.
- Публикувана: 12 юли 2026, 17:16 ч.
- Последно мнение: 13 юли 2026, 00:53 ч.
Сложени отношения
Не пускаш детето при баба и дядо, а ти се реве, че то няма да има баба и дядо... За какво е темата, не можях да схвана?
Не го пускам - обясних защо. А ми се реве щото при наличието на баба и дядо то все едно ги няма, такова им е поведението... Описах ситуацията си детайлно.
Защо продължаваш да имаш очаквания и да им вменяваш чувства и задължения, каквито изначало нямат?
Щото искам да съм уважена като дъщеря, обичана, видяна. Но не става.
И няма да стане. Ще те търсят само, когато имат нужда и старостта напредне.
До тогава следва да си отработила тези неща и да спреш да имаш очаквания и да си се научила да казваш “не”.
Имаш ли подобни очаквания от другите баба и дядо?
До тогава следва да си отработила тези неща и да спреш да имаш очаквания и да си се научила да казваш “не”.
Имаш ли подобни очаквания от другите баба и дядо?
Не са в този свят другите баба и дядо, за съжаление.
И няма да стане. Ще те търсят само, когато имат нужда и старостта напредне.
До тогава следва да си отработила тези неща и да спреш да имаш очаквания и да си се научила да казваш “не”.
Имаш ли подобни очаквания от другите баба и дядо?
До тогава следва да си отработила тези неща и да спреш да имаш очаквания и да си се научила да казваш “не”.
Имаш ли подобни очаквания от другите баба и дядо?
Очаквам да имат повече очаквания от брат му на който му се полага къщи и всичко което имат, тъй като си го гледат като малко дете а той е на 30+.
Аз много добре прочетох и разбрах защо не пускаш детето. Кое обаче те кара да ревеш, не разбрах. Че бабата и дядото не са каквито ги искаш? Разбрала си го още като дете, какво сега е новото?
Новото е че когато родих видях още повече неща, неща за които преди съм била сляпа.
След като и мъжът ти не е съгласен да пращате детето при тях, какво го обмисляш въобще. Като порасне, примерно в гимназиална възраст, може да отидена гости, ако страната е хубава и ако иска, макар че едва ли тинекджър ще иде доброволно при баба си и дядо си, те си имат други предпочитания.
Авторке, натрупала си много огорчение към родителите си. Опитай се да ги приемеш такива каквито са, защото промяна няма да има. Това ще помогне на самата теб да се чувстваш по-добре и по-спокойна.
Противоположният казус на твоя :
Имам позната, дъщеря и живее в чужбина, двамата с баща и са дали всичко за нея, образование, имоти, пари, въобще позлатили са я както се казва, но дъщерята не иска често да контактува с тях и не ги допуска да видят внучето си, което е на почти 3 годинки вече.
Противоположният казус на твоя :
Имам позната, дъщеря и живее в чужбина, двамата с баща и са дали всичко за нея, образование, имоти, пари, въобще позлатили са я както се казва, но дъщерята не иска често да контактува с тях и не ги допуска да видят внучето си, което е на почти 3 годинки вече.
Оправи си заглавието - две думи са все пак. Никакъв проблем нямаш, сама копаеш в някакви минали подробности кой колко често бил идвал и не идвал. Просто се чудя как помните такива неща. Майка ти не е била длъжна да стои с детето час или два, когато е било бебе. И моята не седеше, въпреки че живееше с нас - виках гледачка, за да изляза, докато синът ми навърши 10 и вече можеше сам да се оправя. Гледай си живота и семейството и не дълбай - от това няма да ти стане по-добре. Насила не можеш да искаш нищо от никого. Ако искаш, прати им детето. Ако не искаш - недей. Ако бях на твое място, щях да го пратя, за да си почина малко. Голяма работа, че ще му се развали режима за две седмици - нали цяла година яде здравословно. Във фамилията, докато синът ми беше бебе, всички разправяха как само да порасне малко, ще го водят и взимат къде ли не. Ами още чакам - синът ми ще навърши 14 през септември - всички го обожават, обаждат му се, глезят го, водят го, но само ако аз съм там. Имаме къща на морето - баба му, дядо му, прабаба му и чичовците му са по цяло лято там. От май започват да питат кога идваме, но само двамата. Дори не си правя труда да настоявам да го вземат - така го чувстват, така правят.
Струва ми се, че имаш високо мнение за себе си и подценяваш (а сигурно и се срамуваш) от родителите си. Тоя self-parenting от къде го измисли?! Аз също не съм посягала към цигари и алкохол като тийн, нито пък след това, но определено не го смятам за постижение.
Струва ми се, че имаш високо мнение за себе си и подценяваш (а сигурно и се срамуваш) от родителите си. Тоя self-parenting от къде го измисли?! Аз също не съм посягала към цигари и алкохол като тийн, нито пък след това, но определено не го смятам за постижение.
