Починал е Джефри Арчър, дни преди премиерата на последната му книга "Адам и Ева"
- Публикувана: 24 юли 2026, 19:12 ч.
- Последно мнение: 16 окт. 2026, 14:24 ч.
В момента чета ... 100
Започнах Времето на стария Бог от Себастиан Бари. Много увлекателна и със страхотна атмосфера. Ирландска магия.
Аз чета "Свекървата" по препоръка на Кака Сийка. Още съм в началото.
Последно завърших трилогията на К. Арден, оценявам с три от пет звезди. Светът е хаотичен, сетингът е размит, герои - събрани от кол и въже, като да се покаже познаване на руските легенди и митология, а образите са щриховани, не мож' се привърза към никого, освен към Вася (главната), но даже и за нея не се разбра какво иска - толкова страдание, толкова чудо. И в трите книги горката едва оцеляваше от болка непрекъснато... Няма нищо автентично от руската душевност (въпреки многото говорене в тази посока), типично американска книга.
Българският писател Георги Господинов е сред фаворитите за тазгодишната Нобелова награда за литература, писа германският вестник „Франкфуртер алгемайне цайтунг".
Според изданието другите писатели с шанс да получат отличието са Джералд Мърнейн (Австралия), Габриела Адамещяну (Румъния), Ака Морчиладзе (Грузия), Мишел Уелбек (Франция), Колъм Тойбин (Ирландия) и Хода Баракат (Ливан).
Носителят на Нобеловата награда за литература ще бъде официално обявен утре в Стокхолм.
Според изданието другите писатели с шанс да получат отличието са Джералд Мърнейн (Австралия), Габриела Адамещяну (Румъния), Ака Морчиладзе (Грузия), Мишел Уелбек (Франция), Колъм Тойбин (Ирландия) и Хода Баракат (Ливан).
Носителят на Нобеловата награда за литература ще бъде официално обявен утре в Стокхолм.
Приключих днес „10 минути и 38 секунди в този странен свят“ на Елиф Шафак и не мога да кажа, че ми хареса. Става за убиване на времето, но нищо повече.
Почвам "Братя Карамазови", че ми писна от тъпотии
Чела съм я много отдавна в оригинал (който за жалост не можах да открия сега) и ще се мъча в превод. Обожавам руската класика, а Достоевски ми е номер 1.
Почвам "Братя Карамазови", че ми писна от тъпотии
Чела съм я много отдавна в оригинал (който за жалост не можах да открия сега) и ще се мъча в превод. Обожавам руската класика, а Достоевски ми е номер 1. 
Приключих днес „10 минути и 38 секунди в този странен свят“ на Елиф Шафак и не мога да кажа, че ми хареса. Става за убиване на времето, но нищо повече.
Почвам "Братя Карамазови", че ми писна от тъпотии Чела съм я много отдавна в оригинал (който за жалост не можах да открия сега) и ще се мъча в превод. Обожавам руската класика, а Достоевски ми е номер 1.
Почвам "Братя Карамазови", че ми писна от тъпотии
Чела съм я много отдавна в оригинал (който за жалост не можах да открия сега) и ще се мъча в превод. Обожавам руската класика, а Достоевски ми е номер 1.
Подхванах "Евангелие на отровното дърво". Още съм на около 120-130 стр. Бавна книга, трудно ми тръгна, но постепенно ме увлича и се потапям в историята. Почти нищо не знам за Конго, колонизацията, политическите борби. Интересни са ми детайлите за бита и ежедневието на местните, как ги приемат пристигналите от Америка мисионери.
Преди това започнах да слушам "Записки от шато Лакрот". Исках нещо леко и забавно, но не съм очарована. Много окарикатурена и преекспонирана ми се струва, в по-голямата си част хуморът не ми е забавен. Не обичам да оставям недовършени книги, но не съм сигурна, че ще я изслушам докрай.
Преди това започнах да слушам "Записки от шато Лакрот". Исках нещо леко и забавно, но не съм очарована. Много окарикатурена и преекспонирана ми се струва, в по-голямата си част хуморът не ми е забавен. Не обичам да оставям недовършени книги, но не съм сигурна, че ще я изслушам докрай.
Преди това започнах да слушам "Записки от шато Лакрот". Исках нещо леко и забавно, но не съм очарована. Много окарикатурена и преекспонирана ми се струва, в по-голямата си част хуморът не ми е забавен. Не обичам да оставям недовършени книги, но не съм сигурна, че ще я изслушам докрай.
