Манифестирате ли?

И на мен са ми връщали дебитна карта, в интернет бяха намерили името ми, къде работя и бяха звъннали там. Знам и други хора, които са връщали. Но и изпуснато в Лидл портмоне с пари и лична карта ми изчезна безследно. Та на какъвто манифестант попаднеш, има честни, има и "ти луд ли си, как ще върнеш пари".
Гривна сравнително скъпа (не златна, Пандора шайн с талисмани), изгубена, също не се намери. За нея приемам, че няма как да ме намерят, ако не четат в групите за изгубени вещи във ФБ.

Виждала съм да падат пари от човек, догонвам го и му давам. Намирала съм документи (без портмоне), издирвам човека в интернет, давам му ги. В случая тези 10 лева ги намерих, когато наистина ми трябваха, беше тежък месец. Аз също съм губила такива суми, но в моменти, които не са ми били важни, та явно има равновесие.

Телефон също съм намирала, връщам го.

А смятате ли, че понякога съдбата е доста по-силна от манифестираното, т.е. дори да искаме точно нещо да преживеем, дори да се спукаме от манифестиране, визуализиране, положително мислене и т.н., то не се случва в момента, но се случва друго, което е по-добро за вас в дадения момент или което ви учи на нещо важно?

Това, което се коментира преди за лошата съдба (на предните страници - особено свързано с невинни деца), според мен е опростено. Точно защото съдбата е по-силна от всичко - колкото и да работи за нещо човек, или да вярва и да се моли, или да манифестира... Ако нещо е предопределено, се случва. Независимо дали човек е добър или лош.

Знам, че звучи фаталистично, според мен е така.

Винаги връщам пари, ако имам тази възможност. Веднъж мъжът ми намери наистина голяма сума пари на стълбището в кооперацията, в която беше офисът му. Не разбрах колко пари са, но каза, че са няколко хиляди лева. Ние бяхме вътре с чистачката, той я попита носи ли голяма сума пари, тя отрече и той ги даде на домоуправителя. Така и не се разбра каква им е била съдбата нататък, мъжът ми не искаше чужди пари.

За съжаление, е така.
Примерно аз, колкото и да се боря и трудя, юли месец все ми е тегав. Съдба ли е, какво е - обаче факт, съвпадение в продължение на много години.

Манифестирам изключително често и истината е, че 99% се получава. "Цаката" е да си го представяш, че в момента се случва, както и да вярваш в тази идея (за мен е на първо място при манифестирането).
Накрая винаги завършвам с "чувствам се добре", защото не винаги това, което искаме ще е това, което мислим за правилно за нас.

Това е лесно. Защото няма да се случи. Няма ако тук в схемата.
Няма как да манифестираш пачка и тя да падне пред теб от джоба на някой. Не работи така манифестирането. Обяснили са го напред. Или си представяш как те повишават, или визуализираш числата от тотото, или си представяш как записваш егати курса и благодарение на него си намираш работа за милиони и т.н. Парите не идват просто ей така.
Ти не си манифестирала, намерила си загубена десетолевка. Нито е пачка, нито е потфейл с документи.
Манифестира се начинът, пътя, по който да стигнеш до парите.
До сега не ми се е получило и това, така че

Да, смятам, че колкото и да се спуквам от манифестиране, ей на-не ми се е случило. Не днес конкретно, години назад говоря. Аз от малка съм си такава сякаш-вечер като си легнех и си представях някакви готини неща и така заспивах. Останало ми е от дете и до днес, въпреки, че животът ме поочука и вечер мислите тежат (напоследък особено), но методът да успея да поспя е да мисля хубаво. Е, сутрин се събуждам шамаросана от живота, защото съм в същото, не се е променило и мислите се връщат. НО мисълта ми беше, че ако такива визуализации на хубави неща днес ги наричат манифестиране, то излиза,ч е аз го практикувам от дете. И не само, че не ме е заляла вълна от красоти и прекрасности, а обратното. И не са ми се случвали тези неща за по-добро.
Това пък с вечните уроци също го намирам за ужасно )))) дето сме тук (на тази семя в това тяло и с тази съдба), за да си научим урока. Принципно да, човек се учи цял живот, да използвам клишето и аз. Но от позицията ми на превалила 50-те смятам, че повечето трудности изхабяват, изморяват, обезверяват. Влачим нещата като цяло заради дисциплина (който я има) и инат (или на принципа на неволята-защото няма кой друг). Какво точно да ме научи трудност? Да си измажа сама стената (защото нямам пари за майстори в момента например) или? Да ме научи на търпение нещо ли? (аз съм изключително търпелива принципно, заложено ми е в характера, няма на къде повече). На мнение съм, че човек търпи промяна, не винаги това е развитие точно, поради съвкупност от житейски ситуации, но чак учене на уроци това не е. Не е ясно дали е нужно да учиш тези т.нар. уроци въобще-кой го определя кое за теб е урок и какво трябва да научиш?

Ще бъда доволна, че Вселената ме чува и ми дава това, което искам, но ще върна парите на човека.
Мисля, че  всички сме намирали ценна чужда вещ и сме я предавали на собственика - пари, бижу, часовник, очила, чанта, в която не съм знаела какво има даже... Това е за друга тема. Не си мечтая за нищо чуждо и за нищо, което би ми докарало усложнения - да присвоя парите или да ги върна, да кажа или да не кажа, да открадна или да не открадна...
Мечтая си за нещо, което да става лесно, честно, често и по много.

По принцип си манифестирам или с други думи казано, пожелавам си, да има паркомясто, да е намалено скъпото, което съм решила да купя, да намеря моя цвят, да направя правилния избор.
Не се пожелават чужди действия: Митко да се раздели с Гери, за да бъде с мен, ти да ми купиш нещо, да ми пратиш пари от нищото... Това са чужди действия и са зависими от чуждата воля.

Веднъж намерих 60 лева - 3 по 20, нагънати заедно. Повече от половин час обикалях да чакам някой да си ги потърси, ама никой не дойде. По едно време мина някакъв дядо, загледан в земята, та си викам, че сигурно търси. Оказа се, че така си ходи
Накрая ги дадох на кварталната клошарка и толкова.

Като малка ученичка в 4 клас намерих 20 лв. в тоалетната.
Много се зарадвах. Тогава много неща можеше да се купи с 20 лв.

Когато намеря пари на улицата, на които не мога са намеря собственика, си ги прибирам, защото това е късмет, не бих ги дала на друг, запазвам си ги за късмет. Забелязала съм, че когато намеря пари, след това по някакъв начин получавам пари, като че ли тези намерените са предвестник.

Аз, ако намеря пари, гледам да почерпя.

Последно, както написах, намерих карти (повече от една - последният път беше преди няколко седмици) - и ги върнах.

Но съм намирала пари - само банкнота, насред алея в парка, до тревата, също и смачкана банкнота на самотен тротоар. Това беше доста преди еврото. Намирала съм по 20 и по 50 лв.