"Далечен град" - Сезон 3

 Превод от руски:

"Опитът на Аля да се омъжи за Енвер не е толкова стъпка към нова връзка или опит да спаси Дениз, колкото отчаян опит да избяга от старата. Формално тя избира друг мъж, но психологически остава обвързана с Джихан. Защото решенията, взети в разгара на болката, рядко водят до бъдещето. По-често те се превръщат в начин за потискане на миналото.
Като напуска Джихан в деня на сватбата им, Аля нанася удар не само на чувствата му, но и на основното му чувство за сигурност. За някой, свикнал да контролира живота си, подобно отхвърляне е особено трудно. То засяга не само любовта – то разрушава доверието в собствената стойност. В този момент Джихан преживява нарцистична травма (не в смисъл на наранено его): не само е бил изоставен, но това е било направено в момент, когато си е позволил да бъде най-отворен и уязвим.
Когато Аля се връща на следващия ден, той я прогонва не защото е спрял да обича. Напротив, понякога най-бруталните защити възникват именно там, където чувствата остават твърде силни. Неговата студенина е емоционална броня, реактивно обезценяване и опит да си възвърне контрола. Ако той я отхвърли първо сега, няма да му се налага да изпитва безпомощността да бъде изоставен отново.
Но завръщането на Аля не може да се разглежда като просто нерешителност. Привързаност, страх, вина и нуждата да запази автономност се сблъскват в нея. Тя сякаш е разкъсвана между желанието да бъде близка и ужаса от това да загуби себе си в тази връзка. Това поведение напомня на тревожно-избягващ модел на привързаност: близостта е желана, но когато стане реална и изисква окончателен избор, психиката я възприема като заплаха, особено в контекста на семейство Албора.
Евентуалният ѝ брак с Енвер може да се превърне в подсъзнателен механизъм на заместване. Без да е преживяла загубата на Джихан, тя се опитва да създаде нова реалност, в която всичко ще бъде по-спокойно, по-разбираемо и по-безопасно. Енвер в този случай става по-малко мъж, отколкото символ на бягство, възможност да докаже на себе си, че е способна да започне наново, че предишната ѝ любов вече не контролира живота ѝ.
Брак, изграден като психологическа упойка, обаче рискува да се превърне в емоционален триъгълник. Аля ще бъде физически с Енвер, но вътрешният ѝ диалог ще продължи с Джихан.
Всеки спор, всяка проява на нежност и всеки момент на съмнение неволно ще бъдат сравнявани с този, който тя не е могла нито напълно да избере, нито напълно да се откаже.
За Джихан новината за намерението ѝ да се омъжи ще бъде повторна травма. Първия път Аля го изостави пред олтара; вторият път, изглежда, потвърждава окончателността на нейното заминаване. Психиката му може да възприеме това като доказателство за най-болезненото му убеждение: „Мога да бъда обичан, но не мога да бъда избран.“
И тогава гневът му ще остане само на повърхността. Под него ще се крият мъка, срам, копнеж и страх от собствената му заменяемост. Колкото повече Джихан проявява безразличие, толкова по-вероятно е неосъществената привързаност да продължи да се задържа в него. Той може да стане още по-скован и затворен, да затегне хватката си и да се оттегли в емоционална изолация. Това не е изцеление – това е запазване на болката.
Парадоксът е, че действието на Аля може да не сложи край на историята им, а по-скоро да ги обвърже още по-силно чрез травматична привързаност. Между тях ще остане недовършен образ, неизказани думи, необяснени избори и любов, преживявана като заплаха.
Такива връзки е трудно да се освободят, защото човек копнее не само за другия, но и за версията на себе си, която някога е имал.
След опита на Аля да се омъжи за Енвер, връзката ѝ с Джихан никога няма да се върне в предишната си форма. Дори и да са отново заедно, споменът за двойно отхвърляне ще остане между тях: когато тя си тръгна в деня на сватбата им, а той я изгони, когато се върна. И двамата се нараняват взаимно в момент, когато в действителност най-много се нуждаят не от наказание, а от признание за своята уязвимост.
Основният им проблем не е липсата на любов. Любовта между тях вероятно е твърде силна. Проблемът е, че използват защитни механизми там, където е необходим честен диалог. Аля търси убежище чрез бягство, Джихан чрез контрол и отхвърляне. Тя се страхува да се разтвори в интимност, а той се страхува да не бъде избраният отново.
За да има шанс тази връзка, Аля ще трябва да признае, че бракът с Енвер няма да се излекува, ако е опит да избяга от Джихан. А Джихан трябва да види отвъд гнева си не като предателство и смъртна присъда, а като дълбоко наранената си нужда да бъде обичан и избран.
Понякога съдбата на една връзка се определя не от силата на чувствата, а от способността на двама души да устоят на истината за себе си. Ще успеят ли да спрат да се наказват взаимно за собствените си страхове? Ще успеят ли да говорят за болката, без да я превърнат в оръжие?
Защото Аля не напуска Джихан, тя напуска дълбините, която тази любов събужда в нея. А Джихан не прогонва Аля, той прогонва надеждата, която някога го е правила беззащитен.
И докато единият бяга, а другият затваря вратата, любовта, на която никога не е било позволено да стане безопасна и избрана, продължава да живее между тях."