не се чувствам на мястото си, а аз дори не си мълча за тези неща. Моят проблем е със свекърва ми, ама все тая. И мъжа ми знае, и тя знае, говорила съм 20000 пъти, ама не. Тя си знае нейното, той не ще да се занимава да взима страна. И после - що мрънкам по здравословния подфорум нон-стоп - ами затова.