Манифестирате ли?

Аз преди години намерих цяла заплата (390 лева), добавих още малко и си взех тоя лаптоп от който пиша сега. Не знаех, че компютъра ще се развали. Понякога вселената знае неща...

Имах един период от десетина дни, в които буквално връхлитах на пари по улицата. Започна с излизането ми от къщи. Вървях по пътеката към спирката на тролея и събрах една шепа стотинки. На другия ден двама мои приятели идват едновременно с предложение да пием кафе. Отиваме в голямо кафене на открито, аз дърпам стол, за да седна и на стола имаше две банкноти. След това пак намерих банкнота на улицата. Така се случи, че през този период изкарах много пари от работата си.
И един друг случай. С моя приятелка сме на морето. Да отбележа - гова е по времето на социализма, когато трудно се намираха хубави неща по магазините. Няколко дни преди да си тръгнем отиваме във Варна, за да си купим билети за връщане. Купуваме билетите и разбира се, влизаме в близкия магазин на Валентина за луксозни стоки. И виждаме едни мохерени пуловери каквито не сме и сънували, прекрасни, мисля, че бяха австрийски. Гледаме пуливерите, гледаме цената - почти всичките ни пари ще заминат, ако си ги купим. Обачеееее, пуловерите са жестоки, повече няма къде да ги намерим, два са останали, в два различни цвята. Накрая решаваме - купуваме ги и ще ядем кисело мляко в хотела. Речено сторено, със заветните пуловери се понасяме към Златни пясъци. За да идем до хотела се качваме на откритото влакче. На другите седалки седят някакви чужденци. Те слизат преди нас и когато поглеждаме, видяхме две банкноти на седалката, явно изпаднали от нечий заден джоб. Ами добре ни дойдоха.

Освен дребни монети, друго на улицата не съм намирала аз.
Намерих левове в дрехи на децата, не ми влизат в употреба вече )))))

И аз намерих стари левове. Не са манифестирани. Не бяха много, но ми бяха по-полезни в евро и ги обмених в банката.

Връщам се на темата за положителното мислене. При мен нещата стават все от втория път, че и от трети или следващ. Първия път обикновено е провал и трябва доста да се мотивирам вътрешно, за да опитам пак и да успея.
Тъй че почти всеки ден се разхождам и си повтарям някакви хубави неща. Може да не работи съвсем точно, но поне ме държи.

Е, да, на това положителното мислене му се казва "манифестиране".
Полезно е, вместо да мислим глупости и да товарим психиката.

Пари нито съм губила значителни суми (генерално значителни), нито съм намирала, но аз съм и от завеяните хора, които не се оглеждат, така че може да настъпя пари и пак да не ги видя. Обирали са ме в градския транспорт, сигурна съм, че беше кражба, защото цялото портмоне липсваше и няма как да е излязло само от чантата, това беше най-значителната ми загуба на пари. Връщали са ми загубено портмоне с парите и документите, когато, за да не нося чанта, го бях пъхнала в джоба на панталоните, но бяхме колеги от един поток в университета.

Да, понякога не стават веднага нещата, но човек трябва да действа. Плодовете на бездействието също узряват отложено. Имах случаи през изминалите месеци работя нещо по някакъв онлайн проект, свършила съм си работата, бавят плащането, друго хващам, докато чакам, още бавят парите. И така, постоянно работя, правя нещо, пари няма. Ходех същевременно и на курс за безработни, че нали може и малка да е сумата, но държавата поне плаща навреме. Уви, не, точно пък тази година някакъв проблем с програмата, с правителството, бавеха ги с месеците парите. Вече, като се предадох и реших да не харча излишни пари да пътувам всеки ден, поне за транспорт да не давам 4-5 евро дневно, да се изморявам от пътища и аз, и детето, да си почина от работа, започнаха да идват стари плащания. Но ако се отпусна да бездействам сега, в бъдеще ще го закъсам. То и с диетите е така, не действат веднага, след дълъг период на ограничения си отпускаш малко душата и стомаха, кефиш се, че нищо не ти се е залепило, но ако продължиш повече дни с угаждането, идват последствията.

Ох, и аз бях така миналото лято! Чаках пари от три-четири места, не идват и не идват.
Наричах там "парите текат към мен", даже дафинов лист горих, не помня още какво правих. По едно време се отпушиха.

Не съм имала такъв период да имам работа, която е със забавени плащания, аз съм наемен работник и работя за заплата, която ми е превеждана винаги до сега в срок. Вътрешнофирмена задължнялост има, но фирмата има ангажимента да плати на работниците си в срок, няма как да не плати 3 заплати и после да ги даде наведнъж.

Намерени пари, на които не може да се идентифицира собственика, дарявам за благотворителност. Винаги има каузи, които си заслужават. Не бих ги задържала, дори да ми трябват. Някак са ми "тежки" пари - този, който ги е загубил, страда и се ядосва, не бих ги ползвала спокойно и с лекота.

Наскоро намерихме с щерката 70 евро. Точно "тежки" ги усетих. Понеже беше в една подлез, в който минават малко хора , а има една фирма и постоянно има техно служители там,  оставих ги на тях. Направо се "отървах" от парите. Но и аз не манифестирам пари. А ново аз, нови умения, контакти. Искам да правя нещо, което да ми носи огромно удовлетворение, а парите да са следствие . Гледах един сериал тези дни и много силно ми резонира една част от речта на един от героите. "Хенри Форд, Стив Джобс, Мъск. Тяхната мечта не е била да изкарват пари. Те са искали да променят бъдещето към по-добро. И парите получили затова, че били прави."