АУТИСТИЧЕН СПЕКТЪР-обединена тема 2

tigonew , ти сега ме накара да се замисля за това показване с чужд пръст. На мен не ми се е случвало с Гери. Не вярвам да е от аутистичния спектър.  Хайде, не си мисли, такива неща, сигурна съм, че е всичко й е наред и няма поведение от този спектър.
Ще попитам по принцип за тази ситуация...

показването с чужда рука/пръст за съжаление е свойствен на аутизма и е и един от въпросите в тестовете им за оценка.
Става въпрос за неговорещо дете, което като примерно иска да отвори вратата взема ръката на майката и я поднася към бравата. Или показва какво иска с чуждата ръка.
Не е нормално поведение. Аз понеже сега мога да наблюдавам и сравнявам с малкия - на 12 месеца като иска нещо сочеше с пръстче. Тогава още нямаше думи. При Арти "посочването" стана много по-късно /около 2рата година/ и то хващаше нашите ръце и ги поднасяше към това което иска. Не винаги,  обикновенно когато беше нещо развълнуван, разстоен и т.н. използваше този начин.

Гери ми е хващала ръката за да ме накара да стана, просто ме е ръчкала както се казва. Но никога не е използвала моята ръка да сочи с нея. Сочи много ясно с пръст какво иска.

Да, така каза и нашия психиатър  . Алекс никога не го е правил, но прави други подобни.
Като иска нещо ни дърпа за ръцете, вече казва "улааа", което значи "ела"  . Постоянно ми носи разни неща и ми ги пъха в ръцете, държи да взема нещото, непременно   .
Напоследък има голям интерес да минава близо до огради. Много странно накланя глава на една страна и минава от край до край с голям интерес. Обича да гледа дърго през отворен прозорец, голям тормоз за мен, защото трябва да съм до него и да го държа 

Давид също показваше предмети и картинки от книжките с помоща на моята ръка,но се отказа след дълго повтаряне:"Покажи ми ТИ,с твоята ръчичка!"...след стотина пъти повтаряне се научи.Един ден се правя аз,че не го забелязвам ,че сочи шишето с вода...и каза:" Дай туда,къде туда,дай туда " От тогава се мъчи да изговаря това,което иска.На хляба казва:"Дай хепи"...

tigonewи аз като Rossoneri мисля,че това сочене го правят почти всички деца и не трябва да се притесняваш.Трябва да има съвкупност от различни симптоми,както казва нашият психиатър.Дори липст на говор сама по себе си не е признак за Аутизъм.

КиФла,A висенето по отворени прозорци и ние го правим,с часове стои и гледа през парапета на терасата ....и аз разбира се съм с него...да не вземе стол и да се качи или да не метне някоя метална количка.Ако не бяхме на квартира мъжът ми щеше да обезопаси тези места.

Деси и аз се радвам на успехите ви! А за удрянето да взема и аз да пробвам с лепенки.Ох като взема понякога да го обличам такива ритници ми нанася,че съм синя по краката на две-три места...не мога да го удържа...силем ми се струва.Понякога викам батковците за помощ 

Валенце,и аз като Деси съм на мнение ,че кученцата научават децата на много неща.И моя Давид закачаше,меко казано кучето като беше мъничко...Най-му беше хубаво да я хване за опашката и да я помъкне,докато спи,в замяня ръмжене и показване на зъби имаше...сега не смее.Първо ме поглежда как ще реагирам аз,тогава отова при Дива и лекичко я милва...само с пръстче
Интересно е,че към децата в Градината и на улицата не проявява агресивност,дава си играчките,спокоен е..защо не е така и  у дома.

И аз имах огромен страх от кучета.Гонело ме е бездомно куче и да ви кажа,че в България дълго време не смеех да излезя сама навън.И в Габрово и в Русе,където живееят родителите ни беше пълно с кучета.Страховете ми отшумяха тук в Испания.Улиците са осветени през ноща,дори и междуградските и междуселските пътища...и няма бездобни кчета.

Исках да кажа,че те разбирам за страховете ти,Валенце!

В петък за пръв път от доста време променихме маршрута си...от единият вход,право на отсрещния откъм другата улица,без да се мушнем в Супермаркета...и оттам тръгваме за Дома,но вижда нашия на една витрина играчки Имаше възклицания...И-и-и...топки....и се шмугва вътре...грабва първото камионче ,което му е на погледа и на касата.Слава Богу беше от едно евро и аз бързо-бързо о взех,за да не погледне нагоре към големите камиони...Не ми се мисли ако маршрутът ни вече е този

Благодаря ти ,Габи,за мнението! Аз май не се изразих правилно-Буби не удря Мими/напротив-често Мими удря кака си/,просто прекалява с гушкането,от обич .
Вчера най-изненадващо Буби започна да казва "да".Аз я попитах дали ме обича и тя каза да .Сега продължава да ми отговаря на някои въпроси с да.Мисля,че го прави съвсем съзнателно.От няколко дни казва и "Мими".Ох,моля се лека полека да се наредят нещата при нас.Определено обаче сега,когато аз съм по-спокойна,децата ми се чувстват по-добре!

