Според вас заслужава ли си?

  • 980
  • 19
  •   6
Отговори
  • Мнения: 9
Здравейте на всички… Като всички останали нека се включа и аз с моята драма в живота. Всъщност съм човек ,който никога не споделя нищо на никого и това винаги ми е тежало ,но днес просто така реших да излея каквото имам  да си кажа. Жена на 26 години съм омъжена с две деца и ,,ПЕРФЕКТНО” семейство пред общността. Последно време започнах да обръщам внимание на неща във брака си повече от преди. Има много неща ,които мъжът ми прави ,които аз не одобрявам и ме нараняват и преди като му казвах за тях полагаше усилия да ги промени и аз го оценявах ,но последно време нещата се влошиха… Действията му ,реакциите му в дадени моменти обвиненията и обидите по време на спор или на скандал… В този брак се чувствам сама просто не получавам разбиране от негова страна ,а точно обратното.  Арогантно поведение спрямо мен и семейството ми. Избухвания за най-малкото грозно държание. Не обича да го занимавам с нищо. Живеем като затворници той след работа обича да си почива и аз уважавам това нещо ,но аз вкъщи се задушавам. Като го карам да изчезнем някъде с децата почва да се изнервя ,че след работа едва ли не не му давам да почине. Ако изляза сама с децата се сърди защо излизам все едно го чакам да се прибере от работа да изляза… Всеки Божи ден живеем в скандали ,а даже нямам и желание да споря с него просто почне ли да се заяжда за най-малкото излизам на терасата. Той ужасно много мрази сестра ми заради стари търкания и постоянно и пред всеки обяснява колко много я мрази как не могъл да я понася не му изнася и това ,че се чуваме по телефона или като отида при нашите се срещаме и като цяло ,че общувам с нея… Нон стоп обиди, псувни, обвинения за всичко каквото и да се случи винаги виновната съм аз. И парадокса е там ,че след всичкото това ,което прави идва да се милква и си иска интимност… След всичкото това ,което преживявам от години насам аз се отвратих от него не го обичам по никакъв начин. Отбягвам го не желая и секс да правя с него или като правя просто гледам да приключи възможно най-бързо за да ми се разкара от главата…. Просто не мога да обясня за всичко ,което ми причинява и до ден днешен ,но е много и той го осъзнава и ми го е КАЗВАЛ. В момента във ,които му кажа какво ме наранява и така нататък той обръща всичко срещу мен как видиш ли той е бил отражение на самата мен… и се опитва да ме убеждава ,че аз го карам той да се държи така с мен. Все търпя заради децата все търпя за ,,СЕМЕЙСТВОТО” не искам да тревожа родителите си ,но просто вече съм на предела на силите си и не знам изобщо още колко ще търпя. Имам чувството ,че покрай него ходя на пръсти само и само да няма скандали. Вечно недоволен ,а давам всичко от себе си той да е добре въпреки факта ,че емоционално съм приключила с него. Все едно ми е дете… Още една тежест на главата ми така го усещам като бреме. Това ,че не съм споделяла никога на никой през какво преминавам много ми тежи. Вечер като легна и от мисли не мога да заспя и се давя в собствените си сълзи тихо. Най-хубавите си години пропилях за да може всички да са добре. За това ме боли най-много.  Единственото нещо ,което ме спира са децата… Просто не си представям да ги разделя като знам каква силна връзка имат с него. И жертвам собственото си щастие и спокойствие  за тях. Чувствам се като в дупка ,като в капан!  Зодия Рак съм бих дала всичко за семейството си както и го правя ,но вътрешно усещам ,че не съм щастлива ,а така ми се иска… За всички ,които ще си помислят ,че това поведение и отношение ,което получавам от него е вследствие на друга жена НЕ Е! Защото той дори не може да си помисли да бъде с друга! Изпитах го няколко пъти. Просто си е такъв не иска да ме пуска ,но не желае и да се промени.

# 1
  • Мнения: 96
Не, не си заслужава. И хич не са дребни нещата. Аз също от такъв се разкарах,  но те предупреждавам,  че тези и след развода са гадове.
Отделно аз имам 1 дете и пак не е лесно ,при все че сме на споделено родителство  , а при теб с 2 ще е оле мале.
Аз си тръгнах тя като беше на 5 , сега бих го направила по-късно , защото ми е трудно тези 4 вече години. Но пък здравите нерви цена нямат , аз още се възстановявам.
Много иначе си харесвам живота,  имам голямо спокойствие, въпреки трудностите.
Някои жени избират да търпят и направо им се възхищавам,  то гадна работа да търпиш, ама гаден мъж си е висша форма на пилотаж.

# 2
  • Мнения: 9
Не, не си заслужава. И хич не са дребни нещата. Аз също от такъв се разкарах,  но те предупреждавам,  че тези и след развода са гадове.
Отделно аз имам 1 дете и пак не е лесно ,при все че сме на споделено родителство  , а при теб с 2 ще е оле мале.
Аз си тръгнах тя като беше на 5 , сега бих го направила по-късно , защото ми е трудно тези 4 вече години. Но пък здравите нерви цена нямат , аз още се възстановявам.
Много иначе си харесвам живота,  имам голямо спокойствие, въпреки трудностите.
Някои жени избират да търпят и направо им се възхищавам,  то гадна работа да търпиш, ама гаден мъж си е висша форма на пилотаж.
Поздравявам те за смелостта… Как искам и аз да бъда толкова смела ,но при мен нямам достатъчно стабилна почва ,на която да стъпя.

