Обаче ме накарахте да се замисля и се сетих за една история, която преживях. Бяхме със семейството на един мой бивш и отиваме по родните му места. Ставам си аз, слизам до кухнята за кафе и закуска, като знам, че има ранобудни, все пак и ще се включа подобаващо в рутината им. Естествено, съм рошава и по пижама, ама кой да ми каже, че рано-рано ще се изсипят на кафе всички лели, стринки, сестри на бабата, абе кажи го едни 10 човека дошли. Пък и аз още не се бях разсънила, кой да разсъждава толкова рано. Влизам аз и о, чудо, сцената приготвена за мен и прожектора ме освети! Мигах известно време, те мълчат и ме оглеждат. В един момент се усетих, ама късно либе.
След време таткото ми каза, ми те дойдоха защото бяхме всички много притесенни за него (мислили са че е обратен).
Добре, че не продължиха нещата, че щях сигурно даже без знанието ми, в засада, да стана музеен експонат.

