Хайде на Бремелинска тема!

  • 30 158
  • 510
  •   1
Отговори
# 345
  • София
  • Мнения: 1 098
Лили, скоро ще усетим , е ти по-скоро и от мен де, че си ми напреднала.  Mr. Green
Ронче, и аз тЪ АресвЪм, амЪ ощИ повИчи ще да те АресваЪм, ако вземИш да мЪ изнИнадаш с  Убана нУвина и ти . Grinning Laughing

# 346
  • Мнения: 3 166
Айде с пожелания за много ритници в най-скоро време. Laughing
Аз съм си добре т.е. повръщам прилично.
Рони, да знаеш, че с Ритата мислим еднакво, пък исме направили магийка, ти си я знаеш... Wink
И тъй като е бремелинската тема, да питам - някой да знае що вечер като силегна ме опъва от дясната страна, а по самия родов канал усещам някакви пробождания. Знам, че съм параноичка, ама да питам.

# 347
  • Мнения: 1 369
Светле, расте ти матката, бебка си прави местенце. А защо точно вечер- нямам идея. Може би като си легнеш се закротваш за по-дълго и се вторачваш прекалено много в тия неща. И хайде спирай да повръщаш вече! В коя седмица си? Като сте без линийки и не мога да следя до къде сте стигнали...

Юлките, много скоро ще започнат да ви ритат, и после няма отърване:) Много е готино:) Моят корем не спира да подскача. С Ники понякога се заливаме от смях кат го гледаме:)

# 348
  • Мнения: 3 166
А защо точно вечер- нямам идея. Може би като си легнеш се закротваш за по-дълго и се вторачваш прекалено много в тия неща.

Абе и аз си мисля ,че има и такъв момент - че като си легнем, оставам сама с мислите си и понеже няма кво друго да правя, започвам да се ослушвам кво ме боли. Ама определено не си внушавам де. А за повръщането не знам. Като започнах от по-рано този път, си мислех, че по-рано ще приключа. Еми явно няма такова правило. Sick Иначе утре завършвам 10-та седмица. Има още време да си подрайфам. Mr. Green

# 349
  • София
  • Мнения: 1 098
Знам че няма лек за параноичните моменти по време на бременността, но ако споделите кой как ги е
преодолявал, ще бъда много благодарна. Почнаха ми прегледите веднъж месечно и това ме подтиска жестоко.
Полудявам на втората седмица още. Една всеобща приятелка ми се радва и казва че съм била герой, но не мисля че другия месец
ще съм толкова геройски настроена. В понеделник съм на преглед, и ми се струва че ще мине цяла вечност до
чакания момент. Опитвам да не мисля лошо, но така ми изтръпва мозъка, че ...  #2gunfire .
Светле , за повръщането може и цяла бременност да си така, а по-добрия вариент е да е до края на трети месец.

# 350
  • Мнения: 1 402
Рита,каквото и да ти кажа ще те излъжа.До последно треперех докато дойде време за преглед.За това и ходех на две седмици.Изобщо не ми пукаше дали някой ще ме помисли за хахо,ходех за собствено успокоение.Това е единственото,което можеш да направиш.Не съм ходила никога веднъж месечно,това ми се струваше страшно много време.Да не говорим,че когато започнах да го усещам,ако един ден само не мръдне тичах да го видя.
После пък дойде момента със записа на тонове,което също беше голям стрес.Марти шаваше постоянно и имаше моменти,в които се скриваше и тоновете намаляваха,е тогава просто ми спираше сърцето за миг.Мислех си,че като се роди жив и здрав ще е по-лесно,но уви не е.До скоро ставах по няколко пъти на нощ да го видя дали диша  ooooh!.И така май ще си карам от тук нататък в постоянна лудост,дано само не повредя детето с моите паранои.
Така,че милинка,ако можеш настрой се положително,колкото и да е трудно.Този път е различен и ще завърши със щастлив край.И ако имаш възможност ходи по-често да те гледат,така ще се чувстваш значително по-добре.
Гушкам те  Hug

# 351
  • Мнения: 7 348
Опитвам да не мисля лошо, но така ми изтръпва мозъка, че ...  #2gunfire .
Eто, виждаш ли че който има мозък има проблем. В наличието на мозък е разковничето. Wink Hug
Всъщност наистина очаквах между единия лекар да наместиш в програмата още един. Не че и това е решение. Сигурно и тогава в промеждутъците ще има шаш и паника.  Hug

Чакай, че съм се сетила нещо за Ники - Никче, понеже съм останала с убеждението, че в крайна сметка ще си клиент на МД, та ми се ще да ти похваля анестезиолозите там. Имах наблюдения върху двама - ЧОВЕЦИ. Д-р Петков и д-р Узунова.   bouquet

# 352
  • Мнения: 280
Ритка, аз ходех на прегледи през 3 седмици в София и през 3 седмици в Русе , т.е. на седмица и половина си ме гледаха. Умирах от страх всеки път преди преглед, всеки път очаквах да ми кажат нещо лошо, както предните 2 пъти. Към средата на бременността се поуспокоих, но на края пак бях в паника ... нормално е. На края ще видиш ,че всичко ще е наред и с бебка ще се гушите заедно  Hug Hug Hug

