Силният мъж не ревнува, а стойностната жена не дава поводи.
Много е лесно.
Много е лесно.
- Публикувана: 31 авг. 2026, 00:20 ч.
- Последно мнение: 3 септ. 2026, 16:08 ч.
Има ли ревността граница и според вас, къде е тя?
Колко къси поли и къде? На плажа или бар е едно, на ресторант с шефа ти е друго.
Комбинирана късата пола с блуза-поло е едно, с деколте до пъпа е друго.
С грима е същото, зависи къде отиваш.
Но дали стилът на партньора ти допада можеш да видиш в течение на връзката.
И не става да сте се свалили в бар с късата пола, а после да ревнуваш като продължи да ги носи. 😁
Комбинирана късата пола с блуза-поло е едно, с деколте до пъпа е друго.
С грима е същото, зависи къде отиваш.
Но дали стилът на партньора ти допада можеш да видиш в течение на връзката.
И не става да сте се свалили в бар с късата пола, а после да ревнуваш като продължи да ги носи. 😁
Значи относно облеклото също имам наблюдения.
Не може да очакваш жена, свикнала да се облича по определен предивикателен начин, защото така й харесва...да я накараш да ходи покрита. Да ме изивняват мъжете, просто това е някакво безумие.
Жената ще си се облече както иска, с или без ваше разрешение. Даже може да си носи дрехи в чантата ако реши. Къде ще я хванете как е облечена, като не я виждате?
Ако сама, по нейно желание, си промени стила - това е друга тема.
Не може да очакваш жена, свикнала да се облича по определен предивикателен начин, защото така й харесва...да я накараш да ходи покрита. Да ме изивняват мъжете, просто това е някакво безумие.
Жената ще си се облече както иска, с или без ваше разрешение. Даже може да си носи дрехи в чантата ако реши. Къде ще я хванете как е облечена, като не я виждате?
Ако сама, по нейно желание, си промени стила - това е друга тема.
Хот Чили ме подсети за разни мъже, с които общувах по време на дейтинг периода ми. Ама ние още не сме се видели или сме пили по едно кафе и той вече ревнив го играе. У лево!
Та - границата на ревността след развода ми е докъдето аз я пусна - демек без.
По време на брака ми бяхме установили някакви приемливи нива, докато бившият не полудя и започна да ревнува и от мухите.
Та - границата на ревността след развода ми е докъдето аз я пусна - демек без.
По време на брака ми бяхме установили някакви приемливи нива, докато бившият не полудя и започна да ревнува и от мухите.
Ревността е признак на слабост и липса на себеуважение. Тя няма нищо общо с любовта.
За да съм напълно честна - който търси повод, за да ревнува, винаги може да си го намери.
Който търси начин да изневери - винаги ще го намери.
Така че ако двама са се събрали да се лъжат и тормозят взаимно, то това не е любов.
За да съм напълно честна - който търси повод, за да ревнува, винаги може да си го намери.
Който търси начин да изневери - винаги ще го намери.
Така че ако двама са се събрали да се лъжат и тормозят взаимно, то това не е любов.
Ревността е гневът, че обектът на желанието ни предпочита друг пред нас.
Описаното не е ревност, а желание за контрол.
Описаното не е ревност, а желание за контрол.
В голям процент, огромен бих казала, ревността е неоснователна.
Нито едно от изброените не е. Също така не е липса на доверие, не е съмнение във верността на партньора и подобните обяснения.
Ревността е непоносимост към желанието на другите спрямо човека, с когото имаме интимност. Затова я има и във връзки, в които няма грам вътрешен повод за ревност.
Ревността е непоносимост към желанието на другите спрямо човека, с когото имаме интимност. Затова я има и във връзки, в които няма грам вътрешен повод за ревност.
Аз съм малко ревнива, между другото. Та за мен ревността е ядът ми, че партньорът ми ще отдели време на друга жена. Време, което би трябвало да даде на мен.
