бубе, и аз стискам палци скоро да се похвалиш ! 
- Публикувана: 15 май 2007, 14:48 ч.
- Последно мнение: 3 юни 2007, 23:32 ч.
родители преживели загуба
Бубе,моят съвет е да си направиш имунологични изследвания за всеки случай.При 2 спонтанни аборти може и да няма наистина причина,но може и да има,а така ще я откриеш.Горе главата и гледай напред!Всичко ще се нареди,просто трябва малко търпение от твоя страна.
Стискам ти палци и ти желая в най-скоро време 
Стискам ти палци и ти желая в най-скоро време
Бубе,моят съвет е да си направиш имунологични изследвания за всеки случай.При 2 спонтанни аборти може и да няма наистина причина,но може и да има,а така ще я откриеш.Горе главата и гледай напред!Всичко ще се нареди,просто трябва малко търпение от твоя страна.
Стискам ти палци и ти желая в най-скоро време
Стискам ти палци и ти желая в най-скоро време
Бубе,моят съвет е да си направиш имунологични изследвания за всеки случай.При 2 спонтанни аборти може и да няма наистина причина,но може и да има,а така ще я откриеш.Горе главата и гледай напред!Всичко ще се нареди,просто трябва малко търпение от твоя страна.
Стискам ти палци и ти желая в най-скоро време
Стискам ти палци и ти желая в най-скоро време
Здравейте!Казвам се Петя,имах момиченце казваше се Микаела на 1г.7м. почина на 31.12.2005г. от тумор на мозъка с диагноза (ТУ цЕрЕбрИ АНАПлАСТИчЕН ЕПЕНДИмОН). 
моля ако знае повече за тези тумори,да ли са наследствени да ми пише.Въпреки,че никой от семейството ми нее имал тумор.Искам пак да забременея но сапруга ми неиска,защото все още го е страх.Благодаря ви много!
моля ако знае повече за тези тумори,да ли са наследствени да ми пише.Въпреки,че никой от семейството ми нее имал тумор.Искам пак да забременея но сапруга ми неиска,защото все още го е страх.Благодаря ви много! 
Здравейте!Казвам се Петя,имах момиченце казваше се Микаела на 1г.7м. почина на 31.12.2005г. от тумор на мозъка с диагноза (ТУ цЕрЕбрИ АНАПлАСТИчЕН ЕПЕНДИмОН). моля ако знае повече за тези тумори,да ли са наследствени да ми пише.Въпреки,че никой от семейството ми нее имал тумор.Искам пак да забременея но сапруга ми неиска,защото все още го е страх.Благодаря ви много!
моля ако знае повече за тези тумори,да ли са наследствени да ми пише.Въпреки,че никой от семейството ми нее имал тумор.Искам пак да забременея но сапруга ми неиска,защото все още го е страх.Благодаря ви много!о много съжалявам
много
мисля, че НИКОЙ не може да ти каже дали е наследствен тумора
доказано е че има НАСЛЕДСТВЕН риск - и пак не знам до колко се базира на теория, до колко на наблюдеуния
но истината е че при липса на ЧЛЕН в семейството, който да я ПРЕДХОЖДА - не може да говорим за наследство все още
затова мисля си, че като преодолеете тежката травма и загуба - до колркото може да се преодолее това - опитайте да си имате бебече
но бъди търпелива - мъжете не показват но и тях ги боли и то много замалките... и понякога дори ги и естрах повече от нас
много много съжалявам за кошмара който сте преживели
Здравейте!Казвам се Петя,имах момиченце казваше се Микаела на 1г.7м. почина на 31.12.2005г. от тумор на мозъка с диагноза (ТУ цЕрЕбрИ АНАПлАСТИчЕН ЕПЕНДИмОН). моля ако знае повече за тези тумори,да ли са наследствени да ми пише.Въпреки,че никой от семейството ми нее имал тумор.Искам пак да забременея но сапруга ми неиска,защото все още го е страх.Благодаря ви много!
моля ако знае повече за тези тумори,да ли са наследствени да ми пише.Въпреки,че никой от семейството ми нее имал тумор.Искам пак да забременея но сапруга ми неиска,защото все още го е страх.Благодаря ви много!Аз имах приятел, който почина от тумор на мозъка, беше Астроцитом, за съжаление много злокачествен. Изключително съм доволна от проф. Романски от Александровска болница, за нищо не ни излъга и много професионално направи операция, благодарение на която приятелят ми живя още две години. Не знам при кого сте лекували детето, докторите най-добре познават туморите. За него казаха, че не е наследствен, никой не може да каже от какво се е получило. Никой от семейството им нямаше такава болест. Аз го преживях много тежко, много години след това се обвинявах и не можех да разбера защо и как стана така. Знам, че да загубиш дете е много по-тежко, затова още поддържам връзка с майка му. За нея аз съм като дъщеря.
Най-големите ми кошмари са свързани с тази болест, сърцето ме боли като разбера за някой.
Надявам се скоро да имате бебе, вашето малко ангелче да го пази и нищо лошо да не се случва.
Здравей, Петя!Аз загубих 4-годишното си момченце от мозъчен тумор.Точната диагноза е нехочкинов лимфом на ЦНС.Диагноза рядко срещана в главата(2% в света,при деца почти не се среща).Изкарах 10месеца с него в болница - 9 от тях бременна.Родих 5 дни след като той почина.Адът през който минах е ясен, за съжаление той продължава.
Когато забременях вече знаех диагнозата.Питах лекуващата ни лекарка в клиниката на проф.Бобев(между другото невероятен лекар-др.Йорданова) и тя ми каза,че шансовете и другото ми дете да е раково болно е колкото на всяка средно статистическа жена.Между другото момченцето ми е здраво родено и се разболява на 3год. и 6месеца.
Аз поех риска и забременях и слава богу износих детето с единствената надежда за евентуална трансплантация.В началото не я исках,но сега 8месеца по-късно си давам сметка , че тя ни спасява и ни държи живи.Знам, че звучи егоистично,но е така.
Петя,разказвам ти всичко това за да си направш избора за себе си.Аз отказвам да живея в страх, че нещо може да се случи и с нея.Просто не мога,нямам сили!За съжаление мъжът ми също много го е страх, но също не съжалява за това, че я има.Напротив - обичаме я до полуда.
Съжалявам за обърканите мисли,но ми е много трудно да говоря за това.Яд ме е на целият свят,на Господ,на всичко...
Когато забременях вече знаех диагнозата.Питах лекуващата ни лекарка в клиниката на проф.Бобев(между другото невероятен лекар-др.Йорданова) и тя ми каза,че шансовете и другото ми дете да е раково болно е колкото на всяка средно статистическа жена.Между другото момченцето ми е здраво родено и се разболява на 3год. и 6месеца.
Аз поех риска и забременях и слава богу износих детето с единствената надежда за евентуална трансплантация.В началото не я исках,но сега 8месеца по-късно си давам сметка , че тя ни спасява и ни държи живи.Знам, че звучи егоистично,но е така.
Петя,разказвам ти всичко това за да си направш избора за себе си.Аз отказвам да живея в страх, че нещо може да се случи и с нея.Просто не мога,нямам сили!За съжаление мъжът ми също много го е страх, но също не съжалява за това, че я има.Напротив - обичаме я до полуда.
Съжалявам за обърканите мисли,но ми е много трудно да говоря за това.Яд ме е на целият свят,на Господ,на всичко...