Седмокласници 2025/2026 – Трето класиране

Аз пък не разбирам защо трябва да се обобщават, сравняват или пък да се лепят етикети.

Моята цел е да дам максимално много информация на децата ми, за да могат да вземат информирано решение и доколкото в възможно, да им спестя някакви грешни завои.

И подхождам чисто егоистично ( както би трябвало и всеки родител да прави) - кои биха били най-добрите реализации за моето дете, които да обсъдя с него и то да си избере.

В случая, пак егоистично, ме интересува какво би било различно в СМГ,НПМГ,ТУЕС,НЕГ  ( математика, информатика и немски) от 8 до 12 клас и как това би се отразило на бъдещите планове.

И дали ТУЕС по някакъв начин не ограничава опциите след 12 клас в чужбина.

И тук не става дума за някакъв вид амбициозност или свръхпланиране, а просто насоки, които детето да обсмисли, преди да реши къде са учи в следващите пет години.

Имаше и въпроси от него като:
- Ако всички вече програмират на английски, защо са уча изобщо информатика задълбочено.
- Ако ИИ превежда в реално време, защо изобщо имам нужда от немски - все пак английски ц1 ми е достатъчно за ИТ сферата.
- ЗАЩО сега трябва да избираю м/у биология  и математика.
- Ако задълбоча в математиката  в СМГ- какво следва после? Аз я харесвам, да, но не мисля, че е най-важното за мен, въпреки че обичам да ходя на състезания.

И така нататък.

Лично за мен, всяко едно от тия училища ( че и другите "така  наречени елитни"), има добра среда и добри учители и общност и нямя смисъл да се задълбава в конкретика - този учител или онзи.

Както виждаме, МОН смята за допустимо учител по рисуване да е директор на математическа гимназия и му гласува доверие.

Затова писах тук, да преценя минусите с бъдещото развитие в 12 клас.
Дали дотогава нещата няма са се променили 20 пъти ?
 Най-вероятно да!

Забелязвам и драстичното намаляване на интереса на децата от ЕГ да учат в чужбина.
Едното ми дете завърши и работи там. Няма намерение да се връща.
Другото е в ЕГ, където единици говорят, че планират да учат в чужбина, което много ме радва.
Моля се, поне едно от децата ми да избере България, поне за бакалавър.

Елвида,  предполагам  визираш  МГ  Русе. Не  познавам дамата, естествено, но няма  ли  шанс  да  е добър  директор с визия и без да  е  математик? Директорът  заема най-вече мениджърска/административна  длъжност. Едва ли съществува  законова  пречка  в  конкурса  да участва  учител  по   предмет,  различен  от  основния  профил на  гимназията. И ако се  е  спарвил  (без  връзки) най-добре  от  явилите  с кандидати, защо не? Отделно нявсякъде има  зам.  директори,  един такъв  с мат  ще  подсили осезаемо нещата  и в тази част.  В  НЕГ мноооого години наред бетонирано беше  директор дама  с  немска  филология.  Ама  от нея имаше  толкова  оплаквания  по отношение на  управленските  й решения... От сегашната нямам  лични наблюдения,  но тя  е информатичка,  представа си няма  от немски,  а  хора  с  деца там сега  и с по-големи  при  старата  казват, че сега нещата  са  много по-добре  в управленската част. То и  това  е  субективно,  де, но все пак.

Може би това ще ви свърши работа?

https://www.mon.bg/obshto-obrazovanie/uchebni-planove-i-programi … -uchebni-planove/

За мен е полезна информацията за университетите 🙂
Не ме интересуват балове и училища в София, по диагонал чета такива постове. Ама това не означава да не пишат хората, 95% от дискутиращите са там.

Благодаря за линковете към програмите!