Почти нямам от онази "въображаемата" ревност. Само ако усетя и видя нещо реално. Ако е нещо дребно, ми минава веднага. Ако наистина има друга - ми минават чувствата! 😁
Почти нямам от онази "въображаемата" ревност. Само ако усетя и видя нещо реално. Ако е нещо дребно, ми минава веднага. Ако наистина има друга - ми минават чувствата! 😁
Нито едно от изброените не е. Също така не е липса на доверие, не е съмнение във верността на партньора и подобните обяснения.
Ревността е непоносимост към желанието на другите спрямо човека, с когото имаме интимност. Затова я има и във връзки, в които няма грам вътрешен повод за ревност.
Ревността е непоносимост към желанието на другите спрямо човека, с когото имаме интимност. Затова я има и във връзки, в които няма грам вътрешен повод за ревност.
Много сложно, за едно човешко малодушие.
Няма нищо неподозираща жертва. Всички осъзнават много добре какво и защо го правят.
Ревността е точно влагането не желание, внимание към друг обект. Няма общо със самочувствие – аз изглеждам чудесно и нямам притеснения или неувереност на тази тема (извинете, че се хваля), по тази логика никога не бива да ревнувам. Но ще ревнувам, ако моето внимание и любов към партньора не е взаимно или е насочено към други обекти. Няма общо с външност, самочувствие. Има общо с оценяване и претенции към собственото ми време и емоционално вложение. Не обичам да ги хабя за лудо.
Ревността е точно влагането не желание, внимание към друг обект. Няма общо със самочувствие – аз изглеждам чудесно и нямам притеснения или неувереност на тази тема (извинете, че се хваля), по тази логика никога не бива да ревнувам. Но ще ревнувам, ако моето внимание и любов към партньора не е взаимно или е насочено към други обекти. Няма общо с външност, самочувствие. Има общо с оценяване и претенции към собственото ми време и емоционално вложение. Не обичам да ги хабя за лудо.
Когато се оставиш да те докара до"бушониране" е малодушие, да. Това не променя къде се крие коренът на ревността.
Да кажем, че една жена няма съмнения във верността на мъжа си. Това значи ли, че ѝ е приятно да гледа как друга ще му се умилква, ще го желае?
Оттук може да се екстраполират всички видове следствия в зависимост от натурата ѝ - от неприятно ѝ е, затова не го мисли, до непоносимо ѝ е, само като си го представи. Вече как ще го отработи, колко ще го покаже си е до локална психика, до малодушие или осъзнатост на конкретния човек. Но принципът е закотвен там - в отблъскващото чувство, което дълбоко в себе си изпитваш мислейки за чуждото желание към нещо най-съкровено твое като интимността с партньора ти. (Има и ревност между хора, които не са били интимни, пак е разновидност на същата реакция.)
При мъжете, които както споменахте назад са по-първични всичко е същото, като крайностите са... по-крайни.
Да кажем, че една жена няма съмнения във верността на мъжа си. Това значи ли, че ѝ е приятно да гледа как друга ще му се умилква, ще го желае?
Оттук може да се екстраполират всички видове следствия в зависимост от натурата ѝ - от неприятно ѝ е, затова не го мисли, до непоносимо ѝ е, само като си го представи. Вече как ще го отработи, колко ще го покаже си е до локална психика, до малодушие или осъзнатост на конкретния човек. Но принципът е закотвен там - в отблъскващото чувство, което дълбоко в себе си изпитваш мислейки за чуждото желание към нещо най-съкровено твое като интимността с партньора ти. (Има и ревност между хора, които не са били интимни, пак е разновидност на същата реакция.)
При мъжете, които както споменахте назад са по-първични всичко е същото, като крайностите са... по-крайни.
А самата мисъл ако тя можеше да го има какво би правила с него напълно чужда ли ти е? Като някакво мазохистично изследване на границите на раздразнението ти от нахалството ѝ.
Пп. знам, че тя не може да го има по условие. Ама иска. Ревността не идва от твоята логика и знание, че другата не може да го има, защото той ти е верен, а от факта, че го иска. Чувствата ни не са рационални.
Пп. знам, че тя не може да го има по условие. Ама иска. Ревността не идва от твоята логика и знание, че другата не може да го има, защото той ти е верен, а от факта, че го иска. Чувствата ни не са рационални.