АУТИСТИЧЕН СПЕКТЪР-обединена тема 2

Добре.

Деси, съгласна съм с теб, и все пак...може би има деца, които ...как да кажа...се променят? Незнам...ЩЕ ти дам пример с мойто поведение, но и за мен си е загадка.
Като бебе съм врещяла по 24 часа на ден. Не съм обичала да ме гушкат. По-късно съм проявявала хиперактивност и агресия към деца. Постоянно съм се тръшкала и съм си удряла главата в стената. По едно време съм спряла да говоря. Не съм понасяла някои дрехи и съм ги събличала или съм сядала в локвата с тях.
Не са ме водили на логопед или психолог. Не са ми поставяли никаква диагноза. За мой голям ужас са ме водили на врачки. Баели са ми и съм се успокоила. След време като съм спряла да говоря пак са ме водили. Иначе откакто се помня не могат да ми затворят устата.
Не мога да дам повече детайли защото всичко това, което ви разказвам го знам от откъслячни разкази от баби и родители. Мога и да поразпитам някой ден. Иначе си спомням като бях дете съседите винаги като ме видеха обясняваха колко много съм ревала като бебе, колко бясна съм била и "как така е станало човек от мен?!".
Иначе първата ми братовчедка  си е абсолютно в аутистичния спектър (според мен). Тя е по-малка от мен и като бяхме деца съм я наблюдавала доста. После като учих психология и работех с деца стигнах до заключението, че тя е аутистистичния спектър. Леля ми е шашава окултистка и цял живот я води по врачки, но не и на психолози и логопеди за съжаление. Ноооооо мога да ви кажа, че дори и с такива родители тя днес все пак е по-добре отколкото като беше дете. (Колко повече вашите деца, които имат такива невероятно всеотдайни родители, които са се посветили на тях)  Сега мисля е някъде на 18-20г. Не съм я виждала от години (като се изключи сватбата ми преди 2 години, но тогава нямах време за нея), но мога да разкажа каква беше като дете.
Не говореше. Не гледаше в очите. Не ядеше почти нищо и беше само кокали. Имаше зверски запек и я държаха на гърне с часове. Говореше си някакви си нейни неща (та-та-та-ши-та - нещо такова) и то често сякаш на някой въображаем в стаята. Клатеше се. Беше адски силна физически, не можехме да я удържаме, въпреки, че беше мнооого слаба. Не можеше да си задържи вниманието върху дадено нещо за повече от 1 мин. Често тичаше и обикаляше апартамента - той беше такъв, че от антрето влизаш в хола, от хола в стаята от стаята в антрето и така до безкрай можеш да се въртиш в кръг. Спомням си че много плачеше (сигурно щото не можеше да говори), но се успокояваше като й пеех и и свирех на китара.
Леля ми твърдеше, че до 2 -годишна е била съвсем обикновено дете, но се наложило да влезе в болница на системи (не си спомням много ясно) и след това се появяват проблемите.
Сега тя е дебеличка, яде всичко говори малко  и разбира но пак поведението й е странно.
И така, не казвам, че аз съм била от аутистичния спектър, но съм имала някои проявления...а сега съм спокоен и уравновесен човек и нямам никакви такива прояви.

Мама Ежка, благодаря ти за надеждата, която ни подаряваш.

Мама Ежка,интересно е това ,което разказваш.Някак ми вдъхна надежда...Не мога да го обясня как   

Да ви кажа,приятели,че от няколко дена съм тотално объркана.Понякога Давид се държи като...като другите деца...Започна да си играе "на ужким"...може би е нормално за неговата възраст...той е на 3 години и половина.Взема на баща си празното куфарче от инструменти и се прави,че отива на работа,като ми вика Адиос...след малко имитира звъна на звънеца и казва Здрасти...прибрал се е вече от работа.Новото при нас е,че не се отделя от мен.Аз отивам в кухнята ,той след мен...Сутрин само да ме усети,че ставам...скача.А аз искам да пия кафенце,преглеждайки форума например Брои идеално до 20,знае все повече думички...Батковците ни се прибират след няколко дена от България.Ще видим как ще му се отрази това.Не знам дали ме разбрахте...малко объркано го обясних.

Вълчо,сега видях,че сме мислили по един начин

Аз само ще ви напиша какво каза нашата психоложка -
има и деца които сякаш имат сензорни проблеми, които не говорят и не общуват с другите, които късно почват да имитират и са затворени в себе си, които плачат много и които се смеят когато ние не смятаме за редно. Нормални деца. Които не са и няма да бъдат аутисти. Просто са с такъв характер.
Затова и моя син не е диагностициран все още. Защото симптомите само накуп не правят състоянието. И аз все още вярвам, че няма да имаме такава диагноза. Макар да познавате поне виртуално сина ми вече добре и да виждате колко добре се "вписва" в картинката...