# 3
  • Мнения: 96
Тогава изчакай ,не е болка за умиране , ти си го търпяла вече толкова време така или иначе.
Но си направи план ,спести си пари ,изгради си независимост. Това не пречи, дори и да сте щастливо женени човек да си има план Б.

# 4
  • Down south
  • Мнения: 9 853
Успях да прочета само началото на драмата.
Ако си на 26 и вече се чувстваш в капан, помисли как би се чувствала след 10 или 20 години в същата конфигурация.

# 5
  • Мнения: 5 644
Психически тормоз като по учебник.
Потърси помощ.
Ти може и да търпиш, но помисли как това домашно насилие се отразява на израстването на децата.
Най-трудно е вземането на решение да продължиш напред.
Късмет🍀

# 6
  • София
  • Мнения: 16 414
Кое точно правиш заради децата? Помагаш им да израснат в среда на постоянни скандали, престорени чувства, да попиват, че е нормално да се търпи тормоз? Този ли модел на семейство искаш да им зададеш?

# 7
  • SF
  • Мнения: 28 122
Донякъде изчетох поста. Надолу се сещам как продължава.
Ами трябва да правите компромиси и двете страни, ако искате да останете заедно. Ти да го оставяш след работа да си почива и да се занимаваш с децата, докато той дреме пред телевизора, той понякога, макар и изморен, да излиза. Особено лятото. Зимата не мога да си представя как всички в 19:30 излизате на разходка, освен да се забиете в мола.
Не се карайте, не спори с него, щом споровете прерастват в скандал.
На 26 години трябва да знаеш, че ще става и по-зле, и по-скучно, и по-ангажиращо. Минали са медените месеци, пеперудените периоди и са заместени от ежедневието. При всички е така. Интелигентите хора минават през тези естествени промени интелигетнто - без скандали, без обиди, без ежедневни спорове. Спорове имат, но избягват това да е единственият начин на общуване.
Намери и ти начин как да живееш с този човек.
Иначе трябва да намериш начин как да живееш без него.
Хората са измислили брака, измислили са и развода.

# 8
  • Мнения: 23 881
Много млада си се омъжила. Ако положението е наистина "Нон стоп обиди, псувни, обвинения за всичко каквото и да се случи", развеждай се. Няма никакъв смисъл да се мъчите двамата. Явно вадите най-лошото един от друг.

Ти работиш ли?

# 9
  • Мнения: 30 533
Аз не разбрах каква е тази силна връзка на децата с бащата, щом даже не иска да излезе на разходка с тях. Поне вкъщи занимава ли се с тях, поема ли част от грижите?
Колко големи са всъщност децата, ти работиш ли, или си вкъщи по цял ден?

# 10
  • Мнения: 26 199
Оправдания да търпиш тормоз и да съсипваш децата.
Давай.

# 11
  • Мнения: 260
Ти вече знаеш какво трябва да направиш и всички знаем колко е трудно, защото ще ти преобърне живота.
На каква възраст е той и какво работи/професия? Чудя се дали има шанс да се осъзнае какво прави. Ако не искаш и не си готова да скачаш веднага в раздяла, то кажи, че искаш да опитате семейна терапия.
Това неговото е тормоз, емоционално насилие. Опитвала ли си да му отказваш интимност? Как е реагирал при отказ? Фактът, че си стигнала до там да се съгласяваш, да се изключваш в този момент, да мине по-бързо - какво е усещането в тялото ти след това? Ти се принуждаваш, за да запазиш мира с цената на твоето щастие, мир и цялост. Колко време смяташ да държиш това семейство само ти? Колко време ще издържиш? Щетите от такъв живот в подчиненост ще са много големи и ще научиш децата си да жертва за другите и те.
Имаш ли подкрепа от близките си при евентуална раздяла? Поне да отидеш при тях за месец, за да се откъснеш от него и да решиш какво искаш ти.

# 12
  • Варна
  • Мнения: 39 109
Колко пък силна да е тая връзка с децата след като той работи, а като се прибере иска да си почине. Дума не чух да се занимава с тези деца или да излиза с тях. Според мен все още съзнателно си затваряш очите и се наговаряш сама себе си за тая силна връзка между него и децата за да имаш оправдание да стоиш там.

Последна редакция: нд, 05 юли 2026, 09:37 от HighSpeed

# 13
  • SF
  • Мнения: 28 122
Такава пасивна силна връзка, той би имал и ако сте разделени. Няма да им съсипеш имагинерната връзка, ако се разделите, спокойно! Тя съществува само в главите им.
Силна връзка с децата е нещо съвсем друго. Често може да граничи с вманиачаването всичко да им е наред. Няма Изморен съм! - Детето има нужда и аз вече не съм изморен!
Останалото са приказки от дивана: Ти мене не можеш да ме поместиш от тук! Аз имам силна връзка с децата и заради тях съм с тебе!
Тинтири-минтири. Силна връзка има със себе си и със собствените си разбирания. Не знам дали  и ти нямаш със своите и така работите ви да не вървят.

# 14
  • София
  • Мнения: 46 841
На колко години са децата? Ти работиш ли?

Общи условия

Активация на акаунт