Четене на книжки на бебето

​През бременността си бях взела книги за четене, като половината изчетох, докато бебето ме риташе в коремчето. Другите бях решила да си ги дочета, докато е новородено или малко бебе. Да, ама не стана точно така...
​На 3-4 месеца започнах да му чета на глас,мрънкаше и изобщо не искаше да слуша. На 5-6 месеца пак се опитах,отново греда. Към 7-8 месеца вече направо искаше да ми ги скъса от ръцете. Взех и детски книжки, специално с картинки,същата работа. Почти всички детски книжки бяха безмилостно скъсани и отидоха в коша.
​Чак сега, на годинка, изведнъж преоткри четенето и стана истински интересно.
​Така че изобщо не се връзвай на приказките на хората отстрани. На тази възраст на бебето му е много по-забавно да изследва света, да се върти, да гука и да играе. Всичко си идва с времето, не насилвай нещата и си карайте по вашето темпо!

На 5-6 месеца купувах меки книжки и показвах по картинките. Бебето харесва как шумят, пипа ги и добива представа за книгата, без да може да я скъса. От около година и половина започнах с книжките с твърди корици и страници. И може би след 4 - с книгите с меки страници.

Има две меки книжки. Харесва ги, защото може да ги мачка и да си ги слага в устата. Когато си играем, ги показвам и тя се заглежда по цветовете. Но някак не ми върви да чета "Снежанка", а упреците идват точно за това, че "закъснявам".

На тази възраст бебето трупа речников запас. Снежанка и другите приказки са далече от заобикалящия ни свят. Нека се запозне с всички думи от ежедневието, говорете му много.

Бебето разбира много повече от книжки отколкото ние можем да си представим.
Очакването да легнете и да си четете е нереалистично за тази възраст, но пък е времето да се започне. (Подобно както при гърнето). Не за да вникне в приказката за Тримата братя и златната ябълка, а за да се въведе като ритуал по заспиването и като нещо приятно.
Аз в ранна възраст четях стихчета. Отначало е точно както го описваш - смее се и се радва на мимики, жестове, после започва да гледа картинки, чак след това с интерес слуша историята.
Има едни съвсем малки книжки с животно и звуци. Съвсем добро начало. Препоръчвам и поредицата Във вълшебната гора на Фют. Кратки, интересни, с хубави картинки. Отлично се ползват за разиграване на сценки. Нямаме накъсани и унищожени книжки. Така се възпитава и грижа към книгата. Имахме обаче тефтери, които давахме като нейни книжки да си ги “чете” и “рисува”.
Знам, че много хора си мислят, че е твърде рано за четене, но езиковите умения се развиват чрез слушане и активното общуване, говорене и четене е доста важно.

Di Soleil,айде стига глупости, моля ти се... "Така се възпитавало грижа към книгата" на 7-8 месеца. Ти сериозно ли го написа това?
​Да очакваш от бебе, което си яде чорапите и облизва всичко по пътя си, да има "отношение към книгата", да я пази, е напълно нереално. На тази възраст те просто опознават света с ръце и уста. За тях книжката не е сюжет, а предмет, който шуми и се къса готино. Това е чиста фина моторика, а не липса на възпитание.
​А това с тефтерите е проява на двойни стандарти. Бебето как точно разбра, че тефтерът е за късане, а книжката не е? Никак. За него всичко е хартия. Просто на вас не ви е било свидно за тефтера, но пък пред хората звучи много гордо "ние книжки не късаме". Късате си, просто сте ги наричали тефтери.

Говоря й много, непрекъснато. Дори, когато изобщо не се занимавам с нея, а само сме в една стая. Но реално не виждам време, в което да седна до нея и да чета. Тя си играе, обръща се, опитва да си сложи биберона в устата. Ако целенасочено не й правя смешки, не съм интересна. Вечерният ритуал няма да го променя за нищо на света. Аз много държа на къпането, а тя на яденето 😃. Ако не заспи веднага, започва да се закача, смее си с глас, аз съответно си играя и се смея с нея и пак не е време за четене. Искам да възпитавам любов към книгите, но ми се струва, че до една година е невъзможно. Меките книжки се приемат като играчка.

Оффффф … ми за тебе може да са пълни глупости. За мен е факт. Когато няколко пъти кажеш на детето, че книжките не се късат, не се драскат и му подадеш неговата книжка, то започва да прави разлика и да свързва едното шареното с четене и другото с драскане. Сигурно ще те изненадам, че и шкафовете не сме си заключвали с механизми и играчки не е имало счупени. Ама стига толкова за мене … глупости са това викаш.

Di Soleil,радвам се за теб и за кроткото ти дете, наистина. Но да си мислиш, че едно бебе на 7-8 месеца не отваря шкафове, не къса и не чупи нищо, защото ти си му "казала няколко пъти", а не просто защото по рождение си е по-спокойно... ,наивно.
​Това твоето не е резултат от някакво извънземно възпитание, а от чист темперамент. Има деца, които просто си стоят мирно и гледат. Има и такива, които са изследователи,активни, енергични, които трябва да пипнат, разглобят и тестват здравината на всичко около себе си. На вторите и сто пъти да им кажеш "не се къса", на тази възраст импулсният им контрол физиологично е равен на нула. Това е чиста биология, а не мое измислено мнение. И не, не става с три обяснения на кръст.
​Така че спести ни тона тип "вижте ме колко съм перфектна и как всичко ми е по учебник". Радвай се, че си уцелила по-кротко дете, и спри да вменяваш вина на останалите майки, чиито деца имат напълно нормална, здрава нужда да изследват физически света около себе си, вместо да стоят като порцеланови кукли.