Аз започнах да я чета. Е, оставих я. Мога да я сравня само със силно пресолена манджа. Предполагам, че за хора, които не са учили френски, ще им се стори още повече.
И аз сега слушам "Записки за шато Лакрот". Няма да е книга на годината, но е забавна и свежа. Прочитът на Богдана Трифонова е много добър (питам се доколко той ми задържа вниманието). Героите са карикатурни, да--over the top--с изключение на Калина и съпруг Дидие. Обикновено слушам трилъри така че това е нещо различно за мен.
Скрит текст:
Tинейджърката ме дразни особено. Това е вреден стереотип за момиче на 15.
Идвам с отзив за Валери Перен и "Забравените в неделя" - книгата ми хареса! Бързо се чете, приятна е. След нея прочетох "Втората смърт на Колет" от същия автор, но книгата ме отегчи. Обем 540 страници, много плява. Баналности - насилие у дома, хомосексуалисти, извънбрачни деца. Имам нужда да ме изненадват с нещо.
Започнах Казуо Ишигуро "Остатъкът от деня", много приятна и смислена, с лек хумор.
Започнах Казуо Ишигуро "Остатъкът от деня", много приятна и смислена, с лек хумор.
Снощи дочетох "Кой се страхува от светците на дома" - тръгнах с много високи очаквания към книгата заради всичките 5-звездни ревюта. Уви, за мен не е 5 звезди книгата. Оцених я с 3.5* в ГР. Историята е хубава, главите са много кратки, но не можах да се свържа с Мария Тереза. Нямаше достатъчно дълбочина за мен е книгата. Темите, които се засягат са за детството, приятелството, уредения брак, нещастието в него, неразбирането на обществото към главната ни героиня.
Не е лоша книгата, но със сигурност не е това,за което се бях настроила.
Започнах "Книга на безименната акушерка" - отдавна не съм чела дистопия и се надявам да ми хареса.
Не е лоша книгата, но със сигурност не е това,за което се бях настроила.
Започнах "Книга на безименната акушерка" - отдавна не съм чела дистопия и се надявам да ми хареса.
Прочетох "Последният ловец на делфини "
Определено от запомнящите се книги. Книга, която успя да ме докосне истински- не само с майсторски разказаната и човешка история, но и с начина, по който разкри една почти забравена страница от миналото ни.
Признавам, че научих неща, за които нямах никаква представа. Досега не знаех за съществуването на промишления лов на делфини в България, нито за това колко централна част е бил той от живота и поминъка на хората по Черноморието по онова време. Захари Карабашлиев е преплел реалните исторически факти с човешките съдби толкова естествено, че възприех историята с цялата и суровост, но и с дълбока емпатия към героите.
В спомена ми ще остане като силна и много емоционална книга за паметта, за преломните моменти в живота, а и за връзката между човека и природата.
Определено от запомнящите се книги. Книга, която успя да ме докосне истински- не само с майсторски разказаната и човешка история, но и с начина, по който разкри една почти забравена страница от миналото ни.
Признавам, че научих неща, за които нямах никаква представа. Досега не знаех за съществуването на промишления лов на делфини в България, нито за това колко централна част е бил той от живота и поминъка на хората по Черноморието по онова време. Захари Карабашлиев е преплел реалните исторически факти с човешките съдби толкова естествено, че възприех историята с цялата и суровост, но и с дълбока емпатия към героите.
В спомена ми ще остане като силна и много емоционална книга за паметта, за преломните моменти в живота, а и за връзката между човека и природата.
Sparks, мене ме подразниха претенциозните изрази, които определено не подхождаха на обикновена жена като Мария Тереза - "колективно въображение", "онтологична смърт", "плътска констелация". Иначе замисълът и структурата ми харесаха, имаше много силни моменти.
От известно време се мъча с "Оловна тишина" на Ивайла Александрова - много сериозно и подробно документално разследване на обстоятелствата около разстрела на Никола Вапцаров. Едно, че темата е тежка, обаче начинът, по който е написана, я прави много трудно четима. Документалният материал буквално е изсипан в сурово състояние. За разнообразие подхванах паралелно "Якоб фон Гунтен" на Роберт Валзер.
От известно време се мъча с "Оловна тишина" на Ивайла Александрова - много сериозно и подробно документално разследване на обстоятелствата около разстрела на Никола Вапцаров. Едно, че темата е тежка, обаче начинът, по който е написана, я прави много трудно четима. Документалният материал буквално е изсипан в сурово състояние. За разнообразие подхванах паралелно "Якоб фон Гунтен" на Роберт Валзер.