Не съм ти казала да се извиняваш, КАГ, а да не укоряваш син и снаха. Сама казваш, че само баби и дядовци присъстват на изписване, ама няма да простиш на сина си, че не поканил неговата баба. Кой, какво е приготвил, няма значение. Вероятно ти си държала на тази традиция, нормално е и приготовлението да е от теб, при това положение. Снаха ти дори е възможно да е искала да пропусне целия ритуал, но си представям тогава какво е щяло да бъде. Продължава у теб да няма грам разбиране към снахата. А пак ще припомня, че точно в такъв момент, тя и бебето и техния комфорт е най-важен. Макар и някои да смятат комфорта за капризи
- Публикувана: 4 авг. 2026, 09:47 ч.
- Последно мнение: 20 авг. 2026, 21:43 ч.
С какво ви дразнят свекървите? - 175
Не знам ама това раждане на дете си е празник за всички близки роднини.
Да не е на изписване ,на другия ден или до него ,да видят бебе искат всички - търпи се ,не раждаш всеки ден.
Да лишиш си е наказание ,пък нека е конфортно на майката. Все пак има мъж да сложи пет чинии и ги измие.
Не вярвам бабите с празни ръце да са ,донесли са всичко, а и да не са - има доставки.
Да не е на изписване ,на другия ден или до него ,да видят бебе искат всички - търпи се ,не раждаш всеки ден.
Да лишиш си е наказание ,пък нека е конфортно на майката. Все пак има мъж да сложи пет чинии и ги измие.
Не вярвам бабите с празни ръце да са ,донесли са всичко, а и да не са - има доставки.
Ама разбира се, че няма да има забрани да се види бебето. Камо ли лишение завинаги. Просто трябва да се остави родилката да се освести, както се казва. Преди може да нямала право на глас, сега обаче има, защото е човек и, ако за някого ситуацията е необичайна, то за нея е най-много
Трудно може да се обясни на човек с труден характер, че неговите традиции, не са мои и аз изграждам различни за моето семейство! Явно се забравя и не можеш да влезеш в положението на родилка, но е снаха все пак, а не дъщеря.
Моите традиции са - чиста молитва, погача и кръщене и грам не ме вълнуват тези на свекърва ми. Тя си ги е прилагала, когато трябва.
Моите традиции са - чиста молитва, погача и кръщене и грам не ме вълнуват тези на свекърва ми. Тя си ги е прилагала, когато трябва.
Именно. Не раждаш всеки ден, ама всички настояват точно сега да пристигнат в дома ти. И не, не се търпи. Не трябва да се търпи. Нищо няма да им стане на хората да изчакат малко - ден, два, пет.
Толкова ми беше втръснало в болницата вратата постоянно да се отваря и някой да пита нещо, че ако се беше случило и вкъщи в деня на изписването, сигурно щях да полудея.
Толкова ми беше втръснало в болницата вратата постоянно да се отваря и някой да пита нещо, че ако се беше случило и вкъщи в деня на изписването, сигурно щях да полудея.
Много се радвам, че все повече се слуша какво иска родилката, а не бабите, стринките и тетките. Ма еди коя си очаквала, пък искала, пък се обидила...моля?
Не осъзнавате ли, че създавате излишно напрежение в семействата на синовете си, само защото са дръзнали да не угодят на вашите виждания, как трябва да изглежда ТЕХНИЯ празник? И кой печели от това?
Не осъзнавате ли, че създавате излишно напрежение в семействата на синовете си, само защото са дръзнали да не угодят на вашите виждания, как трябва да изглежда ТЕХНИЯ празник? И кой печели от това?
Раждането е медицинско събитие за родилката и след него има възстановяване. Не всички искат да се показват в това състояние пред родата на мъжа си. Аз след секциото едвам се движех, трябваше в началото да я будим на два часа, имах проблеми с кърменето и се учехме още кое как, сега оставаше и гости да посрещам
Вероятно от времената, в които живеем се получава бавно и постепенно тази промяна. Но пък и раждаемостта не е толкова висока и всяко мъниче дошло на този свят се цени повече.
По време на бременността и след раждането е ужасно да създаваш някакъв вид безспокойствшчие, поне да се помисли за детето.
В този ред на мисли да ви попитам как и кага казахте за бременността? Имало ли е още тогава коментари и натякване ?
Назря този въпрос в мен сега, защото наскоро с приятелки обсъждахме този момент. Едната от нас роди преди година, ами тя до 4тия месец в сговор с мъжо си успя да не каже и скрие на по-старото поколение. Беше относително лесно, защото и двамата са отделно, а родителите и на двете страни -далеч. Да речем се виждаха през няколко месеца. Нейните притеснения бяха повече по адрес на нейната майка, защото тя е от типажа, описан преди това с развеждането, да бъдеш показана, снимки, чудесии, разказване на всяка подробност по 10 пъти по 10 различни начина на всички. Някак успя да удържи положението, но коментара от махалата дойде - че не било на бащата и затова криели. Свекърва й впоследствие настъпи, но беше отрязана. Обаче свекъра до последно се инатеше и казваше, че ако е момче, трябвало да е на него или баща му кръстено, иначе нямало да го погледне. С последното явно е било много настойчиво, защото момченцето е с име близко до родата.
Ми съжалявам това ми изглежда на излишен стрес.
По време на бременността и след раждането е ужасно да създаваш някакъв вид безспокойствшчие, поне да се помисли за детето.
В този ред на мисли да ви попитам как и кага казахте за бременността? Имало ли е още тогава коментари и натякване ?
Назря този въпрос в мен сега, защото наскоро с приятелки обсъждахме този момент. Едната от нас роди преди година, ами тя до 4тия месец в сговор с мъжо си успя да не каже и скрие на по-старото поколение. Беше относително лесно, защото и двамата са отделно, а родителите и на двете страни -далеч. Да речем се виждаха през няколко месеца. Нейните притеснения бяха повече по адрес на нейната майка, защото тя е от типажа, описан преди това с развеждането, да бъдеш показана, снимки, чудесии, разказване на всяка подробност по 10 пъти по 10 различни начина на всички. Някак успя да удържи положението, но коментара от махалата дойде - че не било на бащата и затова криели. Свекърва й впоследствие настъпи, но беше отрязана. Обаче свекъра до последно се инатеше и казваше, че ако е момче, трябвало да е на него или баща му кръстено, иначе нямало да го погледне. С последното явно е било много настойчиво, защото момченцето е с име близко до родата.
Ми съжалявам това ми изглежда на излишен стрес.
Раждането е медицинско събитие за родилката и след него има възстановяване. Не всички искат да се показват в това състояние пред родата на мъжа си. Аз след секциото едвам се движех, трябваше в началото да я будим на два часа, имах проблеми с кърменето и се учехме още кое как, сега оставаше и гости да посрещам
. Обаче свекъра до последно се инатеше и казваше, че ако е момче, трябвало да е на него или баща му кръстено, иначе нямало да го погледне. С последното явно е било много настойчиво, защото момченцето е с име близко до родата.
Ми съжалявам това ми изглежда на излишен стрес.
Ми съжалявам това ми изглежда на излишен стрес.