Трудна раздяла! Не в безизходица съм..

Не че нещо ама на 24 вече не си малък. Би трябвало отдавна да си разбрал какво искаш от живота и да се стремиш да го постигнеш. Ако смяташ, че дори и да не е тази приятелка а следващата или по следващата ще седне да ти се обяснява и разяснява като на 1вокласник няа стане. Никой не обича лигльовци които чакат на готово да им кажеш как да свалят или как да се отнасят с една жена. Трябва ли да ти се обяснява че всяка жена обича цвете без повод, дребен подарък или просто някакъв жест, и не нямам предвит да и купиш айфон последен модел а може и просто някакъв бонбон, цвете дори откъснато от някоя градинка би направило впечатление, че просто си помисли за нея.  Доколкото за рождения ден дори няма да коментирам какъв егоизъм е това. Ама тя била чалгарка ама тя била такава и онакава, на това му се казва на който не му понася да се изнася. И на последно място една жена тръгне ли да споделя предимно с приятелки, значи е обречена кауза. Загубил си всякакво доверие и желание за разговор, така че приятелките не са ти особенно виновни.

Не го казвам в защита на автора - че има вина и че е допуснал много грешки, е безпорно, но - 4 годишна връзка предполага, че при сгаджосването са били на по 20 т.е., това може да му е била 1-2-ра по-сериозна връзка, отделно - мъжете на тази възраст се развиваме по-бавно от Вас.
Личен опит - бях на 23, когато тръгнахме с жена ми. Чак такива грешки не съм допускал, но не е като да съм имал акъла, зрялостта и съобразителността, която имам днес - човек се учи цял живот. По-скоро, за да се учи, развива и да бъде по-добър човек, и партньор, трябва да е отворен към това, а не кон с капаци.

Да точно това искам да кажа и аз. Дори да не сте били чак толкова зрели пак ви е идвало на акъла малко от малко. А и както казахте жена ви, значи все пак сте били достатъчно съобразителен и зрял да запазите връзката и да се учите и двамата в движение. Не сте обвинявали приятелките и че сте се скарали а сте се досещали че щом сте с този човек трябва да седнете да се изслушате дали за проблеми дали за мечти. Освен всичко останало ви е идвало на акъла явно, че се правят и компромиси понякога.

Никой не очаква от автора да се държи зряло като 40 годишен. То е ясно, че няма как.
Ама от неговите изявления:
1. Живее в апартамента на приятелката си и прави ремонти - тя не иска майстор, а партньор. Че помага е много хубаво.
2. Не харесва пиянски историЙ - и аз не ги харесвам. Но когато партньорът ми иска да празнува по определен начин, независимо дали ми харесва или не, съм там. Рожденият ден е личен празник и се празнува според разбиранията на рожденика и според представите му - ако иска да иде на чалготека, така да е. Ако ще се пие яко - така да е. Рожденият ден е веднъж в годината, обичайно се празнува с най-близките хора. Е, ако партньорът ми не иска да дойде, защото не харесва пиянски историЙ - прав му път.
3. Приятелките нямат думата за нищо. Ако тя го обича и уважава, каквото ѝ да ѝ говорят приятелките - ще скача на бой да го защитава и няма да слуша. Не са приятелките ѝ проблема, поне пред себе си признай, че си се издънил до неузнаваемост.
4. В нейния апартамент ти си просто гаджето ѝ. Колкото и да ремонтираш си г-н никой. И да, тя няма да те чака вечно да се сетиш, поне на думи, да заявиш някакви намерения. Ако ги нямаш - ОК, твое право, но тя има пълното право да търси някой, който ги има. С това не казвам, че трябва да се ожениш на 24, но поне можеш да отвориш дума, дори да се повдигне тема за евентуален годеж, да се свери часовника.
5. Авторът великодушно е позволявал да излиза на кафе по женски, ама ѝ дуднел да се прибира. Добре де, а да ти хрумна ти да идеш да я прибереш? Ти не си ѝ господар, че да ѝ даваш свобода?

Било каквото било, авторе. Тегли чертата и гледай напред. ХУбавата новина е, че времето лекува, ти си само на 24. Животът е пред теб, ще си намериш друга. Важното е да си осмислил уроците и грешките и да не ги повтаряш.

Не сте били един за друг, това е. След като до такава степен не приемаш средата ѝ и забавленията й, даже е учудващо, че толкова дълго сте изкарали. Ако не беше да ѝ отремонтираш апартамента, отдавна да те е разкарала. Ако имахте истинска сърдечна връзка, щеше с теб да коментира приятелките си, не обратното. Най-вероятно с тях заедно са взели решение за раздялата ви.

Няма смисъл да се събирате, защото ти си същия човек, който тя не иска, и колкото и да си вярваш, че няма да стане, пак ще повториш същите грешки. Или пък други, мъчейки се да компенсираш старите. Нужно е израстване, а не паническо поправяне на щети.

Иначе и на мен ми напомня на онзи другия автор...

Човекът си правил сметката да си купи апартамент, в който не живее, за да го дава под наем, но приятелката му сецнала плановете. Предвид, че сега живее с майка си и баба си, пак може да си купи апартамент, в който да не живее и да го отдава под наем.

Като отидеш да си вземеш вещите, изобщо не подхващай разговори. Ако тя каже нещо и имаш желание да коментираш, тогава давай. В обртен случай, изчезвай.

