Ставаме ли с възрастта освен асоциални, нетолерантни и зли?

Вярвай, но не проповядвай е правилото. За съжаление в такива среди проповедите са основен способ за влияние. Той е намерил спасение за себе си. Ти също ще намериш своето 😉
Човек трябва да си пидбира борбите, че паднеш ли на едно ниско ниво, да те завърти гнева... Трудно се излиза. Правя го само, когато има смисъл и ме чуват, или когато имам огромната нужда тоя гняв да излезе от мен... Още не съм го отработила.
И не знам дали е избор злото, вероятно е и гледна точка. Замислям се ако съм със същото възпитание, детство и съдба дали не бих била същата.

Имам поглед върху възрастни хора с Алцхаймер или деменция. Действително стават зли и агресивни.

Калина,

Да, абсолютно си права. В интерес на истината, хващам се и аз, че гневът ме води да си изказвам мнението открито и виждам, че ако пък го потискам, започва да ме яде отвътре. И лошото е, че понякога дори и да не започвам с лошо, а да съм сравнително обрана, но с критика, то ми се отвръща с някаква хипер агресия. Та все още съм в сериозна екзистенциална драма да си премълча ли, защото с някои индивиди приказката “в спора се ражда истината” просто не се получава и е излишно губене на време и нерви, но пък от друга страна, явна несправедливост не мога да търпя и преглъщам. И е един вид - трай си, за да има мир или кажи си и отприщи някакъв скандал. И тук няма как някакви да се говори за толерантност, защото при тотална липса на такива към мен, защо аз да съм толерантна към някой отсреща? Явно не съм по християнски да взема да си обърна и другата буза за втори шамар.
Относно злото, не знам, честно казано. Нещастията озлобяват, факт. А като от ранна детска възраст си тормозен и малтретиран и реално си се изградил така като личност - сигурно е по-трудно. Но редица жертви на семейството и средата не стават зли, а стават състрадателни и добри. Затова си мисля, че е въпрос на личен избор, Аз самата съм била много тормозено дете, не в семейството ми, но сред връстниците ми и особено в училищните ми години, като съм с ужасно много насадени травми, но това ме е направило по-скоро емпат, отколкото емоционален садист. А познавам точно такива, които направо се радват на болката на другите. Или пък преминават през тях като товарен влак.
За деменциите и Алцхаймерите и аз съм чувала, че стават агресивни, но все пак там става дума за сериозни патологии в мозъка, които влияят на памет и поведение, тъй че за мен не са добър пример.
Но пък честно казано, мисля, че го има нетърпимостта към по-младите от чиста завист.

Като зачекнахме темата за деменцията само да вметна, че според Гугъл тя може да започне (дръжте се да не паднете) между 30 и 60 години.
И една вметка, кой между 30 и 45 ще тръгне да се изследва дали няма наследствена деменция?
Нали назад писахме за границите?
Ами ако говорим за начало на някакво заболяване, но смятаме че сме напълно наред - то било менопауза!
То било нормално. Според кого е нормално?
Според колегите ти дето трябва да ти търпят ежедневните кризи?
Според съпруга ти, който се чуди дали няма да му е по-лесно да те бутне по стълбите вместо да подава молба за развод?
Къде е границата, която крещи: "Трябва ти помощ! Сега!"?

С нашето здравеопазване, особено в частта с профилактиката това са малко реторични въпроси за нашия реал.
То не се прави редовен скрийнинг за рак на гърдата и на шийката на матката, нищо че уж е в профилактичната програма ежегодно. Пък камо ли за ранна деменция.
Относно менопаузата, преди няколко месеца бях на ендокринолог. Съобщих за някакви промени, които според мен са вече признак на перименопауза, при което въпросът беше “Идва ли ти цикъла ?” - да, редовно, даже твърде редовно, защото ми е на около 24-25 дни. Което си е чист признак за нисък прогестерон, но защо ли това да ти го каже лекар. Млада съм била още… За инфо - на 43 съм. Като казах, че говоря за перименопауза - а, да, ама то нямало симптоми. Чак след 45…
В БГ за жените в менопауза се говори като за някакви потенциално луди, изкуфели и “оставИ я тая, гони я критическата”.
То че е естествен процес, естествен е, но малко се говори, малко се прави, така че да се облекчи положението на жената. Която може и да не гледа reel-ове в социалките, за да разбере, че като фучи в службата или се кара с мъжа си, може и да е не само, защото се занимава с пълни идиоти за минимална заплата или че не и е писнало от него, само защото докато реже салати и поднася мезета след работа, докато онзи гледа мач на дивана и се почесва, може и да и от хормоните.
Някой пита ли я всъщност има ли нужда от помощ? Не сега, а по принцип?
И то оттам крачката към това да станеш нетолерантна и зла, поне за жените, не е чак толкова голяма.
Мъжете като одъртеят за зли нямам толкова силни наблюдения, че стават, но като гледам баща ми и свекър ми, уф, едни пенкилери са, всичко знаят, нищо не можеш да им кажеш, тотално неприемане на чуждо мнение, ако се различава от тяхното.
Но пак казвам - хората са много различни, както има сходни за възрастта признаци, така има и супер много изключения.

