Здравейте,
Предвид дискутираните все повече напоследък трудности в създаването на градивни, относително хармонични, сериозни, трайни отношения на възраст 35+ и вземайки под внимание възможностите на дигиталната епоха, свързаността, мобилността и т.н., бих искал да попитам какво мислите за паралелните отношения?
Имам предвид отношения, свързани с интимност или обещаващи интимност (засилен флирт, сближаване, скъсяване на дистанцията, физическа и духовна, създаване на минимално желание, очакване, дори първоначално доверие).
Първото нещо, на което, мисля, всички сме свидетели, е че всеки си пише с много хора от другия пол (не само професионално, но и в личен план). Първи под-въпрос: това смята ли се за нормално в семейства или при партньори, при които ексклузивността е договорена или се предполага като даденост?
Второто нещо, с увеличаването на възрастта и особено при несполучливи предишни връзки, човек по-склонен ли е да опитва различни варианти, дори и по едно и също време? Може ли човек по принцип да живее по начин, че от един получава едно, от друг - друго, от трети - трето в личния живот? Излишно е да изреждам, но това може да са а) удоволствие, б) власт/ връзки/ протекции, в) пари и т.н.
Трето, как се научаваш да влизаш от една роля в друга, да превключваш от една емоционална среда в друга? Това тренира ли се, привиква ли се, струва ли си? Плаща ли се лична цена за това, напр. с тревожност и т.н.? Кога човек е "готов" за паралелни отношения?
Разбира се, съфорумниците, които се безпокоят за сегашните си партньори, по-добре да останат анонимни или просто да изразят мнение на странични наблюдатели.
Но, греша или правилно разбирам, че понастоящем паралелните отношения са нещо като новото нормално?
... Гледахте ли новия филм на Асгар Фархади "Паралелни истории"? Аз не съм, няма го никъде, продаден е само за кино-разпространение засега.
Предвид дискутираните все повече напоследък трудности в създаването на градивни, относително хармонични, сериозни, трайни отношения на възраст 35+ и вземайки под внимание възможностите на дигиталната епоха, свързаността, мобилността и т.н., бих искал да попитам какво мислите за паралелните отношения?
Имам предвид отношения, свързани с интимност или обещаващи интимност (засилен флирт, сближаване, скъсяване на дистанцията, физическа и духовна, създаване на минимално желание, очакване, дори първоначално доверие).
Първото нещо, на което, мисля, всички сме свидетели, е че всеки си пише с много хора от другия пол (не само професионално, но и в личен план). Първи под-въпрос: това смята ли се за нормално в семейства или при партньори, при които ексклузивността е договорена или се предполага като даденост?
Второто нещо, с увеличаването на възрастта и особено при несполучливи предишни връзки, човек по-склонен ли е да опитва различни варианти, дори и по едно и също време? Може ли човек по принцип да живее по начин, че от един получава едно, от друг - друго, от трети - трето в личния живот? Излишно е да изреждам, но това може да са а) удоволствие, б) власт/ връзки/ протекции, в) пари и т.н.
Трето, как се научаваш да влизаш от една роля в друга, да превключваш от една емоционална среда в друга? Това тренира ли се, привиква ли се, струва ли си? Плаща ли се лична цена за това, напр. с тревожност и т.н.? Кога човек е "готов" за паралелни отношения?
Разбира се, съфорумниците, които се безпокоят за сегашните си партньори, по-добре да останат анонимни или просто да изразят мнение на странични наблюдатели.
Но, греша или правилно разбирам, че понастоящем паралелните отношения са нещо като новото нормално?
... Гледахте ли новия филм на Асгар Фархади "Паралелни истории"? Аз не съм, няма го никъде, продаден е само за кино-разпространение засега.