Според мен вината,  ако мога така да я нарека,е  и на двама Ви. Ограниченията, които Вие сте поставяли наистина могат да повредят вашите отношения. Независимо дали са били пободени от страх или несигурност, те действат по един начин на жената до Вас- отблъскват я .Ако ролите бяха разменени и тя Ви мрънкаше за това , че сте стоели навън до късно- помислете си как Вие бихте се почувствали. За мен в една връзка отношението между двамата би трябвало да е свързано с подкрепа и любов , както и добра комуникация. Ако бяхте говорили открито за вашите искрени чувства, още от момента на самото им зараждане, мисля че нещата щяха да бъдат различни. Вижданията относно създаването на семейство също ми звучат като неправилно изказани. Това че сте имали проблеми с доверието не е оправание да разрушавате настоящата Ви връзка. Може да отидете на психолог, който ще Ви помогне с този проблем.Важното тук, е че сте осъзнали своята грешка и искате да се промените. Понякога  обаче не всичко, което искаме става реалност. Пожелавам Ви успех и дано нещата се развият в най-добрия начин.

Мъж на 24, в апартамент, който до скоро се е ремонтирал,, сам си казва, че няма много багаж, и нарочно се разтакава с изнасянето, белким отсрещната страна размисли и го съжали, да не го гони при баба му. Това, ако се случва реално, мен страшно ще ме изнерви цяла седмица да изнася по 2 чифта гащи на ден. Даже се обзалагам, че няма собствени чаршафи и тавичка за кекс.

А, и в безизходица бил. Каква точно е безизходицата на здрав, прав 24-годишен мъж без деца, който даже има майка и баба, които нямат против да се върне да живее при тях безплатно?

Буквално от деня, в който взе апартамента, живеехме заедно там. Това, че по него се правеше ремонт, не означава, че не е било живяно в него. Почти всичко вътре сме го купували заедно, но не съм тръгнал да споря за вещи и пари – не това ми е важно.

И ремонтът на спалнята, за който се говори, беше нещо, което тя много искаше. Аз и баща ѝ се заехме и го направихме. Иронията е, че съм спал в тази нова спалня не повече от пет пъти.

Не се "разтакавам" нарочно с изнасянето. Пиша ѝ, за да си взема нещата, не получавам отговор. Звъня – казва, че е заета. Междувременно общи приятели ми казват, че почти не спи в апартамента, а е по приятелки. Няма как да си взема багажа, ако няма достъп до жилището.

Ясно ми е, че това е краят. Вече не се опитвам да оправям отношенията ни. Просто ме дразни начинът, по който се държи, и как отстрани изглежда сякаш аз съм виновен за абсолютно всичко.

Не я мразя. Напротив – желая ѝ всичко най-добро. Просто ми е любопитно с времето дали наистина аз съм бил единственият проблем, или в цялата история е имало и друг човек.

Да бе, на всички вече им стана ясно, че повече страдаш от раздялата с жилището, отколкото с жената, и крайъгълният камък на връзката ти е откога си заживял в нейното жилище. Не се споменава колко време след началото на връзката сте заживели заедно, чак си мисля, че тая връзка си я започнал, понеже си разбрал, че момата ще си купува апартамент с помощта на родителите ѝ. Ама естествено, че ще се наложи да се включиш по някакъв начин в ремонтите, след като живееш там, но поведението ти повече прилича на това на биологична напаст, отколкото на отхвърлен мъж. Тя се чуди как да те разкара, ти си съгласен на всичко, само и само да не те разкара:

през връзката съм правил и доста компромиси, включително в любовен план. В началото нещата между нас бяха различни, но с времето близостта между нас намаля. В последните месеци не сме имали интимност, защото тя ми казваше, че не ѝ идва отвътре.


Това, че тя не иска да прави секс с теб, не е никакъв компромис от твоя страна. Тя не желае, изобщо не зависят нещата от теб. Аз не правя компромис с това, че не си купувам дънки за 300 евро или не ходя на Сейшелите. Не зависи от моето желание просто. Тя не иска да е с теб, чуди се как да се отърве с теб, а ти напираш ли, напираш да се примъкнеш някак обратно. Каква точно ти е безизходицата, че се излагаш и унижаваш по такъв начин?

Е, трябва да живее у майкини

Някои хора трудно преживяват раздяла. Независимо каква е причината за нея , ако реакцията на момичето е истина би било добре да приемеш , че тя не те иска. Щом не желае и контакт с теб , ако багажа не ти е важен, ако са само дрехи не се унижавай да звъниш за него.
Времето и друг човек ще те накарат да забравиш болката , която е в душата ти

Ситуацията е малко тип "след дъжд качулка" - осъзнал си разни неща колко са важни за нея постфактум, след като е сложила точка. Не мисля че има друг човек намесен, по-скоро ѝ е писнало да чака. Виж как изглежда отстрани, на базата на това, което си споделил: ти живееш у тях, може би нямаш социален кръг (защо иначе ще ѝ звъниш/пишеш да се прибира като е с приятелки), не казваш нищо за професия, израстване, развитие някакво, хобита ако щеш - все едно си домашен котарак, не партньор.

Според мен сте доста различни - тя изглежда екстроверт и купонджия, докато ти май си домошар. Такава двойка няма как да просъществува дълго, по-скоро трябва да търсиш типаж, който е сходен на теб. Ползвай научените уроци в следващата си връзка, тук всичко е изчерпано и връщане назад няма, тя изглежда като да е продължила напред.