Термин Август 2026 - тема 4

Благодаря ви на всички, много сте мили

Честита рожба, Клементин ❤️ Жива и много здрава да бъде!

Честита да е Биляна 🩷 Бързо да се възстановите и двете и да се гушкате скоро 🩷

Честита рожба! Дано скоро да е при теб! Прекрасно име сте избрали, беше и в моя списък за момиче😊🩷

Честити бебета и на Солей и на Клементин! Нека растат много здрави и с късмет, а на мамите бързо възстановяване!

Днес на тонове отново високо кръвно премериха и вече официално АГ-то ми каза да пия плътно хапчета за кръвно, както и че трябва в 38г.с. да родя. Не сме коментирали секцио, така че предполагам отново ще ме индуцират, но и първото ми раждане беше с индукция, така че не съм особено стресирана.

Честито да бъде бебе Биляна, а на теб поздравления Клементин. Живи и здрави бъдете ,да сте в най-скоро време заедно  и да растете спокойни и щастливи.

MamaGar, всички прегледи, видеозони, изследвания както и лекарства са ни безплатни - и за мен и за бебето, без значение колко струват и колко често ни/ще ни се налагат.

Днес бях на преглед да обсъдим родилен план и попитах за планирано секцио заради стрептокока и наличие на Е. Коли в предишни изследвания. Казаха ми, че до 37-ма седмица не може да се решава ( още съм 34+) . Като навърша 37-ма седмица ще има пак изследвания, видеозон и консултация за план за раждане, но ми се струва, че гледат да ме насочат да опитам естествено с вливки на антибиотик 4 часа поне раждането и ако успеем естествено бебето да е под наблюдение малко по-дълго време  за да се проследи дали ще има индикации на инфекция и нужда от антибиотици.
Благодаря , че сподели Рени, не знам защо аз не мога да съм така спокойна, въпреки че знам, че има много жени раждали и раждащи със стрептокок и бебетата им са напълно здрави .

От няколко дни ме боли много в дясно от пъпа, все едно ме ми се е разтегнал мускул и не мога да се изкашлям даже без болка. Краче ли заседна там не знам, надявам се утре да разберем, че имаме преглед на видеозон.

Mera, аз имах същият тип болка само, че от ляво. Така и не разбрах от какво беше, мисля, че бебето ме “нарита” доста силно и все едно ми се разтегна мускул или връзка някаква. Болеше ме цял ден, даже при ходене, като цяло при всяко по-рязко движение.

Secret, много е неприятно. Даже като се качвам и слизам от колата си държа корема. При мен вече 3 дена стана боли. Аз силни ритници така и не усетих с това бебе. Освен да ме е наритал като спя. Напоследък само на вълни ми става корема и през няколко дена хълца .

davisgirl, може ли да споделиш малко повече от първа ръка за индуцирането? Болезнено ли е?

Със синът ми бях така, супер кротко бебе, само хълцаше много често. 😅 Вечно спеше, както и на тонове, което ми създаваше много главоболия, но какво да се прави. Така си се и роди, поспаланко, в началото аз го будех за нощните хранения, имаше и малко по-изразена жълтеница.
 Това малко ме плаши обаче 😂 Дано да няма някаква зависимост наистина, защото ако е такова неспящо и нервно не знам как ще се оправям 😅

Честита госпожица, Клементин! 🩷 Много да е здрава и ти бързо да се възстановяваш!
За учестеното дишане - на мен още в болницата със сина ми ми обясниха, че при малките бебета и новородените - това е индикация за висока температура. Те нали нямат изградена терморегулация още и е малко като при кучетата - охлаждят се само през устата и затова дишат учестено. Моят юнак беше с 39° когато са го видяли как диша и затова са я премерили. Не го знаех до преди това, но определено е доста от помощ след това да следиш детето, особено когато е болно вкъщи.
Стискам палци всичко да е наред и скоро да ти дадат информация, а и самата нея да си я гушкаш!

Цвете, какво си спортувала преди бременността, защо спря и кога смяташ да подновиш тренировките, ако всичко с раждането мине наред? Аз съм малко на кантар освен упражнения за тазово дъно - след раждането какво мога да подхвана като спорт...

Алисс, ами аз хич не се оплаквам да съм велкро-мама. Даже сега от хормони или какво - само повече се параноясвам, че останалите не са компетентни и дори опасни и още повече се прилепвам и не го давам на никого... обмислям пак да започна да посещавам психолог, защото знам,,че и за мен и него не е здравословно, ама... търся препоръки за София, защото от дамата, която посещавах не съм впечатлена.

Devisgirl, попринцип имаш ли проблем с кръвното и тест за риск от прееклампсия правили ли са ти? Знам,,че е нормално по време на бременност да се вдигне кръвното, особено към,края и особено в тези жеги. Не се притеснявай, докторите си разбират, а и по добре с хапчета да владееш отколкото да стане нещо.

Мера, поне това, че ви покриват, защото наистина много се изненадах от останалото. Но то пък навсякъде си има различни политики, така че... вече трябва да съм свикнала.
За болките не мога да се включа, защото мен ме боли само пъпа като си натисна, предполагам заради опънатата кожа вече там. Каквото и да е - след раждането ще отмине 100%, но трябва до тогава да търпиш, та пожелавам да те отпусне по-скоро.