# 353
  • Мнения: 651
Спомням си един от пътите, в които дребното не риташе и аз бях в полуистерия. Тогава Берни разказа за вечерта преди секциото й - как плакала, защото я било страх от това, че докато бебчо е в корема си го пази, а като го извадят тя няма да може да контролира положението / БерниHug/. Е тогава разбрах, че страха и параноята никога няма да си отидат. И до сега са си тук. Така че, Ритко, вариант май няма няма, камо ли пък рецепта. Ама опитай някак, че още много ти остава. После ще дойде етапа на днес рита малко - днес рита много и т.н. Това няма край, но пък си заслужава.  Hug

# 354
  • Стара Загора
  • Мнения: 7 566
Ритке още ме тресе параноята мила...и сигурно ще ме тресе вечно..или поне докато съм жива де Mr. Green
За прегледите..аз ходех при две докторки...едната по касата и една, която щеше да ми води раждането...така ми се падаше на две седмици да ме гледат Blush Когато лежах в Патологията исках /а и после до края/ да си имам видеозон и постоянно да стои включен и да виждам бебето. Че е там, че бие сърцето му, че е добре, че го виждам Blush Вечер ми идваха най-големите страхове...имах чувството, че през деня нищо лошо няма да ни се случи...но тези вечери..ах тези вечери..дълги и тъмни.
Имах три различни книги за бременни...стояха в хола, в спалнята и в тоалетната...четах ги постоянно...и сега мога да ги цитирам Mr. Green Като се връщах от консултация и веднага ги разгръщах и четях...и бях доволна, че вървим като по книгите ми Crazy
Когато раждах аз си мислех, че имам газове..не контрации. Защото секциото ми беше планирано за сутринта а това стана през ноща. Как нещо ще става извън моите планове Twisted Evil

# 355
  • Мнения: 245
Това с желанието за собствен, личен видеозон в дома ми е страшно познато Wink.

Преди 3-4 дни плаках с глас и сълзи, че "искам да имам мой си видеозо-о-о-он".  Горкият ми мъж толкова се беше трогнал, че първата му реплика не беше "нали знаеш, че не може" или пък "е, хайде стига сега", ами "оф, това сигурно е доста скъпо, пък и не знам откъде да търсим". Да ми е жив и здрав да ме търпи.... Mr. Green

Другарчета, този път трябва да избутаме  Praynig. Днес ми е оптимистично, защото при нас грее такова хубаво слънце.

 Hug ви.

# 356
  • Стара Загора
  • Мнения: 7 566
Замислих се...горките ни мъже Mr. Green Особенно моя  Crazy На какво са готови да се подложат милите. Моят и той не гъкна въобще...9 месеца стоически ме успокояваше и гушкаше / а него нямаше кой да успокои защото аз от тревоги за бебето не мислех за мъжо/
Горките мъжки фактори Mr. Green
Те са ощетени според мен. Виждат и наблюдават как расте корема, галят го, говорят му...ама сякаш друго си е да те ритне или да ти изправи косите Wink Еуфорията на мъжете идва после...като поемат малкото същество.
http://images11.snimka.bg/001347248.jpg погледът му говори всичко...тук са няколко часа след раждането. Първо аз гледах като камък Слави...дойде сержи и започнахме двамата да гледаме като камъни Слави Mr. Green

# 357
  • София
  • Мнения: 1 098
Мечко, и аз исках видеозон в нас...  Mr. Green , лудоста няма край, знам.
Аз не ходя само при Илиева във вита, посещавам и д-р Попов във Шейново,
но за един месец Марков и Попов не ми стигнаха. В началото ходех всяка седмица
и може би само така се понася. Така че, предпочитам да съм лудичка май... .
Фейо, знам че и аз ще гледам като камък  #Crazy .

# 358
  • Стара Загора
  • Мнения: 7 566
Фейо, знам че и аз ще гледам като камък  #Crazy .
Абе странно си е..да стои корема ти срещу теб Mr. Green
Всичко ще е наред коремки Hug

# 359
  • Мнения: 1 369
До 7я месец ходех 2 пъти месечно, сега ходя всяка седмица. Даже тоя четвъртък ще ходя 2 пъти Shocked- по каса и на доплер.  Аз не очаквам чудеса от д-рката по каса, обаче все пак и тя пуска ехографа и виждам, че бие сърчицето. Откак я усещам е много буйна, до сега не съм имала моменти, в които да се чудя как е- понеже тя редовно маркира присъствие. Даже последния път д-рът ме попита "Рита ли бебето?" И аз му отговорих,че можем да използваме тая енергия и да произвеждаме ток... То е местене, въртене, хълцане, има си волна програма...
 И се бях зарекла да не купувам нищо предварително... и днес какво направихме- купихме кошара, спално комплектче и поръчахме количка... Embarassed И възглавница за кърмене си взех... Тръпна хем от ужас, хем от вълнение. Всичко ми е толкова нереално. Пред мен е ужаса от финала миналия път, от върнатата количка и скритите дрешки...
 Рони, ще съм им клиент. Понеже ми се въртяха кои ли не болници, откак реших,че ще е там и ми е доста спокойно- поне спрях да се чудя коя болница да избера. А за д-ра, който евентуално ще ме оперира, съм чувала само хубави работи. Единственото ми притеснение е да стигна до този момент ПЛАНОВО, а не по спешност... Ще запомня имената на анестезиолозите, благодаря ти Hug Hug Hug

Общи условия

Активация на акаунт