Макар и хипотетично (че не сме стигнали до там, много е вероятно и да не стигнем), моето дете няма да може да учи в чуждестранен  ВУЗ, още по-малко в престижен такъв, защото аз нямам финансовата възможност да подпомогна следването му. Сигурно някъде има някакви стипендии, сигурно може и да подработва почасово, но това няма да е ОК за него и ученето, а и за самочувствието му.
За момента имам ясни индикации за способности в сфери, които са ужасни като потенциал за реализация  за мен като родител. За доста други деца (а и родители) такива способности са нещо върховно. Но аз съм си такава - песимист и прагматик. Макар че аз самата исках и успях да завърша в СУ "екзотична" специалност с почти нулеви перспективи за реализация. Мисля, че единственото, което успокояваше родителите ми, е това, че в краен случай мога да стана учител. Майка ми само изхълцваше, баща ми, съвсем по мъжки, ми каза, че това (специалността ми) е пълна глупост. Та ето, била съм силно мотивирана и амбицирана, отличничка цялото средно образование (малко под пълно 6, заради физическото и рисуването). Въпрос на шанс е това, че 10-ина години след завършване на СУ попаднах на работа, която ми харесва и все още работя с голяма доза удоволствие. Извадила съм късмет. Реалистично, ако не беше този еднократен късмет, щях да сгрибам с моята иначе прекрасна специалност.
Четейки постовете в темата за прекрасни учители в отделни училища, ще споделя собствен опит от учителстване в различни обикновени училища в София (начален и гимназиален курс) - пишещите не биха искали да работят в учителски колектив. Като илюстрация, без повече подробности, ще дам това за пример - сигурно сте забелязали, че учителите се обръщат една към друга по фамилия - Иванова, това..., Петрова, друго... За разлика от лекарите - винаги се обръщат един към друг с Д-р Иванов, д-р Петрова. Ще спра до тук. А сега, вече на база контакти с учители покрай детето, положението е много по-зле от времето, когато аз бях от другата страна на барикадата.

Мисля, че сме малко склонни за идеализираме "нашето време". И преди, и сега наистина добрите са малцинство, в която и да е област. Аз съм имала общо двама запомнящи се учители през цялата си ученическа "кариера". Всичко останало беше масовка - от зле до нищо особено. Вярно, не съм учила в елитна гимназия, но нали "едно време" навсякъде образованието беше добро. Наистина прекрасни бяха двамата учители, които ме подготвяха за кандидатстудентските изпити и още няколко преподаватели в университета - далеч не всички.

Децата ми  са  вече  големи, но не  чак  толкова, че  да не  помня  ученическите  им  години.  Масово  съм  чувала   учител да  се обръща към  колега  с малко име .Това  какво  показва, неуважение  ли?  Заговорят   ли  за  същия  учител  с дете/родител,  учителят  автоматично става  г-н  Иванов/ г-жа  Петрова, както и трябва  да бъде.  Съмнявам се и лекарите  да се обръщат е дин  към  друг  с  д-р   Стоянов  примерно, освен  пред някой  пациент или за  закачка..Та те  работят  заедно,  някои се познават  още от студентската скамейка ,  често са близки  приятели, семействата  им пътуват/празнуват заедно.  Сестри  и помощен персонал  вероятно наистина  се  обръщат  към  тях  с  д-р, но тази  йерархия  в обръщенията  е еднаква навсякъде  по света,  у нас  също не е   по-различна от някога. По-скоро  днес има   по-силно изразено нагло отношение към  учители и лекари  от   някои деца/родители и  от  някои пациенти.

Мами (и татковци) на бъдещи осмокласници. Хайде честито, избутахме от 1-ви до 7-ми клас, оцеляхме и сега ще има отмор за нас. Да се оправят децата, не им трябваме (във връзка с образованието, де). Малко ми става мъчно, че нашето вече не е мъничко зайче, но пък и много му се радвам колко е пораснало и помъдряло, макар и пубер 😊😆

Е, ако са приятели, няма да се обърнат по фамилия - но в масовия случай не са приятели (дори напротив) и се обръщат по фамилия без г-жо/г-не. А лекарите съм чувала да си говорят в неформална обстановка, и със закачки, и без закачки - д-р Еди-кой-си...