Аз утре сутрин съм,на преглед и пак съм се филмирала, но ще споделя като се прибера как са нещата с нашия господин 🩵 казаха ми, че тази седмица няма нужда от тонове и само на ехограф, та не знам вече какво да очаквам.

Аз първият път много се вманиачих в детето. Нямах доверие на никой освен на мен самата и ММ. Получих и следродилна тревожност, постоянно си мислих, че има някакъв проблем, не ми се излизаше с много хора, гледах всеки като заразоносител, беше ужасно. До първата година го е гледала само майка ми и то за по няколко часа и не повече от 4-5 пъти. От там имахме драми със свекито, но в моя защита ще кажа, че жената е доста възрастна и просто е абсурдно да се справи с бебе и ММ и нямаше доверие също. Лошото идваше от там, че тя не го осъзнаваше и се сърдеше, настояваше, абе беше чудо. Надявам се вече да се е кротнала, като ще и е второ внуче, защото този път просто ще се скарам с нея 😂. Първият път бях по-малка и неопитна и все си казвах, че не е нужно да съм груба, но вече си научих урока.

Сикрет, абсолютно същото беше и при мен. Такава следродилна ме удари, не се вицдах с никакви хора (големия е роден октомври), та цяла зима и пролет странях от хора, стъмва се рано, ти си сам и ти се слиеат ден и нощ. Много бях превъртяла. Аз общо взеро на баща ми имах най-много доверие, те идваха от време на време с мама, тя сготви, той ми носи и правехме някое кръкче в парка или да го гледа да ида на лекар. 
С второто беше по-добре, по-осъзната бях и на баща й я оставях спокойно. Защото на баащата на сина ми не можах дс се отпусна да му имям пълно доверие с детето.
Някой за индукцията питаше. Ами засиви с кякво. На мен окситоцин ми пускаха с дъщеря ми, то беше с цел да се види дали ще издържи нормално раждане, как ще й понесат контракциите и то си тръгна раждането. Отидох сутринта, тонове, после там тоалет и ме настаниха, пуснаха малка капка окситоцин и се започна, като в началото контракциите бяха леки и започнаха да се засилват.
Сега съм в дилема, ако бебето чака до петък имам вариант да родя с моята лекарка (тя ще е в София от петък до неделя) и ако искам може в неделя да се уговорим и да го предизвикаме. Т съм в страшна дилема, защото с нея ще ми е най-спокойно, ама искам сам да си реши кога.... та казах на мм, че от петък почваме яки напъни да предизвикаме нещата сами да станат.

За индукцията да споделя и аз:
С каката просто последните тонове не се харесаха на моето АГ, бебето както съм споделяла беше с два пъти увита пъпна връв, беше почнала да става неактивна, аз целия 9ти месец си седях с 2см разкритие и след тези въпросни тонове ми предложиха да индуцираме. Варианта беше да ме приемат от предишната вечер, за да почнем процеса много рано сутрин с някакво хапче (вариант, който според АГ беше по-добър и аз на него се съгласих де) или направо сутринта да отида за окситоцин.
Сутринта хапчето, тоалет и пуснаха окситоцина съм 7-8ч. Контракциите почнаха регулярно, водите ви ками изтекоха около 09:00,  в 9:30- 10 вече приритах за епидурална упойка, която тотално промени филма, поне при мен и в 11:43 с три напъна се роди бебето.
Следяхме ѝ тоновете постоянно заради пъпната връв, но не е имало проблеми. Контракциите бяха силни и чести, но като жена която не е раждала по друг начин, нямам база за сравнение и не ми се струваше толкова по-зле от това за което се бях подготвила.
MaMaGar не съм имала проблеми досега с кръвното. Пиех Акард обаче след теста за риск от прееклампсия, така че бях подготвена, че може и да има някакъв проблем, но някак си мислех че риска е излязал висок защото ми правиха теста в много напрегнат личен момент.

Тук лекарката ми обясни, че ако решим да предизвикваме, те приемат в болницата вечерта и първо се започва с механичната индукция - балонче, което се поставя близо до шийката и се пълни с вода. Това за да могат да тръгнат нещата възможно най-“естествено”. Ако се е получило разкритие, но не достатъчно правят амниотомия и евентуално прием на простагландин за да помогнат да се скъси шийката. И чак евентуално в краен вариант - окситоцин.
Аз от вчера го мисля, но съм казала и на мъжа ми, че засега смятам да откажа предизвикване. Така го чувствам. Ще видим дали до 30ти юли нещо ще се случи.

Мамагар, основно бягане, не някакви велики постижения по около 15-18км седмично и тренировки с тежести. Всичко спрях още с първите съмнения за бременност, тъй като миналата година с неуспешната ми бременност не спрях веднага бягането и ми остана едно негативно чувство, че не съм направила всичко най-добро. Пролетта като ми премина периода с лошото и умората от първите месеци и след позволение от следващата ме ходех на тренировки за бременни около два месеца и се чувствах супер, но студиото го затвориха ненадейно преди месец и нещо и от тогава започнах с голямото мрънкане, че не се движа достатъчно. След раждането мисля да си дам някакво време на тялото и като усетя, че имам някакви сили и разбира се ако имам времето, мисля да започна първо с треньор тренировки, за да не объркам нещо в тазово дъни, диастаза и тн, но да стигнем до там де 😁