Валенцето, а вие на диета ли сте? И от колко време?

Деси,не сме на диета,поне не на толкова строга като вашата.Буби обича да си хапва всичко,опитах за около две седмици пълна диета без глутен и казеин,но имах големи затруднения-тя беше все гладна,не искаше храните,които и предлагах,макар че не е злояда по принцип.Та сега сме просто на един вид здравословно хранене-никакви/почти/изкуствени оцветители и консерванти,намалено до минимум мляко ,все домашно приготвени храни.Та така.

Здравейтеее,

Като стана дума за висенето по прозорците, Гера в момента е на терасата, много обича да седи на терасите и да гледа наоколо. Сега е взела една одеало леко памучно и се завива с него седнала на стола, ту права, става, сяда, а аз тук действам с епилатораааа
Вчера се опитвах да я записвам /звуков запис само/ как и какво говори, ама пустото като реша да го направя, тогава не говори много... като ги източа от фотото ще видя какво се е получило, ще ви изпратя тук, по темата..
Сега да продължавам с дейността си... после пак ще се чуем, да го видя и онова дивото какви ги върши.

Росонери,ама ти сама ли я оставяш на терасата?!Аз изпитвам ужас от височини.

Интересно, че и Наталия изпитва страх от височината на стълбището, но пък на терасата стои с удоволствие. И аз я оставям, защото няма какво да се случи на нашата тераса, само дето ми яде детелината (и аз опитах, много е вкусна ) и метна едно дистанционно през терасата и докато се усетя къде може да е, намерих долу само батериите.  Това с хвърлянето го видя от брат си, преди година, него го отучих бързо, но нея не мога
Нейната нова страст е рязането с ножица и разглеждането на книжки с картинки на животни. Много ми беше полезен един материал, който Катина ми изпрати и в който пишеше, че в момент на силно раздразнение помага включването на някоя стериотипна игра (нещо такова беше). Ако е нервна, рязането и играта на "Телефон" я успокояват, колкото и досадни да ги намирам, особено "Телефона" с постоянното повтаряне на един и същи фрази.

хехе - аз разказвах ли ви нашите опити за рязане - де що има връзки, одеала, дрехи..всичко беше декорирал Ама как да му се караш - ДЕТЕТО РЕЖЕ 

Много се смях за детелината      Моите малките пък ядат кучешка храна - ама аз не съм я пробвала  Иначе не са зализали много косъм де 

Аз да ви питам - тези които сте с домашни любимци - колко често давате хапчета за глисти на децата? Мен ми се струва, че прекалявам - давам всеки месец еднократно  Ама и моите пипап навсякъде и си лапат после ръцете. А горките куче и котка сигурно съм ги отровила от обезпаразитяване....

Заради котката нищо не ми е идвало наум да давам - тя не си е подавала носа навън от апартамента. За кучето - личния лекар беше категоричен, че кучешките глисти са други и не се прихващат от хора (то и за бълхите уж е така - ама не е ) Глистите само от конакт с фекалии се прихващат доколкото ми е известно, така че от присъствие на животно в къщи, което не върши такива неща, май не би трябвало да се притесняваш. Тук в градината периодично дават на децата (поне при каката го имаше това) таблетки против глисти. Ако не ме лъже паметта - на половин година.
Наталия не само лапа всичко, ами се плези и кляка, за да я ближе кучето Но пък заради това, че е адски досадно и драска и хапе (играейки), започна да казва "Куче, мафам се (разбирай - махай се)" Мисля да й направя в скоро време едно чревно изследване за паразити, хапчета на нея не смея да давам току така.

Тийновете се поздравяват с "Дай пет!"
Нашите ще се поздравяват с "Дай лапа!"
Аз нямам никакви шансове за куче в къщи.
Даже и за мъничко дакелче

Волфи,защо да нямаш шанс за кученце...виж дакелчето колко е сладичко!


Много се смях и аз с детелината и за рязането...Аз не смея да дам на Давид ножица.
А за обезпаразитяване...на нашето куче даваме по три таблетки,последователно  на всеки месец...на Давид не съм давала никакви...той не поема никакви медикаменти.Дали ги има във вид на свещички