Защо свекърите не се съобразяват какво говорят?

Той може да си лъже под път и над път за каквото се сети,  стига да не намесва други хора, а лъжи от  такъв калибър като покупка на имот дават плод за сериозно надграждане. В смисъл, едно е да си помогнал с ремонт, друго е да си осигурил дом и съответно това влече със себе си и второ, и трето и пето и наистина в даден момент може да стане така, както по-нагоре писа Елора, че замълчиш ли си, да трябва да изтърпиш после целия пакет лъжи, подпитвания, посещения, месене и хоп - лъжата да се превърне в истина. Майка ми навремето така беше бясна на баба и дядо, че изтъкваха навсякъде как имотът, в който живееха си бил техен, а реално изобщо не беше така - нашите си го изплащаха. Даже и баба ми като почина, услужлива роднина беше написала писмо на майка ми, в което беше написала: "Дано сега се шириш в големия апартамент, оставен ти от сестра ми и...бла-бла-бла." Дотам се беше разраснала лъжата. И някой ще каже, бе кво ѝ пука на авторката какво щял да си мисли тоя или оня, ама ето в такива ситуации, разни знайни и незнайни роднини като вземат присърце ролята на съдници, върви, че им обяснявай със задна дата, какво реално е било положението и върви им затваряй устите на такива.
"Общак" не е обидна дума, нищо, че се римува с "простак", а аз подозирам, че свекърът е и двете.

А, аз ако бях, директно питам свекъра пред повечко хора "ти нали каза на Х, че си купил апартамент за нас. Досега не сме взимали пари от теб за апартамента, но остават още 40 000 евро и НАИСТИНА можеш да ни го купиш. Благодаря ти!"

Даже, понеже в такива нагли моменти иронията ми ескалира като кръвна захар, ще кажа топло "Благодаря ти, татко" с мили очи

Добър подход, ама ако го питаш директно ще отговори нещо от сорта:
" А, така ли съм казал, най -вероятно не съм се изразил правилно"
Дори не се усещат такива хора.

Ако е достатъчно нагъл и той ще го обърне на майтап и няма да се смути изобщо, камо ли да спре да плямпа пред хората.

Ами ако директно го пита: защо и кого излъга така брутално, как ще каже: не съм се изразил правилно. Нека да каже, но ще се засрами поне.
Иначе- днес купил къща, утре издържа и храни семейството, вдруги ден ще отгледа внуците. И накрая лъжа, повторена сто пъти, става истина. Да не говоря как пък после се вменява на младите, че са длъжни да ги гледат, щото, нали. Дали си живота и здравето за тях. Не става така.

Ако ситуацията е наистина липса на усещане, тогава тиктака съвсем друг проблем и може да избухне значително по-скоро. Според мен е просто наглярщина.

А може и наистина да не се е изразил правилно, но не да си приписва заслуги. "Купихме", в смисъл "В семейството се купи" или "Има нова придобивка", нещо такова.

Все още чета "наборните теми" и там има "Приеха ни в СУ, но чакаме да и МУ" и подобни. Майките заслуги ли си приписват,  едва ли. Хвалят се с децата си.
Може просто да е изказ, чак пък обида. А явно възрастните са загрижени щом са се заели да са "общаци", не зная кой има представа че това е наистина ценна помощ.

Това не е семейно. Това е натриване на носа на чуждата кучка (по Талев).

Елора,
съгласна съм, че на лъжа и наглост се реагира веднага. А ако снахата блокира, то при първа възможност.
Но мисля, че е по-добре "со кротце, со благо" с много благодарност и загриженост.

Снахата избира кога и как - дали като срещне този роднина, дали на семейно събиране пред повече публика или право в очите на свекъра.

На тези години бих реагирала в тази посока. Пример вариант разговор с роднината.

Много съм благодарна на свекъра. Прави за нас всичко, което може.
Съвсем САМИ си купихме и апартамента, и къщата, с години плащаме с ММ ипотеки. Но свекър ми се кълне, че ако имаше пари, щеше да помогне.  Вярвам му, но просто няма възможности. Нормално е. За човек без образование дори е постигнал много в живота. Разбрал е колко е важно ученето за успешен живот и е изучил ММ.

И ремонта, и мебелите сами си плащаме. Но свекър ми е страхотен, помага с каквото може - ще идват с жена му при ремонта да помагат. Много сме благодарни. Помощта е важна. Малко, но от сърце.

Ако попаднеш на интригант, който припомня, че свекърът се е хвалил, че ви е купил еди-какво си. Гледаш загрижено и казваш "Ужас! Абе ние, че лесно ще докажем всички плащания е ясно, но дано не го хваща деменция. Млад е още, но четох, че и тази болест се е подмладила. Моля те, еди кой си, дай съвет как да го заведем на невролог, ама без да се усети. Ако е деменция, важно е диагнозата да е се сложи по-рано. За нея лечение няма, но може да се стопира. Ох, дано не е болен, а просто да си приписва чужди успехи.

И повтаряш хвалбите колко добър човек. Не помага, защото е беден. Но ето ще помага с ремонта.