Как да преодолея непоносимостта към свекървата?

А когато не я понасяте,колко често и давате правото да вижда детето?

Поради именно такива причини ние със съпруга ми взехме решение и си купихме жилище с кредит по - възможност най - далече от тях Но при нас даже беше и по - тежко - те не дойдоха на сватбата ни , а да не говорим , че един конец не са ни дали  Сега малко сме притеснени финансово , но спокойни , и въобще не ги виждаме

Когато един човек се явява в живота ти като дразнител и преместването в друго жилище не е решение,достатъчно е да го срещнеш един път в месеца  и да ти се друсат нервите след това със седмици.По добре с приличен тон и кажи ,че това не е нейна работа и да престане да се меси в семейството ти.Обидени ще има ,разбира се,но при тези условия по добре така ,от колкото да измъчваш себе си и съответно най важното- членовете на твоето семейство.

Не съм чела другите отговори, след малко ще ги прочета, обаче да ти отговоря.При нас е малко видоизменена ситуация-в къщи мъжо приказва как това или другото са взели от леля си, третото и петото от него.Веднъж така ми кипна, че се изказах на висок глас-"Тези деца леля им ги е раждала, като приличат толкова на нея, викни я тя да ги гледа!!!" Ама така ми кипна...  И той млъкна, оттогава не съм чула и думичка за леля им, не че имам нещо против  момичето, ама нали знаете, като си се мъчила да ги носиш и раждаш става кофти когато някой ти натяква постоянно, че нямаш нищо общо с децата си, пък било то и на майтап.
Така, че ако можеш затапи я веднъж за винаги и си отстоявай правото да възпитаваш детето си ти и половинката ти.Успех  

Може би трябва да спреш да и обръщаш внимание и тя да разбере веднъж завинаги да не са занимава с теб Много е кофти,когато в къщи има такъв дразнител.Знаеш ли 1 моя приятелка се разведе със съпруга и точно заради свекърва и защото оперираха детето и-то беше с 3 бъбрека и от 2 от едната страна направиха 1 и преди 5 год.тя взе на заем пари за операцията,която беше много скъпа тогава нямаше още направления..Когато се прибра от болницата свекърва и каза:които е взел парите той ще ги връща.Моят син не е вземал той няма да връща.  ТА ЗАБОГА НАЛИ СА 1 СЕМЕЙСТВО.Детето е негово.Сега моята приятелка казва най-голямата ми грешка беше ,че трябваше с нея да се разправям,каквото ми тежи и като ме ядоса и го казвам в очите ,а не да се разправям с моят мъж-той не е виновен

Както би казал 2 год. ми син  "Убии я с п'ъчката"
 

Божеее Бели кахъри... Моята свекърва навремето ми каза, че ако не била тя да разреши на сина си да ме вземе, сега съм щяла да си ходя немила-недрага с дете на ръце... Питала го дали е сигурен, че детето е от него, защото тя имала съмнения... бил боледувал от заушка като дете и това е категорично доказателство, че не може да има деца! Е имаме три ! И той понякога казва, че е по-вероятно децата да не са от мен, но не и от него Какви свекърви има... твоята е цвете пред тях! Радва се на сина си, на детенцето ви. Ти пък се обърни към нея (макар и лицемерно) с усмивчица и добри думи (и насила ако трябва, за да провериш реакцията и). Гарантирам ти, че ще се втрещи, ако стратегията и е била да те дразни умишлено, и ще престане на мига! Успех! 

И аз имах свекърва, която ужасно ме дразнеше. Бях невинна, мила и никога не се бях сблъсквала с подобен род отношения. И тя ревнуваше ужасно много съпруга ми. Колко сълзи съм проляла заради нея. Но се случи нещо, което изцяло промени отношенията ни. Тя ни изгони(живеехме в тях), аз бях бременна и го изживях много тежко. Естествено нападките и обидите бяха насочени единствено към мен. Когато обаче минаха няколко месеца след тази случка, и по стечение на обстоятелствата след като се роди първото ни дете ( и след много нейни молби и извинения) се върнахме там, о Боже, нещата бяха коренно различни. Сега аз бях тази, която се държеше гадно, аз бях тази, която дразнеше. Сега по същество - има един определен тип хора, една порода, с които колкото си по-деликатен, колкото си по-мил и колкото повече се опитваш да бъдеш разбран, те са толкова по-зли с теб, толкова повече те тормозят и толкова по-голямо удоволствие им доставя да те дразнят и да ти гледат агонията. Така, че моят съвет е когато те настъпи- ти скочи отгоре и с двата крака. Ако до сега си била кротка и тиха, тази ти реакция ще ги хвърли в тих потрес, след това може би ще опитат да те настъпят пак (как си позволяваш ти...) , ти обаче скочи пак с двата крака. И тя ще даде отбой. Постави правила, но твърдо и ясно. Казваш - " Не ми е приятно да казваш така и така на детето ми. Ако обичаш не го прави повече, защото това ме дразни. Аз съм единствената му майка."  или  " Не съм съгласна да правиш така. Искам да се разбираме, но ако продължаваш така , няма да можем." Пък понякога не е лошо и да викнеш, ако случааайно има проблем със слуха и не разбира. Да се държиш възпитано и мило, не важи при такива индивиди. Истината е, че това на мен лично ми беше против природата. Не съм такава, но такава ме направиха те. Човек се калява в битките, а понякога със свекървите се води цяла война. Остави възпитанието и се бий за спокоиствието си. Колкото си по-лоша с нея, толкова по-добра ще е тя с теб. Няма друг начин. Ох много дълго стана, но за мое нещастие имам доста голям опит в това отношение ( за крехката си възраст  ). А сега се връщам да прочета всички мнения, ако съм се повторила с някой извинете ме, ама се развихрих и нахлуха едни спомени за стари битки и рани  