И в Германия не е по-различно.
Когато на последния ми профилактичен преглед при гинеколожката ми поисках помощ защото усещам, че тялото ми се променя и хормоните си играят пинг понг бях взета на подбив със същите думи:
"Щом цикъла ти идва всичко е наред!"
Тръгнах и на психотерапия - и там оплакванията ми бяха буквално приети с подигравка.
Изобщо имам чувството, че жените масово биваме оставени да се борим сами с тази буря от емоции и проблеми (та дори и скрити заболявания).

Кучето става хапливо само от кучешкият живот. И при хората е така.

Алцхаймера не смятам, че трябва да се коментира. Това е болест. Да, стават зли, но и на този етап вече са затворени между четири страни, с акъл на дете и сила на възрастен.

За възрастни мъже - при мен също са неприемащи чуждо мнение, но това винаги е била черта от характера им, просто с годините оставят всяко чувство за свян, което може и да са изпитвали като по-млади.

За зли не смятам, че някой става изведнъж, по-скоро винаги са били. Бих казала, че с възрастта по-скоро много хора стават по-цинични, но това е нормално.

Това с перименопаузата не знам колко време ще е нужно, за да се изкорени. Лекари казват, че критическата може да продължи до 10 години, но на повечето не им се занимава да ти помогнат в периода. Много ме дразни разбирането на целокупното лекарско войнство, че щом не си на смъртен одър, значи си съвсем наред, а дезертиращите от тази спокойна мисъл не знам как да ги намеря.

Заглавието на темата звучи малко отчайващо

Остаряването само по себе си не може да направи човек нетолерантен, зъл или затворен. Да, всички се променяме с годините, но не и в такава крайност. Има възрастни хора, преживели загуби, борили се за оцеляване и все пак - съхранили в себе си обич към другите, мъдрост, веселост.

Как остаряваш зависи от това как живееш. Човек трябва да поддържа нормален социален живот, да се грижи за близките си, да има хобита, да се стреми да е достатъчно активен физически и умствено. Аз имам все още възрастни роднини, които са изключително умни, благородни, гостоприемни хора. И както беше написал още някой преди мен - с годините заприличваме повече на самите себе си.

Аз съм на 45 г, за себе си, определено мога да кажа, че съм станала повече асоциална, но го отдавам на факта, че през последните десетина години, получих разочарования от близки хора/приятели и предпочетох, за да се съхраня, за намаля обкръжението си. Установих, че така ми е по-добре и по-спокойно, а и вече нямам онази потребност да споделям за мои проблеми на приятели.
Установявам, че все по-малко ми се влиза в пререкания и разправии и съм станала по-уравновесена, просто защото не виждам вече смисъл така или иначе, да влизам в отявлени обяснения и да разяснявам защо моята позиция е такава или онакава. Само в работен план си го позволявам.
Обаче, съм станала морален цензор ли как да кажа, склонна съм да виждам чужди грешки, да ги мисля, да смятам, че хората не са на правилен път, вътрешно имам импулс да искам поведение, основано на морал и право, ама усещам, че това са само мои размисли и усещания.
Сигурно възрастните изглеждат по-зли,точно защото вече няма какво да губят и ги и яд, че остаряват и погрозняват, здравето намалява, жизнената сила, така си го обяснявам.
Светлината в тунела, поне за мен, е, че ми пука по-малко за чуждото мнение.

Възможно е старите хора да са по-изнервени. Забелязвам че някои по-възрастни продавачки на закуски, които са 60-75 годишни не само не се държат любезно, но и направо ми се карат ако нямам точни стотинки или се забавя да си взема баничките скорострелно, защото още си прибирам портмонето. С млади не ми се е случило още.