Няма да описвам една почивка, по време на която в базата имаше учителски колектив (вероятно с платена от профсъюза почивка). След това ги смениха пенсионирани лекари. За обръщението към колегата беше точно това, което вече написах. За цялостното поведение - на учителския колектив, наистина няма да напиша, че ще ме изтрият. А някой учител току-виж ме заплаши с профсъюзите или с иск за уронване на престижа и клевета...

Аз вече писах за моята ЕГ - с изключение на учителките по български (еднократна случка, при която ми се изгадни, но все още я помня) и биология, всички останали бяха невероятни учители и педагози. И въпреки гадното отношение към мен в този еднократен случай, не си позволи това да повлияе на оценките ми - срочни и годишни. За ЕГ в края на класацията на най-елитните ЕГ за своето време в София става дума.

Видях на сайта на училището, че всички тези невероятни мои учители са били наградени с някакво звание - заслужил учител или нещо подобно, на годишнина на гимназията. Всички са си заслужили тази единствено морална награда (защото е получена доста време след пенсионирането им). Добре, че повечето не могат да видят сегашните си колеги в същото  това училище, ще умрат от срам. Най-любимият учител на десетки випуски от онова време е точно учителят по математика. И ако напиша какво лично знам, че някои от тези учители са направили за свои ученици, направо няма да повярвате. При това в едни други времена. Рискувайки собственото си място на учители (и на ръководство на училището).

За наглото отношение към учителите - сигурно има и такива случаи, като гледам какво се случва в общуването между хората по принцип. Но в масовия случай учителите би трябвало да знаят, че уважението трябва да го заслужиш, с правила/норми/наказания няма как да го постигнеш. Може ученик/родител да слуша/да не възразява/да се мазни на учител, но това не е уважение, а лицемерие (т.е. лъжа), от страх какви последствия може да има за детето. Страхът и лицемерното съгласие не е уважение. От родител чух следната "аксиома" - на класната/на учителя не се възразява. Това  не е уважение, за мен.

Не схващам какво се случва тази година в седмокласната тема. Още в предишните теми на няколко пъти се коментираше преподавателка от СМГ, която дори не преподава в гимназиален етап. В дискусиите се използват епитети, които според мен са неуместни, а на моменти остава впечатление, че се търсят поводи за заяждане с хора, които от години пишат в тези теми и безкористно помагат на много родители с опита и знанията си.

Аз лично съм много благодарна на Санака и Пенсионирана русалка за ценните съвети, които през годините са давали. От Пенсионирана русалка получих и изключително силна подкрепа, когато преди години имахме казус с кандидатстването на детето ми в университет. Именно затова ми е неприятно да виждам как хора, помогнали на толкова много родители, стават обект на лични нападки.

Не казвам, че всички трябва да сме на едно мнение, но е добре спорът да е по същество и с уважение, а не да се преминава към лични квалификации.

Тепърва зорът предстои🤣 Тези малки "големи" хора, започват да търсят себе си, едни по-тихо, други по-агресивно. Хормоните продължават да бушуват с пълна сила. Социалният живот някак изпреварва училището...а ние тук бистрим унита и бъдеще. Страховете се местят от това, дали може човечето да направи перфектен анализ на даден цитат по литература, върху познанства, приятели, гаджета и т.н.

И ролята на родителя се измества, почва да играе "улицата".
Така, че хич не се успокоявайте😀
От друга страна да преживееш НВО в България е  геройство, съгласна съм! Имате повод за празненство😎

Точно обратното, други подмятаха кой не става, ама не сте чела внимателно.
Хайде вече да спрем с нападките, чакаме 4 класиране, дайте да нищим баловете и кой къде прескача на 4-то, 5-то.
Пето класиране ли беше директорското?

Да - пето, "директорско" - по различни начини се нарича разговорно. Всъщност е попълване на свободните места след четвърто класиране.

Само не знам как го констатира, при положение, че на учебни теми пиша от миналата година.

Хайде да не ми давате наклон какво да правя.
Каквото имах да казвам - казах, а кой как ще се фръцне си е негов проблем. Ще се върна в моята наборна тема, то и там са вечните присъствия.