аз забраних да идва в къщи...там където е моя дом...имаше нагростта да идва и да се държи особенно със мъжа ми..при всяко нейно идване се вбесявах...например идва в 8 часа сутринта,без да се обади...никога без предупреждение...да попита дали сме в къщи...удобно ли е да дойде и т.н. докато един ден ми "падна пердето" и казах...тази повече няма да стъпи в тая къща...и държа на това нещо...на съпруга ми ,естествено не му е приятно...постоянно ми говори как майка му не била казала нищо лошо за мен...но аз съм на друго мнение...казала съм му,винаги когато иска да я види,да отива у тях...само аз да не я виждам...действа ми зле на нервната система..и сега съм спокойна...няма кой нахално да ми звъни на звънеца....мисля,че когато отиваш у някой,дори у сина ти е редно да питаш,най-малко да предупредиш...

Все си мисля и немога да разбера ,защо тези свекърви постоянно създават интриги?Защото си мислят,че снахите не сме достоини за тяхните синове ли?Искат да приличаме на тях ли? От майчина ревност ли?Та нали всяка майка иска детето и да бъде щастливо.Защо са тези постоянни интриги това допълнително напрежение в този така напрегнат живот

А пък нас ни пратиха на квартира посред зима с малко бебе, щото не можели да се съобразяват и много съм била перяла  ,ще вземе да й стане нещо на пералнята....видите ли....
Така че те имат непоносимост към нас

 Моята пък така се подреди, че няма очи да ми се обади и да пита как е детето. И пред сина си се подреди, защото веднъж я записах на тел-на си какви ми ги приказва и нали се сещате как реагира мъжа ми. Сега ако иска да разбере как е детето кара свекъра да ни звъни. Каквото си си надробил, това ще сърбаш са казали хората!

ООО такава голяма и развалена хапка няма как да се преглътне  .Те всичките са компетентни и знаят!
 докато живеехме заедно едвам издържаха ,ма каква нервна криза си докарах беше страшно,та то не беше колко съм мързелива,как не съм пипала нищо вкъщи,как моя мъж бил длъжен да я вози насам натам ,да я кара и прибира от работа ,да ми дава излишните си съвети и да настройва цялата рода срещу мен,да ми каже че трябвало да работя и да си оставям заплатата вкъщи(и аз тъпанарка го правех първоначално)ама това че само аз взимах заплата никои не го виждаше,и техните две пенсиики,издържах ги всичките,до един момент когато ми писна и така се отплеснах с приказки че на жената и дойде да се скрие некаде,и това преди сватбата точно-сещате се как реагираха  .казах че след сватбата се изнасяме и се изнесохме това е положението,и сега разбира се съм ги разделила с любимото им дете ,единственият син (имат 4 дъщери преди него ) кои виновен -аз,ама като си оправяхме апартамента ,непожелаха даже да доидат  да го видят,камо ли да помогнат с нещо,после на готово.АААА сега съм толкова доволна живеят на 150км от нас и сме се виждали има няма 5 пътиза една година,не ми трябва повече .А принципно бяха много разбрани ама зад теб ела да видиш само за какво си говорим.

Едно ми стана ясно след като прочетох всичко написано тук -оправяне няма.Но друго си мисля, тези жени не са ли имали свекърви?И ако и с тях са се държали по същия начин,защо те повтарят тези грешки?Не виждат ли,че по някой път обтягат отношенията на младите семейства?И още куп такива въпроси ми се въртят едно се моля само ,дано и ние майките на синове един ден да не повтаряме същите грешки!!!

Ако можеш - прави се, че не съществува. И не обръщай внимание на думите й. Ако започне много да те съветва, по-добре се съгласи мимоходом с най-наглата си усмивка и изчезни от погледа й,  пък си направи каквото знаеш.
Моята я мързи да идва да види децата - идва в годината 2-3 пъти и толкоз. Не че е далече, но я мързи страшно. Преди няколко месеца дъщеря ми я помоли да й направи баница - пък то детето е на 3 и половина. Обеща и й донесе едно сухо рогче от пазара. Пък е и нахална на всичко отгоре. Но аз предпочитам да не ни идва на гости, отколкото да се мотае тук и да дава "ценни" съвети. Така ми е по-спокойно. Пък нека се сърди.
Моята имаше и се държеше с нея като с куче. Горката женица не смееше да отиде до кухнята на собственото си жилище. А тя беше една такава мъничка, крехка. А моето свеки - едно огромно, тлъсто. И като я видеше, че отива към кухнята, препречваше й пътя и й фучеше, и обиждаше като животно. Грозна гледка. Но пък наследи от нея огрооомен апартамент на пъпа на София, в която в момента се ширят сами със свекър ми.