Според мен не е правилно да се търсят диагнози. А да се решават конкретните проблеми - детето има проблем с общуването - работим за преодоляване. Проблем със сетивността - работим с нея, проблем с говора - работим за да го развием и т.н. Само времето ще покаже какво и как ще се развие. А всички ние си обичаме много децата и сме готови да дадем всичко за да развием пълния им потенциал. Дали ще станат нобелови лауреати или не-толкова интелигентни, дали ще са известно спортисти, или пък с два леви крака и непохватни - важното е да могат да живеят щастливо и да са доволни какво са постигнали. Да им помогнем да работят това което обичат да правят. А дали са или не са аутисти - това не е толкова важно. Важно е да бъдат пълноценни и уверени. Това е важно и за всички останали деца. Просто за нашите специални деца на нас ни е мъничко по-трудно. Но пък един ден когато ги видим порасли и осъществили мечтите си ще сме забравили за това през какво сме минали - ще изглеждат просто деца с изпълнено с бели детство.

gaby_s
- това е страхотно! Това, че започва да имитира е голяма стъпка напред! И не - не е нормално за възрастта - имитацията се появавя около 15-18 месеца - да слагат куклата да спи, да пият науж чай, да носят чанта като мама и т.н.
Ние сме на етапа на игра с кукли (голо Барби  - не разрешава да му сложа дрехи ) и го слагаме да спи и му даваме мляко Нашата терапевтка смята това за голяма крачка напред

нас все още не имитира.

Габи, а как се държи Давид като има непознати наоколо?

Да ви разкажа какво ми се случи. Малкия ми батко много си обича терапевтката и много добре откликва на терапиите. Говори и нещо си, гледа я...
Обаче я срещнахме на паркинга на магазина - той завъртя глава настрани и само кима гледайки надолу. Не каза нищо, не общува по никакъв начин. Така се държи когато има непознати...т.е. човека който уж му е "приятел", когато не беше в обстановката която му е позната/в стаята където правят терапията/ не пожела да приеме. Това му поведение много ме обърка 

Ako ви е интересно мога да разпитам за промените, които са настъпили последните години в братовчедка ми и повече подробности относно моето странно поведение като дете. Другата седмица се връщам в София и мога да се заема.
И тъй като излязох от ролята си на ням наблюдател, мога да ви кажа, че искрено ви се възхищавам и смятам, че децата ви са благословени с прекрасни родители. Страдам заедно с вас и се радвам заедно с вас за всеки мъничък и голям успех. Макар, че не се познаваме ви чувствам близки и ви мисля постоянно.
    Успех на всички вас

Напълно съм съгласна с [desi]. Имаше период, в който се лутах между диагнозите, и след всяка нова прочетена статия, считах че детето ми страда от същото. Просто имаше много общи симптоми. По-важното е да се осъзнаят конкретните проблеми, и да се решават, доколкото е възможно, или по-скоро да се работи за тяхното разрешаване.
При нас също липсват или са ограничени игрите с имитация или подражание. Но имаше период, в който обожаваше да се разхожда с моите обувки на високи токчета. Снощи например, реши, че ще спи с една отдавна забравена кукла, която пее и светят обиците й. Завива я, гали я, иска да я пускам пак да пее, определено му хареса тази игра.
Мама Ежка, определено ще ни е интересно да споделиш повече подробности. Ще са ни от полза. 

Здравей IKk,от моя опит,който имам с шизофренията съм забелязал,че тя се придобива.Относно унаследяването сигурно вече си чела в нета,че има някакви 4-5 процента,но те с нищо не са доказани научно.Всъщнос медицината когато не може да даде доказан отговор за някакво заболяване или състояние[както при  аутизма] се оправдава винаги с генетична предразположеност.Познавам лично 5 човека с диагноза от спектъра на шизофрените разтройства,но на нито един от тях детето или децата им[на възраст от 7 до 45 години]не е проявил какъвто и да било симтом на заболяването

Ох, и аз се включвам с нашите проблеми и малки постижения. Но май по-скоро ми се иска да ви разкажа за своите чувства, а вие хубаво да ме порицаете, че имам нужда. Мимка напоследък проявява голям интерес към децата. Е, не играе като тях, но обича да се навърта около им, те и говорят непрестанно, а тя дори им отговаря. Не се изолира както преди, когато изобщо не ги забелязваше. Какво правя аз обаче? Онзи ден, привечер се прибираме от разходка. В къщата срещу нас съседката си има гости и две дечица си играеха на двора им. Моята щерка се тръшна, че иска да отиде при тях. Плака, започна да сяда по земята, да се инати, но аз не и разреших. Защо? Защото ме е срам и едновременно ме боли адски. Дечицата бяха по-малки от нея, но говорят чудесно. Хвана ме страх да не започнат да и се подиграват, а майките им да я разглеждат странно. И после да не би да не ме попитат нещо. Знам, че постъпката ми е глупава, но тогава наистина се уплаши и предпочетох да избягам (образно казано). Прибрах я у дома - тя плаче и аз плача. Разказах на мъжа ми. Той хвана детето за ръчичка и го заведе при децата. Дойдоха си след 30 мин. много доволни.
Ето и малко снимки, за да видите как добре се забавлява Мими в компанията на детето на една приятелка, която ми беше на гости:
http://images19.snimka.bg/003658822.jpg
http://images19.snimka.bg/003658823.jpg
http://images19.snimka.bg/003658821.jpg
Моята принцеса е с опашките.

mari_anka, трябва по-спокойно, аз на другите деца гледам и като възможност дъщеря ми да дръпне напред, така че трябва да им осигуряваме. А за погледите и въпросите мисля, че няма да мине без това, колкото по-бързо се научим кратко да обясним, по-лесно за всички.