Ронче, и аз тЪ АресвЪм, амЪ ощИ повИчи ще да те АресваЪм, ако вземИш да мЪ изнИнадаш с Убана нУвина и ти .

Иначе утре завършвам 10-та седмица. Има още време да си подрайфам.
.
.И така май ще си карам от тук нататък в постоянна лудост,дано само не повредя детето с моите паранои.
.


/. Е тогава разбрах, че страха и параноята никога няма да си отидат. И до сега са си тук. Така че, Ритко, вариант май няма няма, камо ли пък рецепта. Ама опитай някак, че още много ти остава. После ще дойде етапа на днес рита малко - днес рита много и т.н. Това няма край, но пък си заслужава.
Когато лежах в Патологията исках /а и после до края/ да си имам видеозон и постоянно да стои включен и да виждам бебето. Че е там, че бие сърцето му, че е добре, че го виждам
Вечер ми идваха най-големите страхове...имах чувството, че през деня нищо лошо няма да ни се случи...но тези вечери..ах тези вечери..дълги и тъмни. 
.
. Днес ми е оптимистично, защото при нас грее такова хубаво слънце.
ви.
На какво са готови да се подложат милите. Моят и той не гъкна въобще...9 месеца стоически ме успокояваше и гушкаше / а него нямаше кой да успокои защото аз от тревоги за бебето не мислех за мъжо/
Еуфорията на мъжете идва после...като поемат малкото същество.
.
.