Yellow_girl,това, че му говориш, че се смеете заедно и му правиш смешки, в момента е хиляди пъти по-полезно за развитието му от всяка приказка. Карайте си по вашето темпо, всичко си идва на мястото, когато му дойде времето!

Оффф … Smile, явно не ти е ден.
Каква вина, каква перфектност, какви пет лева?
Аз на момичето темата повече няма да разводнявам. Само не ми слагай думи в устата. На около 8 месечна възраст бебетата откриват причинно-следствената връзка. Някой работи не стават само с казване. Има и отклоняване на вниманието например.

Привет, чета на моето бебе от втория месец. Първата книжка, която прочетох е Малкият принц. Чета му много. Слуша ме и ме гледа, като разбира се е много важно, когато четете да не бъде монотонно, а по- изразително, с по- интересна тоналност. Другият вариант е да купите твърди книжки с големи картинки на някаква тематика и да показвате и да обяснявате. Даже като бях бременна бях на един уебинар  и завършиха лекцията с това, че ако четеш на бебе поне 10 мин на ден, то пораства все е едно е в среда от професори. Важно е да трупа пасивен речник, за да проговори по-лесно.

Не знам дали съм "еднорог", но аз и чета от новородена. Тогава тя си стоеше в гнездото и аз и четох приказки. След това взехме сензорни книжки, шумящи книжки и поредицата "Точната книжка" - погледнете ги, горещо препоръчвам. Около годинката тези с движещите елементи и звуци са чудесни.
Сега е на 2 години и иска да четем постоянно. Всички скъсани книжки са от разлистване.
Аз съм на мнение, че любовта към книгите се възпитава и трябва да се положат усилия.

Аз имам две деца с 1 година разлика и на двамата започнах да чета още от първите месеци. Като под четене разбирайте някоя съвсем кратичка книжка с по две три думички на страница. Не сме имали някакъв специален ритуал, четях, когато се сетя. Дъщеря ми беше на около 9-10 месеца и любимото й занимание беше да си разглежда книжки и да си бърбори на нейния си език. Същото се случи и с брат й, пак на около тази възраст, защото той пък просто гледаше и я копираше. Така стигнахме до момента, в който и двамата сядаха и разглеждаха книжки и си "четяха" на глас на техния език. Аз купувах всякакви книжки и с дебели корици и страници и с тънки листи. До около 2 години и двамата много късаха. Също и рисуваха и драскаха. Аз залепях с тиксо и пак четяхме. Бях си решила, че ще спася всички скъсани книжки, но имаше и неспасяеми случаи 😂. В един момент късането просто спря (както писах на около 2 години и за двамата). Четенето стана ритуал и вече четях винаги преди заспиване на обяд и вечерта. Когато бяха на 3 и 2 години ги записах в детския отдел на градската библиотека и вече 2 години взимаме книжки почти всеки месец. Синът ми в началото само бягаше и викаше по коридорите. В момента е на 4 години и се учи сам да маркира баркода на взетите книги. Та не е било супер от самото начало, но не се отказах, а и библиотекарките са свикнали с малки деца. С времето стана като някакъв обичай и много обичат да ходят там. Библиотеката има много богат фонд от детски книги, нови издания и вече спрях и да купувам книги, а взимаме основно от там.
Сега чета само преди заспиване вечер, а те продължават да си "четат" книжките сами, но вече на разбираем език и опитват да преразказват прочетеното от мен.
Ползите от книгите са много, така че просто не се отказвайте и го правете, когато бебечето е предразположено за това, не е казано да е точно преди лягане. Някой път ще стане, друг път не, бъдете постоянни, това е. Идеята за книжките с твърди  страници е супер. Колкото повече расте бебчето, толкова по-съдействащо и участващо ще бъде.

На почти 9 месеца е моето бебе. При нас четенето е на този етап: Има 2 любими книжки с картинки и малки стихчета към всяка. Едната книжка е вече доста парцалива, но върши работа. Сядам на земята при него, той обикаля катери ме, гледа ме докато говоря, удря книгата, дърпа я (вече ги знам наизуст). Той играе с нея, разгръща колкото може, гледа картинките показсам, соча животните и текста докато говоря. Сменям интунация, изражения, правя го на игра. Оставила съм го да ги дъвче, където мога лепя с тиксо, скоро ще шия, но не искам да хвърлям, защото не всяка книжка се харесва толкова, а има доста.
Най-любима му е на издателство Златното пате "Кой какво казва".
Има и една обикновенна книга, не я харесах като четиво и му я додох. Показвам му как са разгръщат страници, показяам корицата, вътре има предимно текст и много малко черно бели картинки. Радва й се, размята я, разгръща колкото може.
Не съм си задавала някакви цели за постигане. Проявява интерес, когато аз взема книга да чета и не мога да чета, защото я иска. Та, по този начин му показвам какво е това нещо, което държа, без да съсипвам всяка кнога в къщи.